Кара Локуд
И да, и не (13)

Тринайсета глава

На другата сутрин се събудих и със задоволство забелязах, че глезенът ми почти се беше оправил. Даже не личеше много, че съм го наранявала. Като се има предвид в какво състояние бях заради предстоящата среща, забелязах, че ходя без патерици едва след като бях отишла до банята. Но дори и мисълта, че няма да се наложи повече да ходя по лекари, не ми помогна да се почувствам по-добре. Когато започнах да се приготвям за работа, единственото, за което можех да мисля, е какво извинение да си намеря, за да се оправдая на Джи, че днес не мога да отида на работа.

„Счупих си крака“ не ставаше, защото Джи не ми даваше почивни дни два пъти с едно и също оправдание в рамките на една седмица. „Блъсна ме кола“ беше прекалено нагла лъжа, която можеше да бъде разобличена много лесно с едно обаждане в спешното отделение. „Разболях се от рядка и много заразна болест и сега група немски учени идват в страната, за да ме изследват“ беше прекалено украсено даже и за насаме с Дарла и Ник ме ужасяваше още повече. Ами ако той кажеше нещо, а аз не бях там, за да се защитя? Не бих могла да рискувам.

Оставаше ми само едно-единствено решение. Да отида на работа, а точно преди Ник и Дарла да влязат, да инсценирам припадък. Ако имам достатъчно късмет, ще си ударя главата в ръба на масата. Най-малкото, после ще мога да се преструвам, че имам амнезия.

Когато започнах да се обличам, се зачудих защо все още се интересувам от това как изглеждам. Вярно, щях да се срещна с Ник, но не би трябвало да се вълнувам от впечатлението, което ще му оставя. Обаче се вълнувах.

Избрах си отново черната рокля, с която бях на последната сватба. Но този път облякох и черно сако. Може би подсъзнателно съм си мислела за предстоящото ми символично погребение. От друга страна, сега косата ми определено изглеждаше добре, а гримът стана сполучлив още от първия опит. Започнах да ставам подозрителна. Когато неща, които по принцип постигам с много усилия, започнат да ми се удават лесно, значи трябва да съм нащрек.

Пристигнах на работа точно в осем и трийсет и пет, като през цялото време се надявах, че ще намеря на телефонния си секретар съобщение, което гласи, че са се отказали от срещата. И какво да е бедствие също би ми свършило работа. Нещо като торнадо или земетресение. Или пък някаква авария. Например самолет, който се разбива в сградата на фирмата ни. Каквото и да е, не бях особено придирчива.

Малко преди десет пристигна Уискърс, следвана от Джи. И двете не ми обърнаха никакво внимание и се качиха на втория етаж. Към десет без пет отидох да направя третото си кафе за тази сутрин. Всъщност беше голяма грешка да се тъпча с кофеин, като се имаше предвид колко бях напрегната. Докато разбърквах кафето, на вратата се позвъни.

Бяха подранили!

Оставих веднага чашата и се втурнах към вратата. Тъкмо се чудех дали ще се наложи да инсценирам припадък и видях на вратата съвършено непозната жена.

Тя беше облечена много изискано, с розово сако и черна пола.

— Лорън Крендъл?

— Да?

— Аз съм Джен Джоунс, ще бъда кума на Дарла. Трябва да поговорим.

Досега не ми се е налагало да описвам какво представляват кумите. Може би защото няма кой знае колко неприятни неща, които да кажа за тях. Обикновено те взимат присърце ситуацията с булката и се опитват да помогнат с каквото могат. Е, от време на време човек се натъква на някоя себична кума, която изпада в самосъжаление, защото не тя е булката. Най-ужасният вид куми са тези, които позеленяват от завист, че не са на мястото на булката, но никога не биха си го признали. „Кой? Аз? Да се изяждам от завист? Никога!“

Интуицията ми подсказваше, че госпожица Джоунс спада именно в тази категория. Все пак си говорим за Дарла Тендаски, която несъмнено й е измъкнала поне дузина приятели изпод носа.

Госпожица Джоунс се разположи на стола и кръстоса крака.

— Знаете ли, че това е третият опит на Дарла да се омъжи за Джеймс.

— Искате да кажете за Ник.

— Не, миличка, искам да кажа за Джеймс.

Кой ли е Джеймс? И защо тя ме нарича миличка?

