Ърнест Клайн
Играч първи, приготви се (13)

0012

Спах над дванайсет часа и пропуснах всички учебни часове за деня.

Когато най-накрая се събудих, разтрих очи и полежах мълчаливо няколко минути, докато се уверя, че събитията от предишния ден действително се бяха случили. Беше твърде хубаво, за да е истина. Накрая грабнах визьора си и влязох в ОАЗИС.

Всички новини съдържаха снимка на Класацията. А името на аватара ми бе на върха, на първо място. Арт3мида все още заемаше втора позиция, но резултатът й се бе увеличил на 109 000 точки. Само с 1000 по-малко от моите. И също като при мен, срещу името й сияеше икона на порта с меден цвят.

Значи бе успяла. Докато бях спал, тя бе дешифрирала надписа на Медния ключ, бе отишла в Мидълтаун, бе намерила портата и бе преминала през целия филм само няколко часа след мен.

Изведнъж вече не се чувствах така горд от себе си.

Прехвърлих още няколко канала, докато не се спрях на една от големите новинарски мрежи, където двама мъже седяха пред снимка на Класацията. Мъжът отляво, някакъв интелектуалец на средна възраст, когото надписът представяше като „Едгар Наш, ловен експерт“, обясняваше резултатите на водещия до себе си.

— Името „Парзивал“ се появи първо вчера вечерта с резултат от 10 000 точки — посочи Наш към Класацията. — Името „Арт3мида“ се появи около два часа по-късно на второ място с резултат 9000 точки. Мисля, че точките са били дадени на аватарите, когато са получили Медния ключ. Изглежда, аватар на име Парзивал е получил малко повече точки, тъй като пръв е намерил Медния ключ — посочи Наш към Класацията. — После, рано тази сутрин, резултатът му се увеличи с още 100 000 точки, а срещу името му се появи икона на Медната порта. Същата промяна настъпи и в резултата на Арт3мида няколко часа по-късно. Изглежда това означава, че и двамата са преминали през първата от трите порти.

— Прочутите три порти, за които Джеймс Холидей говори в Поканата на Анорак ли?

— Именно.

— Но, господин Наш, след пет години как стана така, че два аватара успяха да извършат този подвиг в един ден, само с няколко часа разлика?

— Според мен има само едно логично обяснение. Явно Парзивал и Арт3мида работят заедно. Вероятно са членове на някоя от организациите, наречени „ловни кланове“ — групи от ловци, които…

Намръщих се и отново започнах да превключвам каналите, докато не видях един безкрайно ентусиазиран репортер да взима интервю от Огдън Мороу чрез сателитна връзка. От прочутия Огдън Мороу.

— … включваме се пряко от дома му в Орегон. Благодаря, че се съгласихте да разговаряте с нас, господин Мороу!

— Няма защо — отвърна той. Бяха минали няколко години, откакто за последно бе говорил пред медиите, но не изглеждаше и с ден по-стар. С рошавата си побеляла коса и дълга брада приличаше на кръстоска между Алберт Айнщайн и Дядо Коледа. Това сравнение описваше доста добре и характера му.

Репортерът прочисти гърло, явно малко притеснен.

— На първо място искам да ви попитам какво мислите за събитията от последните двайсет и четири часа. Изненадахте ли се да видите имената, които се появиха на таблото с резултатите?

— Изненадан ли? Всъщност да, малко съм изненадан. Но като че ли по-точната дума е „развълнуван“. Също като всички останали, и аз очаквах с нетърпение да видя това постижение. Разбира се, не бях сигурен дали щях да го доживея. Но съм доволен, че го видях. Много е вълнуващо, нали?

— Според вас двамата ловци, Парзивал и Арт3мида, работят ли заедно?

— Нямам представа, но е възможно.

— Както знаете, Григериъс Симюлейшън Системс пази в тайна всички данни на потребителите, затова няма как да разберем истинските им самоличности. Как мислите, някой от тях ще се разкрие ли публично?

