Керелин Спаркс
Забранени нощи (8)

Глава 8

— Тази вечер има много хора — каза Маги, докато Ванда се приближаваше бавно с корвета си към входа на Роматех.

Ванда погледна в огледалото си за обратно виждане. Не можеше да види себе си, но забеляза няколко коли зад нея. Пред тях имаше две. Изглежда, че всички местни вампири бяха дошли на партито за годежа на Джак.

— Мразя партитата.

Маги се изсмя.

— Ще ти се отрази добре. Работиш прекалено много.

— Петъчните вечери винаги са най-натоварени в клуба. Трябва да съм там.

— Няма да те има само няколко часа. Кора Лий и Памела бяха щастливи да помогнат — каза Маги. — Освен това се нуждаеш от почивка. Имаше тежка седмица.

Охраната пусна още една кола през портата и Ванда придвижи корвета още малко напред.

Маги приглади полата на червената си коктейлна рокля от тафта.

— Не е ли забавно да се издокараш за разнообразие? Ако тази вечер бях вкъщи, щях да помагам на съпруга си да рине гуано^[1] от прилепи.

— Звучи по-добре от това — измърмори Ванда.

— Спри да се жалваш. Изглеждаш прекрасно в тази рокля.

Ванда изстена. Изобщо не трябваше да се съгласява да вземе назаем една от роклите на Памела. Маги, Памела и Кора Лий се бяха обединили и настояли да я облече. Но тя беше по-висока от Памела и сребърната сатенена рокля й бе прекалено къса, стигаща до средата на бедрата й. Бюстието бе прекалено ниско. Тя дръпна една от тънките презрамки.

— Тази рокля е прекалено разголена.

Маги изсумтя.

— А гащеризоните ти не са?

— Те са удобни. И обичам камшикът да ми е подръка.

— Няма да ти трябва камшик на годежно парти — Маги я погледна лукаво. — Просто те е страх, че Фил ще те види толкова красива и женствена.

— Не ме е страх. — Миналата нощ Фил беше казал, че тя се страхува, а сега и Маги. — Мога да се размотавам и по гол задник на партито, ако искам. Нищо не ме плаши.

— Тогава ще имаш достатъчно кураж да ми кажеш какво се случи снощи в ДВК.

Ванда стисна кормилото.

— Нищо не е станало.

— Това е странно. Фил каза абсолютно същото.

— Наистина ли?

Ванда бе облекчена, че не беше говорил за сблъсъка им. Не можеше да повярва, че отново се бе озовала в прегръдките му, целувайки го сякаш животът й зависеше от това. И беше стигнала много близо до това да се предаде напълно. Този мъж бе прекалено изкушаващ. И твърде любопитен за миналото й.

Още една кола премина през портата и Ванда подкара корвета си към кабината на охраната. Свали прозореца си и подаде поканата си на охранителя.

Той се наведе, за да надникне в колата й.

— Имената ви?

— Аз съм Ванда Барковски, а това е гостенката ми Маги О’Калахан.

Мъжът провери списъка си и й върна поканата.

— Може да минете.

Ванда вдигна прозореца си и подкара по дългата алея на Роматех.

— Предполагам, че ти си телепортирала Фил снощи в къщата?

— Да. Предложих му да го доведа в клуба, но той предположи, че няма да искаш да виждаш никой. — Маги я погледна тревожно. — Изглежда, че те разбира много добре.

— Не искам да говоря за това. — Ванда мина през паркинга, търсейки свободно място. — Не мога да повярвам, че си му показала онова интервю от риалити предаването.

— То е публично достояние. Освен това Фил мисли, че трябва да решиш някои проблеми от миналото си.

— Знам проклетата му теория. Пълни глупости. — Тя забеляза свободно място в следващия ред и настъпи газта, за да стигне до него, преди някой да я изпревари. — И не искам да се рови из миналото ми. Изобщо не му влиза в работата!

— Той просто иска да ти помогне с проблема ти с гнева.

— Аз нямам проблем с гнева!

Ванда стъпи на спирачките, когато една двойка излезе измежду две коли. Жената изпищя, когато корветът заби на няколко сантиметра пред тях.

Мъжът удари капака на колата.

— Спри да караш толкова бързо на паркинга!

— Така ли? — Ванда смъкна прозореца си. — Гледай къде вървиш, задник! — извика тя и им показа среден пръст.

Двойката се отдалечи, мърморейки.

Ванда пое дълбоко въздух. Това беше близко.

— Нямаш проблем с гнева, а? — прошепна Маги.

— Те си го изпросиха.

Ванда спря на празното място и прибра ключовете си в сребърната чантичка, която Памела бе настояла да ползва.

Измъкна се от колата и провери роклята си. Проклетото бюстие бе изрязано толкова ниско, че лилавата татуировка на дясната й гърда се виждаше. Тя въздъхна. Преди десет години изглеждаше като добра идея. Беше се насладила да шокира тесногръдите стари вампири на годишния гала-бал, но след няколко години шокът бе изгубил блясъка си.

Тогава подстрига косата си и я боядиса лилава. Това беше проработило добре. Шокираните хора имаха склонността да се държат настрана. По-късно започна да носи камшик около кръста си. Вещаещата заплаха от насилие, държеше настрана почти всички.

Освен Фил. Той никога не се е страхувал от нея.

— Какво знаеш за годеницата на Джак? — попита Маги, докато вървяха към входа на Роматех.

— Казва се Лара — Ванда постави дръжката на чантата си на рамо. — Чух, че била от Луизиана и че е ченге.

— Значи е смъртна?

— Предполагам.