— Знаехте ли, че Дарла е била сгодена за трима различни мъже?

— Не.

— Точно за това исках да поговорим. Може ли да пуша тук?

Джен изглеждаше нервна и ядосана. Забраната на Джи щеше да бъде нарушена, но мисля, че щеше да е по-добре посетителката да пуши, отколкото да нервничи.

Кимнах й в знак на съгласие и тя веднага зае поза, сякаш цигарата е част от устните й.

— Вижте, оценявам, че сте дошли, но искам да ви кажа, че Дарла и нейният… годеник ще бъдат тук след петнайсет минути.

Джен погледна ужасено.

— Тя не трябва да ме завари тук, ще ме убие, ако разбере.

— Е, добре. — Започнах да ставам подозрителна. Да не би все пак това да не е истинската кума? И без това повече се държеше като бивша приятелка на младоженеца, отколкото като близка на булката.

— Трябва да поговорим, ето ви координатите ми. — Тя ми подаде визитна картичка, на която пишеше „Джен Джоунс: семеен психолог“. — Обадете ми се днес, за да си уговорим среща.

Отбелязах си непременно да загубя визитката й и да избягвам да отговарям на телефонните й обаждания.

Джен едва си тръгна и на вратата отново се позвъни. Изненадата ми беше още по-голяма, защото там заварих негодника Джей.

— Ъъ, здравей — каза ми той. Чудесно, точно той ми трябваше сега! Отстъпих назад. Дали сега имаше намерение да ме награби пак? Поне не миришеше на алкохол, както миналия път. — Виж… ъъъ, извинявай за онзи път.

— Приема се — изстрелях набързо. — Сега ако ме извиниш, имам среща с клиент.

— Знам, точно затова съм тук.

— Какво? — не разбирах какво може да има предвид.

— Ами… списъкът с поканените за сватбата. С Дарла искаме да говорим с теб за този списък.

— Мислех, че това е въпрос между двамата младоженци.

— Така е. — Той ме погледна озадачено.

— Ами… тогава… Ник кога ще дойде? — Исках да има яснота по този въпрос.

— Няма да идва. Поне доколкото ми е известно.

Преди да изясня ситуацията, на вратата отново се позвъни. Естествено беше Дарла.

— Лорън! — Тя ме прегърна, сякаш бяхме първи приятелки. Не понасям, когато булките се държат по този начин. — Тоооолкова се радвам да те видя! — Тя се засили да ме целуне по бузата (според европейските нрави), но аз не го очаквах и се завъртях така, че устните й докоснаха ухото ми. — Миличък! — обърна се тя към някого, който стоеше зад мен. Най-вероятно Джей, защото не би казала това на Уискърс например. Тя се доближи до него и го целуна по устните. И това ли беше по европейски?

— И така, все още чакаме младоженеца, нали? — попитах аз.

Двамата ме погледнаха объркани. После Джей ми отвърна:

— Няма нужда да го чакаме повече, аз съм тук.

— Знам, че си тук, но къде е младоженецът?

Двамата отново се спогледаха объркани, а после Дарла ми прошепна, като на лицето й се изписваше уплаха:

— Джей е младоженецът, Лорън.

— Разбира се, че не е той — изсмях се нервно. Подиграваха ли се с мен? Джей не можеше да е младоженецът… Освен ако… ако Джей беше младоженецът, това означаваше, че Ник е свободен! — Той не е… ти не си… ъъъ, тогава Ник е…

— Кумът — довърши Джей.

О, БОЖЕ!

Как бе възможно да съм се заблудила така? Да направя толкова генерална и безобразна грешка!

— Разбира се, че ти си младоженецът! — отново се засмях нервно. — Естествено, че Ник е кумът, аз просто се… ъъ… пошегувах.

Невероятно тъп опит за замазване на положението. Те не се засмяха.

— И така, сигурно вече бихте искали да седнете в… ъъъ… гостната. Аз веднага се връщам.

Завих зад ъгъла и веднага се шмугнах в кухнята. Чувствах се толкова глупаво!

Все пак Ник не беше сгоден. Сърцето ми веднага запя Одата на радостта. Но изведнъж се сетих нещо. Щом Дарла не беше сгодена за Ник, каква беше онази сцена снощи в бара? Ами преди седмица, тогава отново ги заварих заедно в нощен клуб? По дяволите, какво ставаше тук?

