Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Золотой ключик или приключения Буратино, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Константинов, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Вълшебна приказка
- Детска приключенска литература
- Литературна приказка
- Роман за деца
- Роман за съзряването
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. Толстой
Заглавие: Златното ключе или приключенията на Буратино
Преводач: Георги Константинов
Език, от който е преведено: руски
Издател: Прогрес
Град на издателя: Москва
Година на издаване: 1977
Тип: приказка
Националност: руска
Печатница: Отпечатано в СССР
Редактор: Ангел Каралийчев
Художник на илюстрациите: А. Каневски
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6950
История
- — Добавяне
На път за у дома Буратино среща двама скитници — котаракът Базилио и лиса Алиса
Рано на другата сутрин Буратино преброи парите — златните монети бяха толкова, колкото са пръстите на ръката — пет.
Като стисна жълтиците в ръка, той припна към къщи и си тананикаше:
— Ще купя на татко Карло ново яке, ще купя много макови тригуни и захарни петлета на клечки.
Когато циркът с кукления театър и с развяващите се знамена се скри от очите му, той видя двама скитници да бродят тъжни по прашния път: лиса Алиса, която се клатеше на три крака и слепия котарак Базилио.
Това не беше оня същия котарак, който Буратино срещна вчера на улицата, а друг — също Базилио и също шарен. Буратино искаше да ги отмине, но лиса Алиса му каза нежно:
— Здравей, добрички ми Буратино. Закъде тъй бързаш?
— У дома, при татко Карло.
Лиса въздъхна още по-нежно:
— Не знам дали ще завариш жив бедния Карло, той е съвсем зле от глад и студ…
— А ти виждала ли си такова нещо? — Буратино разтвори шепата и показа петте жълтици.
Като видя парите, лиса неволно протегна лапата си към тях, а котаракът изведнаж отвори слепите си очи и те светнаха като два зелени фара.
Но Буратино не забеля за това.
— Добрички, милички Буратино, какво ще правиш с тези пари?
— Ще купя яке на татко Карло… Ще си купя нов буквар…
— Буквар ли! Ох, ох! — каза лиса Алиса, като клатеше глава. — Няма да те изведе на добър край това учение… Погледни мене — учих, учих, а виж на какво съм заприличала! Ходя на три крака.
— Буквар, — измърмори котаракът Базилио и сърдито изпухтя в мустаците си. — От това проклето учение останах без очи…
На едно сухо клонче край пътя беше кацнала една стара врана. Тя слуша, слуша този разговор и изграчи:
— Лъжат, лъжат!…
Котаракът Базилио подскочи високо, събори враната с лапата си от клончето, откъсна половината от опашката й, — тя едва успя да се спаси. И пак се престори на сляп.
— Вие, Базилио, защо се нахвърлихте върху враната? — попита учудено Буратино.
— Сляп съм, — отговори котаракът, — стори ми се, че куче се е качило на дървото…
Тръгнаха тримата по прашния път. Лиса каза:
— Умнички и благоразумнички Буратино, искаш ли твоите пари да станат десеторно повече?
— Разбира се, че искам. Но как ще стане това?
— От лесно по-лесно. Ела с нас.
— Къде?
— В Страната на глупците.
Буратино се замисли малко.
— Не, извинявайте, но аз ще си отида веднага в къщи.
— Моля, моля, ние не те караме насила, — каза лиса, — като не дойдеш, толкова по-зле за тебе.
— Толкова по-зле за тебе, — избъбра и котаракът.
— Ти сам бягаш от късмета си, — каза лиса.
— Ти сам бягаш от късмета си, — избъбра и котаракът.
— А твоите пет жълтици биха станали куп пари…
Буратино се спря, отвори уста:
— Лъжеш!
Лиса седна на опашката си, облиза се:
— Ей сега ще ти обясня. В Страната на глупците има едно вълшебно поле — нарича се Полето на чудесата… Изкопай дупка в това поле и извикай три пъти: „Крекс, фекс, пекс“ — сложи парите вътре, затрупай ги с пръст, посипи отгоре сол, полей я хубаво и иди да спиш. На другата сутрин от дупката ще израсте малко дръвце, по което наместо листи ще висят жълтици. Разбра ли?
Буратино дори подскочи.
— Лъжеш!
— Да си вървим, Базилио, — наведе обидено нос лиса, — като не ни вярва, много му здраве…
— Не, не, — извика Буратино, — вярвам, вярвам!… Да вървим по-скоро в Страната на глупците.