Семьон Каратов
Бързоногият Джар (56) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 56
Чернооката ловджийка

Джар лежеше изтегнат на един здрав дъбов клон. Долу ромолеше поточе; то пресичаше горската полянка…

Бяха минали много дни, откак саваната се покри с цветя и Джар странстваше из нея заедно с Тунг и Аму.

Тази сутрин на юношата се стори, че заедно с мъглата над гората се разтопиха във въздуха тънки влакна дим. Джар остави лъва и кучето в храсталака и дълго обикаля из гората с надежда да срещне съплеменниците си. Обаче не успя да намери хора.

Той въздъхна и се настани по-удобно. През листата ярко светеше огнената костенурка. Време беше да се връща в саваната.

Вече се канеше да слезе от дървото, когато леко шумолене, идващо от храстите край потока, го накара да застане нащрек. Безшумно разтвори клоните. До потока стоеше девойка. Дреха от леопардова кожа покриваше стройната й висока фигура. Тъмните вълнисти коси на непознатата бяха прихванати с каишка, в която бе затъкнато бяло перо от чапла. В ръцете си държеше леко копие с връх, направен от кост. Шията й бе украсена с огърлица от раковинки.

Девойката се озърна внимателно. Като не видя никого, спокойно влезе във водата и почна да си мие краката. Изведнъж тя тихо се разсмя и смехът й се стори на юношата по-приятен и по-звънлив от ромона на потока. Очите й, пълни с мек блясък, напомняха очите на млада антилопа.

Никога досега Джар не бе обземан от чувство, подобно на това, което изпитваше сега! По-ярки станаха венчетата на цветята, по-звънко зачуруликаха птиците. Снажната фигура на непознатата напомняше по нещо смелата Ру.

Юношата затаи дъх, страхувайки се да не подплаши непознатата. Коя е тя? Откъде дойде? Къде е ордата й?

Девойката изскочи от потока и тревожно се озърна.

„Дали ме е видяла?“ — помисли си Джар.

Внезапно ноздрите на младия андор доловиха непозната миризма. Тя идваше от най-близките храсти, които обграждаха поляната. Джар напрегнато се взираше в неподвижните им зелени листа.

Изведнъж от храстите, които се намираха на отвъдната страна на потока, излязоха три странни същества. След миг още няколко се появиха и от другата страна на поляната. Непознатата девойка се озова в обръча на тези същества, каквито Джар не бе виждал досега. По външен вид те приличаха на хора: бавно куцаха със задните лапи и само сегиз-тогиз се опираха на едната предна, свита в юмрук. Островърхите им глави с малки уши сякаш не съответстваха на едрите широкоплещести тела, покрити с гъста сива козина. Те не носеха дрехи, нямаха оръжие. Джар се досети — това са същите същества, които Гурху и дружината ловци са срещнали веднъж в степта. Маюм ги нарече диви космати хора.

Косматите хора бяха петнадесетина. Те бавно обкръжиха девойката.

Джар бе поразен от самообладанието на ловджийката. Опряла се на копието, тя стоеше, без да мръдне. Само пребледнялото лице издаваше вълнението й. Огромен мъж със стърчащи напред жълти зъби клекна пред девойката и сърдито почна да мърмори нещо. Децата на косматите хора, възползвали се от спирането, се разлудуваха по поляната. И неочаквано сред тях Джар откри момченцето — храненичето на кафявата мечка!

„Те са приютили детето!“ — учуди се андорът.

В това време водачът на косматите хора се изправи на крака и дръпна копието от ръцете на девойката. Ломотейки гневно нещо, той хвърли оръжието настрана. Като че беше време Джар да се намеси. Той се приготви да скочи от дървото, но косматият водач се извърна и бавно закуцука към храстите. След него тръгнаха и другите.

„Отиват си!“ — с облекчение си помисли юношата.

Но изведнъж една майка с дете на ръце се приближи до непознатата с леопардовата кожа. Девойката се наведе за копието, но в този миг жената я грабна за ръка и я помъкна след водача. Девойката отчаяно се съпротивяваше, но косматото чудовище беше значително по-силно.