— Ако са умни, няма да го направят — отвърна Мороу и намести очилата си с телени рамки. — На тяхно място аз бих направил всичко възможно да запазя анонимност.

— Защо?

— Защото щом се разбере кои са, няма да имат и миг спокойствие. Ако хората започнат да си въобразяват, че можеш да им помогнеш да намерят Яйцето на Холидей, с теб е свършено. Няма да те оставят на мира. Повярвайте ми, знам го от личен опит.

— Да, предполагам, че сте прав — усмихна се фалшиво репортерът. — Но нашата телевизия вече изпрати имейли до Парзивал и Арт3мида с предложение за солидно парично възнаграждение в замяна на интервю в ОАЗИС или в истинския свят.

— Убеден съм, че те вече получават купища подобни предложения. Съмнявам се обаче, че ще приемат — каза Мороу. После той погледна право в камерата и изведнъж изпитах усещането, че говори директно на мен. — Всеки, който е достатъчно умен, за да постигне подобно нещо, едва ли би искал да рискува всичко, като говори с лешоядите от медиите.

Репортерът се изкиска нервно.

— Господин Мороу, подобни изказвания не са нужни.

Мороу сви рамене.

— Жалко, според мен са наложителни.

Репортерът отново си прочисти гърлото.

— Преминаваме нататък… Какви са прогнозите ви за промените, които бихме могли да видим в Класацията през следващите седмици?

— Обзалагам се, че осемте празни места бързо ще се запълнят.

— Защо мислите така?

— Един човек може да пази тайна, но двама… — отвърна той и отново се взря в камерата. — Не знам. Възможно е да греша. Но съм убеден в едно. Онези безскрупулни корпоративни лакеи, известни като Шестиците, ще използват всеки мръсен трик от арсенала си, за да научат къде са Медният ключ и Първата порта.

— За служителите на Инъвейтив Онлайн Индъстрис ли говорите?

— Да, за ИОИ. Шестиците. Отрядът по измамите. Злите бригади. Онези, които оскверняват всичко свято. Наричайте ги както поискате. Тяхната единствена цел е да се възползват от вратичките в правилата на състезанието и да опорочат завещанието на Джим. Последното, което той би искал, е ОАЗИС да попадне в лапите на фашистки конгломерат като ИОИ.

— Господин Мороу, ИОИ е собственик на нашия канал…

— Естествено! Те притежават всичко! — извика победоносно Мороу. — Включително и теб, младежо! Татуираха ли ти баркод на задника, когато те наеха да седиш тук и да разпространяваш пропагандата им?

Репортерът започна да пелтечи и да поглежда нервно към нещо извън обхвата на камерата.

— Бързо! — каза Мороу. — Приключи интервюто, преди съм казал още нещо! — Той избухна в смях, а в следващия миг телевизията прекъсна сателитната връзка.

На репортера му трябваха няколко секунди да се окопити — после каза:

— Благодаря ви за участието, господин Мороу. За съжаление, времето ни изтече. А сега включваме пряко Джуди, която е заедно с група знаменити учени, специалисти по живота и делото на Холидей…

Усмихнах се, затворих прозореца с новинарския канал и се замислих върху съвета на Мороу. Винаги съм подозирал, че знае повече за състезанието, отколкото показваше.

