Лоис Макмастър Бюджолд
Джентълмен Джоул и Червената кралица (17)

17.

Корделия вървеше през градината към служебния си кабинет. Тъкмо бе изпратила Оливър във военната болница за преглед при специалиста по изгаряния и да му сменят превръзките, с уговорката, че ще мине през апартамента си за малко дрехи и ще се върне право в двореца, без никакви отбивки в кабинета си. Пратила бе Риков да го откара със строги инструкции да го върне без излишно бавене. Чудеше се дали би се съгласил да държи няколко ката дрехи тук, за свое и нейно удобство. Колкото до публичните декларации по лични въпроси…

Снощи се беше прибрал от градината изтощен, и нищо чудно — разчитайте на Майлс да изстиска и последните капчици живот от уморен човек, а и какво толкова си бяха говорили двамата? — позабърсал се бе с мокра кърпа и се бе сринал със стон в леглото. Там, благодарение на военната фармацевтика и нейните чудеса, беше спал спокойно, вместо да се мята в агония. Тази сутрин беше станал… бавно. Е, не точно като живите мъртви — сънливата му усмивка беше твърде доволна като за зомби, — но дано раздвижването го ободреше.

Блейз и Айви си бяха прекарали добре на пикника вчера, Блейз бе потънал в работа, което винаги му носеше радост, а Айви бе довела цялото си семейство или поне онези негови членове, които бяха в града. Всички си бяха прекарали добре и се бяха отървали без сериозни наранявания. И вече бяха подготвили сутрешния й график.

— Предварителната редакция на официалното видео от пикника е готова и чака одобрението ви — докладва Блейз. — В планетарната мрежа циркулират куп частни видеа от, ъъ, от злощастния огнен инцидент. Според мен ще е разумно да пуснем и наша версия, подходящо редактирана, така да се каже.

— А имаме ли наш запис?

— Да. Случайно бях наблизо и правех пейзажни снимки на поляната и подготовката за фойерверките. Получиха се страхотни кадри на целия екшън!

Корделия не беше подозирала, че в гърдите му дреме военен кореспондент.

— Оливър едва ли ще се зарадва особено.

— О, адмирал Джоул е излязъл страхотно. Проучването ми показва, че снимките, на които предпазва с тяло внуците ви, са най-популярните тази сутрин в цялата мрежа.

— Да, наистина са хубави — обади се Айви. — Най-добрите ги запазих в отделен файл да си ги имам.

Корделия не можеше да устои повече.

— Дайте да ги видя.

Голият до кръста Оливър, съобразителен и храбър, наистина беше излязъл добре. Корделия ги прегледа отново, после каза:

— Омъжена си, Айви.

— Това не пречи да гледам.

— Мда. Направи ми копие на файла, става ли?

Айви се усмихна лукаво.

— Непременно.

Ако се съдеше по изражението му, Блейз бе изпаднал в кратко неведение. Двете жени се спогледаха и не го осветлиха.

Накрая Корделия се обърна към него:

— Включи и тях, но гледай фокусът на фоторепортажа да е върху пожарните екипи и ефективния начин, по който овладяха кризата. Военната подготовка на Сергияр е на ниво и така нататък.

— Да, ама огънят изобщо не стигна до фойерверките.

— Да благодарим на небесата за това. Действай, Блейз.

Той побърза да си запише дадените му инструкции.

Корделия добави:

— А като ти остане минутка, събери във файл всички снимки и видеа на облака от радиали, които успееш да намериш, преди, по време и след инцидента, и ги прати на доктор Гамелин от университета. Снощи не ми даде мира. Явно за пръв път се наблюдава подобно поведение на местната фауна. Много беше развълнуван. Имало някаква теория как този вид радиали винаги кацали на земята при гръмотевична буря и дали това не можело да се използва в метеорологията. Доктор Гамелин явно държи на експерименталната наука. — Корделия одобряваше, разбира се. Ескобарските докторанти, които професорът бе довлякъл снощи, доста се бяха уплашили и се наложи неколкократно да им повтарят, че такива инциденти не се случват всеки ден. „Да ги видим, като ни разлюлее земетресение — помисли си Корделия, а после: — Сергиярската екосистема не е за женчовци.“

От друга страна, най-опасното животно, открито досега на планетата, беше един внесен отвън и крайно агресивен вид човекоподобна маймуна. Може би си струваше да изтъкне това при случай.

