Златна колекция вицове (7)

Усмивки от социализма

Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита:

— Има ли някакви въпроси?

Отзад се надига Вуте:

— Сакам да питам дека е житото?

Партийният секретар нищо не казал.

След една година: събрание, доклад, овации…

— Има ли някакви въпроси?

Нане се надига тоя път:

— Сакам да питам дека е Вуте?

* * *

По времето на социализма милиционер спира вечерта дългокос студент. Иска му паспорта, студентската книжка и след щателна проверка отбелязва:

— Така-а-а, безделничим значи, а?

— Ми, безделничим, другарю…

— Ядем значи хляба на държавата, а?

— Ми, ядем го…

— И сме студенти?

— А-а, не, само аз съм студент…

* * *

По случай 60-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:

По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква.

* * *

По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един — доволен, ухилен… Колегите му го питат:

— Какво стана бе?

— Скъсаха ме.

— А защо си толкова доволен?

— Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.

* * *

По времето на социализма шефът на едно предприятие разбрал, че Тодор Живков ще идва на посещение. Строил всички, само казал на пазача бай Иван да не се показва много-много. По време на посещението обаче на бай Иван много му се доходило до тоалетна и тръгнал той натам и на вратата стои Тодор Живков. Познал той бай Иван и се заприказвали като стари приятели.

След време щял да идва Леонид Брежнев. Шефът на предприятието отново строил всички, като този път поставил бай Иван на по-видно място. Дошъл Брежнев и като видял бай Иван, веднага отишъл при него и си приказвали надълго и нашироко.

След време шефът на предприятието отишъл в Рим и взел със себе си бай Иван. Отишли те на площад „Свети Петър“, за да видят папата и по едно време шефът изгубил от поглед бай Иван. След малко намерили шефът на предприятието припаднал и като го свестили го попитали какво е станало. Той отговорил:

— Хубаво — като дойде Тодор Живков — познават се. Малка държава сме, възможно е. Дойде Леонид Брежнев — хайде, и него го познава, от Съветския блок сме, не е изключено. После идваме тук, на площад „Свети Петър“ и го гледам, горе на балкона до папата. Хайде, както и да е. Но когато един японски турист до мен каза: „Кой е тоя с белите дрехи до бай Иван?“, тогава не издържах!…

* * *

По времето на социализма, когато се издаде книга, към нея имаше листче с печатните грешки, открити след предаването за печат. В едно такова листче пише:

Стр. 35, 9-ти ред — написано „капиталистически“, да се чете „комунистически“.

Стр. 47, 11-ти ред — написано „проспериращ“, да се чете „непроспериращ“.

Стр. 49, 15-ти ред — написано „прогресивен“, да се чете „пасивен“.

Авторът се извинява за причинените неудобства и веднага щом се върне от творческата си командировка в Белене ще направи публично изявление.

* * *

Надпис пред директорски кабинет по времето на соц-а:

При директора се влиза само по голяма нужда!

* * *

Надпис от времето на социализма:

Бакшишът нарушава реда и е причина за влошаване на качеството на теляшките услуги! Граждани, не давайте бакшиш!

* * *

Лозунги:

 

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!

 

 

25 години народна власт — 25 години цирк.

 

 

Един допуснат брак — беда за целия колектив!

 

 

На партията — вярност, на народа — чиста вода.

 

 

Болните в социалистическа България — най-здравите болни в света.

 

 

Който не познава Сибир, не познава СССР!

 

 

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.

 

 

Всяко яйце — бомба, всяка кокошка — летяща крепост срещу империалистическите агресори!

 

 

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!

 

 

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.

 

 

Дръж маркуча си в изправност!

* * *

Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го подстригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал:

— Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?

— Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам…

* * *

По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ:

— Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел?

— Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова.

— Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли?

— Да, мисля. Сега крия един китаец…

* * *

По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори:

— Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма…

Идва до него милиционер и му казва:

— Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата!

— Стига бе, и патрони ли вече няма?

* * *

Сталин говори по телефона с Чърчил:

— Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не.

Затваря. Секретарят му го пита:

— Другарю Сталин, за какво му казахте „да“?

— Попита ме дали го чувам добре.

* * *

СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни:

— Ало, КГБ ли е?

— Да.

— Обажда се Иван Прохоров. Избяга ми папагалът.

— Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?

— Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!

* * *

Две момчета си говорят през Берлинската стена.

— Аз имам маратонки! — хвали се западнякът.

— А ние си имаме социализъм!

— Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм!

— Да, обаче тогава няма да имаш маратонки!