Хенинг Манкел
Ударът (1)

Отначало го заобикаляше гъста мъгла.

Или може би спокойно и тихо бяло море. Мъртвешки пейзаж. Това беше и първата мисъл на Курт Валандер, когато се заиздига към повърхността: „Мъртъв съм“. Беше загинал едва на 21 години. Млад полицай, току-що започнал да се възприема като възрастен. И ето че един непознат мъж го бе нападнал с нож, а той не беше успял да се хвърли встрани навреме.

После дойде и тишината.

Валандер бавно се събуди и се върна към живот. В съзнанието му кръжаха смътни спомени. Опита се да ги улови, подобно на пеперуди, но те се отдръпваха. С огромно усилие все пак успя да възстанови какво всъщност се бе случило…