Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (25)

25

Рон срещна Фийби пред вратата на съблекалнята и след като се увери, че е непокътната, я поведе към малката повдигната платформа, където се провеждаха интервютата след мача и връчването на трофея.

— Говорих с полицията — каза й той насред хаоса около тях. — Ще те потърсят веднага след като церемониите приключат. Никога не съм бил по-уплашен през целия си живот.

— Моли добре ли е? — Играчите разтърсваха бутилки с шампанско и Фийби се приведе, за да избегне пенливия душ.

— Беше разстроена, но сега е добре.

Когато стигнаха до платформата, Фийби видя, че О Джей Симпсън интервюира Дан. Беше намъкнал една шапка на Суперкупата на мократа си коса и докато Рон й помагаше да се подреди до него, го чу как отбягва въпросите на Симпсън за поведението си през второто полувреме, като му обеща пълна пресконференция веднага щом хаосът се успокои. Не поглеждаше към нея, но когато тя се приближи до него, положи успокоително ръката си на кръста й.

Тя избегна поредния душ от шампанско, само за да попадне под друг. Косата й падаше над очите и тя попипа бузите си, когато президентът на НФЛ се приближи с купата на шампионата. Застана между Дан и Фийби и започна да говори.

— От името на…

— Извинете ме за момент. — Фийби се втурна към края на подиума, грабна ръката на Рон и го издърпа до себе си и Дан.

Дан я погледна одобрително, взе набързо едно разпенено шампанско от Колиър Дейвис и го изпразни върху главата на Рон. Докато генералният мениджър пръхтеше, Фийби се разсмя и се обърна към представителя на НФЛ.

— Вече може да продължите.

Той се усмихна.

— От името на Националната футболна лига за мен е огромно удоволствие да предам купата на шампионата на собственика Фийби Съмървил, треньора Дан Кейлбоу и на целия състав на „Старс“.

Играчите нададоха радостни възгласи и изпръскаха още една струя шампанско. Фийби се опита да произнесе кратка реч, но беше толкова задавена, че я остави на Рон. О Джей все още се опитваше да получи отговори на въпросите си за странното развитие на мача и се обърна за интервю към Джим Бийдерот, докато Фийби подаваше купата на Рон.

Дан грабна ръката й, издърпа я от платформата и я насочи зад празнуващата група играчи, така че да се скрият от медиите.

— Ела. Имаме само няколко минути.

Повлече я към душовете, през стаята за екипировката, покрай тренировъчната зала и коридора. Следващото нещо, което осъзна, беше, че я дърпа към тесен склад, почти колкото гардероб. Вратата едва се беше затворила зад тях, когато я взе в прегръдките си и започна да я целува.

Бяха се вкопчили свирепо един в друг. Телата им бяха мокри и лепкави от „Гаторейд“ и шампанско. Вкусиха го по устните си.

— Не знаех дали ще мога някога отново да те прегръщам — промърмори дрезгаво той.

— Толкова бях уплашена…

— Обичам те толкова много. О, боже, обичам те.

— Страхувах се, че не ме обичаш, и не можех да го понеса. — Тя потрепери в ръцете му. — О, Дан, беше толкова ужасен ден.

— Говори ми.

— Не само отвличането, но… — Треперейки, тя му разказа за Рийд.

Усети как мускулите му се стягат, докато говореше, и изчака за избухването на гнева му. Когато той започна да я успокоява, го обикна още повече заради това, че разбира така ясно от какво има нужда.

— Съжалявам — каза той с натежал от емоции глас. — Толкова съжалявам, скъпа.

Стана по-лесно да понася разкритието, след като му го разказа. Зарови лице в мократа яка на ризата му.

— Мечтая си да останем тук завинаги — промърмори.

— И аз. Всичко, което искам, е, да те отведа вкъщи и да те любя.

— Полицията ме чака.

— И аз трябва да говоря с тях. И с пресата.

— А и трябва да видя Моли.

Той обгърна лицето й с ръце и нежно погали бузите й.

— Ще се оправиш ли?

— Да, всичко ще е наред. Просто искам да приключа с това. Можем да се срещнем на тържеството на Рон довечера.

