Матю Райли
Планината на троловете (21)

21.

Докато слънцето пълзеше бавно надолу към западния хоризонт и небето се покриваше с буреносни облаци, троловете от Планината на троловете се събраха в Голямата зала за сватбата на принц Турв и Грая.

През целия следобед никой не обърна внимание на Дюм, който влачеше шейни с храна и разнасяше безценните бурета сол из залата. Разположи ги по следния начин — едно горе на кралския подиум, специално за краля, и три до три от огромните колони (четвъртата, онази в североизточния ъгъл, се издигаше в района на кухните и там нямаше нужда от буре). Раф обаче следеше всяка негова стъпка и в един момент Дюм рискува да погледне крадешком към него.

После Дюм се качи горе на брулената от вятъра Зимна тронна зала с последните две бурета и, останал сам на величествената открита платформа, постави едното до зимния трон на краля. Шестото и последно буре бе разположено до северозападната колона, за да се използва от всички тролове. Дюм направи и още едно нещо.

След това буреносните облаци напълно закриха небето, нощта настъпи и започна тролската сватба.

В Голямата зала се вихреше празненство.

Лееше се медовина, тролове танцуваха, а кралят гледаше подчинените си и се усмихваше.

Той изгълта бокал силна медовина и се оригна шумно.

После започна сватбената церемония и Турв и Грая застанаха на стъпалата на подиума, с лице един към друг. Турв носеше най-великолепното си облекло, подобаващо на принц, а Грая беше цялата в бяло, с диви цветя в косата. Странно нежен и деликатен детайл за такава груба раса, помисли си Раф.

Женският трол изглеждаше нещастен. Дюм, който стоеше отстрани, също.

Кралят поведе сватбената церемония.

— Ако някой е против този съюз, нека го каже сега! — извика той.

Последва мълчание. Никой…

— Аз възразявам!

Тълпата се обърна и затърси обадилия се. После погледите им се вдигнаха нагоре като един.

Раф беше онзи, който се бе обадил.

Крал, предизвикателство, Бойна платформа, по време на сватбеното тържество.

Раф преглътна. Надяваше се да е разгадал правилно посланието на Ко.

— Възразявам да бъда празнично угощение на тази отвратителна сватба. Кралю на троловете, предизвиквам теб на двубой на Бойната платформа!

Суматохата, последвала думите на Раф, беше безпрецедентна в тролската история.

Човек да предизвика трол? Даже нещо по-изумително — предизвикваше краля! А всеки трол знаеше, че кралят има специална привилегия, когато става дума за предизвикателства…

— Какво каза! — изрева кралят.

— Казах, че предизвиквам теб, кралю на глупците, кралю на нищото! — дръзко заяви Раф, макар да имаше чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите. Точно това искаше от него Ко, нали? — Или отказваш предизвикателството ми?

Огромното сиво лице на краля почервеня от ярост. Той изскърца със зъби.

— Предизвикваш мен? Осмеляваш се да предизвикаш мен!…

И тогава яростта на краля се смени със студена злоба.

Той кимна към шампиона си, огромния трол Грондо, и се обърна към Раф.

— Не си толкова умен, колкото се мислиш, крадецо. Макар че никой трол не може да отхвърли предизвикателство, единствено кралят се ползва с особена привилегия — ако бъде предизвикан, той може да изпрати шампиона си да се бие от негово име. Не можем да позволим глупаци да предизвикват краля, когато си поискат, нали така?

Грондо се изправи в целия си внушителен ръст и тълпата започна да скандира „Грондо, Грондо…“.

Дори Турв, който беше насред сватбената си церемония, започна да гледа кръвожадно и се включи в скандирането.

Кралят се ухили гадно.

— Внимавай какво си пожелаваш, крадецо. Щом искаш двубой, ще ти дам двубой. Свалете го долу! Нека всички се качим в Зимната тронна зала при Бойната платформа! След като крадецът бъде попилян, ще довършим церемонията и ще погълнем месото му! Към Бойната платформа!