Силвия Дей
Палавият списък (3)

Глава 3

Ник държеше Стефани близо до себе си и се опитваше да фокусира погледа си върху паяжината, която висеше в ъгъла. Беше почти невъзможно. Умът и тялото му бяха размекнати като масло, което наистина беше нещо изненадващо, предвид това колко енергичен беше, докато я чакаше. Притесняваше се, че няма да дойде и ако беше станало така, нямаше как да я издири, преди офиса да отвори врати. Той нямаше представа как да се свърже с нея извън работа.

Тогава тя звънна на вратата му и Ник се почувства отново като дванадесет годишен нехранимайко, който чака първата си среща.

А когато скочи в ръцете му, се почувства като крал.

Винаги е знаел, че тя е такава — топла, открита и дяволски секси. Свенливостта й изчезваше, когато се стигнеше до леглото. Точно както в работата си, тя даваше сто процента от себе си във всичко, което прави. За негово щастие той беше този, който получи тези сто процента и се облагодетелства от нейното внимание към детайла.

Искаше му се да остане така.

Стеф се размърда леко, но достатъчно, за да напомни и на двама им, че членът му все още беше в нея. Беше минало много време от последния път, в който беше свършвал така здраво и дори повече от когато е изпитвал чувства и го е било грижа за жената, с която прави секс.

— Ник?

— Хм? — потърка носа си във врата й.

— Не си сготвил нищо, нали?

— Не — изръмжа той, — но фурната е пусната, за да сложа брускетите.

Тя въздъхна.

— Май е по-добре да идем и да проверим какво става.

Това, което привлече вниманието му, беше думата „ние“. Той искаше да бъде „ние“ със Стефани Мартин през последните няколко месеца. Сега мислеше, че знае точно кога го е осъзнал.

Тя беше в стаята за почивка с Чарлс от „Ентъртейнмънт“ и докато се смееха на нещо, което й беше казал, тя погледна към Ник и му намигна.

С това малко намигване го спечели.

Това малко намигване казваше толкова много. Беше игриво и беше сгряло душата му. От всички жени на света точно тя беше тази, с която искаше да прекарва свободното си време.

Сега Стеф внимателно стана от скута му и леко се олюля. Когато той стана, се случи същото и с него. Краката му се бяха превърнали в желе.

— Боже, Стеф — засмя се той и леко потупа носа й, — изцеди ме!

Тя се изчерви и беше толкова красиво, че не му се искаше да я оставя, но трябваше да сготви вечерята. Трябваше да я очарова с нещо повече от уменията си под чаршафите. Затова я целуна бързо по нослето и отиде в кухнята. По пътя вдигна чантата й от земята и я сложи на един кухненски стол. Не му убягна и етикета на нея.

— Стефани Донован? — попита той, докато сваляше презерватива, за да го хвърли.

Тя приглаждаше полата си и не го погледна.

— Моминското ми име.

— Не знаех, че си разведена.

Той отиде до мивката в банята и я изучаваше в огледалото, докато миеше ръцете си.

— Не обичам да говоря за това и рядко е тема на разговор.

— Толкова зле е било, а?

Ник избърса ръцете си и запали котлона под тенджерата с вода.

— Искаш ли вино? Бира?

— Една бира би ми се отразила добре, благодаря — отговори Стеф и седна на един от столовете на барплота. — Не беше толкова зле, но не беше и нещо хубаво.

Той взе две бутилки от хладилника, отвори ги и сложи едната пред нея.

— От колко време сте разделени?

— Няколко години. Трябваше да са много повече, но и двамата бяхме прекалено големи инати да признаем, че нещата не се получават.

Той хвана ръката й и я стисна.

— Не обичаш да се предаваш. Точно това те прави дяволски добър адвокат.

— Благодаря — тъмните й очи искряха от комплимента. — С Том не трябваше да се женим изобщо. Бяхме само приятели в правния факултет, нищо повече. Той беше женкар и никога не го приех на сериозно. После някак, не знам как, станахме двойка. Все още не мога да кажа защо и как.

— Любов?

— Така си мислех, но според мен го направихме, защото и двамата мислехме, че е „дошло време“, разбираш ли? Том мислеше, че е на възраст, в която трябва да се ожени. Всичките му колеги бяха женени и мисля, че не се чувстваше на място сред тях.

