Минчо Кънчев
Видрица (8) (Спомени, записки, кореспонденция)

Речник^[1] на редки, остарели, диалектни, чужди думи и изрази

Съкращения

араб. — арабски

армен. — арменски

бълг. — български

гр. — гръцки

древн. евр. — древноеврейски

диал. — диалектни

ит. — италиански

кюрд. — кюрдски

лат. — латински

нем. — немски

перс. — персийски

рум. — румънски

рус. — руски

татар. — татарски

тур. — турски

тюрк. — тюркски

унг. — унгарски

фр. — френски

Използвана основна литература

Арабско-русский словарь, сост.: проф. Х. К. Баранов, ГИИНС, М., 1958 Българско-турски речник, А-Я, изд. НП, С., 1979, съст.: С. Р. Демирев, М. М. Мехмедов

Български тълковен речник, съст.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, ДИНИ, С., 1955

Българско-турски тематичен речник, съст.: Х. М. Сюлейманова, изд. Софийски университет „Кл. Охридски“, С, 1981

Българско-турски речник, съст.: Б. Недков, С. Бакладжиев, С., 1964 Българско-турски речник, съст.: Н. Ванчев, Ю. Керимов, Г. Класов, Стр. Николов, Тр. Попов, турс. част под редакцията на Т. Делиорман, а българската част и като цяло под редакцията на акад. Ст. Романски и Ст. Илчев, БАН, С., 1961

Българско-персийски и персийско-български тематичен речник, съст.: Дж. Саяр, Софийски университет „Кл. Охридски“, С., 1983

Древнотюркский словарь, сост.: В. М. Наделяев, Д. М. Насилов, 3. Те-нишев, А. М. Щербак, ИЯ, АН, СССР, ИБАН, С., 1961

Кратък речник на исторически, юридически думи и термини, местни и лични имена, съст.: Г. Гълъбов. — В: „Извори за историята на българското право“, т. 1, изд. БАН, С., 1961, с. 318–328

Нов турско-български речник, съст.: И. С. М. Хазимов, 2 изд. Варна, изд. „Светлина“, 1940

Osmanlıca-Türkçe, Sözlük, derleyen: M. N. Özön, İnkılap ve Aka Kitabevi, İst., 1959

Персидско-русский словарь. ГИИНС, Москва, проф. Б. В. Миллер, 1960 Речник на българския език, т. 1–6, съст.: Н. Геров, фототипно издание, изд. БП, С, 1975–1978

Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, съст.: Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова, под редакцията на Ст. Илчев, Институт за български език, изд. БАН, С., 1974

Речник на чуждите думи в българския език, съст.: д-р Ст. Младенов, изд. Хемус, второ допълн. издание, С., 1943

Речник на чуждите думи в българския език А-Я, съст.: Ал. Милев, Б. Николов, й. Братков, четв. прераб. и допълн. издание, изд. НИ, С., 1978 Речник на срещаните османотурски думи и термини, съст.: Стр. Димитров. — В: „Османски извори за историята на Добруджа и Североизточна България“, изд. БАН, С., 1981, с. 375–391

Руско-български речник, съст.: Г. Бакалов, изд. НИ: С., 1951 Румънско-български речник, съст.: д-р И. Пенаков, Ж. Райнов, Г. Паун-чев, под редакцията на акад. Ст. Романски; Ст. Илчев, ИБЕ, ИБАН, С., 1962 Словарь современного русского литературного язмка, т: 1–17, ИРЯ, АН СССР, М.-Л., 1950–1965

Терминологически коментар, съст.: И. Т. Татарль — В: „Варна 1444“, ДВИ, С., 1969, с. 521–530

Турско-български речник, съст.: Н. Ванчев, Г. Гълъбов, Г. Класов, Тр. Попов и В. Шанов, под редакцията на акад. Ст. Романски, второ стереотипно издание, изд. НИ, С., 1962

Турецко-русский словарь Türkçe-Rusça sözlük, сост.: А. Н. Баскаков, Н. П. Голубева, А. А. Кюмилева, К. М. Любимов, Ф. А. Салимзянова, Р. Р. Юсупова, редакт.: 3. М. 3. Мустафаев, Л. Н. Старостов, ИРЕ, М., 1977 Турецко-русский словарь, сост.: Д. А. Магазаник, изд. второе, ОГИЗ, М., 1945

Френско-български речник, съст. проф. Бл. Мавров, изд. НИ, С., 1959

Этимологический словарь тюркских язмков, сост. Э. В. Севортян, ИЯ, АН СССР, изд. „Наука“, М., 1980, т. В-Д

Osmanlıca-Türkçe, Sözlük, derleyen: M. N. Özön, İnkılap ve Aka Kitabevi, Genişletilmiş, 3. baskı, İst., 1959

Türkçe-Sözlük Hatırlayanlar: M. A Agaka, N. Artam, Prof. H. Eren, prof. Dr. S. Sinanoglu vs., 6. Baskı, TDK, TDKY, Ankara, 1979

А

аази (от аза — араб.) — членове на съвет, комисия и др.

авгорато (от авготар, гр.) — сушен, пресован хайвер

авджилък (тур.) — ловуване

агалари (тур.) — господа, господаро, държавни служители, началници в Османската империя; офицерски чин

агъл (тур.) — кошара; заградено място за доботък, овци, кози и др.

адамлък (араб.-тур.) — човещина, човечност, добрата, порядъчност; прен. изразява ирония

адет (араб.) — обичай, навик; нравствени принципи, правила

аджаип (араб.-тур.) — чудноват, особен

аджемия (араб.) — неопитен, неловък, новак

аджемка (араб.-бълг.) — вид горна дреха от шаяк

адъ, ади (от ада, тур.) — острови

азапбашия (араб.-тур.) — боец, началник на род военно или полицейско поделение, селскостопански работник, бабалък и девер про сватбено шествие в Източна Мала Азия, Диарбекир и другаде

аздисам (тур., от азмак) — буйствам

азмак (тур.) — тресавище, мочурище, канал, пресъхнал водоем, локва

айва (тур.) — дюля

айгър (тур.) — нескопен жребец за разплод

айлък (тур.) — месечна заплата

айранлъ (тур.) — гневен, сърдит, яростен (прен.)

акантии (тур.) — течения

акатис (гр.) — вид богослужебна песен, изслушвана от богомолците прави

ала браца (рум.) — под ръка

ала-вера (тур.) — букв. вземане-даване; прен. размирици, метеж, бунт

аладжа балъ (балагъ, тур.) — пъстърва, пъстра риба

алан (тур.) — площад

аландисал (вер. от еглендисва, тур.) — развличал се; преп. отплеснал се

алафранга (фр.) — европейско; френско

алах билер (тур.) — Бог знае

алексам (от гр. алакса) — сменям, променям, в см. вземам си изпита и преминавам към нов урок

алест (тур.-бълг.) — червеникав; алест кон — червеникав кон

Али Осман девлети — държавата на Османската династия

алта кал ма (тур.) — не оставай отдолу

алтълък (тур.) — 1/6 парична единица

алтън (тур.) — жълтица

алтъпатлак (тур.) — шестпатронен пистолет, барабанлия

алъш-вериш (тур.) — търговия, покупка-продажби

алъшверишчии (тур.) — търговци

алян гьорен (араб.-тур.) — вижте ме

аман (араб.) — ох, ой Боже, помощ, пощада

аман, агня деспоте (араб.-гр.) — ой, пощада, свети владико

аманет (араб.) — залог, знак, белег

аман-заман (араб.) — помощ, веднага помощ

аман йолдум — Боже, загинах; на помощ, загивам

амилета (от амеле, араб.) — работници

аминджии (от амин, ст.-евр.) — момци, коледари, изпълняващи песни и отправящи пожелания, благословии

анаджим (тур.) — майчице

ара ер (от йер, тур.) — промеждутък; разстоянието между две или няколко неща

ара ерда (тур.) — помежду тях; в промеждутъка

арг (арк, тур.) — оросителен или напоителен канал; вадичка, приток на река

аргати (гр.) — селскостопански работници; наемни земеделски работници, ратаи

аргос (гр.) — църк., отстраняване на духовно лице от служба, временно или постоянно, поради провинения

ардъч (тур.) — хвойна

аретлък, аретлик (от ахиретлик, ахретлик, араб.-тур.) — побратим, осиновен сирак

аретлишество (араб.-бълг.) — побратимство

арка (тур.) — гръб; поддръжка, покровителство

аркалия (тур.) — с гръб; който има гръб, подкрепа, опора

аркан (татар.-тюрк.) — въже или прът с примка на края

артак (тур.) — вече

артиса, артисали (от артмак, тур.) — остава излишен, в повече

аркъръ (от айкъръ, тур.) — противоречащ в противовес; напреко; пряко; пресичане, преграждане на нещо

архитектон (гр.) — архитект; строител

арш (от марш, фр.) — марш; тръгвай, потегляй, махай се

аслани (от аслан, тур.) — лъвове

аслъ (араб.-тур.) — основание, същност, произхождение, оригинал; достоверност; наистина, именно, всъщност

асмалък (тур.) — лозница

ат (тур.) — кон, ездитен кон; жребец

аттарма (от актарма, тур.) — прехвърляне

афион (гр.) — опиум; прен. растението хашиш, мак, от което се произвежда опиум

ахрет (араб.) — задгробен живот

ахчия (тур.) — готвач

ахчилък (тур.) — гостилничарство

аша кортармас (тур.) — не му изнася, не му отърва

ашик (от ашък, араб.) — влюбен, влюбена

аязмо (араб.) — кладенец или извар, считан от ромеите за свещен

Б

баба̀ (тур.) — татко, отец, баща

Бабаалие (прав. Баб-ъ али, араб.-перс.) — Високата порта, сиреч правителството на османската държава; зданието в Истанбул, където се е помещавало правителството

бабам (тур.) — прен. байно, татенце, баща ми

бабамъз (тур.) — нашият баща

баджи (тур.) — по-възрастна сестра; дойка; благоверна съпруга, жена

баждарница (перс.) — място, в което е вземан налог от товарни кервани, внесени стоки за продан по суша или море

байновата булчица (бълг.) — невестулка

бактисало (от бъкмак, тур.) — омръзнало, дотегнало

балъкчия (тур.) — рибар

бамбашка (тур.) — съвсем различно; другояче

бангър-бангър (тур.) — реве, вика с глас; прен. плаче, викайки

барабар, берабер (пере.) — заедно; еднакво, равно

баращисат (от баръшмак, тур.) — ще се споразумеят; ще сключат мир; прен. сдобряват се

баре, барем (перс.) — поне

барсара (от балсъра, тур.) — мана

бастисали (от басмак, тур.) — нападнали, внезапно нахълтали

батал (араб.) — стар; изоставен

баталясал (от батак, батмак, тур.) — заблатясал; напуснат, изоставен, запустял; възм. е да има връзка и с батал (араб.)

