Агата Кристи
Загадъчният мистър Куин (8)

II

Кондукторът в луксозния влак сочеше на мистър Сатъртуейт мястото, където беше станала железопътна катастрофа преди няколко години. Тъкмо привършваше вдъхновения си разказ, когато събеседникът му погледна нагоре и видя добре познато лице да му се усмихва през рамото на кондуктора.

— Драги мистър Куин! — възкликна мистър Сатъртуейт и дребното му набръчкано лице разцъфна в усмивка. — Какво съвпадение! И двамата се връщаме в Англия със същия влак! Предполагам, че натам сте тръгнали.

— Да — потвърди мистър Куин. — Имам работа там от доста важен характер. Ще вечеряте ли с първата смяна?

— Винаги я предпочитам. Разбира се, времето е абсурдно шест и половина, но рискът по отношение на кухнята е по-малък.

Мистър Куин кимна съпричастно.

— И аз съм така — каза той. — Може ли тогава да седнем заедно?

В шест и половина мистър Куин и мистър Сатъртуейт вече се бяха настанили един срещу друг на малка маса във вагон-ресторанта. Мистър Сатъртуейт отдаде дължимото внимание на раздела с вината в менюто и после се обърна към спътника си.

— Не съм ви виждал от… о, да, от Корсика. Тръгнахте си така внезапно тогава.

Мистър Куин сви рамене.

— Не по-внезапно от обикновено. Нали знаете, аз се появявам и изчезвам. Появявам се и изчезвам.

Думите като че ли събудиха някакъв спомен в съзнанието на мистър Сатъртуейт. Лека тръпка премина по гръбнака му — не неприятна, напротив. Усети приятно предчувствие.

Мистър Куин държеше бутилка червено вино, изучавайки етикета й. Бутилката беше между него и светлината и за момент червен блясък обля лицето му.

Мистър Сатъртуейт отново почувства внезапен прилив на вълнение.

— И аз се връщам с мисия в Англия — отбеляза той, широко усмихнат при спомена. — Вероятно познавате лейди Странли?

Мистър Куин поклати глава.

— Стара титла — продължи мистър Сатъртуейт, — много стара. Една от малкото, които могат да се продължават по женска линия. Тя си е баронеса по рождение. Наистина, доста романтична история.

Мистър Куин се разположи по-удобно в стола си. Келнерът, прелитащ с количката за сервиране, материализира купички със супа пред тях като по чудо. Мистър Куин отпи предпазливо от своята.

— Сега ще ми поднесете един от вашите прекрасни словесни портрети — промърмори той. — Така е, нали?

Мистър Сатъртуейт засия.

— Тя наистина е прекрасна жена — започна той. — На шестдесет е — да, бих казал, най-малко на шестдесет. Познавах ги като момичета, нея и сестра й. Беатрис, така се казваше по-голямата. Беатрис и Барбара. Помня ги като сестрите Барън. И двете бяха хубави и в онези дни — много бедни. Но това беше преди много, много години — за Бога, та аз самият бях млад мъж тогава. — Мистър Сатъртуейт въздъхна. — От титлата ги деляха няколко поколения. Старият лорд Странли беше първи братовчед на майка ми, мисля. Животът на лейди Странли беше истински роман. Три неочаквани смъртни случая — двама братя на стареца и на един племенник. После — „Уралия“. Помните ли корабокрушението на „Уралия“? Потъна край брега на Нова Зеландия. Сестрите Барън били на борда й. Беатрис се удавила. Другата, Барбара, била сред неколцината оцелели. Шест месеца по-късно старият Странли умря. Тя успя да наследи титлата и значително състояние. Оттогава живее само за едно — за себе си! Остана си същата — красива, безскрупулна, абсолютно безсърдечна, загрижена единствено за себе си. Смени четирима съпрузи и не се съмнявам, че всеки момент ще придобие и пети. — После той описа мисията, с която бе натоварен от лейди Странли. — Реших да прескоча до Абътс Мийд, за да видя младата дама — обясни той. — Чувствам, че нещо трябва да се направи. Човек не може да си представи лейди Странли като обикновена майка. — Той спря и погледна мистър Куин през масата. — Бих искал да дойдете с мен — каза той с надежда. — Дали не може да се уреди?

— Страхувам се, че не — отвърна мистър Куин. — Но, нека помисля. Абътс Мийд е в Уилтшир, нали?

Мистър Сатъртуейт кимна.

— Така си и мислех. По една случайност ще отседна недалеч от Абътс Мийд, в една странноприемница, която и двамата познаваме. — Той се усмихна. — Спомняте ли си „Звънчетата на клоуна“?

— Разбира се! — извика мистър Сатъртуейт. — Там ли ще бъдете?

Мистър Куин кимна.

— За седмица или десетина дни. Може и по-дълго. Ако дойдете да ме видите някой ден, много ще се радвам.

Мистър Сатъртуейт се почувства някак странно успокоен от това уверение.