— Разбирам — призна той и сложи лакти на гранитния плот.

Тя се намръщи и едва тогава той осъзна, че до преди малко е бил в нея, държал я е в прегръдките си, галел я е, както винаги му се е искало. За първи път той не забрави секса веднага щом свърши. Сексът със Стефани беше като допълнение към една вече изградена връзка, а не единственото, което да ги сближава.

Сега само ако можеше да промени естеството на връзката — от професионално към лично. Трябваше да признае, че обикновено се опитваше да направи точно обратното, затова тук не знаеше как да подходи.

— Мъжете имат ли брачен часовник?

— Като биологичен ли? — засмя се той.

— Да.

— Предполагам, че след едно определено време започваме и ние да усещаме напрежението. Ако си на тридесет и нещо и си необвързан, дори жените започват да смятат, че нещо не ти е наред, иначе някоя мадама вече да ти е надянала хомота — обърна се той, отвори хладилника и извади продуктите за салатата.

Ник обичаше простичките неща. Спагети, салата и брускети — с тях беше сигурен, че ще се справи.

— На мен, честно казано, не ми пука какво мислят хората — продължи той.

— Бих казала, че това е очевидно.

Хуморът в тона й го накара да погледне през рамо и видя Стеф ухилена до уши.

— Цялата тази история със списъка беше лоша идея, но трябва да призная, че си заслужава, за да те видя облечен така.

— Ти май ми се подиграваш?

Ник беше малко нервен. Както всеки, не искаше да изглежда като глупак пред жената, с която искаше да спи. В позата, в която беше застанал, знаеше, че тя вижда идеално всичките му прелести.

— Не — погледът й беше дяволит и топъл, — дори съм впечатлена. Достатъчно уверен си, за да се облечеш така. Аз не бих могла.

— Честно казано… — обърна се той с шепа зеленчуци, които сложи на плота, — би ми харесало да те видя само по шапка. Това е моето коледно желание.

— Знаеш ли… — играеше си с пръст около гърлото на бутилката бира.

— Да знам какво?

Тя въздъхна.

— Мислех си, че щом приключим със секса, ще ми стане по-комфортно.

— Не сме „приключили“ със секса — отвърна той и извади един нож от дървената поставка. — Просто кажи какво ти се върти в главата. Аз съм облечен само с шапка, престилка и усмивка, няма от какво да се срамуваш.

— Благодаря — промърмори тя, а погледът й беше фокусиран върху етикета на бирата, който се опитваше да махне от бутилката. — Не ми пука защо го направи. Не ми пука и дали е само за да спиш с мен. Поласкана съм, че си направи целия този труд.

Ник спря да реже краставицата и я погледна втренчено.

— Не съм направил нищо, Стеф. Харесва ми да ти давам това, което искаш, да се усмихваш.

Тя въздъхна и се заигра с яката на ризата си.

— Имаш ли нужда от помощ?

Не беше типично за нея да нервничи или да сменя рязко темата, само защото й е неудобно, което му показваше, че Стефани не приема събитията от тази вечер добре. Знаеше, че вероятно това е доста — снимката, списъка, секса. Преди да стане нейния „таен дядо Коледа“, те бяха просто колеги, при това не особено близки. Сега бяха любовници.

Той имаше няколко месеца, в които да приеме и осмисли чувствата си към нея, а тя — няколко часа. Искаше малко пространство и той щеше да й го даде.

— Не, всичко е наред. Отиди да гледаш телевизия или каквото искаш. Няма да се забавя.

— Добре, ще отида да се освежа.

Той посочи с брадичка към коридора.

— Първата врата вдясно.

Стеф погледна Ник и задържа очите си в неговите за по-дълго. Знаеше, че е загазила. Около него не се носеше полъха на „Благодаря за чукането, приятна вечер.“ Не, караше я да се чувства уютно и спокойна. И на нея това й харесваше… твърде много.

Някак успя да стигне по късия коридор до спалнята, където се отпусна на тоалетката и се погледна в огледалото. Стъкленият поглед в очите й и руменината по бузите й я накараха да потрепери.

