Джоджо Мойс
Корабът с булките (28)

Двадесет и шеста глава

Това бе последният път, в който я зърнах. Имаше толкова много хора, които крещяха и се блъскаха, докато достигнат един до друг, че беше невъзможно да се види нещо. И когато вдигнах очи, някой ме дърпаше за ръката, а после мъж и жена се втурнаха един към друг и се вкопчиха толкова здраво, точно пред мен, не спираха да се целуват и дори не мисля, че ме чуха, когато ги помолих да се дръпнат от пътя ми. Не можех да виждам. Не различавах нищо.

Мисля, че точно тогава осъзнах, че това е загубена кауза. Всичко бе изгубено. И че можех да остана там ден и нощ, да остана вечно на това място, но понякога човек просто трябва да направи крачката напред и да продължи нататък.

Така и направих.

И това бе последният път, в който я видях.