батмам (тур.) — мярка за тежест от 2,5 до 10 кг

батърдиса, батърдисах (от батърмак, тур.) — потопих; потопиха; прен. опропастих, разорих

башка (тур.) — друго, отделно

башладисувам (от багашламак, тур.) — опрощавам

башове (тур.) — от баш-глава, т. е. ръководители

бая (от баягъ, тур.) — доста, значително

бебери — бобри

беганова майка — майка на беглец

беглик (тур.) — годишен данък върху овцете и козите в турско време

бегликчибашия (тур.) — началник на събирачите на данъка за овцете и козите; прен. откупчик на данъка беглик

бедел (араб.) — стойност, цена; откуп; замяна

безистен (перс.) — голяма сграда, често сводеста, с търговски магазини

беки, белки (тур.) — може би

бекир (от бакир, араб.) — момиче, девица

бекрия (араб.) — пияница

беледие сандъкяр (тур.) — общинска каса

беледие сандъкяр беглиши (тур.) — бегликът за общинската каса

беледие сандък меджлиси (тур.) — съветът на общинската каса

белекчета (от билек, тур.) — белезници

белким (тур.) — нима, дано

беллемя (от беллеме, тур.) — потник под седло

белли (тур.) — ясно, очевидно

беллия (тур.) — известен

бениш, биниш (тур.) — широка мантия, кавалерийска форма

бербант (перс.) — разорен; мръсник, мошеник, негодник

бербатин (от бербат, перс.) — мръсник, нечестивец, лош, прахосник

берия — средства, събирани от населението на община, черква и др.

бешлик (тур.) — вид турска монета от 5 гроша — 1/5 парична единица, състояща се от пет части

бигим (тур.) — вид форма, облекло

бикчия (тур.) — пъдар

билерин (от билка) — лекуващ с билки; билкар

билец — мирянин, светско лице

билюк, бюлюк (тур.) — стадо, черда, чета, дружина, отред; началник на военна или полицейска единица, група

билюкбашия, бюлюкбашия (тур.) — глава на чета, войвода, началник на отряд; син. къраасъ, който събира данъци (същият понякога натоварва заптиетата да събират данъци)

бинбаши (тур.) — майор

бинлик, билник (тур.) — стъклен съд за вино и ракия

бираз (тур.) — малко

бир да (тур.) — въпреки че, ако, нищо че

бир даха (тур.) — повече, вече

бир кирет (тур.-араб.) — веднъж, първо

бодка (бълг.) — малка, малоценна пара

бозалък (тур.) — пасбище

бозугун (тур.) — разгром

бой (тур.) — ръст

болджа (тур.) — много, достатъчно

бостан (перс.) — зеленчукова градина, нива, засята с дини и пъпеши

боцка — бод, острие

браканъсъ (тур.) — оставете

бракма, диал. (тур.) — нещо негодно, раздрънкано

брантия (тур.) — нещо вехто, износено, изпочупено, остаряло; прен. за прехвърлила възрастта жена

бръсна — перна, метна, шибна

буа (от Бога, тур.) — бик

бубалък (от бабалък, тур.) — тъст; баща на съпругата

будаляхме (араб.-бълг.) — будалкахме; прен. чудехме се

бу дур (тур.) — този е

бунар (тур.) — кладенец; извор

буранхана (перс.) — навес

бурдел, диал. (от бордей, фр.-рум.) — ниска, схлупена къща; изба, зимник, кръчма

бутуни (от бютюн, тур.) — нещо пълно, голямо, цяло

буюр (тур.) — заповядай

бързал — място, където течението на реката е бързо

бюзюк (тур.) — дупе; завършек на дебелото черво; нещо свито; вид музикален инструмент; прен. смелост, дързост

В

валелик (от валилик, араб.-тур.) — вилает, област; резиденция на управителя на държавно-административна област; управление на област

валиде султан (араб.) — майка на султан

валия (араб.) — управител на област, на вилает

вампор, диал. (от вапор, ит.) — параход

ван кьопе (от кьопек, тур.) — куче

вапсам (гр.) — боядисам; прен. закъсам го

вардар (от вардър, тур.) — има

варехме се — надпреварвахме се, надбягвахме се

варкам — бързам; препускам, тичам

векилин (тур.) — пълномощник, управител

венчан девер — кум, кръстник

веранетия (от виран, виране, перс.) — стара сграда, руини

веси (рус.) — мери, тегли, увесва

вѐте — отвяване, веене на зърнени храни

виранлък (от виран, перс.) — запустяло място със стари постройки

владало, владала — документи за притежаване на имот; нотар. актове; документи

влял, диал. — влязъл

волмаз, диал. (от тур., от олмаз) — не стана, не бива

волници (от волник) — свободни; доброволци

волу джамиси (от улу джамиси, тур.-араб.) — голяма джамия

ворадисахме (от угрумак, тур.) — попаднахме, натъкнахме се

ворман, диал. (от орман, тур.) — гора

ворман-папаз — див поп

връшляк — върхари, клони на дървета; насечени дърва от шумак, от храсти и др.

втелясвам — сполитам, става нещо лошо

втищи — буби, буби за коприна; гъсеници за коприна; втищено семе

втрапарча, диал. — хващам ненадейно

втрапчовам (вер. от втрапя) — вмъквам, вкарвам, вкопчвам, въвирам

вула (гр.) — писмено разрешение за черковен брак

въспяваме, диал. — успяваме

вътъли — бръдила на тъкачен стан, набръднила, набръдник

Г

гавазин (от кавас, араб.) — пазач, куриер, разсилен, телохранител при високопоставсни лица в легации, посолства, патриаршии и др.

гаджали (тюрк) — хулно название у българите на турците

гаджал такъмъ (тюрк.-араб.) — гаджалски дрехи, турски дрехи, такъми

гадиха ни — ругаха ни, кориха ни, обиждаха ни

гази-хакъ (араб.) — право на победител във война за ислямска вяра; победител

гайда балдъранова — вид гайда, навярно с мундщук от балдъран — растение с кухо стъбло

гам (араб.) — печал, скръб

гамотрънливо (нав. от гр. гомото) — прил. с ругателно значение

гаргалък, гъргълък (тур.) — отвърстия за поставяне на гилзи

гардианбашия (фр.-тур.) — началник на надзирателите

гариб, гарип (араб.) — странник; страдалец

гега — дълга овчарска тояга с кука за ловене на овцете за краката

гегалия — човек с вид тояга, с гега; вид дълга арнаутска пушка

гедже (тур.) — нощ

гедже хърсъзъ (тур.) — нощни крадци

гем (тур.) — дълъг ремък на юзда

герджик (тур.) — хубав, строен, напет

герен, герени (от геран) — ниско място край река; пасище; кладенци с климало и ниски места край вода, река; прен. за низък, долен, лош човек — упарди герени

гермя (тур.) — навес

геч (тур.) — късно

гечердисам (от гечирмек, тур.) — да надяна; да прекарам

гечиндя — от геченлерде, геченде, тур.) — неотдавна, преди известно време

гечит (тур.) — проход; прен. мост, преход

гечмя (тур.) — на преминаване, на презряване

гиди (тур.) — сводник, подлец, мерзавец; възклицание с оттенък на укор, упрек, закачка

гит селяметлем (араб.-тур.) на добър път; върви с добро

главеж, диал. — годеж

главям, диал. — ценявам, наемам; годявам; оглавявам; стоя начело

глик, диал. — глиган

глушина — вид плевел по посевите, предимно по житата из нивите

гнеосува се, диал. — ядосва се, гневи се

гошоглави, диал. — гологлави

градище — място, гдето някога се е намирало поселище, твърдина; развалини на град, укрепление, замъци и други постройки; град, голям град; сграда от стена или плет, стобор, тръне, изкоп и др.

гъжва — връзка на главата; при мюсюлманите — чалма; тюрбан; връзка от пръчки и други растения за връзване на вратник и др.

гъмнаха (нав. от гъмжа) — загъмжаха; прен. нападнаха

гьобек (тур.) — букв. корем; прен. коляно, степен на кръвно родство

гьове (от гювей, тур.) — зет

гьоджаля (тур.) — едва, с големи усилия

гьол (тур.) — езеро, блато, тресавище; затлачено място, мочурище

гьотеря (тур.) — безразборно, всичко заедно, накуп; на един път; на едро

гювде (тур.) — туловище; гръдната част на човек

гюзлюме (тур.) — тестено ядиво, подобно на поничка, пържено в масло, сладко или солено

гюз хапуз (тур.-араб.) — под наблюдение; прен. домашен арест

гюмрук (лат.) — митница; мито

гюмрукчибашия (лат.-тур.) — началник на митница

гюнделик, гюндюлюци (тур.) — надници

гюрлюк (тур.) — вер. въртоп; канавка (?); още — храст

гюрук (от кьорюк, тур.) — духало; ковашки мех; подвижно покривало на файтон

гючли (от гьочли, тур.) — преселници

гяур (араб.) — неверник, немюсюлманин, християнин, презрително название на българите по време на османското робство

гяурлук (араб.-тур.) — неверничество, безбожие; място или страна на неверници, на немюсюлмани, християни и др.

Д

даалия (от даглъ, тур.) — планински обитател; прен. груб, недодялан

даалак (тур.) — планина, планински места

даваджия (араб.-тур.) — ищец, претендент

давия (араб.) — дело, процес

дагарджък (тур.) — каса, обща каса, кожена чанта; прен. глава

даг капусу (тур.) — вратата, която гледа към планината

далляя (тур.) — вид мярка

дам, дамче (тур.) — обор; покрив

дамазлък (тур.) — отглеждани вкъщи породисти животни

дамла (тур.) — капка, пръска; парализа на сърцето; мозъчен удар; апоплексия

данак (тур. дана) — теле, юнче, биче

дангули (тур.) — дълги и високи хора; прен. глупави, будали, ахмаци; т.нар. анадолска войска, обикновено конна, прехвърляна в балканските и други владения на османската държава

дарджик (от дагарджък, тур.) — торбичка от мека кожа; кесия

дар дунадя (тур.-араб.) — в тесния свят; в краткия живот

дармадан (тур.) — разхвърляни, в безпорядък, разпилени

дармон — рядко решето за пресяване на жито; частица

даулджии (тур.) — тъпанджии

даяк (тур.) — бой, телесно наказание; подпора, опора; тояга, тояга за наказание

даян (тур.) — търпи, изтрай, трай

дебой (от депо, фр.) — склад на оръжие и барут

девебагрътан (тур.) — стръмен път; букв. който кара камилите да реват

деве бого (от бок, тур.) — камилско лайно

деве хамам (тур.-араб.) — банята при местността Камилите

дедиклери (тур.) — така наречени

дедимизден калмаа (тур.) — останали от дедите ни

делибаши (тур.) — букв. луди глави; участници в авангардни военни или полицейски части, конни или пеши

дели-зорна (тур.-перс.) — безумно, безразсъдно, лудо, безпаметно

дембел (от тембел, тур.) — лентяй, мързеливец

демирджия (тур.) — железар

демирлии (тур.) — железни; е железа; хора, носещи нещо, направено от желязо

демир-тепелия пищов — пистолет е желязно петле; с гребен

денк (тур.) — съразмерно; равномерно; уравновесено; вързоп; прен. удобно

дервиш-баба — отец дервиш, духовник от религиозна мюсюлманска секта

дерат козел — вид гимнастическа игра, изпълнявана на лост и др., като се хващат за него е ръцете, повдигат си краката и се прекарват между ръцете

дервент (перс.) — проход, дефиле; крепост

дерменджи, дерменджия (тур.) — мелничар, воденичар

десятък — данъкът от зърнени и други храни, събиран от османските власти

дечолия — дечурлига, деца

джабар (араб.) — притеснител, насилник; строг човек

джададжия (от джадъ, перс.) — вампирджия, лице, което се занимава с прогонване на вампири, духове

джадия (перс.) — вещица; магьосница; вампир; прен. блудница, долна, лоша жена

джемадан (перс.) — вид сукнена дреха без ръкави като жилетка, шарена и с гайтани от сърма

