Матю Райли
Планината на троловете (13)

13.

Един час след полунощ Раф предприе действия. Нощта беше ясна и пълната луна осветяваше планините.

Дюм му беше казал, че троловете обикновено спят между полунощ и зазоряване, често в доста пияно състояние. Това беше времето, в което трябваше да изпробва шанса си.

Раф остави Дюм и Ко на Планината на хобгоблините на изток и се промъкна към острия връх, от който започваше въженият мост, водещ до Планината на троловете.

Огънят „всичко е наред“ гореше ярко на върха на стражевата кула и Раф видя сенките на двамината стражи, които патрулираха на най-горното й ниво. Планината на троловете се извисяваше на лунната светлина зад кулата.

С помощта на въжето, кука и добрите си умения на катерач Раф заобиколи върха, извън полезрението на троловете в кулата. Накрая стигна до въжения мост, като го приближи отдолу. Наистина възнамеряваше да го използва, за да стигне до планината, но нямаше да го прекоси по обичайния начин. Мостът висеше от два яки стълба. Раф забеляза, че всеки от тях е украсен с набит отгоре човешки череп. Троловете и хобгоблините явно използваха сходни методи да насаждат страх у неканените гости и у посетителите си.

След като стигна скалния склон под стълбовете, Раф нави изплетеното от него въже и го преметна през раменете си.

Погледна към долната страна на моста и за момент спря.

„Това е — помисли си той — последният ми шанс да размисля. Последният ми шанс да се откажа и да се върна.“

— Можеш да го направиш — прошепна си тихо.

И тъй, след като си пое дълбоко дъх, той скочи нагоре и се хвана за първата дъска на дългия мост, после се прехвърли на следващата, като се държеше само с една ръка.

Раф се зае да пресече въжения мост, като висеше под него и се прехвърляше от дъска на дъска, но се движеше внимателно и бавно, така че да не разлюлее съоръжението и да не привлече вниманието на стражите от първата кула.

Краката му висяха над скалистата клисура и тресавището на стотици стъпки под него. Осмели се да погледне за миг надолу и когато видя зейналата пропаст, сърцето му се разтуптя бясно.

Изтръска потта от челото си.

— Можеш да го направиш, Раф — отново си прошепна той. — Можеш да го направиш.

Повече не погледна надолу. Продължи да се прехвърля от дъска на дъска, без да откъсва поглед от другия край на моста.

Само двама наблюдатели следяха как Раф прекосява моста по този дързък начин от около четиристотин метра разстояние — Ко и Дюм.

Ко гледаше със затаен дъх как малката фигура се прехвърля от дъска на дъска, високо над бездната.

Дюм беше изумен.

— Господар Раф много умен. Дюм никога не сети прекоси мост така. А и Дюм много по-тежък.

— Да, много е умен — отвърна Ко, без да откъсва поглед от Раф. — Само се надявам да използва и малко мъдрост, когато мисията му навлезе в много по-опасен етап.

Най-сетне Раф стигна до другия край на въжения мост. Спусна се върху скалата под втората стражева кула, която Дюм бе нарекъл Главната порта.

Главната порта се издигаше на скална издатина, нещо като миниатюрен връх, който се отделяше от склона на планината. На покрива й също гореше огън, показващ, че всичко е спокойно.

Раф се спусна по малкия връх и прекоси плиткия пролом между него и планината.

Това му отне време — щеше да е по-бързо да се прехвърли под двата яки на вид дървени мостове, свързващи Главната порта с Планината на троловете, но Раф предпочете да се отклони вместо да рискува да бъде забелязан случайно от някой трол.

Един последен скок и Раф за първи път стъпи на планината.

Погледна нагоре.

Огромният скалист великан се извисяваше над него към обсипаното със звезди небе. Върховната стражева кула на върха се очертаваше ясно на фона на пълната луна.

Раф преглътна, докато гледаше горящия огън на нея.

После сведе глава и започна дългото си катерене нагоре.