— Не планирай да прекараш твърде много време на него. — Той я целуна за последен път, после хвана ръката й и двамата се отправиха към коридора.

В склада всичко утихна за момент, а после в най-далечния и най-тъмен ъгъл се разнесе шумолене.

— Дарнъл? — Гласът на жената беше тих и изискан, но очевидно разтревожен. — Чу ли какво каза тя? За Рийд Чандлър?

— Чух.

Шармейн Дод, която вярваше твърдо в честната игра, беше възмутена.

— Този плъх! Не бива да се измъкне.

— О, няма да се измъкне, скъпа. Познавам треньора и мога да ти обещая, че няма да му се размине.

— Доволна съм. — Тя плесна търсещата ръка на Дарнъл, който бе започнал да гали гърдите й през благопристойната бяла блуза по най-приятен, макар и силно непочтителен начин. — О, не го прави. Още не сме женени.

— Но ще се оженим и тогава ще те докосвам на места, за които не си и подозирала.

— Не съм казала, че ще се омъжвам за теб. — Думите бяха леко приглушени, защото тя се опитваше да го целуне, докато говореше. Да прегръща футболист, който все още носеше цялата си екипировка, беше все едно да се опитва да се сгуши в танк. Дори и така обаче, тя не беше готова да го пусне. Не че възнамеряваше да го улеснява, като му даде да разбере колко много е започнала да го обича. Дарнъл и така си беше твърде самодоволен.

— Шармейн, скъпа, току-що идвам от игрището. Не съм се къпал, но ти все пак дойде с мен в този гардероб. И ако това не е знак, че си готова за сватба, не знам кое е.

— Може би просто те съжалявам.

Той се изкиска и пъхна ръка под полата й. Милувката му беше толкова деликатна, че за няколко дълги мига госпожица Шармейн Дод забрави за принципите си. Вместо това прокара връхчето на езика си по диаманта, вграден в предния му зъб, и си каза, че от Дарнъл Пруит ще излезе много добър съпруг.

 

 

Стана осем вечерта, преди Дан да успее да приключи с полицията, комисаря на НФЛ и пресата. Продължителността и драматичността на пресконференцията беше особено трудна за Фийби, но тя се справи като войник и бе обявена за героиня във вечерните новини. Дан не хареса факта, че пресата се опитваше да изкара герой и него, но знаеше, че подобни истории умират по естествен път след някоя и друга седмица. После животът възстановяваше обичайния си ход.

Рей Хардести бе получил масивен инфаркт и остана в болницата под полицейски надзор. Докато Дан се взираше в притихналата съблекалня на треньорите, след като най-накрая бе успял да вземе душ и да се преоблече с чисти дрехи, знаеше, че няма да съжалява, ако мъжът не се възстанови.

Всички останали бяха тръгнали много отдавна към празненството. Докато обличаше якето си, се почувства уморен до мозъка на костите и всичко, за което можеше да мисли, бе да се добере до Фийби. Но имаше нещо, което се налагаше да свърши преди това.

Тръгна по тихия коридор, после се сепна, когато видя Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том облегнати на отсрещната стена. Всички бяха облечени неофициално.

— Решихме да те изчакаме — каза Джим.

— Първо трябва да се отбия другаде. Ще се срещнем на купона.

Боби Том отлепи дългото си тяло от стената.

— И ние сме загрижени за Фийби.

— За какво говориш?

Дарнъл пристъпи напред.

— Аз и годеницата ми бяхме в същия склад с теб и Фийби след мача. Чухме какво ти каза тя за Рийд Чандлър. Споделих информацията с моите съотборници.

Секундите се проточиха, докато Дан ги изучаваше.

— Мога и сам да се погрижа за Рийд.

— Знаем това. Просто искахме да дойдем за морална подкрепа.

Дан понечи да възрази, но млъкна, когато осъзна, че за тях днес Фийби беше станала част от отбора.

 

 

Двайсет минути по-късно отбиха пред двуетажната тухлена къща на Рийд. Дан видя с облекчение, че вътре свети. Рийд си беше у дома, така че нямаше да се наложи да отлагат.

Докато вървяха към входа, той измъкна от джоба си ръкавици и огледа мъжете до него.

