Семьон Каратов
Бързоногият Джар (37) (Повест от епохата на каменния век)

Глава 37
Лъв, куче и човек

Джар с нетърпение очакваше да съмне. Рано сутринта той тръгна към степта, огледа внимателно околността и като не откри нищо подозрително, сви към синеещите се в далечината скали. Искаше му се по-скоро да разбере какво става в бърлогата на лъвовете.

Изкачи се леко на скалата и погледна надолу. Тунг спеше, сложил глава върху протегнатите си лапи. Близо до него лежеше разръфаният елен. По вида му Джар веднага разбра, че не само кучето е яло. Лъвът се намираше като вчера в нишата и също спеше. Падналият през нощта сняг бе скрил следите и юношата не можа да разбере какво са правили през това време зверовете, дали са се приближавали един до друг.

Джар не се опита да разбуди Тунг. Той безшумно се смъкна от скалата и пак тръгна към степта да патрулира. Първото нещо, което видя там, бе стадо северни елени, което се придвижваше да търси нови пасбища. Появяването на елените предвещаваше на ордата сит живот за много дни и това зарадва Джар.

На третото денонощие еленът, който Джар хвърли в бърлогата на лъвовете, беше целият изяден. Недалеч от скалите юношата успя сравнително лесно да прониже с копие един тлъст елен. Той осигури Тунг и Аму с прясно месо за още няколко дни.

Веднъж, като дойде рано сутринта при новото жилище на песа, юношата видя картина, която го смая: в каменната ниша лежеше лъвът, мушнал между лапите грамадната си глава, и до него, плътно притиснат, се бе настанил Тунг, заврял нос в гъстата му грива. Двамата спяха безгрижно.

Сега вече Джар не се криеше, когато хвърляше храна на затворниците. Песът както обикновено го посрещаше със силен лай и изпълняваше „танца на радостта“, а Аму се вглеждаше внимателно в появилия се на върха на скалата човек, който му донасяше храна вместо загиналата лъвица-майка. Когато човекът почваше да му говори, младият лъв тихо ръмжеше и се оттегляше в каменната ниша. Лъвът се смущаваше от непривичния глас на странното двуного същество, което толкова неочаквано се бе появило в живота му.

Откак се убеди, че Тунг и Аму са се сприятелили, Джар особено упорито ходеше на лов за тях. За щастие на пленниците в лъвската бърлога гората близо до скалите изобилстваше със сърни.

Джар вече умело поразяваше животните с копие с каменен връх, като ги причакваше на чернеещите се върху снега пътеки. Често успяваше да убива и северни елени, залутали се насам да търсят храна.

Малките еленчета и дребните елени юношата пренасяше до бърлогата цели: през зимата той бе възмъжал и по сила превъзхождаше много от съплеменниците си. Едрите елени разделяше на части с каменния нож, който сега носеше винаги със себе си.

Грижата да изхрани Тунг и Аму погълна изцяло юношата — той забрави дори страха от самотата.

Към задълженията си като страж на ордата Джар се отнасяше все така много добросъвестно. През деня успяваше да огледа значителна територия около пещерите. Всичко беше спокойно — нито Джар, нито Лус можаха да открият следи на хора от чуждо племе.

Щом му се удадеше възможност да посети скалата, в която се помещаваше лъвската бърлога, Джар веднага се отправяше натам. Той с интерес наблюдаваше Тунг и Аму. Младите зверове се бяха сприятелили и не се отказваха от забавления.

Най-често инициатор на игрите беше Тунг. Пъргавият ловък пес тичаше около лъва, лаеше високо, закачаше го, дразнеше го. Но когато по-неподвижният Аму се развилнееше и почнеше да скача из бърлогата, кучето в желанието си да укроти яростта на опасния си другар с глухо ръмжене се вкопчваше във врата му. Хищникът в миг се успокояваше и покорно лягаше на земята.

Съвсем иначе се държеше песът, когато Джар хвърляше в бърлогата плячка. Хилядолетният инстинкт подсказваше на Тунг да се пази в този момент от лъва. Той никога не се приближаваше пръв до плячката, клякаше настрана и търпеливо чакаше, докато лъвът я разкъса на части. Тогава песът изтичваше, грабваше първото попаднало му парче месо и го изяждаше на прикътано място.

Джар забелязваше, че дружбата между Тунг и Аму се засилва от ден на ден. Лъвът привикна и към човека — когато юношата носеше плячката, хищникът вече не бягаше. Напротив, той почваше нетърпеливо да се върти в очакване на момента, когато ще забие зъби в елена или сърната. Понякога на Джар дори му се струваше, че прегладнелият лъв с радост очаква да се появи човекът.