Настани се на бюрото си за сутрешната опашка от съобщения. На третото настроението й се скапа — „Плас-Дан“ изпращаха простодушно запитване защо офертата им е останала без отговор и настояваха за такъв. „А бе, хора, никой от вас ли не е изучавал теория на игрите?“ Да вземеш грешното решение в „Дилемата на затворника“, тоест да предадеш партньора си с надежда за по-ниска присъда, вместо и двамата да си мълчите пред полицията и да се измъкнете безнаказано, носеше известна полза само ако играта се състои от един рунд. Само че животът не се състоеше от отделни рундове в игра, а представляваше непрекъснат процес. Което онези типове от „Плас-Дан“ би трябвало да разбират отлично, защото в собствения им завод имаше поточни линии с непрекъснат цикъл на производство, нали така? За жалост Корделия си имаше работа с мениджърите на компанията, а не с инженерите.

Само че Гридград имаше нужда от материали… Корделия изсумтя ядно и остави съобщението настрана да се вмирише още малко. Макар че не би могла да го бави дълго.

За радост, точно в този момент Айви я прекъсна — обаждаше се по интеркома, което беше знак, че Корделия може да откаже на молбата, каквато и да е тя.

— Ваше височество? Аташе гем Сорен от сетаганданското консулство е тук. Няма насрочена среща, но явно смята, че е важно да ви види.

Е, май бе прибързала с радостта си от прекъсването. Нямаше представа какво мислят в сетаганданското консулство за снощната арт-катастрофа — бяха запазили мълчание по въпроса, — но май сега щеше да разбере.

— Да влезе.

Гем Сорен се беше изкъпал и преоблякъл, но определено изглеждаше недоспал. Носът му беше отекъл, а по насиненото му лице нямаше и следа от клановата окраска, което й се стори любопитно. Изпъчи се в стойка мирно пред бюрото й с вид на провинил се войник пред дисциплинарна комисия.

— Вицекралице Воркосиган. Тук съм да поискам… не, да ви помоля… да ми дадете политическо убежище на Сергияр.

Корделия примигна.

— Ъъ… защо?

— Консулът ми е много ядосан. Твърди, че никога не ми е давал разрешение за изложбата, но истината е, че не ми е забранявал да я организирам. Нареди да отпътувам за дома със следващия кораб, а там без съмнение ще ме изритат от дипломатическия корпус. Няма да има бъдеще за мен, освен в семейния бизнес. — Ако се съдеше по тона му, подобна съдба беше по-лоша ако не от смърт, то поне от сериозна хоспитализация. — Там ме чака единствено позор!

Корделия, като човек със значително по-голям жизнен опит, се върна в спомените си. Когато младеж се изправи пред първия си провал, той му изглежда непреодолим. Когато си се сблъскал с десетки, просто казваш на следващия да си вземе номерче и да се нареди на опашката. Но предвид душевното си състояние в момента гем Сорен едва ли би оценил по достойнство това нейно наблюдение.

— Политическото убежище изглежда доста крайна стъпка. Първо, това означава да се откажете от сетаганданското си гражданство. Защо просто не подадете молба за имигрантски статут по нормалните канали?

— Знам какъв е законът, вицекралице. Но корабът потегля довечера. А замина ли, повече няма да мога да се върна. Семейството ми никога не би ми дало пари за билет.

Означаваше ли това, че семейството му е от бедните геми, които се държат със зъби и нокти за трудно извоювания социален статут като бедните вори? Какво бяха пожертвали, за да осигурят на своя син шанса да възроди изгубения статут на семейството?

— С какво се занимава семейството ви?

Той почервеня и се изкашля. Отклони поглед. И промърмори:

— Баща ми и чичовците ми ръководят голяма компания за водопроводни доставки на Сигма Сета.