Мамка му, не трябваше да става така! Нямаше против да има връзка, дори обратното, но да си падне по мъж, на чието чело бе изписано с големи букви „НЕСЕРИОЗЕН“, беше страшно глупаво решение. Не беше ли научила нищо от годините с Том?

Очевидно не.

Когато вечерята приключеше, щеше да се прибере вкъщи. И двамата бяха получили това, което искаха.

Беше време да ограничи щетите.

* * *

Беше чудесно.

Стеф се усмихна на Ник, когато сложи вилицата си на масата, без да се срамува от това, че чинията й беше празна. Бяха се хранили заедно много пъти през последната година и след първия път, в който той се зарадва на добрия й апетит, тя не се притесняваше как ще изглежда в очите му.

— Или си твърде любезна, или беше много гладна.

Той стана, взе чинията й от малката дъбова маса за хранене. Имаше толкова много неща за него, които не знаеше. Ник не беше подходящ за връзка, но определено беше много очарователен мъж, невероятен адвокат и добър приятел. Така беше чувала.

Гледаше как страхотния му задник върви към кухнята. От време на време поглеждаше и към пениса му, от което по челото й избиха ситни капчици пот и се наложи да ги попие със салфетката си. Той беше и фантастичен, и щедър любовник, но това бе нещо, което винаги е предполагала.

Нуждата да избяга, която усети в банята, вече ставаше невъзможна за понасяне. Беше време да си тръгва.

Стеф се изправи и посегна към чантата си. Беше грубо да си тръгне, без да му помогне да разчисти, но може би малко враждебност помежду им щеше да им се отрази добре.

— Какво правиш? — попита той зад нея, но по силата на гласа му тя разбра, че е на достатъчно разстояние.

— Ще тръгвам — каза с пресилено спокойствие, макар сърцето да препускаше в гърдите й. — Благодаря за чудесната вечер!

Изведнъж едно здраво тяло се изпречи на пътя й и я притисна към масата.

— Говори с мен, Стеф!

Ръцете му бяха от двете й страни и не й позволяваха да избяга.

— Говорихме през цялото време, докато се храним.

— За всичко, освен за нас.

— Няма „нас“.

Една от ръцете му се плъзна в джоба на полата й.

— Колко презерватива си донесла? Имам чувството, че са поне половин дузина — хвърли един на масата той. — Планирала си да имаме една доста натоварена вечер. Сега изведнъж искаш да си ходиш?

— Ами… да — пое си дълбоко въздух тя. — Не очаквах да си толкова добър. Погрижи се за мен още от първия рунд.

— Глупости! Толкова силно ме желаеш сега, колкото и когато ми се нахвърли — сложи ръка на шията й и наклони главата й назад. Захапа ухото й и тя потрепери. — Какво те изплаши, за да избягаш така?

Тя се напрегна.

— Не съм изплашена. Просто мисля, че и двамата получихме това, което искахме, и е по-добре да приключим вечерта, преди нещата да са се усложнили.

— Знаеш ли какво? — Ник се наведе и потърка члена си в бузите на дупето й. Някъде между кухнята и дневната беше изчезнала престилката му. Делеше ги само тънкия плат на полата й и тя усещаше точно колко е възбуден. — Не съм получил това, което искам, и нещата вече са сложни.

— Ник… — очите й се затвориха и изстена, когато ръката му се спусна към гърдите й.

Страстта пълзеше по кожата й. Изведнъж й стана повече от горещо, изгаряше, разтапяше се. Той ухаеше божествено и беше още по-страхотен на допир. Фантазиите й с него винаги са били такива първични, изпепеляващи. Как правят секс на бюрото й или на неговото. Как копчета хвърчат навсякъде. Как грубо ръцете му обхождат тялото й и как хапе устните му. Никога не си бе представяла колко нежен може да бъде. Не си бе представяла, че ще го е грижа за чувствата и удоволствието й.

— Имаше палав списък, Стеф, пълен с фантазиите ти. Кажи ми защо вече не искаш да ги сбъдна? — върховете на пръстите му докосваха зърното й и го втвърдяваха.

— Фантазиите не бива да стават реалност, затова са фантазии.

— Моите станаха. Твоите също.

— Точно това е проблемът — смотолеви тя.