Юношата вече си мислеше дали не трябва да слезе долу, за да се сприятели с Аму, както направи Тунг.

Най-сетне реши да стори това. Спускането се оказа не много лесно. Но Джар прекрасно пълзеше по скалите, а грапавините на каменната стена му послужиха за стъпала.

Когато вече беше минал половината от склона, той леко скочи долу.

Зверовете лежаха край каменната ниша, притворили очи, наслаждавайки се на лъчите на слабото слънчице, което неочаквано бе проникнало тук.

Като видя двуногия си брат, Тунг скочи и почна бурно да изразява радостта си. А лъвът най-напред се стъписа от учудване, когато видя човека, но сетне присви жълтите си очи, отпусна се на корема си и почна бавно да се приближава пълзешком. В присвитите очи на младия хищник юношата долови израз, който не му хареса.

Той вдигна копието и извика:

— Ярх!

Джар не изпитваше страх от Аму. При това беше сигурен, че песът ще се окаже на негова страна и те заедно ще отблъснат нападението на младия лъв.

И действително Тунг се преобрази. Козината му настръхна, той почна със застрашително ръмжене да се приближава до Аму, готов да го нападне.

Лъвът заотстъпва назад, давайки им да разберат, че няма никакви войнствени намерения. Тогава песът се върна при Джар и пак почна да му се гали.

Като гледаше Тунг, и Аму припълзя до Джар. Дали хищникът позна в него човека, който му носеше храна? Този път юношата не изпитваше тревога. По тихото пръхтене на лъва той разбра, че звярът е настроен миролюбиво.

Джар заговори, гласът му звучеше спокойно. Той предлагаше на Кръвожадния брат своята дружба.

При звука на човешкия глас лъвът за миг замря и тихичко заръмжа. Но ето че гънките на челото му се изгладиха.

Сега юношата почти не се съмняваше, че лъвът е познал гласа му. Когато хвърляше плячка в бърлогата, той винаги разговаряше със зверовете. Джар не помръдна, когато усети на краката си горещия дъх на Аму. След като подуши юношата, лъвът се изпъна, отдръпна се на няколко крачки и сякаш нищо не се е случило, легна на хълбок и отметна на снега рунтавата си глава.

Те се запознаха!

От този ден Джар често слизаше в бърлогата. На първо време не можеше да овладее неволно обхваналата го тръпка: юношата не беше сигурен в постоянството на Кръвожадния брат. Аму имаше навик да го души. Когато почувстваше дъха на звяра наблизо, юношата стискаше по-здраво дръжката на копието, с което не се разделяше в бърлогата.

Джар много искаше да се сприятели с Кръвожадния брат. И една сутрин, когато Аму беше сит, той смело слезе долу. Лъвът както винаги го подуши и Джар също така се наведе, вдъхна и усети острата миризма на Аму. Юношата мислеше, че така той изпълнява обичаите на племето на Кръвожадния брат. И внезапно Аму направи крачка към него и потърка рунтавата си глава в коленете му.

Младият андор напрегна всичките си сили, за да се задържи на краката. През ума му мина горда мисъл: да можеха да го видят сега съплеменниците му!

Като че ли и Тунг беше доволен от поведението на лъва. Той изтича при него, лизна го по муцуната, а сетне почна да се гали на човека. Този път Аму не се отдръпна от Джар, а полегна до него, като се прозина широко. И Тунг се настани там, сложил глава на врата на лъва. За да изпълни дълга си на учтивост, Джар също поседна, като сви крака под себе си. Той почна лекичко да гали твърдата козина на звяра, като произнасяше дружелюбни думи. Отначало усещаше как напрегнатото силно тяло на хищника трепери под дланта му, но постепенно безпокойството напусна Аму. Той още веднъж се прозина, погледна под око юношата и притвори очи. Това зарадва особено много Джар: сега знаеше, че звярът му вярва. Той не издържа обхваналото го радостно вълнение и скочи на крака. Веднага след него скочиха Аму и Тунг.

В този момент иззад сребристото облаче се показа слънцето. Джар се обърна към дневното светило, сякаш го викаше за свидетел, и тържествено произнесе:

— Съюзът на Бързоногия елен, Аму и Тунг ще ги направи по-силни от носорога и мамута!

Когато Джар се катереше по стената, за да излезе от бърлогата, към прощалния лай на кучето се присъедини късото ръмжене на пещерния лъв.