дженабетлик (араб.-тур.) — проклетия, оскверняване, лошотия

джендем (от джехенем, араб.) — ад, пъкъл

джендемоса (от джехенем, араб. и бълг. суфикс) — да отиде в ада; прен. да се махне

джепкен (тур.) — чепкен; вид горна дреха, къс кафтан с дълги разрязани ръкави

джигери (перс.) — дробове

джинджилик (араб.-тур.) — духове; светът на духовете

джилан-касра (тур.-араб.) — малка антилопа

джилани (от джейлани, тур.) — антилопи; газели

джинс (араб.) — род, вид; порода

джирмят (от джириме, араб.-тур.) — глобят

джоб (перс.) — къса и дебела тояга

джобар (араб.-бълг.) — който е за джоба; прен. алчен

джондра (гр.) — бъклица

джубе (араб.) — дълга горна дреха; мантия; калугерско джубе

джувап (араб.) — отговор

джумбюш (перс.) — веселба, развлечение

джумук (тур. от чубук) — прът, дървен или железен; млад клон; дълго цигаре; морс. допълнителните греди, издигнати върху основните

джурнаджъ (от зурна, перс.) — свирач, музикант на вид музикален дървен инструмент с мундщук, подобен на кларнет

джусурутлук (от джесаретлик, араб.-тур.) — смелост, юначество

диарбекир чебъна (нав. от чъбан, тур.) — цирей, сир. диарбекирски цирей

дибидюс (тур.) — до дъно; букв. до равно дъно; докрай, съвсем

диван-чапраз (перс.-тур.) — чинно, с почит

дивит (араб.) — метална кутия за пера, с мастилница на края, писмен прибор

дизгини (тур.) — дълги ремъци на юзда за управляване на коне

диз-дизя (тур.) — коляно до коляно; близко

диканя (гр.) — приспособление за вършитба с волове или коне от сковани дъски с набити остри кремъци

дикисам (гр.) — подарявам

дилдъл (от дегилдир, тур.) — не е

динислямска (от араб.) — религиозно-мюсюлманска; ислямска религия

дип (тур.) — дъно; твърде, много, съвсем и т. н.

дирман (перс.) — сила; лек, лекарство

дискос (гр.) — метално блюдо за нафората при богослужение или за събиране помощи в църква; прен. събиране помощи в църква; поднос

диш-калцуни (тур.-ит.) — високи обувки от аба, подобни на ботуши; дълъг външен мъжки чорап; назъбени калцуни

дишиндрик, диал. (тур.) — оглавник, юлар, повод. Използва се в съчетание — като издаване на тайна — „да си изплюй дишиндрика“

диш-парасъ (тур.) — букв. зъбен данък, парите, които плащали християните на османците след угощение при техните посещения

диш-хакъ (тур.-араб.) — букв. зъбно право, т. нар. данък, средства, вземани след нахранването на османските служители от християните

доб, долаяндь (тур.) — изцяло наоколо

дова, дува (от дуа, араб.) — молитва към Бога

доладжак (тур.) — пълна чаша питие, с ракия или вино

домуз хериф (тур.-араб.) — човече свиня

достом (перс.-тур.) — приятелю

драгинко, диал. — девер, по-млад от съпруга

драгоманин (фр.) — преводач в държавно учреждение, легации и посолства; водач на роботници жетвари; прен. застъпник, пълномощник на някого

дребници, диал. — вид круши (нав. диви круши)

дръндар — който бие памук, вълна, ерина

дувар (тур.) — стена, зид

дунанма (тур.) — увеселение; тържество, шум, глъчка

дупа — кафена чаша със спиртна напитка

дур атма (тур.) — стой, не хвърляй

дурдум (тур.) — спрях

дурунуз (тур.) — спрете, стойте, почакайте

дутлук (тур.) — черници; черничева градина; място с черничеви дървета; също дотлук, диал.

дъргел — дръг, дърг; едро царевично стъбло

дърми — дрипи, багаж

дълдърма (от далдърма, тур.) — отведено и заровено в земята клонче, за да пусне корен

дючелии диарбекирски (от дюшмек, тур.) — изпадналите в Диарбекир; прен. диарбекирските заточеници

дюгюнджибашия (тур.) — главатар на сватбарите

дюлбен, дюлбенче (от тюлбент, тур.-перс.) — тънък памучен плат за забрадки; забрадка и др. от такъв плат

дюлгер (перс.) — зидар, строител

дюната (араб.) — земята; светът; вселената; прен. човечеството; животът

дюн ерен (от дюгюн, тур.) — участник в сватба

Е

ебеди менфи (араб.) — вечен заточеник, заточеник до живот

егда — свада

егрек (тур.) — лятна кошара за овце на полето, на нивите и другаде

едар (нав. от едер, тур.) — струва; прен. да се равнява

едепсиз (араб.-тур.) — неморален, непристоен, пропаднал

едирнели (от Едирне, т. е. Адрианопол) — одринчани

екин (тур.) — посеви, житни посеви, зърнени храни

екмеке масраф (тур.-араб.) — разноски за хляба

ектения (гр.) — вид молитвва при християнско богослужение, произнасяна гласно и провлечено

елендисувам (от еглендже, тур.) — забавлявам

ем (от йем, тур.) — зоб

емения (йемени) — вид леки обувки и пантофи; вид плат за завиване на главата

емза (араб.) — подпис

емляк (араб.) — мн. ч. от мюлк, земи; недвижимо имущество, собственост на недвижими имоти; прен. облагане на недвижими имоти с данък

енжил вокомасъ (от окумасъ, араб.-тур.) — четене на евангелие

енизаралия (тур.-бълг.) — новозагорски

енфе, емфе (енфие, араб.) — тютюн за смъркане

епитрахил, патрахил (гр.) — свещеническа одежда, която се слага на шията при служба

епитроп (гр.) — църковен настоятел; училищен настоятел; прен. добряк, добродушен човек

ептез (от абдест, перс.) — религиозно умиване на мюсюлманите

ербап (араб.) — вещ, майстор в работата си; компетентен; специалист

ерина — вълна от агне или овца, стригана наесен втори път; вид козина

ериф (от хериф, араб.) — неодобрително — тип, субект; човек; младеж

ермелици (от йирмилик, тур.) — османски монети от 20 пиастра или 20 пари

есвац урниер (арм.) — Бог да ни благослови

етек (тур.) — пола; прен. целуване на коляно

ефенделък (гр.-тур.) — благородничество, господарство, деликатност, изтънченост; прен. превзетост

ешек-ериф (тур.-араб.) — прен. магаре недно — за човек с непристойно държане и поведение

ешек-дженнити (тур.-араб.) — магарешки рай

ешек-пезевенк (тур.-перс.) — магаре-сводник; подлец

ешек-семселеси (от силсиле, араб.) — прен. магарешко родословие

ешкин (тур.) — път, вървеж

З

заброндил (вер. от забродвам, забродувам) — броди, забродил

завалла (араб.) — бедняк, нещастник, странник, горкият

завракчия (от заврак) — долапчия; заврак още значи едната половина на прозореца

загелпен — заплетен, забъркан

заимин (от заим, араб.) — владетел на зиамет, ленно владение

зам, зам да (съюз, остар.) — за да

замандалявам (от мандал, араб.) — затварям вратата с дървено или желязно мандало, със заключалка

заметеризи — скри се

зангош (от зангоч, арм.) — църковен слуга и звънар

зар, заре, зари (от зира, перс.) — нима, тъй като, поради това, ето защо, защото

зарар (араб.) — пакост, вреда; нарушение

засевки — обредно сеене брашно за сватбен хляб

заструг — малък кръгъл дървен съд с похлупак; захлупци

заход — запад; залез; нужник; клозет

зеде (от зияде, араб.) — повече, много, излишек, увеличение, нарастване

зенгии (от юзенги, тур.) — стремена

зере гиди (перс.-тур.) — защото, иначе, негодник

зехир (перс.) — отрова

зокумче (араб.) — олеандър

зорлен — вж. зорлям

зорлям (тур.-перс.) — насила, насилствено

зулум (араб.) — насилие, потисничество, притеснение, несправедливост

зурнаджия (перс.-тур.) — свирач на вид зурна, дървен кларнет

зюмре (араб.) — група; клас, разред, категория; вид шапки

зюрт (от зюгюрт, араб.) — бедняк, голтак, слаб, изнемощял

зюртлюк (араб.) — бедност, недоимък, изнемощялост, беднотия

зян-зебил (перс.) — пропаднало, изгубено

И

изблягам (от изблизвам) — излизам; прен. промъквам се

изгаврен — изскочил

издюдюнчен, диал. — повреден, изроден

изин (араб.) — разрешение; отпуск

изкилкала — станала килава, изтърсила, разпръснала, смъкнала, объркала; смъкване на нишки на кълбо, вретено

измошичица, диал. — изтощаваща

изчевъркахме (от човъркам) — с човъркане изваждам нещо; прен. намиране на нещо ненадейно; изпивам, изпразвам нещо, което е било в съд, бутилка и т. н.

изчегърихме — измъкнахме се, отклонихме се изюм (от юзюм, тур.) — грозде

икилик (тур.) — двойник, съименник; монета от два гроша; две оки, два килограма

икиндия (тур.) — след пладне, към 16–17 часа; времето на третата молитва по исляма

илан балъ (гъ) (тур.) — змийорка; вид риба

илач (араб.) — лекарство, лек

имдат (араб.) — помощ, съдействие, поддръжка, подкрепление

имдаде (имдадие, араб.) — помощ, спомагателни средства, спомагателни изземвания на впрегатен добитък — коне, магарета, волове; на транспортни средства — коли; събиране на допълнителни данъци; реквизиция

имриндисам (от имренмек, тур.) — завиждам; прен. силно желая

ингилишка (от ингилиз, англ.) — английска

инкяр (араб.) — отхвърляне, отрицание, отказ, отричане

инсан (араб.) — човек, хора, люде

исири (от исир, араб.) — роби; пленници; неволници

истиндак (истинтак, араб.) — разпит, дознание

истиндакчия (араб.-тур.) — следовател

истер истемес (тур.) — волею-неволею

ит мегдан (тур.-араб.) — кучешко сборище, площад

ихтибар (араб., итибар) — уважение, зачитане, чест, кредит; не действителната, а определена стойност, цена

ич кородъ (тур.) — като червей отвътре

ичтирдиса (от ичмек, тур.) — накара го да пие

ишалла (от иншаллах, араб.) — дай Боже

ишеретен (вер. от ишарет, араб.) — таен знак; хитър, дяволит

ишкиря (от ашикяре, перс.) — явно, открито

ишлеме (тур.) — ръчна изработка

ишумик (тур.) — извара

ишур (от юшюр, араб.) — вид данък; една десета част; данък от земеделските произведения, мн. ч. ашар

ищах (араб.) — апетит, охота, желание

Й

йени папаз (тур.-гр.) — нов поп

йовтено, диал. — евтино; прен. лесно, без затруднения

йоклама (тур.) — проверка, преглед

йормак, диал. (вер. от ярвак, тур.) — падина, ров, канавка

йорф (араб.) — обичай, традиция; заплашване, угроза; прен. страдание

К

кааза, каза (араб.-тур.) — стара административна единица, околия в османската държава

кабадаѝ (от кабадайя, тур.) — човек, който се облича наперено, конте; наперени момци

