Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wish list, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 53 гласа)

Информация

Форматиране
Silverkata (2020)

Издание:

Автор: Силвия Дей

Заглавие: Палавият списък

Преводач: Book Junkie

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: новела

Националност: американска (не е указана)

Редактор: Yana

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14167

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Стеф излезе от конферентната зала в момента, в който вниманието на Ник към нея се беше разсеяло.

Излизаше в отпуск за следващите две седмици. Само ако можеше да се измъкне незабелязано от офиса, за да сложи край на тази ужасяваща ситуация.

Беше си помислила, че е трябвало да скъса тъпия лист, преди да го изхвърли. Или да го изгори. Но после си беше казала, че се държи параноично. Проклетото нещо беше в боклука. Кой щеше да го види? Определено не и Ник. Той не ровеше по кошчетата. Или поне така мислеше тя.

Гневът й се разрастваше с всяка крачка, с която приближаваше към офиса си.

Това беше безумие. Беше написала тези лични драсканици по време на една скучна среща. Не можеше да се концентрира, когато той седеше срещу нея — невероятен, както винаги. Вместо това очите й бяха привлечени от китката му, която се виждаше изпод края на ръкава му — малко местенце кожа между часовника му и бялата му риза. Една нищо и никаква китка я бе накарала да напише тези неща.

Имаше нещо около Никълъс Джеймс. Може би опасната му красота. Или високото, добре оформено тяло. А е възможно да беше брилянтният му ум и агресивен характер в съдебната зала. Или делата, които беше поел безплатно за „Програмата за жени, станали жертва на домашно насилие“… По дяволите, не знаеше какво беше. Знаеше само, че това, което бе научила за отношенията му с жените, не й харесваше. Знаеше, че миналото й беше изпълнено с такива като него.

Тя изсумтя. Проклетият лист беше вид терапия, с която да се отърси от него. Нито едно от нещата не беше истинско желание. Но въпреки това, докато прибираше документите в куфарчето си, тя взе кутията със секси снимката на Ник и я сложи при тях.

— Весела Коледа и на мен — смотолеви.

— Едва започвам — измърка един дълбок глас в ухото й. Сладкият звук я докосна точно по гръбнака и я накара да настръхне.

Отвори уста, за да възрази, и се завъртя към този, който се опитваше да я измъчва. Той я придърпа и я притисна към тялото си, без да спира да я целува, докато не започна да се задъхва.

Беше я хванал напълно неподготвена и когато умът й най-накрая регистрира какво всъщност се случва и какво правеше той, вече не искаше да спира да я целува. Сетивата й се изпълниха с аромата му, а ръцете й, които преди това бутаха раменете му, се плъзнаха по тях и се увиха около врата му.

Господи, беше толкова хубаво!

Едновременно агресивно и нежно. Устните му бяха топли, езикът му — нежен. Пръстите му галеха гръбнака й под сакото и блузата й и я придърпваха по-близо. Когато се спуснаха надолу и обхванаха задника й, вълни от гореща страст обляха тялото й и накараха кожата й да пламне.

— Недей! — прошепна тя в устните му.

Ник тихо изръмжа в отговор, наклони глава и задълбочи целувката. Малко по малко крадеше от разума й, караше я да губи равновесие и да се отпуска в ръцете му. Той се възползва от това, повдигна я и я сложи да седне на бюрото й, като се настани между бедрата й. Всеки мускул в тялото й пулсираше и болката ставаше непоносима.

— Ник…

Той отпусна чело върху нейното, а горещият му насечен дъх докосваше устните й.

— Остави ме да ти дам това, което искаш за Коледа, Стеф.

— Не искам теб!

— Лъжкиня! — ръката му се вдигна и нежно се притисна към гърдата й.

Ловките му пръсти намериха твърдото й зърно. Тялото й я предаваше. Нежно я целуваше по шията нагоре към ухото й.

— Сигурен съм, че вече си влажна.

— Господи, Ник! — потрепери тя, но не можеше да го отрече.

— Заключих вратата…

— Полудя ли? — извика тя и дръпна ръката му.

Ник хвана бедрата й, дръпна я към ръба на бюрото и тя усети ерекцията му през панталона.