* * *

Мороу и Холидей бяха израснали заедно, бяха основали компания заедно, а после заедно бяха променили света. Но животът на Мороу се развил много по-различно — той бе много по-общителен. А и бе преживял голяма трагедия. В средата на 90-те години, когато Григериъс Симюлейшън Системс още се казвала Григериъс Геймс, Мороу заживял с приятелката си от гимназията Кира Ъндърууд. Кира била родена и израснала в Лондон. (Истинското й име било Карън, но тя настоявала да я наричат Кира, откакто за пръв път гледала Черният кристал). Мороу се запознал с нея, когато тя се прехвърлила да изкара единайсети клас в гимназията му. В автобиографията си Мороу пише, че тя била „идеалното момиче“ — обсебена от Монти Пайтън, комикси, фентъзи романи и видеоигри. Двамата с Мороу имали някои общи часове и той почти веднага останал запленен от момичето. Поканил я да участва в седмичните сбирки на клуба му по Dungeons & Dragons (както поканил и Холидей няколко години по-рано) и за негова изненада, тя приела. „Тя стана единственото момиче, което участваше в ежеседмичните ни игри“, пишеше Мороу. „И всички момчета от клуба страшно си падаха по нея, включително Джим. Именно тя му измисли прякора «Анорак» — термин от британския английски, който означава «истински маниак». Струва ми се, че Джим избра това име за героя си в Dungeons & Dragons, за да я впечатли. Или пък по свой начин искаше да й покаже, че разбира шегата. Джим много се притесняваше от противоположния пол и Кира беше единственото момиче, с което някога съм го виждал да разговаря спокойно. Но дори тогава го правеше само като персонаж — в ролята си на Анорак по време на игрите, а и се обръщаше към нея само с името на героинята й — Левкозия.“

Огдън и Кира започнали да излизат заедно. До края на учебната година, когато тя трябвало да се върне в Лондон, двамата вече открито били признали любовта си един към друг. През последната година в гимназията поддържали връзка, като си разменяли имейли всеки ден и използвали мрежа за електронни съобщения отпреди ерата на интернет, наречена Фидонет. След като завършили гимназия, Кира се върнала в Съединените щати, нанесла се при Мороу и станала един от първите служители на Григериъс Геймс. (През първите две години тя вършела цялата работа на художествения отдел.) Няколко години след пускането на ОАЗИС Кира и Мороу се сгодили. Оженили се година по-късно, а Кира напуснала работата си като Художествен директор на ГСС. (Вече била милионерка благодарение на акциите си в компанията.) Мороу останал в ГСС още пет години, но през лятото на 2022 г. обявил, че напуска компанията. По онова време обяснил, че го прави „по лични причини“. След години обаче Мороу пише в автобиографията си, че е напуснал ГСС, защото „вече не се занимавахме с видеоигри“ и тъй като според него с разрастването си ОАЗИС се превърнала в нещо ужасно. „Превърна се в затвор, в който човечеството доброволно влиза само. Приятно място, където да се скриеш от проблемите си, докато човешката цивилизация бавно се разпада най-вече заради собствената си немарливост.“

Разнесла се и мълва, че Мороу е напуснал заради сериозен разрив с Холидей. Двамата нито опровергали, нито потвърдили тези слухове, а изглежда и никой нямал представа какъв спор би могъл да сложи край на дългогодишното им приятелство. Но източници от компанията казали, че по времето, когато Мороу си подал оставката, двамата вече не били разговаряли очи в очи от години. Въпреки това, когато напуснал ГСС, той продал целия си дял от компанията лично на Холидей за неизвестна сума.

Огдън и Кира се оттеглили в дома си в Орегон и основали компания с идеална цел за образователен софтуер Халцидония Интерактив, която разработвала безплатни интерактивни приключенски игри за деца. Бях израснал с тези игри, чието действие се развиваше във вълшебното кралство Халцидония. Като самотно дете, растящо в купчините, игрите на Мороу ме извеждаха от мрачната обстановка, в която живеех. От тях бях научил как да решавам задачи по математика и пъзели, като в същото време трупах самочувствие. В известна степен семейство Мороу бяха моите първи учители.

През следващото десетилетие Огдън и Кира живеели и работели спокойно и щастливо, сравнително изолирани от света. Опитали да имат деца, но късметът не им се усмихнал. Започнали да мислят за осиновяване, но през зимата на 2034 г. Кира загинала в автомобилна катастрофа на заледен планински път, на няколко километра от дома им.

