Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Золотой ключик или приключения Буратино, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Константинов, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Вълшебна приказка
- Детска приключенска литература
- Литературна приказка
- Роман за деца
- Роман за съзряването
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. Толстой
Заглавие: Златното ключе или приключенията на Буратино
Преводач: Георги Константинов
Език, от който е преведено: руски
Издател: Прогрес
Град на издателя: Москва
Година на издаване: 1977
Тип: приказка
Националност: руска
Печатница: Отпечатано в СССР
Редактор: Ангел Каралийчев
Художник на илюстрациите: А. Каневски
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6950
История
- — Добавяне
В ръцете на дърводелеца Джузепе попадна едно дърво, което издаваше човешки глас
Отдавна, отдавна в едно градче на брега на Средиземно море живееше старият дърводелец Джузепе, наричан Синият нос.
Веднъж в ръцете му попадна едно дърво, обикновено дърво, като тези, с които хората си палят печките през зимата.
— Не е лошо, — каза си Джузепе, — може да направя от него някой крак за маса…
Джузепе сложи очилата си, омотани с канап, защото и очилата му също бяха стари, повъртя в ръката си дървото и започна да го дялка с брадвичката.
Но щом започна да дялка, някакво необикновено тъничко гласче изписка:
— Ох, ох, по-полека, моля!
Джузепе си премести очилата чак на края на носа и огледа работилницата — няма никой…
Погледна под тезгяха — и там нямаше никой…
Погледна в коша с талаша — също нямаше никой…
Той надникна зад вратата — улицата беше пуста…
„Дали така ми се е сторило? — помисли си Джузепе. — Кой би могъл да пищи?“
И той отново взе брадвичката, но пак, щом удари по дървото…
— Ох, боли Ви казвам! — изплака тъпичкото гласче.
Този път Джузепе се уплаши не на шега, чак очилата му се изпотиха… Той огледа всички кътчета в стаята, надникна дори и в огнището и като си изви главата, дълго гледа в комина.
— Няма никой…
„Може би съм пил нещо, от което сега ми пищят ушите?“ — помисли си Джузепе.
Не, днес той не беше пил нищо… Като се поуспокои малко, Джузепе взе рендето, удари с чукчето по задната му страна, за да го докара на мярка — ни много дълбоко, ни много плитко — острието се показа, той сложи дървото на тезгяха и… щом започна да го рендосва…
— Ох, ох, ох, ох, чувайте, защо ме щипете? — записка отчаяно тъпичкото гласче…
Джузепе изпусна рендето, отстъпи назад и седна право на земята; защото разбра, че тъпичкото гласче се чуваше от самото дърво.