кабарджик (тур.) — плюска; прен. беда

кабахат (араб.) — вина, простъпка, провинение, престъпление

кабзамал (араб.) — посредник, прекупчик, търговец

кабил (араб.) — възможност, допустимост

кабулил (от кабул, араб.-бълг.) — приел, съгласил се

кавак (тур.) — топола; прен. вид игра — ходене на ръце с изправени нагоре крака „като топола“

кавали (тур.) — вид пушки, нар. кавал тюфек, с цев без нарези

каварма (от кавурма, тур.) — мръвки, изпържени в собствената си мас

каве дермени (араб.-тур.) — мелничка за мелене на кафе

кадар (араб.) — около, до

кадълък (араб.-тур.) — административно-съдебна единица, обикновено поделение на санджаците в османската държава; в кадълъка са били обособявани всякакви територии в зависимост от нуждите: градове, градчета, селища от санджаци и др.; прен. за изразяване на далечни разстояния

кадъ-баба (араб.-тур.) — отец съдия

каз (тур.) — гъска, употр. и като прозвище

каздиса (тур.-бълг.) — ядоса се, разсърди се

каз увасъ (каз йувасъ, тур.) — гнездо на гъски

казъм (къзъм, тур.) — дъще моя

каил (араб.) — съгласен, склонен

каин (от хаин, араб.) — предател

каймакамин (араб.) — началник на каза (околия); подполковник; временно изпълняващ някаква служба; заместник

каймед кьосеси (перс.-араб.) — ценено, уважавано кьосе

кайнак (тур.) — извор, кладенец

какава (нав. от каканиже) — кудкудякане; прен. глъчка, шумно веселие

какавиш гьовеси (бълг.-тур.) — какавишки зет

калабалък (тур.) — тълпа, мнозинство

калеверти (гр.) — вер. подмазвачи

калеибенджиите (араб.-перс.-тур.-бълг.) — затворниците в крепостта; осъдените на затвор в крепост

калекатури, диал. — карикатури

калем (араб.) — молив, перо; каменен молив за плоча; цев за навиване на прежда; цев

калесам (гр.) — каня на сватба, на празник

калески, калесарници (гр.-бълг.) — калесари, хора, които канят гости и участници в тържества и др.

калимера (гр.) — добър ден; развалям калимерата — развалям приятелството, скарвам се

калкан (тур.) — щит; вид риба; прен. стена на сграда без врати и прозорци на границата откъм друг парцел или двор

калник — вид риба

калтак (тур.) — вид седло; непристоен човек

калтату, калитате (гр.) — кръстник

калцуни — високи обувки от аба; дълги вълнени мъжки чорапи

калъчли (тур. от кълъчъ) — който носи сабя

камбур (тур.) — гърбав

камъш (тур.) — тръстика

кана̀та (тур.) — ритла; още крило на птица, на прозорец или врата

каната (гр.) — гърне, кана, съд

канатлия (тур.) — с крила — за птица и др.: за човек — бърз, неуловим; за каруца, кола — ритли

кан ахчасъ (от акча, тур.) — кръвнина, сума за изплащане за убит в замяна на смъртна присъда

кандил (араб.) — кандило; кьор кандил — мъртвешки пиян

кандилавтин (кандилонафт, лат.-гр.) — който пали кандила в църква; кликач

кандисам (от канмак, тур.) — съгласявам се, покорявам се, разбирам; прен. омръзва ми, насищам се

кандърдисам (от кандърмак, тур.) — убедя, склоня

капада (от капъда, тур.) — на вратата

капаклия силяхлък (тур.-араб.) — патронташ с капак, захлупак

капан (тур.) — уред за хващане на птици, животни; клопка, уловка; място за затваряне на изпуснат добитък

капасъзин (тур.) — бездомник, безработен, без служба, хайта, нехранимайко, скитник

капистра — верижка и оглавник за кон, бивол или вол

каптардисам (от капатмак, тур.) — да приключа, да уредя сметките и т.н.

капот (фр.) — наметало с качулка; женска шапка

капти фирон (нав. къпти фираун) — фараонски копти, цигани

капу (тур.) — врата

капула (гр.) — задна част на кон, магаре и др., на която може да седне втори ездач

капъджъбаши (тур.) — началник на пазачите на вратите на двореца и др.

караекин (тур.) — черна пшеница

каракабзалия (тур.-араб.) — нож с черна дръжка

карапезевенк (тур.) — черен сводник, подлец, негодяй, мерзавец

карар (араб.) — решение; прен. ред, състояние

карашик (тур.) — смесен

кардаш (тур.) — брат, приятел

карекла (гр.) — стол

карландисам (от кърланмак, тур.) — излизам по къра, по полята

карландясам (от кахърланмак или от карламак, араб.-тур.) — при първия случай би имало значение на разтъжа се; при втория — ядосам се, избухна

карпуз (тур.) — диня, любеница

касатура (тур.) — войнишки нож; щик

кат (тур.) — етаж; слой, ред

катана, кадана (унг.) — висок, едър кон; прен. висок мъж или жена

катехизис (гр.) — кратък курс по християнската вяра във форма на въпроси и отговори; популярно ръководство по известна наука, изкуство или занаят

катизма (гр.) — всяка една от дванайсетте части на псалтира

катил (араб.) — убиец; престъпник

каук (от кавук, тур.) — висока шапка, син кюляф; в словосъчетание се използва за предаване на действие на мошеник, двуличник, като каук сал-ламак и др.

кауля (от кавул, тур.) — думам; договарям се, хващам се на бас

каунчета, кавунчета, диал. — пъпеши

кауш (тур.) — килия, помещение в затвор, в полицията

качардисам (тур.) — изпусна; загубя ума си; скришом да прекарам, да прехвърля нещо

кашмер (араб.) — присмехулник, клоун; присмех, подигравка, срам

кащяло, диал. — как така

каяфет (от къяфет, араб.) — външен вид; прен. одежди

кебе (тур.) — късо вълнено наметало

кез (тур.) — мерник на пушка, вземане на прицел

кезаплия (араб.) — лъжлив

кезаплия (перс.) — хим. азотна киселина; прен. избухлив, ядовит, размирен, бунтовен

келдани, кюпюляни, хасанисти — източни народности и сектанти

кекя (тур.) — тепкав, заекващ

кемане (перс.) — цигулка; прен. глава

кемерлия (от кемер, перс.) — пояс; арка, свод; падина; гърбав

кемерлия мост — сводест мост

кене — шита или оплетена украса на риза, сукман и др.

кеневир (тур.) — коноп; конопена тъкан

керата (гр.) — рогоносец, сводник; прен. животно; също обувалка; хулна дума, означаваща немирник, нехранимайко

керве — кум

кертми (от кертик, тур.) — изрязани вдлъбнатини в дърво или мертеци, за да се захванат едно в друго, при градеж

керхана (перс.) — работилница; работно място; млекарница; прен. мандра; още публичен дом

кесаджии (тур.) — разбойници, които ходят по пътищата, обират или убиват.

кесим (тур.) — нещо, сметнато общо, наето изцяло, на откуп, на аренда; още зона, участък

кескин (тур.) — остър, лют

кесме (тур.) — ковашки чук, с който се обработва желязото

кесмик (тур.) — бита, едра слама, плява

кестисвам (от кесмек, кесилмек, тур.) — преставам, спирам, отпадам

кетап (араб.) — книга

кетапсъз (араб.-тур.) — неграмотен

кефил (араб.) — гарант, поръчител

кефлия (араб.) — в добро настроение

кефилияме (араб.-перс.) — документ за поръчителство, предоставяне на гаранция

кефим гелеим (кейфиме, гелейм, араб.-тур.) — да бъда в добро настроение, кейфим гелсин — да ми дойде настроението

кефири (от кяфири, араб.) — неверници

кече-харсъз (кечи харсъзъ) — крадец на кози

кеша (от кесе, перс.) — кесия, кесия с пари; една кесия съдържа 300 гроша

кешиш (перс.) — монах, калугер, поп

кея, кехая (от кехая, перс.) — управител, иконом; старейшина; председател на занаятчийска организация в миналото; прен. който се меси в работата на други

кибин — част от подаръците при женитба, които се дават за премяна на булката

киле (араб.) — мярка за зърнени храни и др., от 40 до сто и повече литри

килитчия (тур.) — ключар; майстор на ключове

килиндро — вал, с който очукват царевицата на валчесто нещо, като трупи на дърво, цилиндър

кими, диал. (тур.) — някой; понякога; или, било

кимин (тур.) — на кого

киминя (нав. от кин, перс.) — спорна

кираджия (араб.-тур.) — платен извозвач на хора и стока, обикновено с каруца, кола и др., наемател, арендатор

кириш, диал. (тур.) — греда

кирия (от кира, араб.) — наем

кирякица (гр.-бълг.) — госпожа

кистмета (вер. от кисца, рус.) — четки

кич (от кечи, тур.) — коза

кишати (вер. от киши, кишат, араб.) — хора, люде

клангучкам, диал. (вероятно от кланям) — кланям, люлея

клапи — дървени или железни скоби за ръцете, заключвани с катинар

клашник, диал. — горна дреха без ръкави от груб вълнен домашен плат; прен. за случаи, когато се замисля нещо лошо

клефтита (от клефтен, гр.) — хайдути; крадци

климия (нав. от климийка) — чертичка; дърветата встрани на колата, които държат ритлите; клечка в края на ос, за да не излиза колелото, край, осник

клуп, кулуп (тур.) — дръжка; прен. примка, обръч

клюмкьове (нав. от юонк, перс.) — водопроводни тръби

клюнк (юолюнк, перс.) — вид търнокоп

кобилня (вер. от кобел) — ведро, ведрица, кобилица; корито, копаня; прен. нещо издълбано, нещо огънато

коджа (тур.) — стар, възрастен; доста време; голям; много

коджакефалия (тур.-гр.) — с голяма глава

кодошка (тур.-бълг.) — сводничка; подстрекателка

колагасъ (тур.) — военен чин в султанската армия, между капитан и майор

коладжии — пазачи, надзиратели

колай, колайлък (тур.) — леснина, начин, средство

колак (тур.) — ухо; кравай; прен. бряг, рид

колендрик — колендро; колелетата на каруца; колесник; колесник за вършитба; прен. за нещо лошо, за нещастие

колендро (гр.) — вид растение

комка (от лат. комунико — приобщавам) — причастие

кондисам (от конмак, тур.) — отсядам

кондили (гр.) — пъпки, възпаление на кожата

коноша-коноша (тур.) — разговаряйки

конушмак (тур.) — разтваряне; приятен разговор

конущисвам (от конушмак, тур.) — разговарям

копой (тур.) — ловджийско куче

копринени махрами — кръстат копринен плат с ресни за забраждане, за покриване на главата; изобщо кърпи за глава, за лице, за изтриване на ръцете

кория (тур.) — гора

коруджия (тур.) — горски пазач; горска стража; еничарин, останал на местожителство след свършване на службата му

косар (рус.) — косач

косар — птица, кос; в словосъч. изразява страх, уплаха

косилка — коса за косене

костаначка — костяница, костенурка

костел, диал. (от кост) — кокал, кост

кочеджик (тур.) — издълбана задна част на самара

кочия, диал. — вер. вид тояга; прът

кошовница — вид плетен хамбар, обор

кошку (тур.) — бдителност, нащрек

кошкулу (тур.) — който се съмнява, тревожи, безпокои, вълнува; бдителен

коялнълък (нав. коюнджулук, тур.) — овчарство

крам, диал. — крада

кротмач (нав. от закротя, кротна и суф. мач) — човек, който закротя овци; овчар

крътми, диал. — бретон, вид прическа

ксена-ксена-ксена (нав. от гр.) — чужд; прен. не зная

ктитор (гр.) — основател или дарител на храм

кудрет халвасъ (араб.-тур.) — халва за сила; небесна мана

кузум (тур.) — агънце мое; прен. приятелю, мили мой и т.н.

