Кара Локуд
И да, и не (25)

Двайсет и пета глава

Не исках да се събуждам, исках Ник да ме носи отново и да ме спаси от надвисващата опасност. Исках да ми каже, че ме обича. Сигурна съм, че ако можех да продължа съня си още малко, непременно щеше и до това да се стигне. Сигурна съм.

Но нямах избор. Главата ми взе това решение вместо мен явно заради силната болка, от която усещах непрекъснато пулсиране.

Дали не съм се напила пак? Но нали се заклех да не близвам алкохол?

Чаршафите, на които лежах, бяха прекалено груби и обикновени. Никога не бих си купила такива чаршафи. Къде съм?

— Лорън?

— Ъ? — Кой ли ме вика?

— Лорън, ти си будна!

Бавно отворих очи и забелязах всички членове на семейството ми около леглото. Те се бяха втренчили в мен с някакво странно очакване и загриженост. Изражението на лицата им много ме притесни и веднага си зададох въпроса какво, по дяволите, се беше случило и защо всички те са се скупчили в спалнята ми. И също така кой е сложил тези ужасни чаршафи на леглото ми? Искаше ми се да задам всички тези въпроси, но когато се опитах да проговоря, забелязах колко е пресъхнала устата ми и как гърлото ми сякаш е сковано.

— К-какво? — успях да произнеса само това. След миг осъзнах, че това не беше моето легло.

— О, всичко стана заради мен! — извика Лили и забелязах, че е плакала, защото очите й бяха зачервени.

Все още нищо не разбирах.

— Стана инцидент, скъпа — каза мама бързо.

— Нямаше никакъв инцидент — намеси се и татко.

— Беше Майкъл. Влязъл е в къщата — обясни Лили.

— Имаше огън — продължи мама.

— Ударил те е по главата. Помислил те е за мен. Можеше да те убие! — Лили отново се развълнува.

— Полицията оплеска всичко, ако питаш мен — намеси се пак татко.

— Не е вярно, Чад арестува Майкъл.

— А кой тогава подпали къщата?

— Майкъл.

— Ами защо тогава детектив Дъглас побягна?

— За да го хване, не разбираш ли?

— По дяволите! — това беше майка ми. И тримата бяхме адски изненадани да я чуем да ругае. — Вие двамата няма ли да престанете? — После се обърна към мен: — Малкото ми момиченце… — Тя се протегна да ме прегърне и избухна в сълзи.

Една медицинска сестра прекъсна този емоционален момент, като влезе да ми премери температурата и кръвното и изгони всички навън. Едва тогава осъзнах, че се намирам в болница. Оцеляла съм от истински пожар и съм била нападната от убиец! Дали Ник наистина ме е спасил? Или съм имала халюцинации?

— Имаш мозъчно сътресение. И задушаване с дим — осведоми ме сестрата, докато ме преглеждаше.

Когато сестрата излезе, веднага се унесох в дрямка. Естествено, отново сънувах Ник. Този път стоеше до леглото и държеше ръката ми. Беше толкова мил и грижовен, наистина ме обичаше.

Тогава се събудих.

Навън вече беше тъмно, а Лили (не Ник) стоеше до леглото ми.

— Мама и татко отидоха да вземат нещо за ядене. Ти как си?

— Страшно съм ти сърдита, направо съм бясна.

— Това показва, че явно вече се оправяш.

— Уискърс! — присетих се изведнъж.

— Всичко е наред. Избяга от къщата, щом усети пламъците. Ник я хвана и я върна на шефката ти.

— Ник? — Сърцето ми заби лудо. — Той… помогна ли… за…

— Ами… само дето разби входната ти врата, влезе в горящата къща и замъкна дебелия ти задник на безопасно място. Никое от гаджетата ми не би направил такова нещо за мен. — Изчервих се чак до ушите. — Или да остане в болницата при мен цяла нощ.

— Т-той е т-тук? — Обзе ме паника. Веднага посегнах с ръка към косата си, но напипах къдрици, които покриваха цялото ми чело. Безнадеждно зле, с други думи.

