Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
L’ABCdaire du château de Versailles, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Жан-Пиер Баблон; Тиери Бажу; Клер Констанс; Ален Пужту; Ксавие Салмон

Заглавие: Дворец Версай

Преводач: Елена Константинова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Унискорп“

Година на издаване: 2003

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: френска

Печатница: „Унискорп“ ООД

Редактор: Теменужка Петрова

ISBN: 954-8456-61-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15267

История

  1. — Добавяне

Версай през вековете

6_silvestur.jpg Израел Силвестър „дворецът Версай“ (детайл) — Париж, Лувър.
7_almanah.jpg „Луи XIV и неговите министри“ (детайл). Гравюра от кралския алманах от 1684 г. Париж, Френска национална библиотека.

Версай отдавна се е наложил като съвършената „монархическа обител“. Той е най-яркият символ на една отхвърлена, но неизменно очароваща обществена система, средище на таланта да се живее и управлява, тясно преплетени и присъщи на най-знаменития крал в историята — Луи XIV. Паметни остават простите слова, изречени от Фридрих Вилхелм I в мига, в който узнава за кончината на стария суверен: „Господа, Кралят е мъртъв.“ Неволната почит, отдадена от пруския владетел, е побрала предопределението и същността на човек, наметнал кралското достойнство като свещено одеяние, което никога не ще свали. Великолепното и смайващо одеяние на Краля — това е Версай.

8_bernini.jpg Джовани Лоренцо Бернини, „Бюст на Луи XIV“, 1664 г. Мрамор, височина 80 см. Салон на Диана.

Луи XIV, сякаш с един постоянно разрастващ се, магнетичен размах, обединява около себе си живителните сили на кралството в дворец с колосални размери — навред просторни стриктно подредени градини, огромен ловен парк, сгради за обслужващия персонал, пристройки по мярата на хилядите кръжащи около краля: принцове, висши сановници, придворни и прислуга, военна охрана; и накрая, цял един град, замислен като продължение на двореца, да подслонява и храни разточителния свят на Двора. Този автономен свят, увлечен в планетарното си кръжене — това е Версай.

Като по чудо, обителта е запазена между авторитарно проектирания град и залесените хълмове, които обграждат необятната шир на градините и отвеждат погледа към земеделските земи край потока Гали. В един момент по време на Революцията е заплашена от разрушение, но тя внушава респект с измеренията, със символния заряд, с известността си и привлича туристи още с отпътуването на кралската фамилия. И дворецът оцелява — със салоните, градините и околностите си скоро е признат за съществена част от националното имущество. Съкровището, съхранено непокътнато — това е Версай.

По-късно — през 1871 г. Версай е вписан в републиканския режим чрез странни превратности на историята — падането на Втората империя, превръщането му в столица от прусите и революционния взрив на Парижката комуна. За няколко години Версай е седалище на правителството и на Събранията и след 1879 г. остава свързан със законодателната власт. Нейните представители продължават да се събират тук по повод големите събития на демокрацията: след избора на президент на Републиката, при промени в Конституцията. Така дворецът всъщност предлага парадоксална и все пак единна картина, която обединява символа на миналото — „абсолютната“ монархия, и върховното утвърждаване на демократичната мощ — сякаш дълговечната държава не е намерила другаде, освен в това пищно дарение, завещано от стария свят, най-бляскавото и най-неоспоримото място за упражняване на властта. Това също е Версай.