куладжия (араб.-тур.) — този, който работи на кулата; пребиваващ или затворен в кула

куля (от куле, араб.) — кула; висока и тясна каменна или друга постройка в крепост, при сгради за военна, надзорна или друга цел — за часовник, за охрана на чифлик, за камбана и др.

купак, копак, диал. (от купа) — купа или място, където се струпват купи

курбан (араб.) — жертва; жертвено животно; вид ядене

курдисвам (от курмак, тур.) — навивам; строя; прен. сядам, настанявам се

курт бюлмеси (тур.) — вълча делба

курт каранлъ (тур.) — вълча тъмнина; прен. голям мрак

кушуджулук (тур.) — конни надбягвания

къздърма (тур.) — яд, сръдня, раздразнение

къзълджа (тур.) — вид жито, червенка

кър (тур.) — поле

кърагасъ, къраасъ (тур.) — началник на полската охрана

къраларъ — мн. ч. на кърагасъ, началниците на полската охрана

кърдаа (тур.) — на полето

къръм (тур.) — изтребление, клане; сражение, битка

кътък (тур.) — вид млечен продукт

къшла (тур.) — зимна кошара за овце вън от селището; пристройка за зимуване на полето; казарма

къщник, къщница — стопанин(ка) на дома; къщовник(ца)

кьопоолу (от кьопек и оглу, тур.) — кучи сине

кьор кандил (тур.-гр.) — мъртвешки пиян

кьорпеливи, диал. (от кьорпе, тур.) — млади животни, сукалчета; за нивите — рано узряващи

кьосе кеяларъ (от кяхя, перс.) — икономи, упълномощени да гледат някаква работа

кьоселе (тур.) — груба кожа; нещо кожено

кьошк (перс.) — вила; вилна сграда; предна отворена покрита част на къща; лека дървена постройка в лозе, градина, нива и др.; беседка

кьошкяр (перс.) — човек, който поддържа кьошк; прен. постройка на нивата, полето

кюлаф (от кюлях, перс.) — калпак; продълговата шапка

кюллюк (тур.) — мястото, където се изхвърля пепелта и боклукът; пепелник; в смисъл на отходно място

кюмби (нав. от кюмбет, перс.) — навес или постройка със закръглен покрив, нещо като кубе; прен. шатри; също — вид печки

кюпрю, кюприя (тур.) — мост

кюрк (тур.) — кожа, дреха от кожа

кюския (тур.) — дебела тояга, сопа

кюскюня (тур.-бълг.) — разсърден, обиден, скаран

кючек (тур.) — вид ориенталски танц

кючек уюну (тур.) — танцът кючек

кючек хавасъ (тур.-араб.) — вид музика за кючек

кючук байрам — букв. малък празник; празникът Рождество Христово

кязим (араб.) — който владее гнева си; собствено име

кяр (перс.) — печалба, доход

Л

лале (перс.) — железен кръг, който се е слагал на врата на престъпници, затворници; вилообразно земеделско оръдие за събиране на плодове от дърветата

лапчини с галаджи (араб.-тур.) — пантофки, обувки от мека кожа

лахна (от лахана, гр.) — зеле

лахъми (от лагъм, араб.) — канали, подземни сводове

лингури (рум.) — цигани, които правят дървени лъжици и др.; разкарват и разиграват мечки; скитници

лобут (тур.) — къса дебела тояга; прен. бой, пердах, наказание

лозинка (нем.-рум.) — тайна условна дума или съчетание от букви; парола, шифър, буквен ключ за разчитане на шифър

лъджа (от ълъджа, тур.) — топъл минерален извор

М

мааш (араб.) — заплата; месечно възнаграждение; прен. пенсия

мадан бюлю, бюлюгю — маданска част

мадем (араб.) — предвид на това, ако, щом

мазгал (тур.) — тесен отвор, отвътре по-широк, отвън тесен, по крепостни стени или сгради за стрелба; бойница, амбразура

мазма (от мазбата, араб.) — протокол

маймунсуратлия (тур.-араб.-бълг.) — с лице на маймуна

максус (от махсус, араб.) — специално, нарочно

малаци (тур.) — тюрмета, телета

малджия (араб.-тур.) — притежател на имущество, състояние, богатство, стока; прен. търговец на стока и имущество

малама — название на златна лира; прен. нещо златно, много хубаво

малмюдюрин (араб.) — управител на финансите

малта (нав. от малтъз) — подвижно огнище с крака и скара

мами, диал. — гръд на жена

манафин (от манаф, тур.) — малоазиатски турчин; търговец на плодове и зеленчуци

манда (тур.) — бивол; манда гиби — като бивол; манда бозалъ — биволски пасища, стърнища

мандаджи (тур.) — биволар

мандра (гр.) — работилница за преработване на мляко

мандра кьопе (гр.-тур.) — мандренско куче

мараза̀ (тур.) — разпра, свада

маремщина — цирей на корема; болест по слабините

марзаванско (от марда, тур.) — негодна стока, животно и др.

мармародено — неясно, замъглено

мархули — пипка се, премята в ръцете си нещо

мартори (от мартири, гр.) — свидетели; мъченици

масаре (араб.-тур.) — обсада, обсадени

маскарлък (араб.-тур.) — безобразие, низост, шутовство

матема (гр.) — урок, сюжет

мат и маскара (араб.) — посмешище, шутовство; безобразие; очерняне

махле-бокана (от бок, тур.) — букв. на махленското лайно; прен. на махленския боклук

махмудие — златна монета от времето на османския султан Махмуд II; по-късно се използва като златно украшение

махмурлук (араб.-тур.) — още опиянен, състояние след пиянство, непълно изтрезняване

мацък топрак — калното землище, калната земя

меджидие (араб.) — название на сребърна монета от 20 куруша; а също — на златна монета от една някогашна лира

меджидие чейре (меджидие чейреги, араб.-перс.) — четвърт меджидие от жълтица; название на сребърна монета от 5 куруша

меджия (от меджани, араб.) — нещо безплатно и безвъзмездно извършено; обща взаимна и обикновено колективна работа. При османското владичество насилствен труд по няколко дни в седмицата без заплащане в ленните, чифликчийски и други земи, осигуряване чрез извъникономическа и пряка принуда. Това се практикувало особено през напрегнати сезони на работа, често в християнските почивни и празнични дни. Някои я свързват с думата имедже

меджийлен (араб.-тур.) — чрез меджия, сиреч безплатен труд, даром; с ангария

мезлиш, меджлис, мезлич (араб.) — събрание, заседание, съвещание, среща; в по-ново време — парламент, палата; мезлиш ааларъ — мезлишки аги, участници в общинските съвети

мекере (араб.-тур.) — подлизурко, подлец

мекере бейгири (араб.-тур.) — товарен кон

мемлекет (араб.) — страна, край; прен. родно място, град, село, район, област, отечество

мендиз (нав. от мюхендис, араб.) — инженер; прен. пътен техник

мераз, диал. (от мирас, араб.) — наследство

мераклия (араб.-тур.) — любопитен, любознателен, проявяващ интерес, наклонности към нещо

меркезат (араб.) — център, центрове

мерлем, мерлям (евент. от мегер-лем, перс.-тур.)- нима; навярно; само; а; но; даже; ако не; а пък то

мермер (гр.) — мрамор

мертек (тур.) — греда

мерха (навярно мерхаба) яху — здравей хей

мерхамет (араб.) — състрадание, милост, жалост, пощада

месал (лат.-гр.) — грубо платно за увиване на хляб и др.; кърпа от дебело платно; бохча; кесия за пари от груб плат

метани, метанета (гр.) — поклони; прен. уважение, преклонение

мечит, мечет (от месджит, араб.) — малка джамия, в която се извършват ежедневните мюсюлмански молитви, без петъчната — обикновено махаленски храмове

меша (от меше, тур.) — дъб

меше кьол — баскъ кебаби (тур.-араб.) — кебап на жар от дъбово дърво; прен. бой с дъбова тояга

меше копаран джинси (тур.-араб.) — букв. от рода на такъв, който пречупва дъб; як, здрав, силен; прен. зъл; лют, буен, сприхав

мешелик (тур.) — дъбова гора

мешин, мешина (тур.) — обработена, ощавена, тънка кожа; прен. корем

мешлина, диал. — кожен съд за вода, мях; прен. корем

мешовица, диал. (от меше, тур.) — буковица, букова тояга

миллет (араб.) — народност, нация, народ

милтезимин (от мюлтезим, араб.) — лице, което събирало данъка десятък в османско време

милязимин, мюлезимин (от мюлязъм, араб.) — стажант, кандидат за вакантно място; лейтенант-офицер

минтан (от минта, перс.) — къса горна дреха с ръкави

мир (съкр. от емир, араб.) — началник, военачалник, управител, губернатор; бей, понякога даже владетел

миралай (араб.) — полковник

мисалец, мисилец — вкусно, сладко, хубаво вино

мисир (от мъсър, араб.) — царевица, кукуруз

митириз (перс.-тур.) — окоп

мукавит (араб.) — твърд, устойчив, съпротивяващ се

мукайет (араб.) — акуратен, внимателен, прилежен

мукайит (араб.) — зарегистриран

мукалит (араб.) — шеговит, смешник, дяволит

мукалитен (араб.) — подражаващ, имитиращ; комедиант; човек, който обича да се подиграва и шегува

мукна — вмъкна, вкара

мумбареклендисувам (араб.-тур.-бълг.) — благославям; показвам уважение, почитание

мунасип (араб.) — подходящо, благовидно, уместно

мунафлък (араб.) — клеветник, клеветничество, подстрекателство

мурат (араб.) — желание, искане, намерение, стремление

мурафет (араб.) — умение, майсторство; прен. непристойно поведение

мури — част от стомаха на преживни животни; сирище, шерден

мурка (диал. от муркам се) — гмурка; прен. потапя си лицето и главата в питие

муска, муски (араб.) — амулет, талисман, съдържащ написана молитва или заклинание за предпазване от беди или за изпълнение на желания; загубил си муските — загубил си ума

мутвак (араб.) — кухня

муфти (от мюфит, перс.) — муфта, безплатно, даром; нахалство

мухарабе (араб.) — бой, схватка, сражение, война

мухтар, мухтарин (араб.) — кмет; старейшина, който се занимава с административните и други въпроси на поселището

мъзга — сокът под кората на дървото; прен. буйна кръв, младост

мъшък, диал. — мъжки

мюзевирлик, мюзевирджилък (араб.-тур.) — доносничество, клеветничество, лъжа; кпюкарство, подстрекателство, интригантство

мюдже (перс.) — радостна вест; бакшиш за известието

мютесарифин (от мутасаръф, араб.) — управляващ, иконом; собственик на имот; след танзиматските реформи в XIX в. — управител на административна единица между виалет и каза (околия)

мюфтия (араб.) — висше мюсюлманско духовно и длъжностно лице с право да дава доктринерски тълкувания по въпросите на религията, правото и др.

