Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Заглавие: Златна колекция вицове

Издание: първо

Издател: „Акцент 96“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: разни

Националност: българска

Печатница: „Акцент 96“ ООД

Редактор: Чавдар Атанасов

ISBN: 978-954-90260-8-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8446

История

  1. — Добавяне

Лордове, каубои

Един млад английски лорд бил влюбен в красива дама. Но поради срамежливостта си и заради тогавашните порядки все не можел да й признае. Един ден в отчаянието си скроил гениален план — ще си боядиса коня зелен, ще мине под балкона й по времето, когато тя обикновено е там и когато тя му каже: „Милорд, какъв зелен кон имате!“ той ще й каже: „Да, милейди, но аз ви обичам!“. Речено-сторено. Боядисал коня, минал отдолу в подходящото време. Милейди била там и като го видяла възкликнала:

— Милорд, аз ви обичам!

— Ъ-ъ-ъ, да, ама я виж какъв зелен кон имам…

* * *

Лорд попаднал на необитаем остров. Веднага се заел да направи две колиби — едната щяла да е клубът, където ще ходи всяка вечер, а другата — клубът, в който „кракът му никога повече няма да стъпи“.

* * *

Един млад лорд се обадил на богатата си леля:

— Лельо, защо тази година не ме покани на ежегодното си чаено парти?

— Как да ти кажа, племеннико, след миналогодишното чаено парти не можах да си намеря едни 500 лири.

— Лельо, нали не мислиш, че аз бих могъл да ги взема. Уверявам те, че не съм взимал никакви пари!

— Да бе, знам. То аз парите после си ги намерих, ама като ми остана едно лошо чувство…

* * *

В Лондон на тясна уличка се срещат две коли и не могат да се разминат. Никой не ще да отстъпи, но нали са джентълмени спират и започват да се гледат търпеливо. По едно време единият гаси двигателя, вади един вестник и започва да чете. Другият също гаси двигателя и казва:

— Извинете, господине, след като прочетете вестника, бихте ли го ми дали на заем?…

* * *

По време на каубойските времена в малко градче в кръчмата било пълно привечер. По едно време влетял разтревожен мъж и извикал:

— Бягайте бързо, спасявайте се, че Белият каубой вече е в нашето градче — граби и убива наред!

Няколко души напуснали притеснено, но повечето останали. След малко влетял друг човек:

— Бягайте бързо, Белият каубой е на 3 пресечки оттук, спасявайте се!!!

Още няколко души станали, но повечето продължили да си седят. След 5 минути вратата се отворила и вътре влязъл огромен каубой, целият облечен в бяло, с бяла шапка, даже и пистолетите и патроните му били сребристи! Без да каже нито дума — само ги погледнал и всички в кръчмата енергично скочили и започнали да събират в една торба кой каквото има — пари, бижута, други ценни предмети. Каубоят взел мълчаливо торбата и тръгнал да излиза. На вратата се поспрял и казал на висок глас:

— Благодаря. И ви съветвам да изчезвате оттук, че Белият каубой вече е на съседната улица…

* * *

Лорд посрещнал гости в имението си. След обилна вечеря поканил мъжете в салона за пушене, извадил скъпи пури и започнали лежерен разговор. Домакинът казал:

— Вчера бяхме с жена ми в много добър ресторант — храната — превъзходна, обслужването — на ниво, цените — съвсем приемливи.

— И кой е този ресторант, как се казва?

Лордът се замислил дълбоко. След малко казал:

— Как се казваше онова цвете, червеното…?

— Мак — предположил един от гостите.

— Не, едно с бодли.

— Роза — предположил друг.

— Да, роза. — И се провикнал към другата стая: — Роза-а-а, как се казваше онзи ресторант, в който бяхме вчера?…

* * *

Английски лорд се обажда по телефона вкъщи. Вдига иконома:

— Да, сър?

— Джон, би ли извикал милейди?

— Но, сър, милейди в момента е с вас в спалнята.

— Така ли, тогава, ако обичаш, вземи пушката и ни застреляй и двамата!

— Много добре, сър.

След малко в слушалката се чули 3 изстрела.

— Готово, сър.

— Защо стреля 3 пъти, Джон?

— Вас се наложи да ви довърша в зимната градина.

— Джон, ние нямаме зимна градина…

— Хм, сър, кой номер търсите?…

* * *

Бай Ганьо отишъл за няколко месеца във Великобритания и се върнал видимо богат. Питали как е успял. Той:

— Спечелих много пари като играх покер с едни джентълмени.

— Как стана така?

— Ами първата игра ме биха — един вика „Фул“. Аз му викам: „Покажи де“. Той вика: „Ние тук не показваме — всички сме джентълмени“. И от следващата игра като ми текна една карта…

* * *

Английски лорд излиза от заведение и вижда просяк на тротоара:

— Ето ти 5 лири да си купиш пура.

— Но, господине, аз не пуша.

— Ето ти 10 тогава за бутилка хубаво вино.

— Но, господине, аз и не пия.

— Вземи тогава 50 лири и отиди в бардак да си поръчаш мацка.

— Господине, в тая криза изобщо не ми е до мацки, а и съм стар.

— Тогава вземи тези 1000 лири, отиди на този адрес и се покажи на милейди да види как изглежда човек, който не пие, не пуши и не ходи по жени…

* * *

Мексикански бандит минавал границата и обирал банки в Тексас. Накрая един находчив тексаски граничар го проследил до бар край Рио Гранде и насочил пистолет към главата му:

— Кажи ми къде криеш плячката, иначе ще ти пръсна черепа.

Бандитът не знаел английски и граничарят не знаел испански, но в бара случайно влязъл адвокат, който знаел двата езика и се съгласил да им превежда. Ужасеният бандит признал, че плячката е скрита под един дъб зад бара.

— Какво каза? — попитал граничарят.

Адвокатът отговорил:

— Каза: „Разкарай се, гринго. Няма да посмееш да ме застреляш“.