Кръвта във вените ми се движете толкова бързо, че очаквах да ми се завие свят. Започнах да се задъхвам от сърцебиене. Но почакайте малко, не съм аз глупачката в тази история. Каква беше причината Дарла да се хвърля на врата на човек, който не й е годеник? Това обясняваше защо Ник я отблъскваше така. Нещата бавно започваха да придобиват смисъл.

Дори негодникът Джей не заслужаваше това. Той можеше да не е толкова красив или умен като брат си, но в края на краищата никой не заслужава да му изневеряват.

Най-накрая се реших да изляза от кухнята и отидох в гостната.

— Извинявайте, че ви накарах да чакате. — Усмихнах им се широко, а те все още ме гледаха така, сякаш очакваха да кажа нещо още по-нелепо. — Напоследък съм толкова натоварена, че просто не мога да му хвана края. — Засмях се леко, а те се присъединиха към мен.

Погледнах Дарла. Беше толкова самодоволна и уверена в съвършенството си, че просто не можах да се сдържа.

— Дарла — започнах, пренебрегвайки всички предупредителни аларми, които зазвучаха в главата ми. — Мисля, че те видях вчера в клуб „Парадокс“.

Тя пребледня.

— К-к-какво?

— „Парадокс“, нощен клуб, не се ли сещаш? Мога да се закълна, че те видях там снощи и…

— Не! — прекъсна ме тя припряно. — Не може да си ме видяла там.

— Сигурна ли си? Мисля, че ви видях двамата с Ник.

Дарла остана със зяпнала уста. Не можеше да повярва, че съм казала това. Като се замисля, аз също не можех да повярвам, че съм го изрекла. Изобщо не разбирах какво ми става.

Джей спаси ситуацията, като се засмя:

— О, изобщо не се съмнявам, че си видяла Ник и че около него са се въртели какви ли не жени, защото винаги така става. А той има слабост към блондинките.

О, така ли било? Слабост към блондинките, а? Мисля, че температурата ми се покачи с десет градуса.

— Двамата с Дарла ходеха известно време, преди да му я отнема — продължи Джей.

Направо замръзнах на място. Нима той наистина каза, че двамата са имали връзка?

— О, това беше много отдавна — намеси се Дарла. — А и ти си много по-добрият избор, знаеш го, нали, скъпи?

Погледнах към нея и после към Джей. Дали говореше сериозно? Той беше толкова дебел и толкова неприятен. Споменах ли, че беше започнал и да оплешивява?

В този момент той я млясна по устните и я нарече „бебчо“. Гадост!

— Нека да се върнем на въпроса — казах аз и прекъснах обмена на слюнки. — Списъкът с гостите.

Дарла изглеждаше облекчена, но в погледа й все още се четеше лека тревога.

— Не може ли да присъства и Дженифър? — усетих нотки на заплаха.

— Разбира се, ако имаш желание.

— Да, имам желание.

Дарла говореше много спокойно. Твърде спокойно. Още тогава трябваше да забележа и да съм нащрек. Но все още бях опиянена от мисълта, че Ник е свободен, и не обърнах внимание. Отидох да доведа Джи, която беше страшно поласкана, че Дарла е помолила за нейното присъствие.

За да избегна конфузни ситуации, изясних положението на шефката, като й представих Джей с думите:

— Това е Джей, годеникът на Дарла.

Тя изглеждаше изненадана, но не го показа с нищо. Дарла избра точно този момент, за да ме нападне в гръб.

— Дженифър, леля ми има голямо доверие на вашите способности. — Джи беше поласкана. — Но имам едно оплакване. — Зачудих се какво ли цели. Шефката повдигна въпросително вежди. — Оплакването ми е, че… разбирате ли, Лорън напоследък е прекалено претрупана с работа и понякога не й остава време да ни обърне внимание.

— Истина ли е това? — обърна се Джи към мен.

— Разбира се, че не. — Изчервих се и се почувствах адски глупаво и виновна. Опитах се да оправя положението: — Ето, например вече направих резервация за ресторанта и наех фирмата за цветна украса.

— Направила ли си го? — попита Дарла. — Аз изобщо не бях уведомена за това!

Джи въздъхна раздразнено:

— Колко пъти съм ти казвала, че не трябва да взимаш решения без знанието и разрешението на булката? Непременно трябва да я държиш в течение на всичко!