— Да — раздвижи бедрата си, дразнейки клитора й през тънката материя на бикините й. Тя изстена. — Не знаеш ли колко луд съм по теб?

— Ти си луд по всички жени.

— Не — оспори той, без да спира да се докосва в нея. — Харесвам жените. Луд съм само по теб.

Сладкото триене от грубата материя на панталона му я накара да потрепери от желание. Сърцето й препускаше и едва си поемаше дъх, безсилна, тя се опита да го бутне.

— Стига… не мога да мисля…

— Мислиш твърде много.

Той я задържа на място, докато я галеше. Не беше пуснала осветлението, когато влезе и лунната светлина озаряваше стаята през френските прозорци. Но дори в този полумрак очите му горяха от желание, което я стискаше право за гърлото. Без да й дава възможност да помръдне, той разкопча панталона си и започна да гали влажния отвор на котенцето й. Беше невероятен, уверен и само гледката как доставяше удоволствие и на двама им, я караше да свърши.

— Желая те, Стеф! Желая те от толкова дълго! Ти също ме желаеш.

Стеф беше почти на финала. Сложи ръце на бюрото и се плъзна надолу към ерекцията му, движейки се по нея. Ник изстена грубо и точно от това имаше нужда тя, за да свърши. Извика, докато я заливаха вълни от удоволствие, които я замайваха.

— Точно така — каза задъхано той, докато се притискаше в нея. — О, мила моя, толкова си красива!

Тя се отпусна към него, докато напрежението в нея отминаваше. С лице, притиснато до гърлото му, ароматът на кожата му я завладяваше.

— О, боже мой! — изстена тя. Искаше й се земята да се отвори и да я погълне. Последното, от което имаше нужда егото на Ник, беше да разбере колко зашеметяващ е бил оргазма й.

— Не си го правила отдавна, нали? — големите му ръце галеха гърба й нежно.

— Няма да си припишеш заслугите за това? — попита с неприкрита изненада тя.

— Аз? — дръпна се леко назад Ник. — Иска ми се. Заслугата си беше изцяло твоя, но обещавам — следващият ще е от мен.

Стеф не успя да се сдържи и се засмя, като зарови лице в рамото му, за да прикрие усмивката си. Той беше очарователен, не можеше да му се отрече.

— Няма да има следващ.

— Както кажеш. Почти успя да ме заблудиш, но тогава намерих онзи твой списък. До тогава си мислех, че не ме харесваш.

— Не става въпрос за това дали те харесвам, или не, Ник. Дори мисля, че си страхотен мъж, но…

— Но търсиш нещо сериозно.

— Всъщност не търся нищо.

— Мога да бъда сериозен — той сложи дланите си на лицето й и с палци погали бузите й. — Няма причина да не мога, но никога няма да разберем дали е така, ако не ми дадеш шанс.

— Защо? — бутна го далеч от себе си тя. — Защото има привличане помежду ни? Нагонът не е точно перфектната основа за връзка и не искам да съм тази, с която ще си играеш на моногамен.

— Ето я — каза той тихо и се дръпна назад, за да може тя да слезе от бюрото. — Ето я жената, която казва, че не ме иска, но истинската Стеф вътре не мисли така.

Тя се изсмя. Истинската Стеф се беше научила как да се отказва от определени неща, които желае. Беше компромис, който с удоволствие правеше.

— Приключихме ли?

— Не, дори не сме започнали — отговори той и прокара пръсти през гъстата си коса.

Тя моментално съжали, че не я е докоснала, докато имаше възможност.

— Ти не свърши, но не се чувствам виновна заради това. Можеш да спиш с всяко едно от момичетата в конферентната зала.

— Майната ти, Стеф! — извика ядосано. — Не направих това, само за да правя секс и го знаеш.

Тя се изсмя отново.

— Причината винаги е сексът.

Той се изправи и в очите му се появи опасен пламък.

— Дай ми няколко дни да изпълня списъка ти. Тогава, когато фантазиите ти станат реалност — и които по една случайност са и мои фантазии — ще се върнем обратно към работните си отношения, но вече няма да има сексуално напрежение помежду ни.

