Тес Геритсън
Откачалки (9)

Глава девета

Четири коли на бостънската полиция с проблясващи светлини вече бяха паркирани пред „Св. Антъни“, когато Джейн и Фрост изскочиха от колата си и хукнаха към църквата.

— Държи момчето вътре — уведоми ги патрулът. — Всички входове са завардени. Опитваме се да преговаряме с него, но той не съдейства.

— Нека да опитам и аз — предложи Джейн, докато си слагаше бронежилетката.

— Госпожо, той вече стреля няколко пъти. Така получихме обаждането, след като някой в квартала е съобщил за стрелба.

— Добре ли е момчето?

— Успя да ни отговори. Друго не знам. — Патрулният полицай я изгледа от горе до долу, сякаш поставяше под въпрос способността й да се справи със ситуацията. — Има екип на път. Не мисля, че трябва да…

— Познавам Рейнър. Аз съм тази, която трябва да го направи. — Джейн тръгна към входа на църквата. — Господин Рейнър — извика тя през вратата, — аз съм детектив Ризоли. Искам да говоря с вас!

Отвътре мъжът изкрещя:

— Не си правете труда! Това няма да промени нищо!

Поне не отправяше заплахи.

— Сега отварям вратата — обяви тя — и влизам сама. — Отговор не последва. Джейн си пое дъх и пристъпи през прага.

Вътрешността на църквата беше мрачна, осветена само от трептящата светлина на горяща в далечината свещ. Не можеше да види Рейнър или Лукас, но чуваше изпълненото с ужас хленчене на момчето някъде в сенките. Над главата й прошумоляха крилете на прилеп.

— Този е луд! — изрида Лукас. — Влезе тук, докато спях. Казва, че ще ме убие.

Очите на Джейн се бяха приспособили към тъмнината и вече можеше да ги види. Лукас седеше свит до една пейка, а Рейнър бе застанал над него с оръжие, насочено към главата му.

— Пуснете го — нареди Джейн. — Това не помага на никого.

— Това е справедливост — отвърна Рейнър. — Струва си.

— Струва ли живота ви?

— Някой трябва да плати. И двамата знаем, че той я е убил.

— Не съм! — извика Лукас. — Продължавам да ти го повтарям!

— Ако момчето е виновно, оставете на съда да го докаже — каза Джейн.

— Няма да го направят — отвърна мъжът. — Снощи казахте, че няма доказателства. Никога няма да има достатъчно доказателства. Моето момиченце си отиде, а той ще се измъкне.

Дори в сумрака Джейн видя как ръката на Рейнър се изпъва, а пръстите му се увиват още по-здраво около ръкохватката. Докато вадеше собственото си оръжие, мобилният й телефон иззвъня. И тримата замръзнаха, уловени на крачка от насилието. Ризоли остави телефона да звъни, като не изпускаше мъжа от погледа си.

— Ако Лукас я е убил — каза Джейн, — кълна се, че ще намеря начин да го докажа. И той ще отиде в затвора.

Детективката и бащата се взираха един в друг в сумрака. В този момент започна да звъни друг телефон, но този път не беше нейният — беше този на Рейнър. Без да сваля очи от жената, той отговори.

— Ало? — Настъпи дълго мълчание, след което се наведе и плъзна апарата по пода към Джейн. — За вас е.

Озадачена, тя го взе.

— Ризоли.

Беше Маура.

— Джейн, отвън съм. Момчето не го е направило!

— Тогава кой го е сторил?

— Убиецът е вътре в тази църква. С теб.