— Рийд е мой. Не искам никой друг да го пипа.

Боби Том кимна.

— Само направи така, че да няма следи.

Рийд сам им отвори вратата. Изглеждаше озадачен, че вижда Дан, но после очите му се разшириха от тревога, щом забеляза и групата зад гърба му. Незабавно се опита да затръшне вратата, но не беше достатъчно бърз. Дан я блъсна с рамо и го запрати навътре.

Мъжете нахлуха в коридора. Рийд се препъваше назад към свода, водещ към дневната. Дан можеше да помирише страха му.

— Какво искате? Махайте се от тук!

Дан се приближи към него.

— Мисля, че знаеш какво искам. Ако си религиозен, ти предлагам да започнеш да се молиш.

— Не знам за какво говориш! Тя те е излъгала нещо за мен, нали? Казала ти е някаква лъжа.

Дан му нанесе силно кроше в челюстта и Рийд полетя покрай дивана. Нададе вой от болка и се изправи мъчително на крака, лъхтейки от страх.

— Изчезвай от тук, Кейлбоу. Ще повикам полицията. Ще…

Уебстър хладнокръвно изтръгна кабела на телефона от стената.

— Много лошо, Чандлър. Телефоните не работят.

— Ако ме докоснеш, ще издействам да те арестуват!

— Как ли ще стане това? — Боби Том забучи една клечка за зъби в ъгълчето на устата си. — Точно сега треньорът е на питие с четирима ни в моя апартамент. Ако някой каже друго, е лъжец. Така ли е?

— Точно така, Боби Том. — Дарнъл избърса обувката си в един от тапицираните в бяло столове.

— Вие сте луди, момчета! Шибани маниаци.

— Не сме маниаци — възрази Дан. — Просто не смятаме, че отрепка като теб трябва да се измъкне от изнасилване.

— Това ли ти каза тя? Не съм я изнасилвал! Тя лъже. Сама го искаше. Тя…

Следващият удар на Дан счупи носа на Рийд. Той започна да скимти и се опита да го намести, докато по лицето му се стичаше кръв.

— Не съм виновен — изхлипа. — Бях пиян. Не исках.

Дан пусна якето си на облегалката на дивана.

— Тази вечер ще пострадаш наистина много.

Рийд се опита да се изправи на крака.

— Не! Махни се! Не ме наранявай!

Дан се приближи към него.

— Ще бъдеш наранен, но освен ако не объркам нещо, ще живееш. И ако искаш да останеш жив, не се приближавай до Фийби отново. Ако я заплашиш по какъвто и да е начин, по-добре се приготви да прекараш остатъка от живота си в количка.

— Не!

Това беше последната дума, която Рийд произнесе, преди Дан да го попилее.

 

 

Фийби пристигна на празненството в девет. Изпитанията от деня, в съчетание с дългата пресконференция, я бяха изтощили. Когато най-накрая се прибра, Моли настоя да си легне. Беше толкова уморена, че незабавно заспа.

Когато след няколко часа се събуди, беше освежена и нетърпелива да види Дан. Изкъпа се и поговори с Моли, докато се обличаше. Сестра й беше разтърсена от събитията следобед, но настроението й се подобри, когато Фийби й предложи парти с преспиване. Пег се съгласи да ги наглежда и когато Фийби излизаше, момичетата вече пристигаха.

Ресторантът, който Рон беше наел, имаше уютен, провинциален интериор, с тухлен под и медни съдове, висящи от гредите. Когато влезе, косата й все още беше малко влажна от душа и се къдреше около главата й. Температурите постепенно бяха паднали и тя носеше широк пуловер в цвят фуксия над пола от мека надиплена вълна. С изключение на цепката в средата, която стигаше до малко над коляното, беше облечена консервативно, но дрехите подхождаха на къдрите и сребърните халки на ушите й.

Тъкмо беше оставила палтото си, когато чу зад себе си да влиза нова група посетители. Обърна се и видя Дан заедно с Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том. Всичко в нея се размекна при вида му.

— Мислех, че ще дойда последна. — Гласът й звучеше задъхано.

Той я гледаше толкова нежно, че почувства как гърдите й се надигат.