Ръката му се спусна от гърдата й надолу и вдигна полата й, стискайки я в юмрук. Тя трябваше да го спре, да го отблъсне. Ник нямаше да я задържи против волята й, въпреки позата, в която я бе притиснал. Беше минало толкова време откакто за последно беше усещала такава нежна страст, че не можеше да направи и крачка, за да си тръгне.

— Всичко стана твърде истинско — прошепна в ухото й. — Харесваш ли ме, Стеф? Поне малко?

Малко повече отколкото трябва.

Студеният въздух погали бедрата й точно преди той да се приближи. Пенисът му беше толкова твърд и толкова горещ, притиснат в кожата й.

— Остани с мен!

Устата му се носеше по шията й, а пръстите му разтвориха бедрата й и подразниха клитора й. Нежни, леки кръгчета.

— Бъди с мен!

— Ник!

Очите й се затвориха с тихото стенание. Тя беше влажна и имаше нужда от него. Имаше нужда от привързаността, която беше готов да й даде. Това я плашеше, но до тази вечер не бе осъзнала колко самотна е всъщност.

— Отвори пакетчето — настоя той, гласът му беше като груба коприна.

Тя се пресегна, без да поглежда, и напипа презерватива. Наслади му се нашепваше сърцето й. Щеше да го послуша… за последно.

— Подхождаме си, Стеф — каза той, разтвори краката й и плъзна два пръста в нея. — По всеки един начин. — Ръката, която стоеше на шията й, се спусна надолу към гърдите й отново.

Умелите пръсти дразнеха зърното й през тънкия плат на ризата и сатенения сутиен, като я оставяха без дъх.

— Ето — каза му с отвореното пакетче в ръка.

Ник го взе с треперещи пръсти. Стеф беше готова да си тръгне. Повече от готова. Беше се запътила към вратата и той знаеше, че ако не успее да я убеди, преди да излезе, никога няма да се случи.

— Наведи се! — изръмжа той.

Когато дръпна пръстите си от влажната й цепка, тя издаде тих стон в знак на протест.

— Шшшт… — прошепна той, притискайки я, докато легна на масата. — Нека потъна в теб.

Ник се наслаждаваше на еротичната гледка, докато слагаше презерватива. Всеки път щом я погледнеше на работа, дори в най-смелите си мечти не си бе представял точно това.

Устните й бяха подпухнали и лъскаха. Бавно насочи главичката на пениса си към вагината й и подразни клитора й с нея, карайки я да трепери за него.

После я хвана за бедрата и потъна дълбоко в нея.

— О, Боже мой! — извика тя, а ноктите й драскаха масата.

Беше толкова влажна и тясна.

— Мамка му! О, да! — изръмжа Ник.

Бавно излезе от нея и гледаше как пенисът му излиза влажен със соковете й, после изръмжа отново и с един дълбок тласък влезе в нея. Държеше бедрата й неподвижни и започна да забързва темпото.

— Ник!

Начинът, по който произнасяше името му така мрачно, го удряше право в сърцето. Той се отпусна върху нея и преплете пръстите й със своите, като започна да се движи по-бавно. Умолителните й стонове го възбуждаха още повече.

— Как би могла да се откажеш от това, Стеф? — каза той с буза, притисната в рамото й.

Тя отговори със стон и после повдигна бедра нагоре, за да може да потъва по-дълбоко в нея. Ник разтвори краката си по-широко, за да изпълни желанието й, защото безпомощните й стенания го побъркваха. Пусна ръцете й, с едната масажираше гърдите й, а с другата притисна ханша й.

— Дай ми шанс! — простена той, треперещ от нуждата да свърши, с нуждата да я задържи до него, докато не промени мнението й.

— Ти не… знаеш…

Плъзна ръката си и започна да масажира клитора й. Тласъците му ставаха по-дълбоки, по-силни. Тя извика силно и свърши, стискайки мускулите на вагината си около пениса му.

— Дай ми шанс, по дяволите!

Нейното „да“ беше тих стон, но той го чу. Той свърши, без да проронва и дума, със стиснати зъби.

Трябваше да почувства облекчение. Трябваше да почувства измамното чувство за сигурност.

Но Ник не почувства това.