Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- L’ABCdaire du château de Versailles, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Елена Константинова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Жан-Пиер Баблон; Тиери Бажу; Клер Констанс; Ален Пужту; Ксавие Салмон
Заглавие: Дворец Версай
Преводач: Елена Константинова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Унискорп“
Година на издаване: 2003
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: френска
Печатница: „Унискорп“ ООД
Редактор: Теменужка Петрова
ISBN: 954-8456-61-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15267
История
- — Добавяне
Салон на Диана
Салонът на Диана е един от двата вестибюла (заедно със Салона на Венера), прилежащи към Стълбището на посланиците. Той е съхранил непокътнати произведенията на живописта, както и украсата тип маркетри с цветен мрамор от Кампан и Ранс на беломраморния фон на стените. В началото настилката от плочки трябвало да хармонира с багрите на мрамора. Обзавеждането било завършено вероятно през 1679–1680 г.
Около 1685 г. от стената срещу прозорците бил свален пейзаж, рисуван по метода trompe-l’oeil. Там върху цокъл, декориран от Мазлин и Жувне с позлатени бронзови орнаменти, бил поставен ослепителният мраморен бюст на Луи XIV, изваян от Бернини през 1665 г., по време на престоя му в Париж.
Салонът е посветен на Диана — в центъра на тавана Габриел Бланшар е изобразил богинята, покровителка на корабоплаването и на лова, докато на сводовете Клод Одран и Шарл дьо Ла Фос са доразвили темата в исторически план. Бланшар и Ла Фос са автори и на стенните творби: Диана и Ендишон, както и четири картини (в сиво над рамките на вратите) принадлежат на Бланшар, а внушителното Принасяне в жертва на Ифигения (върху зиданата завеса на камината) носи почерка на Ла Фос. Декорацията е допълнена със серия от антични мраморни бюстове.
В тази стая, осветена от четири разкошни полилея, Луи XIV наредил да инсталират великолепна билярдна маса, покрита с тежко сукно и украсена със сребърни свещници в четирите ъгъла. Издигнати били подиуми с наредени на тях пейки, за да може Дворът да наблюдава партиите билярд. ТБ.
Домен
Един непрестанно разширяван ловен терен
През 1623–1624 г. Луи XIII купил от фамилията Гонди няколко арпана от територията на Версай. През 1632 г. към тях се прибавили 167 арпана (приблизително 80 хектара), добити от краля — новият владетел на тези места. Още в началото на самостоятелното си управление Луи XIV разширил домена (владението) — първо с покупката на земи от енориите на Сен Пиер дьо Шоази и Нотър Дам дьо Трианон, после обърнал поглед на изток, към Клани. Вече било възможно да се оформят градините около двореца, нерядко с цената на мащабни работи по терена и по деривацията на водите (виж „Етапи на изграждане“). — Доменът се разраснал, но си останал скромен: когато през 1665 г. Ван дер Мейлен рисувал Дворецът Версай, видян от възвишенията на Сатори (сега платното е изложено в двореца), в близост до Оранжерията, която Льо Во бил завършил неотдавна, имало ферма.

През 1668 г., за да построи малкия павилион Трианон, кралят купил още земи, стигащи до самото населено място. Преобразяването на сградите вървяло редом с разширяването на домена и търсенето на вода за фонтаните — срещу 161000 ливри през 1675 г., 700 000 ливри през 1679 г. и т.н., и т.н. Най-често придобивките се съпътствали със строителни операции, трасирания на алеи, засаждания, поставяне на заграждения, обзавеждане на жилища… В края на властването на Луи XIV владението обхващало близо 13 000 хектара — на практика от Сен Жермен до Рамбуйе суверенът си бил у дома! Разбира се, най-вече ловът оправдавал това огромно пространство, което нито Луи XV, нито Луи XVI щял да увеличи значително. Днес Версай се простира върху не повече от 815 хектара. ТБ.
Деца на Франция — живот и образование
Децата на Франция, т.е. на кралската фамилия, получавали специфично възпитание и образование, за да са готови за отредената им мисия. Задачата била преценявана като толкова важна, че Луи XIV наредил (по негови бележки и под негов надзор) специално за сина му да се състави Мемоар за възпитанието на дофина с нравствени предписания, правила на изкуството да се управлява.
До седемгодишна възраст кралските деца растели под грижите на гувернантка: съпругата на маршал Дьо Ла Мот бдяла над монсеньора, син на Луи XIV, мадам Дьо Вантадур — над бъдещия Луи XV, съпругата на маршал Дьо Талар — над неговия син и т.н. После момчетата били „прехвърляни на мъжете“ — възпитател, подпомаган от помощник-възпитател, а същинските образователни функции се възлагали на частен учител. Обикновено този пост бил поверяван на бележита личност — Босюе имал честта да обучава Големия дофин, за когото публикувал множество теоретични съчинения; Фенелон се заел с интелектуалното развитие на херцога на Бургундия, на когото посветил романа си Приключенията на Телетах; кардинал Дьо Фльори дал на Луи XV изключително модерно образование, което го превърнало в един от най-начетените монарси на Европа; херцог Дьо Ла Вогюйон бил учителят на бъдещия Луи XVI.
Преподавали се естествено френски и латински език, история и география, математика, допълнени от нравствено и религиозно обучение, призвано да подготви възпитаника за суверен. Дъщерите на Луи XV имали право и на музикално образование. Останалите деца също получавали грижливо поднесени познания — четири от многобройните дъщери на Луи XV били обучавани в абатството на Фонтвро. ТБ.