— Трудно ни беше да се измъкнем.

Стояха по средата на преддверието, взрени един в друг, докато мъжете се разпръснаха, за да намерят съпругите и приятелките си.

Боби Том се прокашля.

— Вие двамата сигурно трябва да дишате или нещо от сорта, така че някой да не се обърка и да окачи палтото си на вас.

Дан не откъсваше поглед от Фийби.

— Нямаш ли си тактики за прилагане, Дентън?

— Да, сър, тренер. — Той се изкикоти и ги остави сами.

Фийби можеше да го гледа вечно, но имаха задължения. Дан пое ръката й и я поведе към залата.

— Половин час. После си само моя.

Рон ги посрещна зад вратата. За изненада на Фийби, до него стоеше Шарън Андерсън, която поздрави и двама им с топла усмивка.

Дан дори не се опита да прикрие удоволствието си, че я вижда, и незабавно я придърпа в мечешка прегръдка.

— Здрасти, сладурче. Как се отнася с теб, Рон? Предложи ли ти вече?

Фийби се опита да прояви малко ревност, но привързаността му към Шарън беше толкова открита и честна, че не успя. Осъзна, че той се отнася с нея точно както се отнасяше с Моли, и се зачуди как изобщо е могъл да си представи, че ще са щастливи заедно като съпружеска двойка. Дан беше един от най-интелигентните мъже, които бе срещала, но по някои въпроси определено беше глупав.

Стана й жал за Шарън, която се изчерви от корените на косата си до всяка луничка по лицето.

— Не го оставяй да те дразни, Шарън. Идеята му за добри обноски е да унижава хората, които харесва.

— Не я унижавах — запротестира Дан. — Това е първият ми сериозен опит като сватовник и искам да знам как се развиват нещата.

— Не ти влиза в работата — намеси се меко Рон. — А сега, защо не се погрижиш за собствения си любовен живот и не донесеш на Фийби питие? — Той и Шарън се усмихнаха срамежливо и се отдалечиха.

Фийби изхихика, когато Дан грабна бира за себе си и чаша вино за нея от преминаващия келнер, но усмивката й избледня, щом забеляза, че кокалчетата на ръката му са сцепени и лошо ожулени.

— Какво си направил с ръката си?

— Аз, ъъъ… — Той си пийна от бирата. — Много се радвам, че Рон е успял да запази мястото на купона в тайна от пресата.

— Дан? Какво е станало с ръката ти?

Той се поколеба и тя помисли, че няма да й отговори, но после отмести кичур коса от бузата й.

— Отидох да видя Рийд. Двамата трябваше да се разберем относно това, какво ти е причинил.

Очите й пробягаха по него, но освен ръката не изглеждаше да е пострадал.

— Какво си направил?

— Нека просто кажем, че приложих малко крайна справедливост. Повече няма да те притеснява, съкровище.

Фийби искаше да го разпита повече, но в същото време решителното изражение на лицето му й подсказа, че няма да стигне далече. Реши, че не иска чак толкова много да чуе подробностите.

Дарнъл се приближи към тях и им представи годеницата си. Фийби веднага хареса Шармейн Дод и ги поздрави. Другите играчи също дойдоха със съпругите си и двамата с Дан се оказаха разделени. Тя се придвижваше от една група към друга, поздравяваше всички и от време на време зърваше Дан, който правеше същото.

Говореше с Боби Том и двойката добре оформени червенокоски, увиснали на ръцете му, когато чу някой да крещи.

— Тихо, хора! Тихо!

Всички се стреснаха, когато осъзнаха, че командата идва от Рон, и притихнаха. Той стоеше в единия край на залата и държеше телефон. Ръката му бе притиснала говорителя.

— Фийби! — Той й подаде слушалката. — Фийби, за теб е!

Тя го погледна озадачено.

— Президентът! — Рон изговори думите със силен шепот, който сигурно се чу чак на паркинга.

Тя беше говорила с президента на НФЛ преди няколко часа и не разбираше защо Рон е толкова развълнуван.

— Мислех, че вече сме уредили всичко.

— Президентът! На САЩ! Обажда се да те поздрави.