Корделия се замисли над думите му и редактира предишната си представа за семейното положение на гем Сорен. Изглежда, след като не беше успяло да вземе преднина в надпреварата за стандартните гемски роли, по-старото поколение в семейството бе решило дружно да плюе на гемската игра и да се прицели в трупането на богатство. Което означаваше, че Микос е проява на атавизъм, а героичната му роля на културния фронт е негова собствена идея. Ясно защо не гореше от нетърпение да се върне у дома и да го посрещнат с хоровото: „Казахме ти.“

— Вече опитах друго — добави гем Сорен. — Помолих Кая Воринис да се омъжи за мен, което би ми дало законово право да остана. Но тя ми отказа.

„А аз си мислех, че сутринта не може да стане по-странна…“

— И колко… колко категоричен беше отказът й?

Гем Сорен се изкашля отново.

— Много… много категоричен, ваше височество.

„Браво на теб, Кая.“

— Лейтенант Воринис изглежда силно отдадена на кариерата си, поне на този етап от живота си.

— Тя… каза нещо в този смисъл, да.

„Казала ти е, че е един сетагандански съпруг беглец би съсипал непоправимо шансовете й за повишение, нали?“ И той бе решил да се обърне към следващата жена в редичката, с надеждата тя да му оправи проблемите? „Редно е сам да си ги решаваш, момченце. Може да си сетаганданец, но все пак си на трийсет години…“

Прекъсна я звуков сигнал откъм комтаблото. Айви й сигнализираше за… какво? Нещо по-важно от настоящия й разговор, очевидно.

— Да, Айви?

— Видеообаждане за вас, вицекралице, важно, струва ми се. От Карийн Куделка.

Корделия изправи гръб, живнала изведнъж. „Любимата ми почти-снаха е тук?“ Каква беше тази история с внезапните семейни визити в последния месец, толкова ли не знаеха как да изпращат теснолъчеви съобщения…

— Откъде се обажда?

— От орбита. Търговски кораб от Ескобар, който току-що е пристигнал.

— Свържи я. — Обърна глава към гем Сорен. — Вие… — „Се връщайте на Сигма Сета?“ Ако искаше да се издигне до нивото на злата кралица, за каквато я обявяваха най-върлите й политически врагове, беше време да усъвършенства умението си да рита беззащитни палета. — Вие изчакайте във външния офис.

Той излезе изгърбен. Щом вратата се затвори след него, усмихнатото лице на Карийн се появи над видплочата — категорично подобрение в качеството на събеседниците, ако питаха Корделия. Карийн — все така руса, синеока и решителна като женски отряд от командоси. „Понякога, Марк, любов моя, вселената ни компенсира за мъките.“ Но той знаеше това.

— Карийн! Радвам се да те видя! Марк с теб ли е?

— Не, но пътува насам. — Усмивката й се разшири. — Прати ме да те питам къде искаш да разположи онзи твой завод.

— Намерил ми е конкурентна оферта!? Къде? Аз търсих под дърво и камък, говорих с всички свои познати на Комар и Бараяр, но без успех. Марк има нещо предвид, така ли?

— Доста повече от това. Пред сделка е с една ескобарска компания за промишлено строителство.

— Ескобар! А на мен дори не ми хрумна да… о, боже, страхотно. В ескобарското консулство адски ще се зарадват.

— Това е добре, защото трябва да побързаме с документацията, а това зависи и от тях. Онзи терен в Гридград още ли се продава? Защото водя с мен инженер от компанията, който да направи предварителните проучвания.

— Великолепно. За какви срокове говорим?

— Работят с готови архитектурни планове. Произвеждат почти всичко в собствените си заводи и след това просто спускат готовите елементи от орбита. Сглобяват ги като блокчета за много големи деца. След като теренът бъде изравнен и се положат водопроводните тръби и другата инфраструктура, основните сгради се издигат буквално за седмица, а след още две заводът започва да работи, стига да не ударят на камък с местните суровини.

Имаше предвид да не ударят на камък с офертата…

— Кажи им, че могат да разчитат на максимално съдействие от моя страна. Ще направя всичко възможно да осигуря съдействието и на останалите фактори, но знаеш колко е бавна бюрократичната машина. О, боже, това наистина е страхотно! Направо ще отпуши нещата.

Карийн кимна с усмивка.

Едва ли щеше да стане, но…

— Те дали не биха… питай ги дали не биха могли да използват една малка планина от смес за пластобетон, става ли?

