Тес Геритсън
Откачалки (8)

Глава осма

През прозореца за наблюдение, Ризоли и Фрост можеха да видят мъртвото момиче, което лежеше на масата в съседната стая. Голото тяло изглеждаше още по-излиняло, отколкото си го спомняше Джейн. Тазобедрените кости стърчаха, а всяко ребро се очертаваше шокиращо ясно. Над шията, обаче, в гротескен контраст със слабото като скелет тяло, лицето беше отекло, а клепачите — подпухнали и почти затворени.

— Сигурен ли си, че си готов за това? — попита тя колегата си.

— Добре съм. Добре съм — настоя детективът.

— Така каза и последния път — промърмори Джейн, докато влизаше в стаята за аутопсии, където Маура и нейният асистент вече бяха подредили ножовете и скалпелите, трионите за кости и пинсетите. Ризоли избягваше да гледа към този плашещ набор от инструменти и вместо това се съсредоточи върху Кимбърли Рейнър. Някога може би е била хубава синеока блондинка, която е карала момчетата да извръщат глави след нея. Сега, с толкова липсващи мазнини и излинели мускули, приличаше на скелет с обвивка. Дали месеците на самоналожена диета от „въздух и кръв“ й бяха причинили това?

— В рентгеновите й снимки няма изненади — каза Маура, докато включваше силните лампи. — Нека разгледаме шията по-отблизо.

— Все още ми прилича на удушаване. — Джейн хвърли поглед към Фрост, който стоеше на метри от масата, в стратегическа близост до мивката. — Трябва да видиш това по-отблизо.

— И от тук виждам много добре — отвърна той.

— И забележи колко е подуто лицето й — добави Джейн. — Случва се, когато стиснеш здраво врата, нали?

— Да, това е една от възможните причини — потвърди Маура.

— Какво друго би причинило оток на лицето?

— Алергична реакция. Анафилаксия. — Над хирургическата маска върху челото на Маура изведнъж се появи бръчка. — Или Latrodectus facies — каза тя тихо.

— Я пак?

Патоложката не отговори, а посегна към лупата. Навеждайки се още повече, тя обърна главата на момичето, за да открие шията й. Вперила поглед в кожата, промърмори:

— Боже мой, толкова е малка, че почти го пропуснах.

— Какво?

— Белег от убождане.

Изведнъж мобилният телефон на Фрост иззвъня.

Маура остана фокусирана върху гърлото на трупа. Обърна главата на противоположната страна, за да разгледа и другата част на шията.

— Има още един тук.

— Искаш да кажеш, като белези от игла за източване на кръв?

— Не, нещо като…

— Ризоли, трябва да тръгваме! — изкрещя Фрост. — Църквата „Св. Антъни“.

— Какво става?

— Бащата на момичето. Той е взел Лукас Хенри за заложник и заплашва да го убие!