Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Золотой ключик или приключения Буратино, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Константинов, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Вълшебна приказка
- Детска приключенска литература
- Литературна приказка
- Роман за деца
- Роман за съзряването
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. Толстой
Заглавие: Златното ключе или приключенията на Буратино
Преводач: Георги Константинов
Език, от който е преведено: руски
Издател: Прогрес
Град на издателя: Москва
Година на издаване: 1977
Тип: приказка
Националност: руска
Печатница: Отпечатано в СССР
Редактор: Ангел Каралийчев
Художник на илюстрациите: А. Каневски
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6950
История
- — Добавяне
Говорещият щурец дава на Буратино мъдър съвет
Като дотича до килерчето под стълбата, Буратино се тръсна на пода край стола.
— Какво ли да измисля още?
Не бива да забравяме, че Буратино беше само на един ден. Мислите му бяха мънички-мънички, късички-късички, глупавички-глупавички.
В това време се чу:
— Крри-кри, крри-кри, крри-кри.
Буратино извърна глава и започна да оглежда килерчето.
— Ей, кой е тук?
— Аз съм — крри-кри…
Буратино видя едно същество, което приличаше донякъде на хлебарка, но с глава на скакалец. То стоеше на стената над огнището, тихо проскърцваше — крри-кри, — гледаше с изпъкналите си стъклени светли очи и мърдаше мустачките си.
— Ей, кой си ти?
— Аз съм Говорещият щурец, — отговори съществото, — в това килерче живея повече от сто години.
— Тук аз съм стопанин, обирай си крушите!
— Добре, аз ще си отида, макар че ми е мъчно да напусна стаята, в която съм живял сто години — отговори Говорещият щурец, — но преди да си отида, чуй един полезен съвет.
— Мнннного ми са потрябвали съветите на един стар щурец…
— Ах, Буратино, Буратино, — каза щурецът, — остави шегите, слушай Карло, не излизай без работа от къщи и от утре тръгни на училище. Това е моят съвет. Иначе те чакат ужасни опасности и страшни приключения. Не бих дал и пукната пара за твоя живот.
— Зааащо? — попита Буратино.
— Ще видиш зааащо, — отвърна Говорещият щурец.
— Ах ти, стогодишна буболечко-клечко! — извика Буратино. — Повече от всичко на света аз обичам страшните приключения. Утре, още щом се съмне, ще избягам от къщи — ще се катеря по оградите, ще развалям гнездата на птичките, ще закачам момчетиите, ще дърпам кучетата и котките за опашките… И още колко други работи ще измисля!…
— Жал ми е за тебе, Буратино, горчиви сълзи има да проливаш.
— Зааащо? — попита пак Буратино.
— Затова, защото имаш глупава дървена глава.
Тогава Буратино скочи на стола, от стола на масата, взе чука и го захвърли към главата на Говорещия щурец.
Старият и умен щурец въздъхна тежко, раздвижи мустаците си и се отдалечи от огнището — напусна завинаги тази стая.