Фийби се задави. Ръката й се протегна към яката на пуловера. Играчите се разсмяха и после утихнаха, когато тя тръгна към телефона.

Чу женски глас да казва:

— Мис Съмървил, свързвам ви с президента.

Точно тогава някой я потупа по рамото. Тя се обърна и видя Дан, застанал до нея. По лицето му се простираше усмивка с размерите на футболно игрище.

— Сега, Фийби.

Тя го изгледа неразбиращо.

— Какво?

— Сега.

Смисълът на думата бавно си проправи път към съзнанието й и тя го загледа невярващо. Имаше предвид сега! Притисна ръка към микрофона на слушалката.

— Дан, това е президентът! Не мога…

Той кръстоса ръце пред гърдите си с непоносимо самодоволно изражение. Фийби осъзна, че той беше изчаквал точно такъв момент. Този мошеник! Беше я насадил и сега щеше да прекара остатъка от живота си да я дразни безмилостно за това, че не е имала куража да приеме предизвикателството. Този наперен, вбесяващ спортист! Някой определено трябваше да го постави на мястото му.

Гласът на президента прокънтя в слушалката.

— Поздравления, мис Съмървил. Това беше изумителна игра.

— Извинете, сър — преглътна тя. — Давам ви мис Съмървил — и бутна слушалката в ръцете на удивената Шарън Андерсън.

Дан се разсмя високо. Тя го грабна и го издърпа през тълпата. Когато стигнаха до вратата, проговори:

— По-добре да си струва, сметанова тортичке.

Зад тях, след първоначалния шок, Шарън Андерсън се държеше на висота. Смаяният Рон я чу да казва:

— Вече съм добре, господин президент. Да, беше доста мъчително. Между другото, сър, искам да знаете, че всички ние от екипа на „Старс“ споделяме загрижеността ви за адекватното финансиране на предучилищното образование…

 

 

— Сметанова тортичка? — Дан отби към магистралата. — Нарече ме сметанова тортичка?

Фийби все още се опитваше да възстанови нормалното си дишане.

— Тази игра е двупосочна, тренер. Не се изненадвай, ако в последните две минути на Суперкупата…

— Не би го направила.

— Бих.

Той я погледна и се усмихна.

— Като говорим за Суперкупата… Ще се омъжиш ли за мен веднага щом свърши?

— Какво ще кажеш за Свети Валентин?

— Твърде далече е.

— Втори февруари?

— Става. — Ферарито се понесе по рампата към платената магистрала. — Знаеш, че има няколко въпроса, по които трябва да поговорим, преди да се оженим.

— Няма да се откажа от Пух.

— Виждаш ли, вече стана враждебна. Бракът означава да правиш компромиси.

— Не съм казала, че няма да правя компромиси. Обещавам да й махам панделката, преди да ти позволя да я извеждаш.

— Какво щедро сърце.

Усмивката на Фийби помръкна.

— Също така искам деца. Открай време. Просто исках да знам, че ме обичаш.

— Надявам се, че сега вече го знаеш. Никога през живота си не съм обичал някого толкова, колкото теб. Искам деца, но изобщо не толкова силно, колкото искам теб.

— Доволна съм. — Тя захапа долната си устна и после я освободи. — Не искам да отпращам Моли. Искам да остане с нас.

Той я изгледа.

— Разбира се, че ще остане с нас. Къде ще ходи?

— Мислех си, че ще искаш повече усамотение.

— След като затворим вратата на спалнята, ще имаме достатъчно усамотение. Всъщност, като споменах въпроси, по които искам да говорим, имах предвид „Старс“.

— Знам, че не се жениш за мен заради „Старс“. Никога не трябваше да ти казвам онези думи. Бях наранена.

— Радвам се, че го осъзнаваш. Но виждаш ли, проблемът си остава. Исторически погледнато, жените се женят за шефовете си. И веднага щом надянат сватбения пръстен, напускат работа и си остават вкъщи. Никой от нас не иска от теб да правиш това, но трябва да ти кажа, че не се чувствам удобно с идеята да прекарам остатъка от живота си да спя до някой, който има властта да ме уволни, ако не си слагам бельото в коша за пране.