мюхетишин (от мюфетишин, араб.) — инспектор; ревизор

Н

набрусили — набрулили; прен. нахвърлили се върху някого, раздрусали

навлун (гр.) — наем за кораб; стойността на пътуването на пътник с кораб

назлъм (перс.-тур.) — кокетка; драга, ненагледна, галена

назъри (араб.) — министри, наблюдатели, надзиратели, нагледвачи

налбант (араб.-перс.) — ковач, подковач

налъм (араб.) — чехли с дървени подметки, дървени сандали, дървено ходило с кожена, гумена лента за над пръстите и пр.

намаз (араб.) — мюсюлманска молитва, изпълнявана 5 пъти в денонощието, която се състои в извършването на известни действия и произнасяне на части от корана

намазкалдиса, калдисува (от кълмак, тур.) — изпълнявам мюсюлманска молитва, извършва намаза

наргиле (перс.) — специално приспособление за пушене

наргиле такъмларъ (перс.-тур.) — принадлежностите на наргилето

нар-руху (от руху, перс.-араб.) — есенция от нар

насълсънъз (тур.) — как сте

натутласкат — наблъскат

наустница — клеветница, клепачка; наустница — църковна книга часослов; наустничар — изпълнител на църковни книги като наустница

нахтар (от анахтар, гр.-тур.) — ключ

немазгенски (нав. от намаз, араб.) — място, къдсто се е извършвало мюсюлмански молебен

нефер (араб.) — човек, индивид; боец, войник

низам (араб.) — ред, строй, уредба; прен. редовна войска

никясахме (от никях, араб.) — венчахме

никяф (от никях, араб.) — венчавка

нине джанъм (тур.-перс.) — бабке, душичке моя; диал. „нине“ има значение и на майка

нишадърруху (армен.-араб.) — амониев хлорид, амониев разтвор

нишан (перс.) — знак, белег, признак; още личба, знамение; прен. годежен дар

нищелки — нити, нишки

новачко — млад, неопитен, младок

нурията (от нур, араб.) — нав. осветена вода

О

обаберкувам — пообарам, опипам, претърся

обавил, диал. — забавил

обружен, диал. (от обръжвам) — въоръжен

обрус — къс плат за изтриване на лицето и ръцете; кърпа, пешкир; прен. плат с образа на някого

обрусен — оклюмал, натъжен; обрулен, ожулен

общак — църковна книга с богослужебни песни в чест на Богородица и на други светци — Минея общая

огрибка — вид сечиво за огребване на нощтви; вид кирка

ока (араб.) — мярка за тегло, равняваща се на 1,283 кг

окроп — греяно сватбарско вино

оксанче — връхче на клон [или ясеново дърво]

олур-алмаз, диал. (тур.) — за всеки случай, за случайни неща, напразно

онбашия (тур.) — десетник, ефрейтор

онекилици (оникилици, тур.-бъл.) — дванадесетици, вид монети в османско време

отпус — свършване на литургия

оттебери (тур.) — тук и там; това-онова; дребни неща

отхаждал, диал. — отивал

офикие (от офикия, гр.) — титла, отличие на духовник поради усърдие в службата

охохоолар (нав. от охол и огулларъ) — надменни, охолни синове

очан кушу (от учан, тур.) — хвърковата птица, птица

П

пазвантин (перс.) — нощна стража на пазар, часовой, пазач

палан (перс.) — вид меко седло

палабуюклия (тур.) — човек с гъсти, дълги и извити, засукани мустаци

палас, пюлюс (тур.) — дребни остатъци от дрехи; прен. скъсани дрехи, дрипи; прен. веднага

пали (от пала, тур.) — вид саби; конски чул; парцали, дрипи; вид кормчийско весло

пангар (ит.-гр.) — масичка при входа на черква, където продават свещи и държат дискосите

пандавуз (нсм.) — хаймана, скитник, безделник

панджар (араб.) — цвекло

папазлък (гр.-тур.) — попуване, попщина, попско облекло; може да има значение на място, където се намират попове

папаз яхнъсъ (гр.-перс.) — попска яхния, месно ястие, приготвено с пържен лук

парагьоз (перс.-тур.) — алчен за пари; сребролюбец

паралия — софра, трапеза

парамия (гр.) — четиво от Стария завет

парастас (гр.) — молитва за помен на починал; панихида

пармак (тур.) — пръст, палци

пармаклък (тур.) — решетки; решетъчна ограда

парти (нав. от пари пъртъ, тур.) — стари, вехти дрехи и неща

парчихме (тур.-бълг.) — разделихме

пасрак — вм. пастрок

пат (гр.) — дървено легло, одър

патове — патици

пахар (лат.-рум.) — вид кана или чаша; дълбока паница

пезевенк (перс.) — сводник; подлец, мерзавец, негодяй, нечестен, долен човек

пейгамбер (перс.) — мюсюлм. религ. пророк, посланик, избраник

пенджури (от пенджере, перс.) — прозорци

ператник — голям котел, в който топлят вода за пране

пердя (от перде, перс.) — завеса; прен. кърпа

перинч халвасъ, диал. (перс.-араб.) — оризова халва

перперкат — разпиляват, бягат

пешин (перс.) — предварително

пешукюр нааме (прав. тешеюорнаме, араб.-перс.) — благодарствено писмо

пещимал (перс.) — кърпа за завиване или прикриване на тялото, обикновено в баня; прен. кърпа за глава, за намятане на врата като шал и др.

пеядехаскери (перс.-араб.) — пехотна войска

пѝлят — въдят се, развъждат се

пинтийска (от пинти, тур.) — скъперническа

пирдав — перушина

пирдов карашък — смесен с перушина

пиростия (гр.) — скара с крака за подлагане на съдове при готвене; триножник, тачан; прен. лека жена

пишкюн (тур.) — дъсчена поставка за дърва

пишман (перс.) — разкаяние, отричане, отказване

плоти обрезание — религиозен обред на отрязване на предната част на кожата на мъжкия полов орган на момчетата към 10-годишна възраст, приет в юдейския и мюсюлманския църковен култ

плъст, плъстчица — вълнена постилка

побащим — възрастен човек, който замества свекъра при сватбата

повтаксали (от повтаксувам, диал., гр.) — обещали, пообещали

поган — мръсотия, миша мръсотия; нехристиянин

подиктисал (от дикилмек, тур.) — изправил се, изпъчил се

подперизи (от путперест, перс.) — идолопоклонници

подперизлик (перс.-тур.) — идолопоклонство

покефлиндисам (от кейф, араб.) — добивам настроение; прен. напивам

полез — първо посещение през деня, за което се вярва, че носи сполука или несполука

полис (гр.-тур.) затвор

понделик — надница

пооходена — обходена, преиздумана, в см. попреминала, не в първа младост

поранки — сутрин рано

посрешка — посрещане

пос, постове (от пост, перс.) — кожа, шапка от овча кожа

пош (от пошу, тур.) — копринена кърпа за глава с ресни

правило — заповед, правила за църковни и други дела; прен. закон

пранга (тур.) — верига, окови, употребявани за затворници

преотчук, диал. (нав. от отец, отчюх или отчюв) — баща на доведени от втора жена деца, неистински баща; пастрок

прескоч (от прескачам) — определени места за преминаване; големи камъни, препречени по пътя, за да се преминава по тях при дъждовно време и кал

прехванах — отместих, изместих, отстраних

пригода, пригоди — удобство

приджогорнах, диал. — претълкулих, преобърнах

приеде ди самара — самозабрави се, залудува

присеклица — пресичане

приставям — ценявам някого за слуга, условям, настанявам

пристигат — настигат, догонват

приходан (вер. син на прихожанка, м.р. рус.) — енориаш, енориашка; наставник, застъпник

подкревям — повдигам

порушени (от рухвам) — посърнали, съкрушени, повехнали

прополени, диал. — храсталаци

протосингел (гр.) — помощник на виеше духовно лице, като патриарх, митрополит и др., обикновено инок с висок чин

прочело — цветя, свити на полувенец, носени от млади невести

пусадан (от пусу, тур.) — из засада

пусат (тур.) — оръжие

пущ (тур.) — развратник; аморален човек

пъздер — твърдата част на стеблото на конопа

Р

раван (перс.) — вид конски ход, по-бавен от тръс

раванш, диал. (фр.) — реванш, отплата, възмездие

разметне — разпредели, разхвърли

разпаресник, разпаресница (от парясник) — напуснат, изоставен мъж или жена, парясан

ракаджия (от ракъджъ, тур.) — ракиджия, държател на казан за варене на ракия или търговец на ракия; прен. който пие ракия

ракъкефи (тур.-араб.) — кеф от пиене на ракия, настроение от употреба на ракия

рамазанлия (араб.-тур.) — който пости през рамазана

рахат (араб.) — покой, спокойствие, доволство

рача, диал. — искам, желая

резекия (араб.) — вид десертно грозде с продълговати зърна; ракия от гроздето рсзския

резиликлик (от резиллик, араб.-тур.) — позор, срам, скандал

резильо (от резил, араб.) — опозорен, осрамен

ренксиз (перс.) — безцветен; прен. сух, скучен

ресим (араб.) — данък, облагане, мито

ресимджия (араб.) — художник, чертожник; събирач на данъци, митничар

робе, руба (ит.) — облекло, дреха

ропа — дупка, локва, яма, хендек; ниско място, падина; също ропка

рохнат — човек с рошави коси; нересан, космат, рунтав

рубета (от рубе и рубия, араб.) — дребни жълтици

русчол — рус, с бяло лице

руфай — мюсюлмански дервишки орден

рухане векили (араб.) — пълномощници на духовенството

С

сабукалии (от сабъкалъ, араб.-тур.) — осъдени, рецидивисти; прен. съмнителни, гузни

савосун (от саг олсун, тур.) — да е жив

садака (араб.) — милостиня

саде (перс.) — чисто, просто, само

садразамин (от садразам, араб.) — великият везир; председател на съвета на везирите; сиреч министър-председател

саз (тур.) — тръстика; музикален инструмент

сайбия (от сахиб, араб.) — собственик

сакън (тур.) — недей, не бива

сакънтия (от сакънтъ, тур.) — притеснение, затруднение, скука, тъга

салиш (тур.) — дъсчена колиба, беседка до поток и др.

салмарве (от салмичка, тур.) — барака, заслон

салма (тур.) — пуснат на свобода, на паша; непослушен, своеволен

салмаджия (тур.) — участник в полската охрана

салмувам — буйствам, своеволнича

салт (тур.) — само

самун (тур.) — пита, хляб

самунджия (тур.) — хлебар; прен. консуматор на хляб, готованец

сандък-емени (араб.-тур.) — касиер, държател на каса, на съкровище

сандък-шериф (араб.) — свещена каса

сап-капзалъ (тур.-араб.) — цев на пушка; ръчка; шашка на сабя, дръжка

сара, сари, диал. — ред, редица

сарък (от сърък, тур.) — прът

сатма (от сътма, тур.) — треска

самчаджия (тур.) — човек, който се занимава със сачми; словоохотлив, повърхностен, празнословен, глупав

сачмалък (тур.) — кутия за сачми

сахат (араб.) — час; часовник

сахатчия (араб.-тур.) — часовникар

севда (араб.) — любов, страст, непреодолимо желание

седжде (араб.) — падане на земята, поклон до земята

сеизин (от сейиз, араб.) — коняр

сеир (араб.) — процес; зрелище; наблюдение

сеирджии (араб.-тур.) — наблюдатели, любопитни

сеймени (от сегмен, тур.) — въоръжени конници в национални носии, които вземат участие в турски празници и сватби; османски военни полицаи

сейреци — растения, от които се произвежда вид масло, а влакната се употребяват за кълчища

селяметлен (араб.-тур.) — с добро, с благополучие

селямет парасъ (араб.-перс.-тур.) — пари за благополучие, за здраве

семер (тур.) — самар, седло за кон, магаре и др., приспособление за носене на товари на гръб

семерлии (тур.) — със самари, оседлани със самари

сендел-мендел — кандилкайки, люлеейки се

сенет (араб.) — разписка, документ, акт

сенек-пазар (тур.) — пазарът с много мухи

серес — бряз; за бивол, който е с бяло петно на челото

серива — за вълна — непрана вълна със серей, сиреч с особена овча мазнина

сермя (от сермае, перс.) — капитал; средства, вложени в някои мероприятия

сефер (араб.) — пътешествие, поход, операция

сефтя (араб.) — за първи път; начало на някаква работа

сиджеде (от седжаде, араб.) — молитвено килимче

сийрекбасанска (араб.-тур.-бълг.) — с едри, големи крачки

сиклем (ат саклъм, тур.) — натъпкан, препълнен

сиктир (тур.) — марш, вън; букв. върви да се сношаваш

силях (араб.) — оръжие

силяхлък (араб.-тур.) — вид патрондаш; кожен пояс с прегради за оръжие; пистолет, нож, кама, ятаган и др.

