Джон Гришам
Адвокат на престъпници (51)

24

Най-напред питам Дъг за военната му кариера. Четиринайсет години в униформа гордо и безукорно е служил на страната си. Две мисии във Виетнам, един орден „Пурпурно сърце“, две седмици военнопленник, преди да бъде спасен. Половин дузина медали, уволнение с почести. Истински воин, не някакво жалко подобие.

Примерен гражданин с една-единствена глоба за превишена скорост.

Ярки контрасти, които говорят сами по себе си.

През въпросната нощ двамата с Кити гледали телевизия до десет часа, после почели няколко минути и угасили лампите. Той я целунал за „лека нощ“, казал й, че я обича, както всяка вечер, и двамата заспали. Събудили се, когато започнало нападението. Къщата се тресяла, чували се изстрели. Дъг се спуснал да вземе пистолета си и казал на Кити да се обади в полицията. В последвалото безумие той хукнал по тъмния коридор и видял два силуета бързо да се качват по стълбите. От долния етаж се чували гласове. Дъг залегнал на пода и започнал да стреля. Веднага го улучили в рамото. Не, категорично твърди той, никой не извикал, че са полицаи. Кити изпищяла и се втурнала в коридора под дъжда от куршуми.

Дъг се разридава, докато описва звуците при прострелването й.

Половината съдебни заседатели също плачат.