Джон Гришам
Адвокат на престъпници (86)

15

На обед се срещам с Дъг Ренфро в едно кафене близо до дома му. Обяснявам му за споразумението и той страшно се радва, че ще получи два милиона. Договорили сме моят хонорар да бъде двайсет и пет процента, но ще го намаля на десет. Това го учудва и той се опитва да възрази. Бих искал да му оставя всичките пари, но имам разходи. Като се разплатя с „Хари и Хари“, ще ми останат около сто и двайсет хиляди. Малко е за времето, което съм посветил на случая, но все пак е приличен хонорар.

Докато той отпива глътка кафе, ръката му започва да трепери и очите му се насълзяват. Оставя чашата и стисва носа си.

— Искам само Кити — прошепва с треперещи устни.

— Съжалявам, Дъг — казвам. Какво друго?

— Защо го направиха? Защо? Беше толкова безсмислено. Разбиват вратите и стрелят като обезумели в къща, където са влезли погрешка. Защо, Себастиан?

Мога само да поклатя глава.

— Трябва да се махна веднага. Да изчезна. Мразя този град и палячовците, които го управляват. И да знаеш, Себастиан, няма да се чувствам в безопасност тук, когато тези осем полицаи останат безработни, гневни и озлобени. И ти трябва да се махнеш, от мен да го знаеш.

— Знам, Дъг, повярвай ми, непрекъснато го обмислям. Но не за пръв път ги вбесявам. Не съм от любимците им.

— Ти си страхотен адвокат, Себастиан. Отначало имах съмнения. Как настояваше да ги съдим, докато бях още в болницата. Все се питах: „Кой е този човек?“. Знаеш ли, че и други адвокати дойдоха да ме уговарят? Някакви големи смешници, които обикаляха болницата. Но аз ги прогоних. И добре че го направих. Беше фурия на процеса, Себастиан. Голяма работа си!

— Добре, добре. Благодаря, Дъг, но престани.

— Петнайсет процента, става ли? Искам да вземеш петнайсет процента. Моля те.

— Щом настояваш.

— Настоявам. Вчера продадох къщата на добра цена. След две седмици приключваме сделката. Мисля да замина за Испания.

— Миналата седмица каза Нова Зеландия.

— Светът е голям. Мога да отида където и да е, да живея във влака цяла година. Да разгледам всичко. Иска ми се само Кити да беше с мен. Момичето ми обичаше да пътува.

— Трябва скоро да получим парите. Ще се видим след няколко дни да ги поделим.