Тя потисна усмивката си.

— Съчувствам ти за проблемите, но няма да продам отбора, за да можеш с чиста съвест да си мърляч.

— Някак си не очаквах и да го направиш.

— Такъв е новият световен ред. Вие, мъжете, трябва да измислите начин да се справяте с него.

— Това ти харесва, нали?

— Леко развеселена съм.

Въпреки шеговития тон, тя вече мислеше как ще съчетава огромните изисквания като собственик на „Старс“ с брака и децата, които се надяваше да има.

— В интерес на истината, аз имам няколко идеи по въпроса. Не съм ги изяснила докрай, но когато го направя, ти ще си първият човек, с когото ще ги обсъдя.

— Тогава по-добре да ти кажа, че не планирам да съм треньор на „Старс“ цял живот.

— Дан, не можеш да работиш за друг отбор! Това ще е невъзможна ситуация.

— За известно време няма да ходя никъде. Но ти видя какво е темпото през сезона. Искам да съм около теб и децата, а и тази идея ми се върти в главата от известно време. Реших, че денят, в който се събудя и не мога да си спомня как изглеждат жена ми и децата, ще е денят, в който ще се откажа от професионалния спорт. Ще си намеря някой хубав третодивизионен колеж наблизо и ще се установя там за остатъка от кариерата си.

— Третодивизионен? Не знам какво означава това.

— Малък колеж. Никой не им предлага спортни стипендии и професионалистите никога не ги проучват. Децата не са нито най-добрите, нито най-бързите и никой не им бута пари под масата. Те играят футбол само по една причина, защото харесват играта. Така че, докато ти правиш рискованите си машинации, аз ще се оттегля в някой малък колежански кампус и ще си припомням защо изобщо съм започнал да играя футбол.

— Звучи прекрасно.

Той смени лентите.

— Шалът, който носиш под яката на палтото си. Имаш ли нещо против да си завържеш очите с него?

— Какво?

— Сега.

— О, за бога. — Тя измъкна шала изпод яката и го завърза около очите си. — Това е нелепо! Не планираш нищо извратено, нали?

Последва дълга пауза.

— Дан?

— Е, предполагам, че зависи от това, колко е консервативен човек.

— Ти каза, че си оставил всичко това зад себе си. Че искаш хубав, обикновен сексуален живот.

— Аха.

— Не ми звучиш много убеден.

— Виж, ето как стоят нещата. След цял живот на високи обороти, вероятно ще е най-добре да намаля постепенно темпото. По този начин шокът за мен няма да е твърде голям. А това е нещо, което обмислям от дълго време.

— Доста ме изнервяш.

— Това е добре, скъпа. Това е много добре. — И той се впусна в най-сладостната и прекрасна нецензурна реч, която бе чувала през живота си, докато накрая толкова се разгорещи, че трябваше да разкопчае палтото си. Но той все така не й казваше къде я води.

Когато най-накрая колата спря, Фийби осъзна, че монологът му толкова я е разсеял, че е забравила да внимава. Върху чакъл ли скърцаха гумите? Ослушваше се внимателно, но макар че не чуваше никакъв трафик, не беше абсолютно сигурна дали я е закарал до къщата си, или не.

— Ще се наложи да изчакаш тук няколко минутки, докато уредя нещата. Ще се върна веднага, не се изнервяй. — Устните му докоснаха нейните. — Обещай ми, че няма да развалиш всичко, като надничаш. Това ще е знак, че не ми вярваш, а какъв брак ще имаме тогава?

— Наистина ме предизвикваш. Знаеш това, нали?

— Знам, скъпа. — Той захапа долната й устна. — Докато чакаш, защо не премислиш всички неща, които ти казах, че ще направя с теб. Така няма да скучаеш. — Изсмя се дяволито, докато пъхаше ръка под роклята й и стискаше бедрото й, а после отвори вратата.

Беше абсолютно подло от негова страна да казва това, защото сега тя не можеше да мисли за нищо друго. Когато Дан се върна при колата, Фийби вече трепереше от сексуално очакване.

Усети полъха на хладния въздух, когато той отвори вратата й.