синия (тур.) — кръгла дървена трапеза, маса за ядене; голяма кръгла тава, поднос

сирмия (вер. от сърма, тур.) — вид заболяване, образуване на буци по тялото; прен. бой до появяване на буци; също — наред

синкома, диал. — всички

скамля (от искемле, тур.) — стол

смарладисал (от ъсмарламак, тур.) — поръчал

сокмушлар (тур.) — вкарали, довели, затворили

солук (тур.) — дъх; на един солук — на един дъх

софта (тур.) — турски религиозен учител или проповедник; унизително название на духовно лице

слалета — вид сабя

спитърхал (вер. от пинти, пинтиленмек, тур.) — скътал, спестил

станеник — водач на коледари

стерса (от истерсе, тур.) — ако иска; диал. иска

стреснат, диал. — буден, в съзнание, решителен, трезвен

субат — веселба, гуляй

субаш (тюрк., от сюбашъ) — военачалник, военен сановник, началник на полицейските сили в градовете; командващият акънджийските поделения или спахиите от дадена каза; управител на владение или имение на феодални сановници; заместник на спахията при събиране на доходите от феодалния лен и др.

субаши откупувачи — субаши, които са откупили и събират ленни изземвания и данъци

суварие (перс.) — кавалерия; сувари — кавалерист, конник, конен полицай

суватландисуват (от суват, тур.) — угояват на суват (лятно пасище)

сузда (суета, тур.) — предпазна пружина; да бъде в положението на сузда — да се изправя на двата си крака (за куче и други животни); прен. заставане в мирно и почетно положение

суклук (от соуклук, тур.) — за разхлаждане, прен. десерт

сулаклама (от солаклама, тур.) — по левашки, т.е. извършване на нещо с лявата ръка

суркаха — разкарваха, юркаха

сутра — заран; утре

съгнеш — от съгвам, спадане на река, вода; прен. отслабваш, измършавя-ваш, отдръпваш се, сепваш се

съдъч (от сагдъч, тур.) — кум, шафер

съм-сък (тур.) — плътно; гъсто, натъпкани един до друг

сърмакеш, сърмакешин (гр.-тур.) — вид занаятчия, изработващ дрехи със златни или сребърни нишки — сърма

сътмач (от съгъртмач, тур.) — говедар

сътнах — подвикнах, шътнах

сърчовка (от съч, диал.) — дърво бъз

сърътепелии пищови (тур.) — пистолети с жълти петлета

сюлмаш пехливанлар (тур.-перс.) — размекнати, отпаднали борци

сюрекчилик (тур.) — търговия с добитък

сюреци (от сюрек, тур.) — стада

сякам — мисля, струва ми се

Т

таазе (перс.) — прясно, свежо; прен. младо

табак (араб.) — щавена кожа, табаци — хора, които щавят кожи за обувки, ремъци и др.; кожари; още за лоши хора, непочтени, тълпа

табак (тур.) — голям лист хартия

табанда (перс.) — пистолет, револвер

табахана (араб.-перс.-тур.) — работилница за обработване на кожи

табиет, табихет, табиетли (араб.) — природа, човешки нрав, навик, обичай, характер, темперамент

таджици — тъжни, нещастни, клетници

такамларуци (от такъмлар, тур.) — група, банда, съставена от злосторници

такаха (от точеха, протакаха) — точеха се, сновяха насам-натам

таклит (араб.) — подражание, имитация; фалшификация, копиране

таксир (араб.) — съкращение, намаление; опущение, грешка

таксират — опущения, грешки; още — съдба, съдби

таксирах (от таксим, таксимат, араб.) — разделих, разпределих

тамахкяр, тамахкярин (араб.-перс.-бълг.) — скъперник

тамам (араб.) — напълно; прен. добре, решено, договорено; точно, готово; тъкмо

тандура (араб.) — вид фурна; мангал за затопляне на краката; поставен обикновено под някаква маса

тантуная (тур.) — напразно; небитие

тапиндия (тур.) — служба в султанската войска

тарджици (ат тарджик, тур.) — торба, колчан; прен. торбалановци

тарналин — търнак

тарпан (тур.) — вид коса

тахт (перс.) — трон, престол

тахтаба (тур.) — дървеница

тахтаджъ (тур.) — название на алиянци, т.е. привърженици в Мала Азия на четвъртия мюсюлмански халиф Али и на неговото поколение, занимаващи се с обработка на кожа и изработване на дъски

тахчии, диал. (от ташчъ, тур.) — каменоделци

тевтик (от тифтик, тур.) — вълнена прежда за бродерия и др.

тевтикчи — който се занимава с производство на вид вълнена прежда или търгува с такава

тевтичена аба — дреха от анадолска козина

теджил (араб., от аджел) — бърз, неотложен

теке (араб.) — мюсюлманска обител, където се събират и изпълняват своите ритуали привържениците на определена религиозна секта

тек текишени (тур.) — единични аскети, дервиши

текчакмак (тур.) — пушки с по един кремък, огниво

телалин (араб.) — глашатай

темане (от теменах, араб.) — източно, предимно мюсюлманско приветствие с поставяне на ръката на челото и на сърцето

темелле (араб.-тур.) — нисък поклон

темеллендосуват (от темеллях, тур.-араб.) — поздравяват се с нисък поклон, с темелле

темпло (ит.) — преграда, отделяща олтара в църквата; иконостас в църква

тепе (тур.) — хълм, възвишение

терзи, терзия (тур.) — шивач

терсане (араб.) — морски арсенал, док

тертип (араб.) — образец, модел; привеждане в ред, стъкмяване, вземане на мерки, организиране; още — приготовление

терфил — вид трева

тескере (араб.) — записка, писъмче, бележка; документ, справка, паспорт, лична карта; диплома

тестемел (перс.) — кърпа, вид салфетка; ръченик, забрадка

тестир, тестия (тур.) — нагледжосана стомна с широко гърло

тестя карачелия (тесте карачалъ, тур.) — ръкойка, черни бодли, тръни

тетин — мъж на тетя, тетко, лелин, свако, калеко, дядя

теслим ол (араб.-тур.) — предавай се

тефек дипчи (от тюфек дипчиги, тур.) — приклад на пушка

тивикел (от тевекелия, араб.-тур.) — който вярва в съдбата, приема съдбата, понякога се среща със значение на щедър; използвано е иронично

тилтия, телтия, телкия (от терки, тур.) — потник на кон; седло

тимар (перс.) — гледане на болен, на добитък; отработване на лозя, градини и ниви; истор. феодално владение на селски землища, носещи на държателя му доход от 1000 до 19 999 акчета годишно, лен на тимариоти и др. в османската държава и други мюсюлмански страни

тихна (от утихвам) — тишина, тихо

токат (тур.) — плесница

толуми, тулум (тур.) — торби от изцяло одрана животинска кожа с пришити крайници, използвани за запазване на сирене, мляко; използвани и за преплуване на реки и др. в миналото

топал (тур.) — куц

топкавуни (тур.) — вид топчести пъпеши

топрак (тур.) — земя, пръст; землище

тримиро (от тримирене, гр.) — тридневно постене, пълно въздържане от ядене в продължение на три дни

тропари (гр.) — църковни стихове

трътнахме — заиграхме

тръцък, диал. — треперене; трус; земетресение

тумбак (тур.) — корем, стомах; прен. шкембелия

тумрук (тур.) — окови за краката от тежки дървета

турлакиня (от турлак, тур.) — селяндурка, недодялана; прозвище на селянин в някои части на България

тъдес, диал. — тук, наоколо

тъпаним — бием, блъскаме, млатим, тряскаме; букв. бия тъпан; прен. хубаво се храним

тюлюмбек (тюмбек, дюмбелек, тур.) — вид барабан, ударен музикален инструмент

тюлюмбеци (тур.-бълг.) — малки тъпани; товар на кон, върху който може да се седи и язди

тюрюк (вер. от турук, тур.) — вид риба

тюфекция (тур.) — лице, което изработва пушки и пищови

тянин, диал. — техен

У

угурт, диал. (от йгурт, тур.) — кисело мляко

укривили, диал — набедили, обвинили

умти Мохамеди (от уммет, араб.) — мохамеданска общност

умут (перс.) — надежда

урадисах (от уграмак, тур.) — отбих се; прен. срещнах се, натъкнах се

урадък — пропаднахме, срещнахме се, случихме, натъкнахме се; бълг. син. втелясахме; сполитам, наскоквам на нещо зло

уралла (от вур Аллах, тур.-араб.) — удряй, Боже; прен. става за присмех

уралла (угур ола, тур.) — добра среща, добър път

урама (нав. от уграма, тур.) — изпитване на беда, урочасване

уроспия (от ороспу, перс.) — лека жена, проститутка

урум елия (от Рум ели) — ромейска страна, балканските владения на Османската империя

уста (тур.) — майстор

усуладжа (араб.-тур.) — тихо, внимателно

утрапарчили — хванали, спипали, затворили

учиная, диал — вуйна

Ф

фалджия (перс.-араб.) — врач, гадател

фалка (от фалака, араб.) — дървено устройство, с което се затягали краката на наказания с въжета и го биели с пръчка или палка по стъпалата. Среща се и като фалага

филанкишията (араб.-тур.) — еди-кой си; някой си случаен; употребява се тогава, когато не се смята за необходимо да се посочи собственото име на лицето, за неизвестен човек

филон (гр.) — богослужебна дреха на свещеник, без ръкави, която се облича върху другите одежди при литургия

фит, фитка — пуяк, пуйка

фитаджия (от фитне) — размирници

фитнеджийска (от фитне, араб.) — размирна, интригантска; перчеща се

фитове — пуяци; прен. хора, които се перчат

фишеклик (тур.) — патрондаш

флинти (от флинте, нем.) — пушка кремаклия, кремъчно оръжие

френк (от фр.) — европейски, френски

фъскасиена (от фъшкъ, тур.) — фъшкиена

Х

хаба (от аба, араб.) — аба, груб домашен, вълнен плат; горна мъжка дреха от такъв плат

хабер (араб.) — известие, новина

хазрети (араб.) — пророк

хаирлия (араб.-тур.) — за добро, за благополучие

хайван (араб.) — животно, добитък, добиче; прен. обидно за човек название

хак (араб.) — право; заслужено; справедливост; прен. заплата, възнаграждение, част, дял