Веждите на Карийн литнаха нагоре.

— Защо? Имате излишна планина от пластобетон?

— Не самия бетон, а сместа за него. Високотехнологична иновация за терени с голямо натоварване. Като военни космодруми. Дълга история.

Карийн сбърчи замислено вежди.

— Не знам. Щом материалът е нов, може да не е съвместим с нашите неща. Изпрати ми копие на техническите характеристики и ще го дам на инженерите.

Корделия кимна и въздъхна. Получила беше подаръка и едва ли бе реалистично да очаква, че ще го получи и с панделка на всичкото отгоре. По всичко личеше, че онази дяволска смес ще свърши като чували за укрепления срещу изригвания на вулканична лава.

— Добре. Нека твоят човек слезе в Гридград и говори с моя архитект. Ще ти пратя всичките му контакти след секунда. Той много ще се зарадва да ви види. Или него поне. Ти искам да дойдеш на вечеря във вицекралския дворец, настоявам. Майлс, Екатерин и всички деца са тук, между другото.

— Марк спомена нещо в този смисъл. Не знам откъде го е разбрал — от Майлс, от Иван или от леля Алис, нещо такова.

— Хващаш ги в последния момент, утре си тръгват. Има и друг, когото… не, ти всъщност познаваш Оливър Джоул, нали?

Лицето на Карийн живна.

— Може и за това да съм дочула нещичко. Ще ми е интересно да видя до каква степен семейните слухове отразяват фактите.

— А. И на мен ще ми е интересно. От другата гледна точка.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. А сега трябва да свършвам, скоро слизаме.

— Обади ми се, като кацнете на космодрума. Ще пратя Риков да те вземе.

— Добре. Обичам те и те целувам, лельо К. Чао. — Прати въздушна целувка и прекъсна разговора.

Корделия издиша шумно. „От време на време се случва бараярската шуробаджанащина да работи в твоя полза.“ Облегна се назад, стоплена от отмъстително предчувствие. Вече съставяше наум любезния отговор до онези гадняри от „Плас-Дан“ в стил „що не вървите по дяволите“. Оливър толкова щеше да се зарадва…

Вратата на кабинета й се отвори с плъзгане и гем Сорен надникна страхливо.

— Ъъ, ваше височество? За моето убежище?…

Тя му махна нетърпеливо да влезе. Претегли го с поглед, по-благосклонен отпреди няколко минути. Може би…

Накрая попита:

— Някога работили ли сте в семейния бизнес?

— Малко. Като млад.

— Готов ли сте да започнете работа на Сергияр като водопроводчик? Защото в бъдеще със сигурност ще се нуждаем от творци, но в момента ни трябват водопроводчици.

Очите му се разшириха от озадачение и надежда.

— Ами… да.

— Браво! — Тя плесна с длан по бюрото и сетаганданецът подскочи стреснато. — Току-що преминахте теста на вицекралицата за решителност относно крайната цел и гъвкавост по отношение на метода. Сергияр ви иска. Елате с мен.

Излезе покрай него във външния офис и каза:

— Айви, изготви на този младеж най-безобидното разрешение за политическо убежище, което можеш да измислиш. — Защото още утре несъмнено щеше да си има работа с началниците му. Макар че по този въпрос сетаганданското консулство вече беше в слаба позиция. Добре. Защото така не се налагаше да им подлага крак с фалшиви контраобвинения за тайна конспирация, включваща нападение с биологично оръжие срещу адмирала на сергиярския флот и семейството на вицекралицата, каквито — доколкото познаваше сергиярците — вече със сигурност циркулираха в голямата клюкарница рамо до рамо с „Езерото Серена е зона на въглеродно диоксидна инверсия и правителството го крие!“ и десетките други екзотични фантазии, които толкова често превръщаха сутрешните й съвещания в упражнения по сюрреализъм.

„Колония Хаос. Няма нужда да измислям каквото и да било, то само се поражда…“

Беше към края на сутрешната опашка от документи, подготвена й от Айви, и вече си представяше как се измъква от кабинета навреме, когато раздвижване във външния офис й подсказа, че се е появил още един непредвиден в графика посетител, по дяволите. Радост замени раздразнението й, когато чу гласа на Оливър и отговора на Айви:

— Вас със сигурност ще ви приеме, сър. Заповядайте, влезте.