— Беше. Прекара тук цялата нощ и половината от деня, но накрая мисля, че мама го убеди да се прибере.

Бях ужасно разочарована да го чуя.

— Е? — Лили ме погледна въпросително.

— Какво е?

— Е, какво става между вас? Сериозно ли е?

— Не знам.

— А искаш ли?

Замислих се.

— Ами… предполагам.

— Да, точно както си и мислех. — Тя се изправи и каза, че щяла да се прибира вкъщи, за да поспи.

 

 

На другата сутрин дойде един нисък, плешив лекар, който искаше да ме прегледа, за да прецени състоянието ми. Погледна раната на главата ми и каза, че зараствала добре. Оказа се, че са обръснали част от главата ми, за да промият раната, но не беше толкова трагично, защото празното място напълно се покриваше от дългата ми коса.

Лекарят ме преслуша и каза, че вече съм достатъчно добре, за да се прибера вкъщи.

Само дето не знаех къде точно да се прибера, защото моята къща не беше много подходяща за целта. Ако изобщо нещо е останало от нея, то тя е потънала във вода и пепел, а всичко вътре е черно и мръсно.

— Ако се прибереш в къщата си, веднага ще се захванеш да чистиш, доколкото те познавам. А точно това не е много добра идея в момента. Така че най-добре ела в моя апартамент — предложи ми Лили.

За мой най-голям късмет тя ми беше задигнала всички по-хубави дрехи и това ги беше спасило от пожара. Сега ми ги донесе в болницата, за да мога сама да избера какво точно да облека.

Изненадах се да видя, че апартаментът на Лили е просторен и много хубав и се намира в новата част на града.

— Имам две спални и две бани — похвали ми се тя.

— Как успяваш да си позволиш това?

— От студентските кредити.

— А не от наркотиците?

— Ти пък! — каза ми тя, като ми хвърли красноречив поглед, с който искаше да покаже, че вече е над тези неща. — Чад ми показа колко съм грешала за някои неща.

— Значи вие двамата…

— Да, има нещо такова. — Тя ми намигна закачливо.

 

 

Лили ми показа стаята, в която щях да остана.

— Още е в процес на обзавеждане — оправда се тя.

Въпреки че нямаше кой знае колко много мебели, безпорядъкът беше очебиен. Някои от разхвърлените дрехи обаче не бяха на Лили. Освен ако не носи обувки четирийсет и шести номер. Бях на Чад, разбира се. Доколкото схванах, прекарвал тук повече време, отколкото в собствената си къща.

Той се домъкна съвсем скоро, след като пристигнах.

Искаше да вземе показания от мен за случилото се, въпреки че през повечето време говореше той.

Например осъзнах, че странните стъпки, които съм чула малко преди да бъда нападната, не са били на Майкъл. Бил е Чад, който наблюдавал къщата през целия ден и забелязал Майкъл да се промъква през задната врата. И тъй като предположил, че може би ще съм в опасност, тихо се шмугнал след него. Само дето не беше особено тихо, нека да отбележа.

Предположил, че Майкъл може да се опита да направи нещо подобно, защото знаел как действа. Попитах го защо никой не ме е предупредил за опасността, но той ми отговори, че не искал да ме тревожи излишно, а и неговите хора наблюдавали къщата денонощно и поради тази причина не съм била изложена на сериозен риск.

— Не съм била в опасност, така ли? Тогава как се сдобих с тази рана на главата си? — попитах вече раздразнена.

— Ами… това стана по вина на партньора ми. Просто не успя да ми сигнализира навреме. Наистина много съжалявам за това.

— И защо никой от вас не ме измъкна от огъня? — вече бях толкова бясна, че едва изговарях думите.

— Ние всъщност не знаехме, че е имало огън. Обадихме се да дойде медицински екип. Но трябваше да хванем Майкъл, защото иначе щеше да е свободен и да се опита да направи това отново — заоправдава се Чад. — В крайна сметка го хванахме и сега затворът няма как да му се размине.