— Това няма да се получи — каза тя, но стомахът й се преобърна, само като си го представи.

— Така или иначе мислиш да отидеш в другия офис, но поне ще правим див, мръсен, умопомрачаващ секс, преди да си тръгнеш. Ако причината винаги е сексът — да го направим.

Ооо, определено беше добър! Добре защитаваше тезата си.

Той добре знаеше, че беше спечелил, щом спомена думата „див“, можеше да го види в очите му.

— В хотел? — предложи победена.

Нямаше момиче на света, което да има воля да откаже на Ник. Поне така й казваше дяволчето вътре в нея.

— В нас — отговори той, като се опита да се държи прилично и да не злорадства. — Имам всичко необходимо, за да сготвя вечеря… — той направи пауза и се усмихна широко — … гол.

— О, боже! — възкликна тя и се изчерви.

Това, че той знаеше тайните й, я караше да се чувства ужасно неудобно, но и я възбуждаше, което беше опасно. Тя трябваше да ги разграничи — адвоката, на когото се възхищаваше, и плейбоя, с който искаше да спи.

— Нека не усложняваме нещата.

Той извади от джоба си едно сгънато листче, пъхна го в ръката й и нежно я целуна.

— Не, ти беше добро момиче и заслужаваш желанията ти да се сбъднат — той я целуна по устните и това, което не можа да разграничи Стеф, беше, че именно той играеше главната роля във фантазиите й. — Хайде, Стеф, ще бъде забавно!

Забавно? Момчета като Ник винаги се забавляваха.

— Това е адресът на апартамента ми. Ще те чакам.

* * *

Когато Стеф стигна до апартамента на Ник, беше уверена в решението си, че има нужда от малко забавление. Ако щеше да го прави, щеше да бъде както трябва. Натисна звънеца на апартамента на Ник и той отвори, облечен само по коледна шапка и престилка, на която пишеше „Целуни готвача“. Стеф не се поколеба, тя пусна малката си чанта в краката му и скочи в ръцете му.

— Мамка му!

Той залитна назад от изненада, но успя да затвори вратата, преди да може да стигне до най-близкия диван. Те паднаха върху черната кожа — един полугол мъж и една решена жена.

Стеф го възседна и се притисна към него, за да го целуне страстно и дълбоко. Ароматът на кожата му я опияняваше и зърната й се втвърдиха.

Ник изстена.

Тя седна върху издутината, която се подаваше изпод престилката — очевиден знак, че той беше готов за това, колкото и тя. Бръкна в джоба на полата си, извади един презерватив и го хвърли върху гърдите му.

— Побързай и си го сложи!

Ник примигна срещу нея:

— Просто така? Бам-тряс-хайде да правим секс?

— Оплакваш ли се?

— Определено не.

Тя се повдигна леко и дръпна полата си нагоре, а той рязко разкъса опаковката, което изглеждаше леко комично. После я погледна и застина, а погледът му се озова между краката й.

— О, боже! Стеф… не носиш бикини.

— Упс, сигурно съм ги забравила — тя плъзна пръсти по колана на полата си.

Ник облиза устни и изпусна презерватива.

— Чий списък изпълняваме сега?

Страстта, която се четеше в очите му, караше кожата й да настръхва. Коледната му шапка беше накривена и косата му се подаваше. Като прибавим и престилката, би трябвало да изглежда глупаво. Вместо това той изглеждаше като излязъл от списание. Ръцете му бяха мускулести и толкова секси, кожата му все още имаше лек тен, който караше бицепсите му да изпъкват.

— Ела тук! — нареди той с дрезгав глас, от който Стеф я побиха тръпки, въпреки топлината, която идваше от камината.

— Да дойда къде? — подразни го тихо тя.

— Над устните ми, красавице. Искам да те вкуся.

О, БОЖЕ МОЙ!

Стеф се плъзна по тялото му бавно, за да не изглежда твърде отчаяна, и коленичи над главата му. Едното й коляно беше на подлакътника на дивана, а другото — на края на седалката. Топлите му ръце се плъзнаха по бедрата й и тя усети дъха му по нежната си кожа. Изстена от вълнение…

Тогава Ник облиза бавно и дълго влажната й цепка.