Още преди да е затворил докрай вратата Корделия скочи да го посрещне с целувка за добро утро, но от прегръдки се въздържа заради раните му. Успял бе да се измие и да се преоблече в свободна цивилна риза и стари работни панталони, тоест изглеждаше точно толкова отпускарски, колкото му бе наредено. Болничната миризма на мазило против изгаряния и нови превръзки се рееше силна около него, а движенията му все така бяха предпазливи, но лицето му беше спокойно, а очите му се усмихваха.

— Уредихме си завод за пластобетон! — посрещна го Корделия с голямата новина и развълнувано му разказа за разговора си с Карийн, докато той си избираше стол — спря се на един с права облегалка, обърна го и седна с лице към облегалката. Корделия приседна на ръба на бюрото си на една ръка разстояние от него.

Той вдигна глава и я погледна с широка усмивка.

— Да ти кажа, една жена би трябвало да се вълнува толкова от, знам ли, други подаръци. Дрехи, бижута.

— Да бе. Аз не се задоволявам с нещо по-малко от завод. Смятай се за предупреден. Има и по-хубаво — Карийн ще дойде за вечеря.

— Чудесно. Винаги съм харесвал Карийн.

— Всички харесват Карийн. Това, изглежда, е нейната суперсила. За щастие, тя я използва за добро.

Оливър скръсти ръце върху облегалката на стола.

— Аз също имам новини. След снощните арести…

— Ох! Съвсем забравих за това, а казах, че ще…

Той вдигна ръка да я спре.

— Фреди Хейнис ще получи конско, задължителен курс по самоотбрана, от онези, дето ги водят отегчените командоси в базата, и разрешително за зашеметител.

— Ами… добре. Струва ми се добре балансирано решение, макар че…

— Провинилият се отбор по ботушено поло ще получи… Фьодор. Не можах да преценя дали гневният баща или засраменият командир говори по-силно в него, но на тяхно място щях да се надявам да е второто.

— А. — Корделия се усмихна. Едва ли беше от хубавките й усмивки. Може би беше усмивката на Червената кралица.

— С други думи, смятай, че тази работа съм я свършил вместо теб.

Тя кимна, после добави колебливо:

— А с Майлс как се спогодихте снощи? Той не каза почти нищо тази сутрин.

Спокойствие се разля по лицето му.

— Нали знаеш онова чувство, когато си намерил път до пристана, било в морето, било в космоса, когато всичко изщраква на мястото си и разбираш, че си довел кораба си на сигурно място? И най-после можеш да си отдъхнеш?

— Толкова добре се спогодихте, значи?

— Така мисля. — Размърда се на стола, разкърши гръб и примижа леко. — Казах му за момчетата. И за всичко останало, макар и без да навлизам в детайли.

Заля я прекрасно чувство на облекчение.

— О, благодаря ти.

Той се вгледа в нея и линията на устните му се смекчи.

— Ти също носеше тежестта на мълчанието. И нито за миг не се приведе под нея.

Корделия размаха ръце.

— Това върви с работата.

Той продължи да я гледа, отвори уста да каже нещо, но после очевидно избра друго:

— Не знаех с кого ще говоря — с Майлс Бараяреца или с Майлс Галактика, но за мой късмет снощи той беше в бетанско настроение.

— Бях приготвила един-два пръта, които да му вкарам в колелата, ако тръгне да се прави на стария Пьотър — призна тя. Като се започне с двете прапрабаби в собственото й фамилно дърво… някой дали му беше разказвал за тях?

— Често ли го прави?

— Понякога. Това да си граф, изглежда, ти бърка в мозъка. Културно влияние, такива неща. — Замълча, изчаквайки търпеливо. Както и очакваше, Оливър сам отвори темата.

— На път през апартамента пратих теснолъчево съобщение на Десплейнс. Благодарих и се извиних.

— Сигурен ли си? Напълно? — тихо попита тя.

Кратко кимване.