Огдън продължил да управлява Халцидония Интерактив. Не се бе появявал в публичното пространство до сутринта, в която Холидей умря, когато журналисти обградиха дома му. Като някогашния най-близък приятел на Холидей, всички предполагаха, че той ще обясни защо покойният милиардер е оставил цялото си богатство като награда в игра. В крайна сметка Мороу даде пресконференция само за да го оставят на мира. Бях гледал видеозаписа безброй пъти.

Мороу започваше пресконференцията с изявлението, че не е говорил с Холидей повече от десет години.

— Скарахме се — каза той — и от сега нататък отказвам да обсъждам този въпрос. Достатъчно е да знаете, че не съм контактувал с Джеймс Холидей повече от десет години.

— Тогава защо Холидей ви остави огромната си колекция от монетни автомати с видеоигри? — попита един репортер. — Цялото му материално имущество ще бъде продадено на търг, а след като не сте били приятели, защо сте единственият, на когото е оставил нещо в завещанието си?

— Нямам представа — отвърна простичко Мороу.

Друг репортер попита Мороу дали възнамерява да търси Великденското яйце на Холидей, след като познавал създателя му толкова добре и би имал по-големи шансове да го намери. Мороу напомни на репортера, че правилата на състезанието, посочени в завещанието на Холидей, гласят, че бивши и настоящи служители на Григериъс Симюлейшън Систъмс и техните роднини нямат право да участват.

— Имахте ли представа върху какво работеше Холидей през годините си на уединение? — попита друг журналист.

— Не. Подозирах, че може би работи върху нова игра. Джим винаги разработваше някаква нова игра. За него създаването на игри бе необходимост като дишането. Но не съм си и представял, че планира нещо… толкова мащабно.

— Като човека, който познава най-добре Холидей, какъв съвет бихте дали на милионите хора, които вече търсят Великденското яйце? Откъде според вас трябва да започнат?

— Мисля, че Джим ясно заяви това — отвърна Мороу и потупа с пръст слепоочието си, както самият Холидей във видеоклипа „Поканата на Анорак“. — Джим искаше всички да споделят маниите му, да имат същите интереси като него. Струва ми се, че чрез състезанието той подтиква целия свят да направи точно това.

* * *

Затворих файла с информация за Мороу и си проверих пощата. Системата ме уведоми, че бях получил над два милиона имейла от непознати податели. Те автоматично се прехвърляха в отделна папка, за да мога да ги прегледам по-късно. В кутията ми бяха останали само две писма от хора, които бях включил в списъка с контактите си. Едното беше от Аех. Другото — от Арт3мида.

Първо отворих имейла от Аех. Беше ми изпратил видеосъобщение и лицето на аватара му се появи в отделен прозорец.

— Мамка му! — извика той. — Не мога да повярвам! Минал си през шибаната Първа порта и още не си ми се обадил! Звънни ми веднага, щом получиш съобщението!

Помислих си дали да не се обадя на Аех чак след няколко дни, но реших, че няма смисъл. Отчаяно исках да поговоря с някого, а Аех беше най-добрият ми приятел. Можех да се доверя единствено на него.

Той вдигна още при първото позвъняване и аватарът му се появи в нов прозорец пред мен.

— Лисица такава! — извика той. — Невероятна, хитра, лукава лисица!

— Здрасти, Аех — опитах се аз да говоря напълно безизразно. — Какво става?

— Какво става ли? Какво става? Питаш какво става, при все че името на най-добрия ми приятел се появи на върха на Класацията? Питаш какво става, като изключим това ли? — той се наведе напред, устата му почти изпълни прозореца, и изкрещя: — Като изключим това, не е станало нищо интересно!

Разсмях се.

— Извинявай, че ти се обаждам чак сега. Снощи си легнах късно.

— Да не повярва човек! Виж се само! Как може да си толкова спокоен? Не осъзнаваш ли какво означава това? Невероятно е! Не, повече от невероятно е! Искам да кажа… честито, човече! — той започна да се кланя. — Не съм достоен да говоря с теб!

