Силвия Дей
Палавият списък (1)

Глава 1

Никълъс Джеймс, най-секси мъжа на планетата, беше чисто гол и с панделка на пениса.

Стеф зяпна. Не беше просто някакво зяпване. Очите й бяха ококорени като понички и устата й беше толкова широко отворена, че рояк мухи спокойно можеше да нахлуе. Преди дори да се замисли, тя развърза червената панделка и после лигите й потекоха за това, което бе под нея. О, БОЖЕ МОЙ!

— Господи, Стеф — смотолеви помощник-адвокатката й Илейн, като я изкара от унеса и я върна обратно в богато украсената конферентна зала и коледните песни на Франк Синатра, които звучаха в нея. — За Бога, Стеф, подаръкът ти от тайния Дядо Коледа не може да е толкова зле. Дай да видя — тя протегна ръка и помаха с пръсти, показвайки огромните си изкуствени нокти с нарисувани снежни човеци.

Стеф притискаше към гърдите си сребристата кутия и й подаде само ваучера за ресторант, с който беше прикрита снимката преди това. Снимката с малката панделка, която хитро беше залепена, за да загатне това, което се намира под нея.

— Ооо, браво! Много обичам „При Доминико“ — червените устни на Илейн се извиха в усмивка. — Трябва да ме заведеш. Всичките мъже, с които съм се срещала, са прекалено стиснати, за да ме заведат там.

— Ъм…

Стеф се обърна настрани и затърси с очи из тълпата в стаята голия мъж на мечтите й. Разбира се, Никълъс сега не беше гол. Не и на коледното парти на „Митчъл, Джоунс и Клайн“. Не, сега беше облечен в много добре ушити панталони в тъмносиньо, бяла риза със синя вратовръзка и копринен елек. Харесваше й, че носеше костюм от три части. Някак си изтънчеността на облеклото му акцентираше идеално на грубата мъжка сила на тялото му. Той беше необвързан и невероятен и както повечето необвързани и невероятни мъже водеше активен начин на живот, за да се поддържа в добра форма.

Точно типа мъже, от които повечето жени бяха лудо привлечени. Стеф обаче го избягваше на всяка цена. Беше си научила урока първия път.

Тя се задъха. Ето го. До вратата.

Трудно можеше да го пропусне човек. Не и когато беше толкова висок и с такива широки рамене. Тъмната му коса проблясваше под светлината на коледните лампички, докато се бе отпуснал лежерно върху рамката на вратата. Той гледаше право към нея с палава полуусмивка.

После й намигна. Когато улови това, Стеф ахна.

Някак беше успял да намери списъка й с желания. Онзи с фантазиите. Глупавият, проклет списък с палави желания.

О, БОЖЕ МОЙ!

* * *

Ник знаеше точно кога Стеф осъзна това. Изчерви се цялата, чак то ниското V-образно деколте на тюркоазената й копринена блуза.

Най-накрая! От почти една година флиртуваше с нея и единственото, което получаваше, бе неудобната ерекция, когато е около нея. Сега имаше възможност да получи това, което наистина искаше за Коледа — възможност да й докаже, че той е мъжът за нея. Искаше му се да може да каже, че чарът му е спечелил Стефани, но не беше така. Не, трябваше да чака съдбата да се намеси и да пусне името й в ръката му за годишната томбола за „Тайния Дядо Коледа“ в тяхната кантора. Той бе отворил сгънатото парченце хартия с името Стефани Мартин, изписано на нея, и се бе ухилил като идиот.

За цяла една секунда.

После бе осъзнал, че не само трябва да намери невероятен подарък, но и такъв подарък, който да трябва тя да подели с него, а не с друг, влюбен до уши Дон Жуан във фирмата. Беше обиколил безброй претъпкани молове и ровил из стотици онлайн сайтове за пазаруване. Беше питал всяка една от бившите си и от роднините си от женски пол. Всичко това — без никакъв успех. Те не разбираха защо не искаше да покани Стефани на среща, вместо да измисля някакъв сложен план, за да й покаже интереса си.

Отговорът беше много прост. Той имаше репутация на женкар. Тя знаеше за нея и не искаше да има нищо общо с него. Затова варианта да я пита директно не беше удачен. Трябваше първо да й покаже, че е сериозен.

Резервираността на Стеф не беше нещо ново за Ник. Повечето жени, които се държаха чисто професионално и приятелски, ясно му показваха, че търсят господин Перфектен. Не господин Перфектен за няколко часа. Още от гимназията Ник се беше научил как да не им дава сигнали, различни от „не съм готов да се обвържа“. Не че не бе имал връзки. Имал бе. Просто в нито една от тях не беше обещавал, че ще са завинаги заедно.

Затова се бе опитал да уважи очевидната липса на интерес на Стеф, но това не означаваше, че разяждащото го чувство си бе отишло. Желаеше я — искаше тази дълга, тъмна коса увита около юмрука му, искаше тези тъмнокафяви очи да изгарят от страст, искаше привлекателните извивки на тялото й без бизнес костюмите да се извиват под него. И макар да знаеше, че това никога няма да се случи, Ник не спираше да мечтае.