Гняв обхвана Джар. Той скочи от дървото, грабна чепатия си боздуган и с огромни скокове се спусна след косматите хора. Настигна ги, когато пресичаха зелената полянка. Жената с пленницата вече куцукаше сред своите покрити с козина родственици. Гръмкото „ярх!“ ги накара да се обърнат.

Срещу Джар тръгна самият водач. В малките му очички имаше по-скоро любопитство, отколкото злоба. Смръщил косматото си чело, той разглеждаше човека. Юношата застрашително вдигна боздугана. Разсичайки със свистене въздуха, той мина близо до лицето на водача, който протегна космата ръка и се опита да го сграбчи. Джар чу зад гърба си глухо мърморене: косматите го обкръжаваха.

Като хвърли бегъл поглед към девойката, Джар видя широко отворените и уплашени очи и не съжали, че толкова дръзко нападна косматите хора. До девойката се намираше само майката с детето, другите обкръжаваха него. Той почна да върти много бързо боздугана около себе си, за да не ги остави да се приближат. Непредпазливи, опитващи се да го спрат, те с писък отдръпваха ръце и отскачаха настрана.

Като продължаваше да върти боздугана, Джар бавно се придвижваше до женската с малкото, която все още държеше девойката за ръка. Но косматият водач го изпревари. Той се приближи до жената, залепи и оглушителна плесница и без да се обръща, тръгна към храстите. Жената се разписка жално, пусна пленницата и покорно се помъкна след него. Постъпката на водача сякаш послужи като сигнал за останалите — те хукнаха да го догонват. Заедно с тях подскачаше на четири крака и дивото момченце…

Джар се огледа. На поляната не бе останал ни един космат. Девойката вървеше бързо към потока. Джар я последва, но тя се обърна и предупредително дигна копието. В погледа й той долови страх, недоверие и му стана обидно. Току-що бе рискувал живота си, за да я спаси от дивите хора, защо се бои от него? Джар направи крачка към девойката. Тя извика и побягна. Той се втурна подир нея.

Струваше му се, че отдавна вече бягат по мекия влажен пясък край коритото на потока, а девойката все тичаше напред, бързо и леко като подплашена антилопа. Никога досега Джар не беше имал случай да се състезава с такъв бегач. Сякаш тя просто не знаеше какво е умора! Той чувстваше колко тежко почна да диша, колко бясно биеше сърцето му. Хвърли боздугана си, сега нямаше оръжие: копието му бе останало в храстите на онази полянка, където си почиваше. Но той не мислеше за това: важното е да не изтърве от очи непознатата! Без боздуган по-леко се тичаше и той не се страхуваше, че чернооката ловджийка ще успее да се скрие от него. Тя се озърна, видя, че юношата бяга без оръжие и неочаквано затича по-силно.

„В родния стан ме наричаха Бързоногия елен! — помисли си ядосан Джар. — Как ли наричат девойката в нейното племе?“

С последни сили той също увеличи скоростта.

Гората свърши, зад ниските хълмове се зеленееше саваната.

Девойката изтича на хълма и внезапно спря. Погледна към степта, после към приближаващия се Джар и като дигна копието с острието напред, мълчаливо му посочи гората, предлагайки му да се върне обратно. Но той дори не забави крачка и чернооката ловджийка пак хукна да бяга.

Когато Джар стигна до хълма, на който току-що бе стояла девойката, разбра всичко и се спря. Там потокът правеше рязък завой и се губеше в зеленеещата далечина на саваната. На брега му се бе разположил лагерът на неизвестни на Джар ловци.

Срещу девойката вече тичаха няколко души. Беше опасно да остава тук повече. Джар добре знаеше до какво ще доведе появата на ловец от чужда орда: обитателите на лагера ще се спуснат да го гонят, а той е уморен и няма оръжие…

Юношата въздъхна: предстоеше му дълъг път до мястото, където остави четирикраките си братя. Само една мисъл го утешаваше малко: чернооката девойка не искаше да загине Бързоногия елен. Тя го предупреди за появата на съплеменниците си.