Дон Лучио
Бандата на удушвачите (9)

Скривалището

Рене Матю изведнъж изскочи изпод камината. Намери се на средата на стаята. Дочу тихи, заглушени викове: „Рене… Рене…“ След това последваха удари по вратата на гардероба. Младият мъж се хвърли към гардероба. Натисна вратата: тя бе пак заключена, а ключовете стояха отвън. Опита се и успя да отключи. От гардероба излезе уплашена девойката.

— Ох, Рене! — каза тя — за малко що не попаднах в клопка.

И девойката, трепереща още от уплаха, му разправи как отворила гардероба, влязла вътре и изведнъж вратата сама се затворила.

Младият мъж разбра, че само тук може да бъде скривалището, което търсеха. За да не попаднат сами в клопката на майсторски устроения гардероб, Рене отвори вратата и препречи в отвора дебелото желязо от камината. Той влезе в гардероба и започна да го изследва. Опита няколко пъти ключалката на вратата и направи едно откритие. От вътре, на горния край на вратата бе прикрепено едно четвъртито дърво. При затварянето то се спускаше, чукваше едно железце на бравата от вътрешната страна и вратата сама се затваряше с ключовете, които стояха от външна страна.

— Но за какво ли целият този механизъм е могъл да служи? — запита девойката.

— Очевидно, за да може някое лице, което е преследвано и да се заключи от вътре, като ключовете си стоят на външната страна на вратата. Преследвачите като видят, че гардеробът е заключен от вън, ще си помислят, както и ти, че никой не се е скрил в гардероба.

— Но ако някой, въпреки това отвори вратата, както направих аз?

— Имаш право — каза младият мъж и започна още по-внимателно да оглежда вътрешността на гардероба. Той влезе в него. Гардеробът бе висок около метър и половина. На дървото бяха поставени пет лавици, направени от здраво дъбово дърво. По лавиците имаше предмети и дрехи останали от десетки години. Рене започна да чука по лавиците, изпитвайки дали ще чуе някакъв звук. При третия удар, той спря и се извърна към Грациела.

— Намерих! Намерих! Виждаш ли, долната лавица започва да се движи. Сигурно зад нея има някакво скривалище, в което ще намерим и съкровището и изчезналия американец.

Докато Грациела бе проточила врат през отвора на гардероба, за да види по-добре вътре, Рене силно удари движещата се лавица. Изведнъж се чу някакво скърцане, глух шум и целият гардероб, като асансьор започна бърже да се спуска надолу. Рене трябваше да употреби всички усилия да не загуби равновесие, а Грациела с ужас следеше как другарят й бързо потъваше надолу.

Гардеробът продължаваше да слиза около три метра, след това спря и в същия миг дъното му се раздели на две. Рене едвам можа да се залови за стените на гардероба. Краката му увиснаха в тъмната бездна, която се откриваше под него. Младият мъж направи свръхчовешко усилие и успя да опре краката си о стените на гардероба. Грациела отгоре с ужас го гледаше:

— Не мога ли да ти помогна, Рене — викна тя.

— Бърже хвърли въжето, което намѣрихме в куфара на американеца. Привържи другия му край за вътрешната страна на петата лавица. Там има една халка.

Докато девойката търсеше и превързваше въжето, Рене едвам успяваше да се задържи в неудобното положение. Търсейки опора за краката си, в стегите, под гардероба той напипа някакви вдлъбнатини, като стъпала на кладенец. Младият мъж се наведе надолу. Дочу му се някакъв шум, който идеше от дъното… бе слаб човешки глас.

— Ти ли си, Джералд?

— Аз съм — отговори Рене. Ранен ли си?

— Да… кракът ми е навехнат или счупен — отговори гласът от дъното. В това време Грациела бе превързала и хванала въжето. Когато Рене се залови за него и освободи от тежестта си гардероба, последният започна бърже да се издига. Когато стигна на първоначалното си положение, дъното се притвори, като остана да мъждука малко светлина от там, където се промъкваше въжето.

Отгоре се чу тревожният глас на девойката.

— Рене, здрав ли си?

— Да.

— Ще направиш добре, ако слезеш още малко по-надолу — каза отново тя.

Рене слезе още няколко стъпала надолу. За голямо негово учудване след малко гардеробът започна да се спуска пак надолу в дълбокия кладенец. Той стигна на по-раншното място и се спря. Дъното наново се разтвори. Силна светлина блесна в очите на младия мъж. Той видя, че на стените на гардероба се бе закрепила здраво Грациела. Девойката държеше в едната си ръка един фенер, а с другата направляваше с въжето движението на гардероба. Рене с учудване видя в тъмнината на кладенеца как минава край него един огромен камък, привързан с железни вериги. Сега той си обясни тайната на гардероба асансьор. Камък служеше за тежест, а с въжето, което Грациела бе прикрепила за петата лавица тази тежест се направляваше нагоре или надолу.

Когато гардеробът стигна до определеното място, Рене се изкачи на него. В това време от дълбочината на пропастта се чу отново вик:

— Защо се бавиш Джералд. Страдам жестоко.

— По дяволите!… Това какво е? — извика девойката.

— Шът… мълчи — тихо прошепна Рене. — Това е нашият приятел американецът. — И повишавайки глас, той извика: — Скоро, скоро ще дойда при тебе.

Двамата млади хора започнаха внимателно да слизат по стъпалата на кладенеца. Щом опряха до земята, Грациела с фенера осветли мястото, където се намираха. Беше широка кръгла яма. На една купчина пръст лежеше един човек. Той бе замижал от светлината на фенера. След няколко мига, обаче, очите му привикнаха със светлината и когато ги отвори и видя, че слезлите не са неговите другари, из гърдите му се изтръгна див рев. Миг след това и един гърмеж разтърси подземието. Рене с ужас усети как куршумът облиза косите му. С един скок младият мъж се хвърли върху лежащия човек и със силен удар изби револвера от ръката му. Едно дясно кроше в брадата и човекът тресна главата си в стената. Чу се тъп металически звук. Грациела насочи лъча на фенера към стената, дето лежеше човека. Очертаха се контурите на малка желязна врата, Рене опита дръжката — вратата бе заключена. Взе револвера от земята, насочи го към заключалката. Протрещяха няколко изстрела. Ключалката отхвръкна.