— Престани, моля те. Не е кой знае какво. Още нищо не съм спечелил…

— Как да не е кой знае какво?! — извика той. — Как да не е голяма работа?! Шегуваш ли се? Вече си легенда! Ти стана първият ловец, намерил Медния ключ! И преминал през Първата порта! От сега нататък ще си бог! Осъзнаваш ли го, кретен такъв?

— Говоря сериозно. Престани. Вече съм достатъчно стресиран.

— Гледа ли новините? Целият свят се е побъркал! По форумите са пощурели! И всички говорят за теб, амиго!

— Знам. Виж, надявам се да не си ми ядосан, че не ти казах. Много ми е неудобно, че не отговорих на обажданията ти и не ти казах какво става…

— О, стига — обърна той очи с досада. — Много добре знаеш, че ако бях на твое място, щях да направя същото. Такава е играта. Но… — тонът му стана по-сериозен. — Умирам от любопитство как онова маце Арт3мида е намерило ключа и е минало през портата точно след теб. Всички изглежда си мислят, че работите заедно, но аз знам, че това са глупости. Какво стана? Да не те е проследила?

Поклатих глава.

— Не, тя беше намерила къде е скрит ключа преди мен. Каза, че разбрала миналия месец. Просто досега не бе успяла да го вземе. — Замълчах за миг. — Не мога да ти разкажа по-подробно, без да…

Аех вдигна ръце.

— Не се притеснявай, разбирам те напълно. Не искам неволно да издадеш някоя следа. — Той се усмихна с характерната си усмивка и искрящите му бели зъби заеха половината прозорец — Всъщност трябва да ти кажа къде се намирам в момента…

Аех отдръпна камерата от лицето си и показа широк план на мястото, където беше. Стоеше до хълм с плоско било, точно до входа на Гробницата на ужасите.

Зяпнах.

— Как, по дяволите…

— Когато снощи видях името ти в новините, ми хрумна, че откакто те познавам, никога не си разполагал с пари за пътуване. Затова реших, че щом си открил скривалището на Медния ключ, значи то е някъде близо до Лудус. Или дори на самата планета.

— Браво на теб — казах искрено.

— Не е кой знае какво. Часове наред си блъсках тъпата глава, докато накрая се сетих да потърся на картата на Лудус мястото, описано в модула Гробницата на ужасите. И тогава всичко си дойде на мястото. Така че ето ме тук.

— Поздравления.

— Да, много е лесно, след като ме насочи в правилната посока. — Той погледна през рамо към гробницата. — Търся това място повече от година, а през цялото време то е било на един хвърлей камък от училището ми! Чувствам се като пълен идиот, че не се сетих сам.

— Не си идиот. Дешифрирал си Стихчето сам, иначе нямаше да знаеш за Гробницата на ужасите, нали?

— Значи не се сърдиш, че се възползвах от вътрешната информация?

Поклатих глава.

— Не. И аз бих постъпил така.

— Въпреки това съм ти задължен. И няма да го забравя.

Кимнах към гробницата зад гърба му.

— Влиза ли вече вътре?

— Да, но се наложи да изляза, за да ти се обадя. Там комуникациите са забранени. Ти, естествено, вече знаеш това. Чакам сървърът да се рестартира в полунощ. В момента гробницата е празна, защото приятелката ти Арт3мида е профучала оттук по-рано днес.

— Тя не ми е приятелка. Просто се появи долу няколко минути след като взех ключа.

— Бихте ли се?

— Не. Там и двубоите са забранени. — Погледнах часовника. — Имаш няколко часа за убиване преди рестартирането.

— Да. Разглеждам оригиналния модул, за да се подготвя. Да ми дадеш някакъв съвет?

Ухилих се.

— Не, няма какво да те посъветвам.

— Така си и мислех. — Аех замълча за няколко секунди. — Искам да те попитам нещо. Някой в училище знае ли името на аватара ти?

— Не. Внимавах много да го запазя в тайна. Там никой не ме знае като Парзивал. Дори и учителите.