Дарла се усмихна доволно. Едва се въздържах да не й извадя очите.

— Аз… — Исках да кажа „Ужасявам се от противното ти поведение“, но вместо това изрекох: — Аз се извинявам, ако не съм те информирала навреме за нещо. — Извинението прозвуча точно така, както се чувствах. Добре, че Джи като че ли не забеляза. Нито пък Джей. Той се държеше много мило и изобщо не ме поглеждаше в очите. Може би се притесняваше да не спомена на Дарла за инцидента на бала. Хвърлих й един поглед.

Започвах да я мразя. И то не защото беше преуспяла, богата и красива, а защото беше невероятно злобна кучка. Това беше основателна причина. Срещата протече по този начин. Аз се преструвах на любезна, а тя продължаваше да манипулира Джи и с това да играе по нервите ми.

Щом си тръгнаха и Джи приключи с продължителната си лекция за това какво трябва да бъде обслужването на клиентите (О, Боже! Аз наистина презирам тази лекция и фактът, че Дарла беше причината да я слушам за пореден път, само ме накара да я мразя по-силно), изрових визитката на кумата и веднага й се обадих. Някой трябваше да ми обясни как стоят нещата. И ако това ще е откачена психоложка с ексцентричен стил на обличане, така да е.

 

 

— Какво става между Дарла и Ник? — С Джен бяхме седнали в заведение и поръчахме обяда. Нямаше как да отидем на по-оживено място, тъй като много се притеснявах да не ме нападне. А и тук тя можеше да пуши.

— Аха, значи вече знаеш. — Джен изглеждаше много впечатлена. Запали цигара и дръпна два-три пъти от нея, преди да продължи.

— Единственото, което знам, е, че тя ще се жени за Джей, но има навика да налита на Ник, и то на публични места.

Тя се изсмя дрезгаво.

— Е, тя винаги си е падала по него. Лично аз смятам, че съжалява защо е избрала Джей, като се има предвид как се промениха двамата братя.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че преди Джей беше с десет килограма по-слаб и имаше хубава гъста коса. — Загаси цигарата си и после веднага запали нова. — Дарла просто не може да стои настрани от хубавите мъже. Пристрастена е към тях. Истинска уличница.

Задавих се със сока, от който тъкмо отпивах.

— Моля?

— Не ме разбирай погрешно, аз много я обичам. Но като приятел, който има проблем с алкохола или страда от булимия. Та както казвах, тя е истинска уличница. Но проблемът й е, че страда от мания за сватба. Толкова много иска да е булка, че си е загубила ума. Изобщо не й пука кой ще стои до нея пред олтара, стига да й сложи халка на пръста. Даже и когато не е сгодена, което изобщо не се случва често, уверявам те, тя непрекъснато си купува сватбени принадлежности, мери рокли и воали.

И преди съм чувала за такива случаи, макар и не чак толкова крайни. Веднъж имах клиентка, която ме беше наела да уредя сватбата й, но пропусна да ме уведоми, че все още няма годеник. Смятала, че все ще се намери някой, докато стане време да се печатат поканите.

— Така или иначе — продължи Джен — винаги се случва едно и също. Тя намира някой нещастник, който да й се върже, а после му изневерява. Когато той научи, сватбата се разваля.

— Сега Джей знае ли?

— Не, поне засега.

— Хммм. — Дарла беше по-зла отколкото предполагах. А аз я мислех за много зла, уверявам ви. Джей изобщо не беше невинно агънце, така че не го съжалявах. — Тогава защо са отменяли сватбата три пъти?

— Първия път Дарла разви аеростения. Случва й се понякога. После Джей й изневери с някаква противна блондинка и заминаха за Канкун. Третия път преспа със сватбения си агент.

Сигурно съм изглеждала прекалено шокирана, защото Джен поясни:

— Беше мъж. Двамата бяха толкова заети със секс, че не им остана време да организират сватбата.

Сервитьорът, който все се мотаеше около нашата маса, за да слуша разговора без съмнение, най-сетне ни донесе яденето — огромни купи със салата.

Смятах, че все още не съм задала най-важния въпрос.

— А как мислиш, Дарла спи ли с Ник?

— Ами погледни я — тя е страхотна жена и не приема „не“ за отговор. Ти как мислиш?