Стеф се хвана за гърба на дивана като удавник за сламка, впи пръсти и изстена.

Ник придържаше здраво бедрата й, за да не мърда, докато движеше езика си и потъваше в нея. Знаеше точно къде да я докосне и как.

— Не толкова бързо — промърмори той, когато тя извика силно и загуби баланс.

— Ти сериозно ли? — задъхано отговори тя. — Не бъди толкова добър в това тогава!

Смехът му беше изпълнен с мъжка гордост.

— Искам да съм в теб, когато свършиш.

— Тогава побързай с онзи презерватив.

— Готов съм, когато кажеш.

— А?

Усмивката му беше дяволита и самодоволна.

— Предполагам, малко съм те разсеял.

Тя погледна надолу и очите й се разшириха. Той беше дръпнал престилката и беше открил обекта на фантазиите й. Към корема му гордо стърчеше големият му член. Нищо чудно, че аурата около този мъж крещеше „Знам как да те побъркам от оргазми.“

Стеф се отмести, за да седне в скута му. Той насочи пениса си към отвора й. Сърцето й препускаше лудо, точно като се спря над него. Нямаше връщане назад. Нищо нямаше да бъде същото, ако сега правят секс.

Щеше ли да се справи? Можеше ли да спазва дистанция?

— Стеф!

Очите й бързо се стрелнаха към неговите.

— Помниш ли списъка си? — красивото лице на Ник беше зачервено и устните му бяха влажни от соковете й. Изглеждаше опияняващо сексапилен, но в очите му се четеше повече от страст. — Вземи това, което искаш — каза той тихо. — Особено когато ти го дават.

Тя си пое дълбоко дъх. Изведнъж чу коледната музика и усети аромата на бор от малкото, неукрасено дръвче в ъгъла. Вкъщи щеше да бъде сама. Сега можеше да прекара нощта с Никълъс Джеймс.

Искаше това, искаше него. Беше Коледа, по дяволите!

Тя бавно се отпусна върху него и получи единственото, което бе искала цяла година. Единственото, което бе искала от много години. Да я докосва и прегръща. Да я желае.

— О, да! — изстена той, а ръцете му галеха бедрата й, гърбът му се извиваше. — Господи, толкова е хубаво!

Стеф захапа долната си устна, докато той я изпълваше. Беше толкова твърд и горещ, че взимаше дъха й. Звукът, който се откъсваше от гърдите й, беше толкова първичен и греховен.

— Държа те — прошепна той, когато тя се отпусна разтреперена към него. Той нежно галеше гърба й и говореше: — Повдигни се леко… шшшт, ще го получиш… точно така. Сега не мърдай!

Бедрата му се повдигнаха и той потъна толкова надълбоко в нея, колкото Стеф не знаеше, че е възможно.

— Ник! О, Господи! — зарови лице във врата му тя, а мускулите на вагината й се стягаха около него.

— Как е? — задъхано я попита той.

— Сякаш губя ума си — повдигна глава тя, за да го погледне. Гърдите му се повдигаха и спускаха под нейните. Караха я да съжалява, че не се е съблякла изцяло, за да почувства кожата му.

— Добре, не исках да съм само аз.

Ник я държеше здраво, докато ускоряваше ритъм. Излизаше почти до края и после с едно рязко движение потъваше във влагата й. Тя се повдигна и изправи рамене, точно когато бедрата му се удариха в нейните. Беше толкова хубаво… той ухаеше толкова хубаво.

— Давай, Стеф, не ме чакай! — простена Ник през стиснати зъби. Заповедта му дойде с един силен тласък, който я докосна на точното място.

Оргазмът й беше зашеметяващ. Стеф беше парализирана, не можеше да се движи, всяка клетка в тялото й беше концентрирана върху огромния му пенис, който се движеше в нея. Той я дръпна плътно към гърдите си и изръмжа в ухото й, докато свършваше.

Отпусната върху него, тя слушаше бързия ритъм на сърцето му и тихите звуци на коледната музика. Почувства топлина и нежност.

За първи път от много години тя наистина почувства, че е Коледа.