Стивън Кинг
Край на дежурството (10)

Бележка на автора

Благодаря на Нан Греъм, която редактира тази книга, и на останалите ми приятели в „Скрибнър“, включително (дано не пропусна някого) на Сюзан Молдоу, Роз Рипъл и Кейти Монаган. Благодаря на Чък Верил, мой дългогодишен агент (важно) и дългогодишен приятел (още по-важно). Благодаря на Крис Лотс, който продава в чужбина правата за книгите ми. Изказвам благодарност и на Марк Левънфъс, който урежда всички делови въпроси и отговаря за фондация „Хейвън“, подпомагаща млади хора на изкуството, на които късметът е обърнал гръб, и за фондация „Кинг“, която помага на училища, библиотеки и на противопожарните служби в малките градчета. Благодаря на Марша Дефилипо, способната ми лична асистентка, и на и Джули Юджли, която върши всичко, което Марша не е направила. Без тях ще съм загубен. Благодаря на сина ми Оуен Кинг, който прочете ръкописа и направи ценни предложения. Също и на жена ми Табита, която също предложи умни идеи… включително, както се оказа, подходящото заглавие.

Отправям специални благодарности на Ръс Дор, който се отказа от кариерата си на лекарски асистент, за да се превърне в мой гуру и в цар на проучванията. Положи специални усилия за тази книга, като търпеливо ме обучаваше как се пишат компютърни програми и как да бъдат променяни и разпространявани. Без Ръс „Край на дежурството“ нямаше да е толкова автентичен роман. Тук е мястото да добавя, че в тук-там съзнателно измених някои компютърни протоколи. Спецовете ще забележат своеволията ми, но няма проблем, стига да не обвинят Ръс.

Последно: „Край на дежурството“ е роман, обаче големият брой на самоубийствата — и в Съединените Щати, и в много други страни, където се четат моите романи — е съвсем реален. Номерът на Националната гореща линия за превенция на самоубийствата, посочен в тази книга, също е истински. Ако се чувстваш гадно (както би казала Холи Гибни), позвъни на 1-800-273. Защото нещата могат да се оправят и ако не се предадеш, обикновено всичко се нарежда.