Стеф беше изключително красива, с прекрасно тяло, уверена и умна. Тя знаеше предимствата си и ги показваше. Знаеше също стойността си и искаше мъж, който също я знае.

Какво му беше казала веднъж?

Ако на един мъж единият му крак е извън вратата, то той никога няма наистина да влезе.

Но той не беше като пчеличка. Грижеше се за жените, с които излизаше. Интересуваше се от това, което харесват и не харесват. Не беше толкова трудно. Изискваше малко усилие и Ник нямаше нищо против да го направи. Наслаждаваше се на тяхната изненада, когато не е забравил любимия им автор, песен или място, на което обичаха да ги докосват. Заради това с повечето от бившите си беше все още приятел.

— Зяпаш — подразни го тих глас зад него.

Той отмести поглед от ококорените очи на Стеф и го насочи към жената до него.

— Изглежда е харесала подаръка ти — каза Аманда със съзаклятническа усмивка. — Защо аз не получавах голи снимки, докато се срещахме?

— Не си искала.

Стефани също не беше, не и директно. Една вечер Ник беше останал да работи извънредно върху няколко случая. Целта беше да получи добра премия и да си освободи време, но основното, което искаше, бе да забрави за това как не може да намери едно проклето нещо, което да подари на Стеф и което да го доближи една стъпка по-близо до среща с нея.

След като това не сработи, излезе от офиса си, за да се разходи. Докато обикаляше около рецепцията и асансьорите, едно нещо бе привлякло вниманието му. Малка смачкана топка хартия, която нощната смяна чистачи са пропуснали, точно до дивана в чакалнята. Той я бе взел с идеята да я хвърли, когато нещо червено и зелено хвана погледа му. Стеф използваше един малък сладък тефтер във формата на коледен чорап от началото на месеца. Коледа очевидно беше един от любимите й празници, ако хората вече не бяха се досетили от малката елхичка на бюрото й. Той незабавно бе разбрал, че малкото празнично парче боклук е нейно и го взе само заради това.

Леко гузен, но любопитен, Ник бе разгърнал листа…

И от тогава го считаше за своя подарък от боговете. За своето заешко краче, конска подкова, четирилистна детелинка и т.н.

Най-отгоре на листа бяха изписани думите „Списък с желания“. Под тях бе зачел красивият почерк на Стеф.

♦ Мама — нова фурна за хляб

♦ Татко — нови такъми за риболов

♦ Сам — ваучер

След голямата черта започваше нов списък.

Моят палав списък с желания

♦ Никълъс Джеймс — гол и с панделка.

♦ Ник да ме целуне, докато изгубя съзнание.

♦ Ник да ми сготви вечеря гол (за да мога да зяпам задника му). Да му направя френска любов, докато готви. (Ммм, вкусно.)

♦ Ник да ми направи френска любов. (Още по-вкусно.)

♦ Да го изтощя от секс толкова, че да не може да ходи. (ОМГ!)

Шокът от това, което прочете, го бе разтърсил толкова силно, че се бе препънал в дивана наблизо.

Разбра, че през цялото това време Стефани се бе преструвала, както го правела пред заседателите. Преструвала се на безразлична, а всъщност го харесва, колкото и той нея.

Няма жена на света, която да напише такъв подробен списък за един мъж, ако не се интересува от него. Очевидно от известно време насам Стеф си бе мислела за него.

Думите й се бяха превърнали във фантазии, които изпълваха ума му. Усетил потрепването под ципа на панталона си, Ник се зачуди как ще успее да стигне до офиса си, а какво остава за паркинга, осемнадесет етажа по-надолу.

Нямаше защо да се притеснява. Следващият, набързо написан ред бе охладил страстите му за секунда.

Моят списък с желания (Послушен)

♦ Да забравя за Никълъс Джеймс или да се преместя.

В онзи момент той разбра две неща.

Първо — без значение колко е привлечена от тялото му, тя не би искала да има нищо общо с него. Дори бе обмисляла да се премести във втората кантора на фирмата им, която е в другия край на града.

Второ — мисълта да не я вижда всеки ден му причиняваше физическа болка. Твърде силна, за да успее да се убеди, че интересът му към нея е само на физическо ниво. После бе осъзнал какво означава онзи възел, който усеща в стомаха си.

Някъде между всичките сексуални желания тя се бе превърнала в нещо повече. Може би това се бе случило, докато работеха по последния си случай заедно и тя непрестанно го изумяваше с интелекта си. Или може би, когато я завари да плаче за една присъда, въпреки че се бе опитала да го скрие от него. Когато и да беше се случило, Ник нямаше да позволи на миналото му да застане между това, което и двамата искаха.

Тази Коледа Ник щеше да се увери, че всички желания на Стефани Мартин щяха да се сбъднат.