— Разбрах го със сигурност щом натиснах бутона за изпращане. Едва ли бих могъл да го нарека тежест, която ми е паднала от раменете, защото така и не стигнах до тежестта. Беше по-скоро усещане за простор, сякаш светът ми внезапно се е отворил, разгънал се е, а аз стоя изумен под синьото небе. Много странно усещане. Не мисля, че се дължеше на обезболяващите обаче. — Измери я с поглед. — Не ми изглеждаш особено изненадана. Как е възможно да си знаела какво ще реша, щом самият аз не знаех?

— Не знаех, разбира се, но ти ми подсказа — когато пристъпи към оплождане, вместо просто да замразиш гаметите. Сякаш, съзнателно или не, си искал да наклониш везните в полза на този проект.

Той се замисли, после каза:

— В други времена сигурно биха те изгорили на клада като вещица.

— О, я стига — каза тя, доволна.

 

 

Необичайно за Майлс, отпътуването на следващия ден не беше свързано с нарочен бърз куриер на разположение на лорд-ревизора, а с редовен пътнически кораб, който спазваше разписание. Екатерин, която ръководеше преселението, изглежда, си даваше доста по-ясно сметка за този факт от своя съпруг, но така или иначе всички основни членове на групата, плюс помощния персонал и багажа, се събраха при парадния вход на двореца, готови да се натоварят на конвоя от наземни коли. Малко по-рано Корделия бе дочула Майлс да преговаря с дечурлигата относно допустимото тегло на личния багаж и процента на камъните в него — експонати с научна и сантиментална стойност — и тези преговори бяха извикали злорада усмивка на лицето й. Е, Майлс можеше да си позволи допълнителните пътнически такси.

Оливър си беше взел довиждане със семейството й на закуска и бе потеглил към болницата в базата за поредния преглед при специалиста по изгаряния. Карийн беше тръгнала малко след това да хване най-ранната от трите совалки, които кръстосваха ежедневно между Карийнбург и Гридград, където, без съмнение, много скоро щеше да се обзаведе с кохорта от инженери, които да я следват като омагьосани патенца. Засега нищо не бе тръшнало Айви на пода, изскачайки от комтаблото й да съсипе безценното време, което Корделия бе отделила да изпрати своите хора. „Животът е хубав.“

Майлс докуцука задъхан до Корделия на алеята и обхвана сцената с поглед. Е, ако не друго, хаосът поне беше организиран. След миг каза:

— Знам, че страдах, задето съм единствено дете, но… девет братя и сестри? Сериозно?

— Не забравяй да преброиш и Марк — поправи го тя. — Макар че може да се спори дали си му брат или родител.

— Брат — каза Майлс. — Решихме, че сме братя. От законова и всяка друга гледна точка.

— Значи от само дете ставаш едно от единайсет. Постарах се, както виждаш, макар и със закъснение. Животът е пълен с такива засади.

— Е, точно с такива едва ли. Обикновено.

Тя го изгледа с вдигната вежда.

— Че ти кога си се смятал за обикновен?

Той сви рамене. „Точка за теб.“

— Погледни го от хубавата страна. Дели ни огромно разстояние, така че няма да си делиш играчките с никого.

Екатерин, която тъкмо минаваше покрай тях, хванала по едно дете във всяка ръка, подхвърли:

— Поне докато не пораснат значително.

— В това няма никаква логика — оплака се Майлс под нос. Зарея поглед към яркото сергиярско утро. — Постоянно се питам какво би казал татко за всичко това.

— Вероятно би изразил известни съмнения относно метода, но определено би одобрил резултата — каза Корделия. — Хипотетично обикаляне в кръг. — „Или в спирала, като тирбушон.“ — Ако хиляда неща се бяха случили по друг начин, ако бях успяла да откъсна Арал изцяло от Периода на изолацията, вместо само наполовина, ако регентството не му се беше стоварило на плещите — или графството, в този ред на мисли, — ако можехме да бъдем обикновено семейство далеч от светлината на прожекторите, ако, ако, ако… Започнеш ли да разсъждаваш по този начин, край няма.

