Силвия Дей
Палавият списък (4)

Глава 4

Звукът от смачкана хартия беше това, което я събуди. Стеф се протегна на кожения диван и отвори очи, обърна главата си и видя как Ник опаковаше подаръци. Или поне се опитваше.

— Хич не те бива в това — промърмори тя, като се опитваше да си спомни момента, в който я бе вдигнал от масата за хранене и я бе пренесъл до дивана. Огънят в камината пукаше и коледната музика все още вървеше тихо на заден фон. Въпреки факта, че се намираше на странно място, тя се чувстваше като у дома.

Облечен в износено сиво долнище, Ник стоеше на една ръка разстояние от нея. Той се извъртя и сложи ръката си на краката й.

— Опитвам се, но колкото повече се старая, толкова по-зле става.

— Искаш ли помощ?

Той кимна и й се усмихна чаровно. Беше твърде красив с леко наболата си брада и разрошена коса. В позата, в която беше застанал, мускулите на гърдите и ръцете му изпъкваха и изглеждаха по-релефни. Тя се поколеба и после се предаде на желанието да докосне косата му. Беше гъста и лъскава и я караше да потреперва от желание. После Ник обърна глава, целуна китката й и това накара корема й да се преобърне.

Стеф въздъхна победено, седна и застана зад него, като сложи краката си от двете страни на кръста му. Той се отпусна в нея и се прозя. Погледна към часовника над камината и видя, че минава два сутринта.

— Уморен си, сигурно заради това не ти се получава — каза тя сухо. — Защо не поспиш и ще ги опаковаме на сутринта?

Той уви ръце около прасците й и я погледна.

— Ако заспя, ще бъдеш ли тук сутринта?

— О, Ник! — Стеф се наведе и отпусна бузата си на главата му. — Не ставай глупав.

— Говориш на мъж, който сготви вечерята гол.

— Имаш ли двойно залепващо тиксо?

— А? Това звучи извратено.

Тя се засмя и се отпусна.

— За подаръците ти.

— О… жалко! Не, само обикновеното прозрачно нещо.

— Добре, секс маниак такъв — погледна през рамото му тя. — Да видим какво имаш.

Той се обърна и целуна бузата й. Сърцето й се сви и трябваше да прочисти гърлото си, преди да проговори.

— Имаш твърде много хартия по краищата. Затова ти е трудно да ги сгънеш, без да набръчкаш всичко.

Ник взе ножиците и започна да реже.

— Така? Достатъчно ли е?

— Да — тя сложи ръцете си под неговите и му показа как да сгъне ъглите. — Сега сложи малко тиксо тук.

— Тук? — гласът му бе станал по-дълбок. С гърдите й, притиснати в гърба му, и носът й до гърлото му, позата им беше непоносимо интимна.

— Идеално — каза тихо тя, пусна подаръка и се дръпна назад, но той хвана ръцете й, преди да са се махнали от скута му.

— Докосни ме!

Тя преглътна тежко, когато кожата му стана гореща нейната. Върховете на пръстите й намериха зърната му и ги погалиха. Ник изръмжа и сложи ръце от двете си страни.

Отпусна главата си назад в скута й и от гледката на красивото му лице, изгубено в удоволствието, я болеше. Стеф извърна очи и погледна към стъклената масичка за кафе, плоския телевизор и празното коледно дръвче.

— Нямаш ли играчки? — попита тя.

— Не — гласът му беше тих шепот, — купих дървото за теб и забравих да купя играчки.

Ръцете й застинаха.

— За мен?

О, Боже ще се разплача!

— Да, предположих от бележника ти и малкото дръвче на бюрото ти, че харесваш Коледа. Аз също, но тъй като ще ходя на празничната вечеря на сестра ми, реших да не купувам само за мен елха. Помислих, че нещо ще ти липсва, ако изпълняваме коледния ти списък, без да сме заобиколени от коледен дух.

Стефани се отмести и седна в скута му. Лице в лице, те се гледаха един друг.

— Съжалявам, че забравих играчките — каза той.

И нежно сложи ръка зад врата й и я целуна.

За разлика от страстната дълбока целувка, която получи в офиса й, тази беше нежна. Устните му едва докосваха нейните. Стеф уви ръце около него и отвърна на целувката му с цялото си същество. С благодарност. Със страст. С любов.

— Какво искаш ти за Коледа? — каза тя, когато се дръпна леко.

— Това. Теб. Да правя любов с теб — той леко размърда бедрата си и тя усети колко е възбуден.