— Лорън — намеси се Лили, за да ме поуспокои, — не забравяй, че Ник пристигна с първия екип и той най-добре знаеше какво трябва да се направи.

— Да, точно така. — Бях още по-бясна. — Майкъл можеше просто да ме застреля и изобщо да не се наложи да бъда спасявана.

— Вече умирам от глад, хайде най-после да хапнем нещо — предложи сестра ми и хвана Чад за ръката.

— Искаш ли да излезеш с нас? — попита ме той. Зад него Лили ми правеше знаци да кажа „не“.

— Не. — Обаче изобщо не се нуждаех да бъда убеждавана за това си решение. И без това мислех, че е много по-добре да стоя по-далече от Чад, за да не се стигне до физическа саморазправа.

— Добре — хладно изрече Лили. По-късно разбрах, че всичко това бе част от много тънко замислен и осъществен план.

Точно в този момент се позвъни на вратата.

— Кой ли може да е? — престори се на учудена тя.

Отвори вратата и на прага застана Ник.

— Ние тъкмо излизахме — каза тя и дръпна Чад за ръката.

С Ник внезапно останахме сами и настъпи кратко неловко мълчание.

Той изглеждаше някак неспокоен, сякаш не би искал да е тук. Защо тогава беше дошъл? Естествено, имаше всички основания да ми е ядосан, аз се отнесох ужасно с цялото му семейство, повърнах върху него, избягвах го, когато той ме търсеше. Да не забравяме и факта, че според него отново се срещах с бившия си съпруг.

Но в края на краищата той беше спасил живота ми.

Дължах му голямо извинение.

— Как си? — попита ме той, като стоеше на голямо разстояние от мен.

— Добре. Благодарение на теб.

Той вдигна рамене.

— Просто си върша работата.

— О! — Само това ли беше? Просто работа, а? Сърцето ми направо изтръпна. — Виж, дължа ти извинение, ужасно съжалявам за всичко, което се случи.

— За всичко? — усещах, че отново се задава някакво недоразумение. А той ме гледаше въпросително с тези свои очи. О, тези големи очи. Изобщо не можех да задържа мисълта си, когато беше в същата стая. Беше толкова висок, толкова едър и… силен, и… мускулест.

— Ъъ… имам предвид всичко, което се случи на сватбата и как се отнесох с гостите… И това, че повърнах върху теб, а накрая се забърках в такава каша, че се наложи да идваш и да ме спасяваш…

Вече бях започнала да говоря, без да мисля. Ник просто ме изслушваше търпеливо и с безизразно лице. Предполагам, че беше бесен заради всичко това. Сигурно ужасно ме мразеше, направо ме ненавиждаше. Но защо бе дошъл тогава?

— И не съм спала с Брад — изтърсих най-накрая. — Е, не че по принцип не съм, когато бяхме женени… но това беше доста отдавна и всъщност… никак не беше хубаво…

Получи се така, че изобщо не можех да контролирам устата си. Всички мисли, които объркано се гонеха из главата ми, излизаха навън. Чувах се да казвам дори неща, които не помнех да съм си помисляла преди това. Направо не вярвах на ушите си. Какви ги дрънках?

Стоп. Стоп!

— Когато бяхме заедно в леглото, той винаги се опитваше да се гледа в огледалото. А според мен сексът между двама души не трябва да се прави заради това. Имах чувството, че той просто прави секс сам със себе си и изобщо не го интересува, че и аз съм там… и…

Ник набързо направи няколко крачки и се приближи към мен, грабна ме и ми запуши устата по най-прекрасния и страстен начин — с една продължителна целувка. В промеждутъците ми прошепна:

— Престани… да говориш… за… Брад.

Цялата треперех и коленете ми бяха подкосени.

— Брад ли? Кой Брад?

В отговор той ме грабна и ме понесе към спалнята, като по пътя му се наложи да отвори няколко врати, но той се справи. Остави ме на леглото и затвори вратата зад нас.