— Добре. И аз взех същите предпазни мерки. За съжаление, няколко от ловците, които идват в Мазето, знаят, че учим на Лудус, и може би ще се досетят. Тревожа се най-много за един…

Внезапно ме обзе паника.

— Ай-р0к ли?

Аех кимна.

— Звъни ми непрекъснато, откакто името ти се появи в Класацията, и ме пита какво знам. Направих се на малоумен и той като че ли се върза. Но ако и моето име се появи в Класацията, се обзалагам, че ще започне да се хвали, че ни познава. А когато тръгне да разправя на други ловци, че и двамата с теб учим на Лудус…

— Мамка му! — изругах аз. — Тогава всички ще се спуснат насам, за да намерят Медния ключ.

— Точно така. И съвсем скоро всички ще знаят къде се намира гробницата.

Въздъхнах.

— В такъв случай е най-добре да вземеш ключа преди това да стане.

— Ще се постарая. — Той вдигна модула Гробницата на ужасите. — А сега ме извини, но трябва да прочета това книжле за стотен път.

— Късмет, Аех. Обади ми се, след като преминеш през портата.

— Ако изобщо успея…

— Ще се справиш. А след това ще се видим в Мазето и ще си поговорим.

— Дадено, амиго.

Той ми помаха за довиждане и тъкмо се канех да затворя, когато казах:

— Хей, Аех.

— Да?

— Може да си припомниш копията до полунощ.

Той изглеждаше учуден за миг, а после по лицето му се разля усмивка.

— Разбрах, мерси, приятел.

— Късмет.

Когато видеовръзката прекъсна, се зачудих дали с Аех ще успеем да запазим приятелството си при вида на всичко, което ни предстоеше. И двамата не искахме да работим като екип, затова от сега нататък щяхме да сме съперници. Дали след време щях да съжалявам, че днес му помогнах? Щях ли да се проклинам, че несъзнателно го бях насочил към скривалището на Медния ключ?

Изтиках тези мисли от съзнанието си и отворих имейла от Арт3мида, който беше оформен като старомодно писмо.

Скъпи Парзивал,

 

Поздравления! Видя ли, че стана известен? Въпреки че сега май и двамата сме под светлината на прожекторите. Страшничко е, нали?

Благодаря ти за съвета да играя от лявата страна. Оказа се прав. Това някак си ми помогна да успея. Но да не си си помислил, че сега съм ти задължена, господинчо!:-)

Първата порта беше невероятна, нали? Изобщо не очаквах подобно нещо. Щеше да е по-добре, ако Холидей бе дал възможност да играя Али Шийди, но какво да правиш…

Новата гатанка е много заплетена. Надявам се да не ни трябват още пет години да я дешифрираме.

Просто исках да ти кажа, че за мен бе чест да се запознаем. Надявам се пътищата ни отново да се пресекат в скоро време.

 

Искрено твоя,

Арт3мида

 

Р. S. Радвай се на първото си място, докато можеш. Няма да трае дълго.

Препрочетох имейла й няколко пъти, ухилен като напушен ученик. После й написах отговор.

Скъпа Арт3мида,

 

И аз те поздравявам. Оказа се права, конкуренцията определено те стимулира.

Няма защо да ми благодариш за съвета да играеш отляво. Но сега наистина си ми задължена.;)

Новата гатанка е нищо работа. Струва ми се, че вече я разгадах. Как е при теб?

За мен също бе чест да се запознаем. Ако ти се прииска да се видим в някой чатрум, ми се обади.

 

Нека Силата бъде с теб,

Парзивал

 

P.S. Да не би да ме предизвикваш? Приемам ръкавицата, жено.

След като преписах писмото наново няколко десетки пъти, натиснах бутона за изпращане. После отворих на екрана снимката на гатанката за Нефритения ключ и започнах да я анализирам сричка по сричка. Но не можех да се съсредоточа. Колкото и да се опитвах да се концентрирам, все започвах да мисля за Арт3мида.