Подарък, който няма нужда от опаковка. Няма нужда от думи. Тя повдигна полата си и дръпна надолу долнището му. Покри го. Първо с презерватива, после с тялото си. Той изръмжа, а тя извика. Движеха се заедно, но липсваше припряността и бързината от предишните пъти. Ръцете й бяха върху голите му рамене. Поемаше го дълбоко в себе си, забързваше и забавяше темпото според звуците, които издаваше той. Тя свали полата и сутиена си и притисна кожата си в неговата.

— Желая те! — каза той задъхано, насочвайки бедрата й с треперещи ръце. — Толкова те желая… Господи, прекрасна си!

Стеф се движеше бавно, наслаждаваше се на момента им заедно. Но краят дойде, разбира се.

Изгревът дойде твърде бързо. Розовата светлина на издигащото се слънце се прокрадваше в стаята, докато Стефани покриваше Ник с одеяло и взимаше чантата си.

— Честита Коледа! — прошепна тя, когато спря пред вратата за момент, преди да затвори и да скрие гледката на спящия на дивана Ник.

Щракването на ключалката се сбогува вместо нея.

* * *

— Уау, и ако това не е изненада! — каза Аманда, когато отвори вратата. — Мина почти година, откакто за последно се появи пред прага ми, Никълъс Джеймс. И изглеждаше много по-добре, отколкото изглеждаш сега.

Той кимна рязко и я целуна по челото.

— Имам нужда от услуга, Манди, и се надявам да не прозвуча като негодник, че те моля. Знаеш ли къде живее Стефани?

Пищната блондинка примигна срещу него.

— Уау, добре… почакай малко. Това е малко обидно.

Тя въздъхна и се дръпна от входа.

— Влизай!

Ник влезе вътре, но остана в коридора. Бяха изминали три дни от последния път, в който бе видял Стеф, и ако не я намереше скоро, щеше да полудее. Манди го гледаше изненадано за момент и после отиде до кухнята, където беше чантата й.

— Преживях те, кълна се — тя извади Блекберито си и един химикал. — Но съм длъжна да попитам дали Стефани е тази, която те оплете.

— Мамка му! Какъв е този въпрос? — прекара пръсти през косата си той.

— Не знам. Предполагам просто се чудя дали това, което казват за „Правилата“, е истина. Наистина ли да се правиш на труднодостъпна привлича готините мъже? — тя се върна при него и му подаде една визитка с адрес на гърба.

Облекчение премина през тялото му, докато прибираше безценната визитка в джоба си.

— Наистина, може би в началото преследването е забавно. Сега ми се струва отвратително. Благодаря ти за помощта, Манди. Наистина.

— Хей, Ник!

Той спря пред вратата и се обърна.

— Какво?

— Не отиваш сега натам, нали? Стеф и Кевин бяха…

— Кой, по дяволите, е Кевин? — всеки мускул в тялото му се напрегна, когато чу мъжко име до това на Стефани.

— О, мамка му… — ококори се Аманда, — ти не знаеш!

— Очевидно не — той направи няколко бързи и големи крачки и се върна в дневната, — но ти ще ми кажеш.

— По-добре седни — въздъхна тя.

* * *

Ник гледаше през прозореца на колата си, когато Стефани слезе от Гранд Чероки джипа си и стъпи на заледената алея пред дома й. Къщата, в която живееше, беше малка и уютна. Личеше си личния почерк на Стеф по нея. Тя изглеждаше тъжна и той знаеше защо. Гледаше я как излиза с Кевин Мартин точно преди час. Сега беше сама.

Стеф имаше семейство.

Той беше един непознат.

Ник се овладя, излезе от колата си в студения следобед и затвори вратата достатъчно силно, за да привлече вниманието й. Тя погледна през рамото си и рязко спря. Той отиде при нея с уверена походка, отчасти ядосан, но и наранен.

— Какво правиш тук? — попита тя с тих глас.

Той не отговори. Вместо това извади ръце от джобовете на палтото си и я дръпна към него, за да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, той изръмжа. Когато колебанието й се превърна в отчаяна нужда, Ник разбра, че има шанс.

Тя все още го желаеше.

Вдигна я от земята и я пренесе до вратата.

— Отвори!

— Ник…

— Предлагам ти да побързаш, за да не шокираш съседите си.

Нервно, Стефани извади ключа си и отвори вратата, а той я затвори с крак. Тя се обърна и той я притисна към стената на коридора.