хак дин исляма (араб.-тур.) — на правната религия исляма

хакъ ереня (араб.-тур.) — докогато достигне правото му

хал (араб.) — положение, състояние, разрешение на някакъв въпрос

халал (араб.) — опростено, без съжаление, позволено, оправдано, подарено

халач вусурмаси (араб.-тур.) — пръдня на дръндар

халбуки (араб.-перс.) — но, обаче, всъщност

хама (от ама, араб.) — но, обаче

хамамджийка (от хамамджъ, араб.-тур.) — собственичка или съдържателка на баня

хамами (араб.) — бани

хамен (от хемен, перс.) — веднага щом, току-що, едва-що, току-речи ханджар (перс.) — вид сабя, хладно оръжие с остър и крив край, подобно на кама

ханчлия (от хънч, тур.) — озлобен човек, с желание за мъст

хапасъна (от хапъс, араб.) — затвор

хапуз (араб.) — затвор

хапъсане мюдюрю (араб.-перс.-тур.) — директор на затвора; също хапасъне (хаписане) мюдюрю; хапсана мюдюрю

харбия (араб.) — пръчка, с която се пълни пушка, шомпол

хардал (от хърдание) — хокане, мърморене; чинно, почтено, послушно, със страх — имам голям страх от нещо; вер. от хардал — синап

харемлик (араб.-тур.) — отделението в мюсюлманските домове, предназначено за жените, съпругите; определени места в Мека

харен (тур.) — добър

харзовал (араб.) — молба, изложение

харка (от хърка, араб.) — вид горна дреха

хартикото (гр.) — вид монашеска дреха

хасъл (араб.) — резултат, следствие; изводи; хасълат — продукция, урожай; прен. смет; предмети, собственост

хасър (араб.) — рогозка

хатър (араб.) — памет; уважение

хах гели ору, диал. (от гелийор, тур.) — ето иде

хеле (тур.) — особено, поне; преди всичко; изразява дългоочакваност, заплаха или обещание; добре че

хелбетя (араб.) — обезателно, естествено

хеким (араб.) — лекар

хепидже, епидже (тур.) — доста, значително; доста добре

хепси (тур.) — всички

херувико — църковна песен, която започва с думите „Иже херувими“

хиндустан джевизови мерулки — индийски орехови черупки

хисар (араб.) — укрепление, крепост; хисарлък (араб.-тур.) — мястото на крепостта

хич олмаса (тур.) — поне, ако не друго

холан (тур.) — при обръщение към някого в смисъл на „хайде бе“

холувица — вид птица, хулавица, кукумявка, бухал

хорсанклия (от хоросан) нещо направено или замазано с хоросан

хош гелдим (прав. хош гелдин, тур.) — добре дошъл

хошунду (нав. от хоштур, ощур) — своенравен, табиетлия, с оттенък на зъл; прен. обица, поука

хубай, диал. — хубаво

худа, хюда (перс.) — Бог, Всевишният

худски (от ст.-бълг. худ) — малки, прости, обикновени

хука — попържа

хукам, хухнувам — укорявам, осмивам; карам се, викам на някого; още звукоподражателно хукане на дервиши, птици и др.

хукно — пръскалка; уред за промиване на вътрешни органи чрез вкарване на течност

хурчеви (от хурдж. араб.) — големи мешинени дисаги; урджове

хъз (тур.) — скорост, стремителност; също — утихване, успокояване

хъзла, хъзлъ (тур.) — с голяма скорост, бързо

хъксъзлък (от хаксъзлък, араб.-тур.) — несправедливост, безправие; страдание, насилие

хюкание — звукоподражателно викане, издаване на някакви звуци

хюкюмат (араб.) — правителство, власт, управление

Ц

цъкла, диал — бутилки, стъклени шишета

Ч

чадър (тур.) — шатра, палатка в миналото обикновено с кръгла основа;

дъждобран чаир (тур.) — ливада

чакмак (тур.) — огниво; кремък; прен. кремъчни пушки

чакъм (от чакъм, тур.) — ивица от нива, която се копае или жъне

чала (от чалъ, тур.) — тръни

чалгии (тур.) — музика, музикални инструменти

чалгън (тур.) — горещ вятър, който изсушава, спаружва житата

чамлък (тур.) — борова гора

чампари (от чампара, перс.) — вид напръстници-звънци, използвани при някои танци; кастанети, музикални инструменти

чамуш (от джамус, араб.) — бивол

чанак (тур.) — паница

чап (тур.) — обем, величина; количество, мащаб; диаметър; прен. дял

чапкъни такъмларуци (тур.) — развратни, разпътни, злосторни хора

чапраз (тур.) — пресечен, кръстосан, диагонален; пафти; вид шев, използван за зашиване на гайтани

чарпалак (от чърпълък, тур.) — клонак, съчки

чарши аасъ (перс.-тур.) — надзирател, ревизор, служител по пазара

чаръйору (от чагърмак, тур.) — вика, повиква; среща се също чаръйолу

чаръкчия (тур.) — занаятчия, който прави цървули или търговец на цървули и др.

чаттиса (звукоподр. от чат) — щракна; прен. подпря с щракане

чаттък (тур.) — мрачен, разсърден, с намръщено лице

чаушин (от чавуш, тур.) — глашатай или изпълнител на заповеди и постановления в османската държава; ординарец, старшина, сержант; десетник

чворство (от чвор) — сък на дърво; прен. опак, неразбран човек; опърничество, неразбирателство, упорство

чекън — влакнест

челеби (тур.) — господин; възпитан, вежлив, деликатен; някога титла на принцовете, на ръководителите на религиозните ордени на бакташийството и на мевлевийството, а по-късно — на синовете на знатни семейства; благороден господин, образован човек; тук прен. иронично обръщение на гражданите към селяните

челик (тур.) — къса тояжка, обикновено изострена от двете страни, която се чуква със сопа, за да се издигне на известна височина, след което със силен удар се изхвърля на далечно разстояние; така се нарича съответната игра между децата и младежите; стомана

челици дяла (тур.-бълг.) — прави челици; прен. своеволия, безчинства

челтиклици (от челтик, тур.) — оризища

ченгене (тур.) — циганин

чентени — потури

черен (араб.) — глинеста почва

черибашия (тур.) — началник на военен отряд, на еничарска част, на племенно опълчение — тюркменско, циганско, татарско и др.

черясло, чересла, диал. — желязо за кълцане на сол и пипер

честнейшую херувим — вид църковна молитва

четелка (перс.) — дръвче, на което с резки се бележат сметки със знаци

чешит (тур.) — вид, род; поведение; шпионин

чил явруклари (тур.) — малки яребици, яребички

чиликлии (тур.) — стоманени, челичени

чиликница — вж. челик

чинар аджи (перс.-тур.) — платаново дърво

чипница — вид ръченица, син. на ситница

чит (тур.) — кош, плет

читак (тур.) — турски селянин, дебелак; хулно название на турчин; потурнак

читисани (нав. от чит, читили, тур.) — закърпени, съшити; прен. заресани, плетени

чифтелии (тур.) — двойни

чифте кинета (тур.) — двойни, шити от коприна цветчета за украсяване на разни неща

чифти-кеясъ (тур.-перс.) — земеделски глашатай; началник на земеделски работници; надзирател

чифти, чифтия (тур.) — земеделец

чобанкеясъ (тур.) — старши овчар, селски пристав

чоджук (тур.) — момче

чокан (нав. от чуха, тур.) — вид сукно

чок пара вар миш — имало много пари

чол (от чьол, тур.) — пустиня; степ

чотара (от чотра, тур.) — дървена бъклица

чулече, диал. — човече

чулмиш (тур.) — чулясъл, покрил с чул, прикрил

чуляк, диал. — човек, среща се и чиляк, чоляк

чунким (перс.-тур.) — като че ли, нима

чуреци (от чьорек, тур.) — вид хляб, вид баница; нещо кръгло

чухут дортмеси (вер. чуфут дюртмеси) — еврейско пробождане

Ш

шаит, диал. (от шахит, араб.) — свидетел

шайна — шайка, свита, група; служител, който събира беглика, данъка върху овци и кози, мери десятъка; син на субаши

шапър-шапър (тур.) — звукоподражателна дума по звука при бързо сърбане на ядене или при целувка — изразява стремителност и емоции

шарлан (от шарлаган, тур.) — нерафинирано масло от сусам и др.

шарланик (тур.-бълг.) — съд или бутилка, в който се съхранява шарлан, шарлаган, растително масло

шарап-гюмрюкчия (перс.-лат.-тур.-бълг.) — акцизен, събирач на данъка по виното

шевкетлия (араб.-тур.-бълг.) — величество, могъщество, великолепие

шейтан-миллети (араб.-тур.) — дяволска нация

шемсели (от шемс, араб.) — поклонници на слънцето, привърженици на особена религия в Близкия изток

шен (перс.) — весело, радостно

шенлик — веселба шепса — доби настроение

шепчеци — вид каца, буре, бъчва

шехатламе (шехадатнаме, араб.-перс.) — свидетелство

шехит (араб.) — жертви

шехити (от шахит, араб.) — свидетели

шилегар, шиленгар — шилетар, човек, който гледа шилета; среща се и шилбаш

шимнува, диал. — мушва, шибва се някъде

шиндилик (от шимдилик, тур.) — засега, сега, понастоящем

шишане (тур.) — вид пушка

шишлии (от шишли, тур.) — с шишове, с железни пръчки

шишлии пушки (тур.-бълг.) — пушки, пълни с особени железни пръчки, шомполи

шуленце — малък глинен гледжосан съд за греяна ракия, използван обикновено при сватби и други тържества

Щ

щамби (ит.-гр.) — печатни икони или картини; също изобщо щампа

Ю

юзбашия (тур.) — капитан

юк (тур.) — товар, бреме, тежест

юк (тур.) — постав

юклюк, юклюци (тур.) — ракла, долап за дрехи в стената

юкче (тур.) — малък куп дрехи, малък товар; постелки и др.

юкче (тур.) — токче на обувка и др., пета

юлар (тур.) — поводи; водило на оглавник, оглавник; прен. ще му завият юлара — ще го изгонят, ще го махнат

юлаф (араб.) — овес; юлаф парасъ (араб.-перс.) — пари за овес

юлля, юлля Аллах — Мохамед пръв на Бога — преиначена форма на мюсюлманския догматичен принцип: „Няма друг Бог освен Аллах, а Мохамед е неговият пророк“

юлмек (от илмек, тур.) — възел, примка на въже

юрма (тур.) — плет

юрсочници (от йорс) — нагорещени метални обръчи

юрта (тюрк.) — празно, запустяло дворно място

юстя (тур.) — отгоре, придатък, още

юхкя (от юфке, тур.) — яд, гняв

Я

яврук (от явру, тур.) — малкото, рожбата; прен. неопитно, младо

язък (тур.) — жалко

яма (от ягма, перс.) — грабеж, разграбване, опустошение, плячкосване

ямач (тур.) — склон, хълм; прен. възвишение

янак (тур.) — бузи

янкесаджии (тур.) — крадци, разбойници

янлъш (тур.) — грешка

янлъшсън (тур.) — имаш грешка, грешиш

яптърдисал (от яптъртмак, тур.) — накарал да направят

ярма (тур.) — едро смляно мливо за добитък

яръмджа (тур.) — половина, половинка

ясак (тур.) — забранен

ясъкчия, ясакчъ (тур.) — гавазин; пъдар; охрана; прен. дежурен