— Погрижих се за всичко. Сега ще те пренеса. — Той я прихвана под коленете, но незабавно я пусна на седалката. — Фийби, скъпа, все още носиш бельо. Определено си спомням, че ти казах, че искам да го няма, докато се върна.

— Не си.

— Сигурен съм, че го направих. Предполагам, че ще трябва да го сваля сам. — Плъзна ръце под роклята й и издърпа чорапогащника и бикините й.

— Ще замръзна. Навън не е особено топло.

— Не мисля, че трябва да се тревожиш много за измръзване. Откъде, по дяволите, се взеха тези гащи?

— Купих ги.

— Това са просто две малки панделки и парченце коприна. Да не си се отказала от кюлотите само заради мен?

— Само заради теб.

— Това е сладко, скъпа, и го оценявам. А сега си сложи отново токчетата. Наистина ми харесва как изглеждат краката ти на токчета. — След като го направи, той я хвана под коленете и я измъкна от колата. Полата й се развя и студеният въздух облъхна голия й задник, който беше изложен на показ пред целия свят.

— Моля те, кажи ми, че наоколо няма дузини хора.

— Само половин дузина, съкровище. Но те са твърде заети да закрепват карбураторите по моторите си, за да гледат.

Фийби зарови лице в яката му и се разсмя. Той беше възмутителен, невъзможен и тя си прекарваше страхотно. Но къде я водеше?

Дан премести тежестта си и отвори някаква врата. Фийби с облекчение почувства по-топлия въздух върху дупето си, когато влязоха вътре.

— Превръзката на очите ти стегната ли е още?

— Аха.

— Добре. Не обръщай внимание, ако чуеш странни звуци.

— Какви звуци?

— Пиянски смях. Счупени стъкла. Джубокс. Такива.

— Няма да им обръщам внимание.

— А ако някой, на име Бъба, те попита какво правиш тук, просто му кажи, че си с мен.

— Ще го направя.

Той започна да я целува и когато спря да върви, тя осъзна, че отново я е разсеял и не е внимавала накъде отиват. Много или малко разстояние бяха изминали? Той не се беше задъхал, но беше в добра форма и това не означаваше нищо. Не можеше да е сигурна дори дали се е качвал по стълби, или са останали на същото ниво.

— Сега ще те пусна. Не искам да се приближаваме твърде много до бара. В случай че стане сбиване.

— Може ли вече да сваля превръзката?

— Опасявам се, че не, скъпа. Все още си с дрехите си.

— Трябва да си сваля дрехите?

— Съжалявам, мила. Мислех, че вече си се досетила за какво става въпрос. — Той свали палтото й. — Не се притеснявай обаче, аз ще ти помогна.

— Ти си истински джентълмен.

Той свали обиците й, измъкна пуловера през главата й и го захвърли.

— Фийби, скъпа, не искам да те засрамвам, но знаеш ли, че през това нещо се вижда?

— Ти виждаш ли?

— Опасявам се, че да. Това означава, че ще трябва да те помоля да застанеш наистина неподвижно за минутка.

През фината като мрежа тъкан на сутиена й тя почувства устата му да намира зърното й. Топлото влажно всмукване изпрати потоци от възбуда през тялото й. Чувственото му изтезание продължи, когато той се премести към другата й гърда, а зърното, което бе оставил, се втвърди под влажното, студено петно върху коприната. Коленете й започнаха да се огъват и тя го искаше в себе си толкова много, че сграбчи раменете му.

— Моля те… Подлудяваш ме.

— Шшшшт. Тъкмо започвам, а и честно казано, очаквах малко повече издръжливост от теб. Може би трябва да броиш или нещо такова.

Тя се разсмя, но после ахна, когато той я ухапа нежно със зъби. Секунда по-късно сутиенът й падна и я остави гола от кръста нагоре.

— Ти си много красива жена, скъпа. Нали така, момчета?

Определено трябваше да го постави на мястото му. Започна да вдига ръката си, за да махне превръзката, но той хвана китките й и ги дръпна настрани.

— Не още, скъпа. Наистина съм жаден.

Дан я пусна и покри гърдите й с длани. Започна отново да пирува със зърната й, но този път не му пречеше дори тънката коприна. Смука ги, докато тя не започна да издава тихи хлипащи звуци.

