Матю Райли
Планината на троловете (23)

23.

Раф се преметна през ръба на сцената.

За събралата се тълпа изглеждаше, че Грондо му е видял сметката веднъж завинаги с мощния си удар, но и Раф, и Грондо знаеха, че шампионът е улучил въздуха.

От отчаяние Раф нарочно се бе метнал от Бойната платформа и се вкопчи в ръба, докато чукът на Грондо профучаваше над него, пропускайки го на косъм. Сега Раф висеше на пръсти от мокрия ръб на платформата, високо над страховитата пропаст.

Но Грондо знаеше, че това не е краят.

Едрият шампион тръгна напред да види къде е изчезнал противникът му, но в същото време Раф се залюля под платформата, стиснал дръжката на брадвата си със зъби, като се вкопчи в гредите под площадката и изчезна напълно от погледа на всички тролове.

След две залюлявания Раф внезапно спря. Видя нещо, забито между две подпорни греди. Нещо, което несъмнено беше оставено тук от…

Наистина бе изтълкувал правилно посланието на Ко.

Залюля се с нов прилив на сили.

Горе в Зимната тронна зала троловете сумтяха и мърмореха изумено. Никой досега не бе виждал подобно нещо.

Грондо застана на четири крака и надникна през ръба на платформата, когато най-неочаквано главата на Раф се появи от другата страна зад него.

— Ето го там! — завикаха троловете.

Грондо се завъртя и с плашеща скорост се хвърли към Раф, който се мъчеше да се качи на сцената, стиснал брадвата със свободната си ръка…

… но Грондо се озова за миг до него, сграбчи брадвата, изтръгна я…

… само за да открие, че Раф продължава да държи нож в ръката си — кремъчния нож, който пазеше скрит в дръжката. С бързо, но твърдо движение Раф заби острието дълбоко в меката кожа под брадичката на Грондо.

Грондо замръзна с опулени очи — ножът беше достигнал до мозъка му.

Блесна светкавица.

Тълпата тролове притихна. Дори шутовете бяха замръзнали от изумление.

И тогава Грондо рухна.

Масивното му тяло залитна напред, прелетя над Раф и падна от Бойната платформа, като се понесе покрай източния склон на планината, за да се стовари върху скалите далеч долу, разпръсквайки кръв във всички посоки. Но Грондо беше мъртъв много преди тялото му да се размаже върху камъните.

Тълпата продължи да мълчи втрещено.

Подобно нещо беше нечувано.

А онова, което последва, беше немислимо.

Раф бръкна под платформата и вдигна предмета, който бе открил забит между подпорните греди.

Арбалетът на Ко.

За него бе завързано прекрасното златисто въже на стареца.

Преди троловете дори да проумеят какво става, Раф вдигна арбалета и стреля — не по тях, а нагоре, към един от роговете, стърчащи от бойниците около върха на планината.

Тъй като Бойната платформа беше леко издадена от Зимната тронна зала, изстрелът му успя.

Това беше планът на Ко. За да изпълни мисията си, Раф трябваше да излезе на Бойната платформа, да намери арбалета (оставен на мястото му от Дюм) и да го използва, за да изкачи Върховната стражева кула и да вземе еликсира.

След това трябваше да намери някакъв начин да слезе.

Изстреляната със страховита сила стрела полетя нагоре в дъжда, следвана от лъкатушещата диря на въжето, което се уви около стърчащия рог в североизточния ъгъл на бойниците и се затегна.

Тогава Раф направи най-нечуваното нещо.

Метна арбалета на рамо, хвана златистото въже и шибан от дъжда, се затича и скочи от северния край на Бойната платформа…

… залюля се…

… в дълга дъга, около и зад зимния трон, високо над северния склон на Планината на троловете.

Дръзкият му полет завърши зад подиума на краля, далеч от насъбралите се при платформата тролове.

И преди някой от тях да успее да реагира, Раф вече се катереше пъргаво и бързо нагоре по отвесното вече въже към върха на Планината на троловете. За втори път.

Надпреварата беше започнала. Само че сега беше надпревара между Раф и всички тролове от планината.