Осъзнах, че Ник изобщо не ме мрази. Даже би могло да се каже, че ме харесва. Прекарахме няколко часа в това да ми показва точно колко ме харесва. Някои от начините наистина силно ме впечатлиха.

Оказа се, че Ник направо се е изяждал от ревност заради Брад. Каза как майка ми го е оставила с впечатлението, че събирането ни е вече факт и той е бил страшно разочарован от това.

След като разбрал, че нещата изобщо не стоят така (чак в болницата, когато говорил с Лили и майка ми), съжалил, че се е отнесъл така ужасно с мен.

Относно сватбата каза, че няма никакви лоши спомени. Дори много се забавлявал от физиономиите, които семейство Тендаски са направили, когато съм казала, че е трябвало да напердашат Дарла още на петнайсет години.

От Ник разбрах, че след като съм си тръгнала, са се случили и други интересни неща. Например Рик казал на Дарла, че не иска повече да има нищо общо с нея, и тя е била страхотно унижена от това повторно отхвърляне. Бременността й също се оказала плод на собственото й въображение.

— Още не мога да повярвам, че си си помислила това! Аз и Дарла! Това никога не би могло да се случи — каза Ник, след като му разказах и моята история. — Особено ако съм с теб.

— О, така ли?

— Ти си сто пъти по-добра от нея.

— Хм, продължавай, продължавай.

— Ти си милиони пъти по-умна, по-забавна, остроумна… и секси. Да не забравяме и секси.

За какво повече може да мечтае едно момиче?

— И чаровна, красива…

О, да. Именно.

 

 

На другия ден Ник ме помоли да се преместя в неговия апартамент. И без това там щях да съм в по-голяма безопасност. Той също не се доверяваше особено на способностите на Чад.

Освен това не искаше повече да ме изпуска от очи. Не толкова, защото можеше да му се наложи отново да ме спасява от някоя горяща сграда, а по-скоро защото не искаше нови глупави недоразумения да застанат между нас.

Това, че отидох да живея при него, ме лиши от необходимостта да правя спешен ремонт в къщата си, а Ник се оказа превъзходен готвач и закуските не бяха единственото, което правеше по изумителен начин.

Тъкмо приготвяше поредната закуска, когато телефонът иззвъня.

— За теб е — каза той и се наведе над мен, за да забърше капка сос от устните ми. Беше невероятно внимателен.

— Ало? — Да си призная, очаквах да е Лили.

— Лорън, слава богу, че те намерих най-после. — Беше Джи. — Трябва да се върнеш.

Преди да мога да кажа каквото и да било, тя продължи със същия енергичен тон:

— Телефонът се побърка от звънене. Всички са прочели статията и вече имаш десетки клиенти, които те очакват.

Ник, който беше приключил с готвенето, се приближи до мен и ме хвана през кръста. Придърпа ме към себе си и започна нежно да ме целува по врата.

— Не знам, Джи… — Доста ми беше трудно да се занимавам с тези две неща едновременно. Не съм ли чакала с години момента, когато Джи ще ме моли за помощ? Но сега изобщо не можех да мисля за това. Не и докато усещах устните на Ник върху кожата си. Хмммм!

— Ще ти платя. Ще ти платя колкото поискаш. Ти определяш цената. И ще имаш лични помощници.

Лични помощници?

Ник, който беше готов да ми асистира в едни по-различни занимания, разкопчаваше блузата ми.

— Ще имаш пет седмици отпуска за една година — продължаваше Джи. — Твой собствен кабинет. Сама ще определяш работното си време. Каквото пожелаеш.

Точно в този момент силно пожелах Ник да ме целуне. И той го направи.

— Лорън! Лорън, там ли си?

— Джи… ще ти се… обадя по-късно. — Ник вече издърпваше слушалката от ръцете ми.

— Лорън, Лорън — чуваше се все още гласът на Джи, преди той да затвори.

 

 

В следващия момент той вече ме носеше на ръце и почти бяхме стигнали до спалнята.