— Липсваше ми! — каза задъхано той, ръцете му се плъзнаха под дебелото яке, което носеше. Имаше нужда да я почувства. — Липсваше ми през всяка една шибана минута, след като ме остави!

— Не го прави, Ник! — тя отпусна главата си назад и после изстена, когато зъбите му одраскаха шията й. — Имахме уговорка. Да изпълним списъка и после да приключим.

— Но ние не сме го изпълнили — възрази той. — Дори не сме започнали, Стеф, и ако зависи от мен, никога няма да приключим.

— Какво?

Стефани гледаше красивите, но пълни с гняв очи на Ник и имаше чувството, че ще припадне. Брадата му беше на повече от няколко дни, сините му очи бяха зачервени. Косата му беше рошава от всички пъти, в които е прекарвал пръсти през нея, и красивите му устни бяха сухи. Изглеждаше ужасно, но сърцето й се изпълваше с радост от това, че го вижда.

— Обичам те, Стеф! — хвана ръката й той и я сложи върху сърцето си. — Усещаш ли? Това е паника. Ужасен съм, че ще кажеш, че това не е достатъчно, когато разбереш, че е единственото, което мога да ти дам.

Сълзи се стичаха по бузите й.

— Кевин…

— Трябваше да ми кажеш за сина ти, Стеф. Побърках се, докато търсех причината, поради която не мога да те имам — той хвана ципа на якето й, разкопча го и го остави да падне на пода.

— Сега знаеш защо между нас никога няма да се получи — каза тя с треперещ глас.

— Нищо не знам, Стеф, защото не ми каза — той пъхна ръце под блузата й, стисна гърдите й и тя се предаде. — Мисли бързо! Леглото или тук на пода.

— О, Боже мой!

Тя се дръпна и застана пред вратата, докато той вървеше след нея. С широко отворени очи и препускащо сърце тя гледаше как той сваля якето и после ризата си. Когато се пресегна към копчето на джинсите си, тя преглътна тежко. Нежният любовник, с който беше преди три нощи, го нямаше и вълнуващата тръпка, която усещаше сега, замайваше съзнанието й.

— Ник…

— На твое място бих свалил пуловера. Ще си достатъчно потна и без него.

Той свали джинсите и боксерките си достатъчно, за да може да види ерекцията му. Пресегна се към задния си джоб, извади презерватив и го сложи, докато продължаваше да върви след нея.

Стефани свали пуловера си и почти на бегом отиде към спалнята. Ник беше точно зад нея. Едва бе пристъпила до леглото, когато сутиенът й беше откопчан и той беше върху нея, мускулестото му тяло притискаше нейното. Тихо ръмжене излезе от гърлото му, докато сваляше клина й.

— Махни го!

— Опитвам се — промърмори тя.

— Опитай по-здраво!

Тя се засмя и успя да изрита клина на земята, а ръката му се плъзна между бедрата й, нежно галейки клитора й. Стефани вече не се смееше — тя стенеше и се извиваше под него.

— Липсвах ли ти? — изръмжа той, докато хапеше ухото й.

— Да… ох… твърде много!

Той вкара два пръста в нея и започва да ги движи.

— Разтвори крака!

Ник се настани между тях, раздалечавайки ги достатъчно с неговите и влезе в нея с един дълбок, здрав тласък. После уви около ръката си тъмната й коса и започна да се движи в едно безмилостно темпо.

— Ник! — крещеше Стефани под него, опитвайки се да помръдне, но не можеше.

Той се подпря на един лакът и вдигна крака й върху бедрата си. Тя го гледаше, всяка клетка в тялото й изгаряше и трепереше, дишането й се учести. Талията на джинсите му дразнеше нежната кожа на бедрата й. Още едно напомняне, че той не можеше да чака и секунда повече, за да я има.

— Това не е просто секс! — настоя той задъхано.

— Знам — ноктите й се плъзнаха по гърба му.

— Това не е временно!

— Аз… аз… знам.

Той зарови лице в шията и й каза „Обичам те“ в ухото й, и тя се разтопи.

В леглото, в него, в оргазма, който я караше да крещи името му. И той я изпълни с любов.

С надежда.

* * *

Ник положи бузата й върху потното си рамо и каза:

— Говори с мен, Стеф! Кажи ми какво мислиш, за да знам къде се намираме.

— Не знам откъде да започна — повдигна рамене тя.

— От бившия ти — предложи той. — Разкажи ми за него.