— Хм. — Майлс премести тежестта си върху бастунчето и Корделия се зачуди дали да не седнат някъде. Но нямаше време за това — седнеха ли, след минутка трябваше да станат пак. „Долу ръцете.“ Или това, или рискуваше да я ухапят като награда за добрите намерения. Дали и бъдещите му братя нямаше да се окажат също толкова маниакално независими и не трябваше ли да предупреди Оливър за това? „Твърде късно.“

— Харесвам Оливър — каза той след малко. — Винаги съм го харесвал. Макар че явно не съм го познавал и наполовина толкова добре, колкото си мислех. Не бих… не бих имал нищо против да поправим това, доколкото го позволи разстоянието и прочее.

— Би било чудесно — тихо каза тя, а Майлс кимна отсечено.

След миг добави:

— Само не злоупотребявай с горкия нещастник. Нали си даваш сметка, че той те гледа право в очите и ти играе безропотно по свирката? — Макар в тона му да се бореха негодувание от името на мъжката половина от човечеството и злорадо задоволство заради господстващото положение на майка му, Корделия реши, че задоволството надделява.

Екатерин отново мина покрай тях, тръгнала в обратната посока, и Майлс я проследи с поглед.

— Ти май знаеш това-онова по въпроса — подхвърли Корделия. — Заслужава ли си?

— О, да — прошепна той. — Очевидно е, че той би застанал на пътя на куршумите, за да те защити, без да се замисли.

— Което би било най-глупавият начин да си пропилее талантите. — Корделия сви устни. „Хайде поне този път да прескочим теста за жертвоготовност.“ — Имам наум много по-интересни неща, които да направи за мен.

— С това не мога да споря. — И добави с по-тих глас: — Надявам се да сте щастливи.

— Оливър умее да бъде щастлив. — Поне в сравнение със средностатистическия Воркосиган, стига това словосъчетание да не беше оксиморон. Вероятно това бе една от основните причини Арал да се пристрасти към компанията му. Предвид ранните си години Арал почти бе развил страх от щастието, сякаш се боеше, че ако посегне към него, автоматично ще разгневи някакъв садистичен бараярски бог. Но после се бе научил да му се наслаждава от разстояние, така както добрият старши офицер умее да делегира отговорности. Е, това беше твърде сложна тема, за да я обсъждат сега и тук. Затова Корделия се задоволи със следното: — Какво е любовта, ако не радост, която откриваш в друго човешко същество? Оливър ме радва ежедневно.

Намусено кимване.

— Е, значи всичко е наред.

Екатерин спря при тях.

— Ще ти пратя окончателните планове на шестте градски градини и парка на новия дворец веднага щом ги пусна през програмите в кабинета си. Е, поне инфраструктурните планове. Тепърва ще си блъскам главата с подбора на растения. Все още не знам достатъчно за сергиярската ботаника и още по-малко за флората около Гридград, а ми се иска да включа колкото се може повече местни видове.

— Никой не знае достатъчно за сергиярската ботаника — успокои я Корделия. — Но работим по въпроса.

— Вероятно ще трябва да дойда тук поне още веднъж, преди да предам работата на някой местен колега — предупреди я Екатерин.

— Винаги си добре дошла — каза Корделия и я прегърна. — Колкото по-често идваш, толкова по-добре.

— И аз ще се радвам, но за целта май ще трябва да ме клонират — каза жално Екатерин.

Майлс, очевидно сетил се за Марк, преглътна каквато там солена шега се беше родила в главата му. Наистина започваше да свиква с новата си роля на зрял човек… освен когато забравяше, че е такъв. Корделия би го помолила да забави малко темпото, но подозираше, че ще е безсмислено както винаги.

Тръшкаха се врати, надигаха се гласове, разменяха се прегръдки — някои от тях доста лепкави, което доведе до спешно издирване на мокри кърпички. Една дебела и добре опакована папка с рисунки бе предадена в ръцете на Наследника. Хора ниски и високи бяха качени в колите, свалени, разместени и качени отново.

— Довиждане! — извика Корделия. — Приятен път! И се обаждайте по теснолъчевия, за бога… той не е само за спешни съобщения! — Размаха ръце към Екатерин. — И ми прати още снимки на децата заедно с плановете!

Последни махания и керванът потегли. Зави по улицата и по някаква причина се размаза пред погледа й. Тя гледа след него още дълго.

„Любими мои, радвайте се един на друг.

Докато още имате време, радвайте се.“