Фийби се протегна напред в отчаян опит да го докосне. В някакъв момент Дан беше свалил палтото си и тя пъхна ръце под пуловера му, плъзгайки ги през косъмчетата на гърдите му, за да докосне неговите зърна.

Дан изстена. Тя почувства допира му на кръста си и после лекото докосване на вълна, когато полата й падна на земята. Говореше й нежно с дрезгав глас.

— Не искам да те плаша, скъпа, така че по-добре да ти кажа точно какво ще направя сега.

Тя не беше ни най-малко уплашена и той го знаеше, но реши, че ще е грубо да го прекъсва.

— Направил съм легло от палтата ни и ще те положа в него. Точно така. Сега се отпусни назад. Така е добре, наистина добре. Скъпа, не помня да съм ти казвал, че можеш да затваряш краката си така. Аха, сега премести това коляно, така че да се наслаждавам на гледката. — Пръстите му намериха чувствителната кожа от вътрешната страна на бедрото й.

— Мога ли да сваля превръзката?

— О, не, не може. Няма смисъл да те дразня, преди да съм приключил с теб.

Тя определено щеше да му го върне заради това. Но не и преди да се наслади на всяка секунда от това изтънчено, вълнуващо съблазняване.

Чу шумоленето на дрехите му, докато ги събличаше, и сърцето й се изпълни с любов. Пред шест месеца никога не си бе представяла, че ще се довери на някой мъж толкова много, че да му позволи да прави това с нея, какво остава за някой с физическата сила на Дан. Но ето че сега лежеше пред него гола и разтворена. Макар че нямаше никаква представа къде я е завел, никога не се беше чувствала в такава безопасност и осъзнаваше, че заедно с любовта си той й е подарил и свобода от страха.

Дан легна до нея на леглото от палта и я придърпа в прегръдките си.

— Сега малко ще те поцелувам. Ако се отегчиш, можеш да помолиш оркестъра да изсвири нещо.

— Определено не съм отегчена.

Тя вдъхна чистата му миризма и докосна рамото му с връхчето на езика си. Мускулите му се стегнаха и тя почувства възбудата му да пулсира силно до бедрото й. Устата му се затвори върху нейната. Езиците им се преплетоха и всичко друго излетя от ума й, докато не остана само усещането. Звуците на стоновете му, мокротата на кожата му, когато се отдръпна, за да й достави удоволствие. Устата му пропътува цялото разстояние от гърдите до кръста й. Целуваше вътрешната страна на бедрата й, а после я отвори, за да я люби по-дълбоко.

Тя нямаше представа кога е махнала превръзката. Не знаеше дали бе паднала, или някой от тях я беше свалил. Осъзнаваше единствено шума на кръвта в ушите си, екстаза от единението с мъжа, когото обичаше толкова много, свирепата страст на любовните му думи, докато се изтласкваше дълбоко в тялото й.

— Цял живот…

— Знам. Мой сладък…

— Завинаги…

— О, да. Завинаги.

Те се отдаваха един на друг с думи и тела, после извикаха заедно, когато любовта им потече топла и богата от сърцето на единия в сърцето на другия.

Когато всичко свърши, той я притисна до себе си, сякаш никога нямаше да я пусне. Гласът му беше натежал от емоции.

— Обичам те толкова много. Бил съм самотен без теб цял живот.

От очите й потекоха сълзи.

— Ти си най-прекрасният мъж в целия свят.

Тя почувства как Дан се усмихва до челото й.

— Не си ли бясна?

— Как бих могла да съм?

— Исках да изтрия лошите спомени, скъпа. Исках да ги заместя с нещо хубаво.

Тя нямаше представа за какво й говори и беше твърде отпусната, за да го разпитва. Въздъхна със задоволство, притисна бузата си към врата му и отвори очи. Усещаше лекото биене на сърцето му, звездите, блещукащи в небето над тях, извисяващата се решетка от стомана…

Рязко изправи глава.

— Всичко наред ли е, скъпа?

— О, боже!

Лежаха голи на петнайсетия ярд, в самия център на „Мидуест Спортс Доум“.