— Том е чудесен. Той е красив и очарователен, страхотен баща, но не можеше да бъде моногамен. Мисля, че наистина се опитваше и искаше да бъде, но просто не се получаваше.

— Скъпа, аз не съм като Том. Чаках дълго да ме забележиш, но това не означава, че имам проблем с обвързването.

— Той има различна приятелка всеки месец — продължи тя. — Кевин има една малка тетрадка, която носи при баща си, за да му напише имената им, за да не обърка някое. Направи го веднъж и стана голяма каша — тя посегна и погали голото му бедро. — Не мога да му го причиня, Ник!

— Не искам да го правиш — прегърна я по-силно той. — Искам да ме допуснеш до себе си. Направи място за мен в живота си, завинаги. Нека те обичам, нека бъда с теб! Няма да съжаляваш.

Сините му очи започнаха да блестят и нещо в нея се отпусна.

— Страх ме е. За сина ми. За мен.

— Знам. Мен също ме е страх — той притисна устните си в нея. — Страх ме е, че ще ме отпратиш, защото не ми вярваш.

Последните три нощи без него бяха ужасни. Липсваше й това да я прегръща, да я люби, да я кара да се чувства специална и обичана. Липсваше й начина, по който я караше да се смее, и колко хубаво се чувстваше, когато беше с него.

— Искам да ти вярвам — прошепна тя.

— Тогава го направи! Чуй ме, Стеф — повдигна се на лакът той и погледна към нея, — това че си самотна майка, не означава, че животът ти е приключил.

— Означава, че моите нужди са на второ място. Не мога! — Стеф затвори очи. — Не разбираш. Трудно е за Кевин. Бях развалина, когато с Том се разделихме, а дори не го обичах.

— Но обичаш мен — Ник сложи длани на лицето й. — Поне малко. Достатъчно, за да те плаши. Радвам се, че е така, защото аз съм луд по теб!

Погледът му й казваше, че се разкриваше пред нея, независимо дали ще го нарани.

— Аз… аз не знам какво да кажа.

— Кажи, че ще опитаме. Свикнала си да бягаш и затова не знаеш кога да спреш. Искам да съм този, на когото да се опреш, когато имаш нужда. Искам да съм този, в чийто прегръдки заспиваш, когато си уморена, и който прави любов с теб, когато не си. Искам да съм мъжът, при когото се прибираш всеки ден.

— Няма да има преспивания в началото — предупреди го тя, защото имаше нужда да усмири романтичните му илюзии.

— Ще обядваме дълго тогава.

— Много нощи няма да ме виждаш. Не мога да ходя по срещи и вечери често. Кевин остава при баща си всеки втори уикенд и част от ваканциите.

— Знам, че ще бъда на заден план и съм напълно ок с това. Всъщност, обичам те заради това.

Стефани не можеше да сдържа сълзите си повече и буцата, която беше заседнала в гърлото й, не й даваше да проговори.

— Кевин може да не те приеме радушно веднага.

— И това знам — прегърна я по-силно Ник.

— Излизал ли си преди със самотна майка? — намръщи се Стефани.

— Не, но един мой приятел, Крис, наскоро се ожени и ситуацията е подобна. Днес се видяхме на обяд и поговорихме. Говорих и с жена му Дениз, за да мога да видя нещата и от твоята страна.

— Наистина ли?

Гледката на Ник и приятеля му, които си говорят за това, я накара да заплаче по-силно. Тя го прегърна силно от благодарност.

— Исках да знам какво да очаквам. Не бих дошъл тук с такова предложение, ако не бях проучил. Не би било честно, спрямо който и да е от нас.

— Значи знаеш, че няма да е лесно.

— Не търся лесното, скъпа. Искам само шанс да те направя щастлива.

Тя не знаеше дали да се смее, или да продължи да плаче. Затова направи и двете.

— Ти си бил — усмихна се тя, целуна го и се притисна в него — През цялата година моят мъж е бил пред мен и не съм можела да го видя.

— Обичам те, Стеф!

Ник я целуна и накара сърцето й да препуска. Той беше перфектният подарък.

— Сбъдна всичките ми желания — притисна устните си в неговите.

— Всъщност… — ухили се той, — пропуснахме едно.

— Така ли? — замисли се тя и когато се сети, очите й се разшириха. — Така е, пропуснахме.

Стефани облиза устните си и се спусна надолу по тялото му. Очите на Ник се затвориха и въздъхна:

— Весела Коледа и на мен!