Джон Гришам
Адвокат на престъпници (45)

18

Наказателното дело на Дъг Ренфро започва в понеделник и залата е пълна с потенциални съдебни заседатели. Докато приставите ги настаняват, адвокатите се срещат в кабинета на почитаемия Райън Пондър, който от десет години е съдия в нашия град и един от добрите ни магистрати. Както винаги в първия ден на важен процес, обстановката е напрегната, всички са на тръни. Адвокатите изглеждат така, сякаш не са спали през целия уикенд.

Сядаме около голяма кръгла маса и обсъждаме някои предварителни въпроси. Към края на срещата съдия Пондър ме поглежда и казва:

— Да сме наясно, господин Ръд. Щатът предлага споразумение, ако клиентът ви се признае за виновен по по-леките обвинения — простъпка в изблик на гняв, да речем, и няма да лежи в затвора. Ще бъде свободен. В замяна той се съгласява да прекрати гражданското дело срещу общината и всички останали обвиняеми. Нали така?

— Да, господин съдия.

— И той отказва това споразумение?

— Точно така.

— Да се впише в протокола.

Извеждат Дъг Ренфро от стаята за свидетелите и го водят в кабинета на съдията. Облечен е с тъмен вълнен костюм, бяла риза, тъмна вратовръзка — по-елегантен е от всеки в стаята, с изключение на мен. Стои висок, изправен и горд, стар воин, жаден за битка. Минали са десет месеца, откакто полицията е нахълтала в дома му, и той е чувствително състарен, но раните му са заздравели, а поведението му е уверено.

Съдия Пондър го заклева да говори истината.

— А сега, господин Ренфро, щатът ви предлага споразумение за признаване на вина. Писмено. Прочетохте ли го и обсъдихте ли го с адвоката си?

— Да, господин съдия.

— Съзнавате ли, че ако приемете това споразумение, ще избегнете съдебен процес, ще си тръгнете свободен и няма да влезете в затвора?

— Да, съзнавам, но няма да се призная виновен за нищо. Полицията нахлу в дома ми и уби съпругата ми. Те няма да бъдат обвинени, а това не е редно. Ще поема риска на процес със съдебни заседатели.

Поглежда гневно прокурора, измерва го възмутено с очи и отново приковава погледа си върху съдия Пондър.

Прокурорът, ветеран на име Чък Фини, крие физиономията си зад някакви документи. Фини не е лош човек и никак не му се иска да е там, където е. Проблемът му е прост и очевиден — прекалено усърдно ченге е ранено по време на оплескана акция и законът постановява черно на бяло, че човекът, който го е ранил, е виновен. Това е лош закон, написан от лаици, а сега Фини е принуден да го прилага. Не може просто да снеме обвиненията. Полицейският профсъюз му диша във врата.

Няколко думи за Макс Манчини. Макс е главният прокурор на Сити, назначен от кмета и одобрен от общинския съвет. Той е шумен, претенциозен, амбициозен, устремен нанякъде, без и той да знае точно накъде. Обича камерите колкото мен и е готов да събаря хора, само и само да се озове пред някоя. Умел е в съдебната зала и се хвали с деветдесет и девет процента успеваемост също като всеки друг прокурор в Америка. И понеже той е шефът, манипулира цифрите, за да има реални доказателства, че неговите деветдесет и девет процента са легитимни.

Обикновено дела като това на Дъг Ренфро със сигурност завладяват първите страници и репортажите на живо сутрин, обед и вечер, затова Макс се издокарва най-старателно и узурпира светлините на прожекторите. Но това дело е опасно и Макс го съзнава. Всички го знаят. Ченгетата са сгрешили. Семейство Ренфро са жертви. Присъда „виновен“ изглежда малко вероятна, а ако има нещо, което Макс Манчини не може да рискува, то е нежеланата присъда.

Затова се крие. От главния прокурор няма и помен. Сигурен съм, че се спотайва някъде в сенките, зяпа камерите и се разкъсва вътрешно, но няма да го виждаме по време на този процес. Стоварил го е на Чък Фини.