— Колко интересно. — Маги я погледна остро. — Не е ли невероятно колко много вампири намират истинската си любов и щастие сред невампири?

— Това е нелепо.

— Мисля, че е романтично.

Ванда изсумтя.

— Ти се омъжи за вампир.

— Аз се омъжих по любов — настоя Маги. — Ако съпругът ми беше смъртен, нямаше да се поколебая нито секунда. Няма нищо по-красиво от истинската любов.

— Нуждая се от питие.

Маги й се присмя.

— Отрицанието няма да те спаси, когато стрелата на Купидон те уцели.

— Ако видя някъде в района Купидон, ще откъсна малките му пухкави ръчички — каза Ванда и отвори вратата на Роматех.

Из фоайето се мотаеха няколко вампира. Конър стоеше зад една маса, облечен в килт от черно-бял плейд и черно яке. Той приключи с проверката на чантата на една жена и й я подаде обратно.

Маги забърза към него, усмихната.

— Здравей, Конър.

— Маги, хубавото ми девойче. — Конър се наведе през масата, за да я прегърне. — Радвам се да те видя отново.

Ванда скръсти ръце. Конър никога не беше наричал нея хубава.

— Трябва да проверя чантата ти, Маги — каза Конър.

— Искаш да видиш снимките ми?

Маги отвори чантата си и извади малка купчинка от снимки.

Конър прегледа чантата й, докато Маги ровеше из снимките.

— На тази е Пиърс заедно с дъщеря ни Луси. — Маги я показа на Конър. — А това е миналият Хелоуин, когато Луси бе принцеса. Сама направих костюма й.

— Тя е малка хубавица, девойче. — Конър й подаде чантата. — Осиновила си я?

— Да — побърза да обясни Маги. — Биологичната й майка е вуду принцеса от Ню Орлиънс, която пробутала на Пиърс любовна отвара, за да може да го прелъсти. След като забременяла, тя изтрила паметта му и го изоставила. Тогава го превърнали във вампир. Но той имал амнезия и не си спомнял кой е или че е станал баща. По това време Корки Кърант го открила и го довела в Ню Йорк, така той се превърнал в Дон Орландо де Корасон, звездата от сапунената опера „Когато вампир се превърне“. Тогава го срещнах аз и Иън ми помогна да открия истинската му самоличност. Много е просто наистина.

Очите на Конър се бяха изцъклили още на средата от историята на Маги.

— Ясно.

— Старата история с амнезията и тайното бебе… — сухо отбеляза Ванда. — Случва се постоянно.

Маги я погледна раздразнено и прибра снимките в чантата си.

— На мен ми се случи и няма как да съм по-щастлива.

— Тогава много се радвам за теб. — Конър се обърна към Ванда. — Трябва да проверя и твоята чанта.

— Помислих си, че никога няма да попиташ.

Ванда хвърли чантата си на масата. Този път бе готова.

Той отвори сребърната й вечерна чанта. Очите му станаха огромни.

Тя бе доста горда, че беше успяла да напъха в малката чанта чифт белезници, превръзка за очи, масажора за гърба си и бутилка виагра. Усмихна се мило.

— Нещо не е наред ли, Конър?

— Виждам, че си дошла подготвена. — Той я погледна иронично и й върна чантата. — Наслаждавай се на вечерта си.

— Ще го направя — отвърна Ванда и тръгна към залата.

Маги я настигна и прошепна:

— Какво има в чантата ти?

Ванда й я подаде с усмивка.

Маги я отвори и се разсмя.

— Скъпа, толкова ми липсваше. — Тя й подаде чантата с лукав поглед. — Сигурно планираш да правиш секс с някой. Чудя се кой ли може да е това?

— Беше шега, Маги. Не го мисли за нещо повече — каза Ванда и влезе в залата.

Високоволтовите вампири бяха на подиума, изпълнявайки „That’s Amore“^[2]. На дансинга имаше двойки, щастливо танцуващи в такт с музиката. Ванда изстена.

Имаше опашка от чакащи да поздравят Джак и да се запознаят с годеницата му Лара.

— О, тя е красива — отбеляза Маги. — И изглежда щастлива. Ела, нека се наредим на опашката.

Ванда огледа залата, докато вървяха към края на чакащите. Нямаше следа от Фил. Тя грабна една чаша от минаващия покрай нея сервитьор. Бе пълна с Газирана кръв — смес от шампанско и синтетична кръв. Изпи я на три глътки.

Маги се намръщи насреща й.

— Добре ли си?

— Разбира се. — Ванда смени празната чаша за пълна от друг сервитьор. — Просто съм гладна.

— Мисля, че си нервна.

— Защо всеки иска да ме психоанализира?

— Не знам. Може би има нещо общо със седемте дела, заведени срещу теб през последната година — измърмори Маги със саркастичен тон. — Това може да е знак, че не се справяш добре с отношенията си.

— Ще съм много добре, ако всички ме оставят на мира.

Маги въздъхна.

— Имаш приятели, Ванда. Независимо дали ти харесва, или не, има хора, които ги е грижа за теб.

Очите на Ванда запариха, когато сълзите заплашиха да потекат.

— Не бъди мила с мен. Не мога… да го понеса.

Тя отпи още малко Газирана кръв.

Маги я погледна тъжно.

— Скъпа, не можеш да страдаш така вечно. Нуждаеш се от помощ.

Ванда пое дълбоко въздух и примигна, за да прогони сълзите си.

— Добре съм. — Тя бе силна, по дяволите. Протегна се да затегне камшика около кръста си, но тогава осъзна, че той не беше там. — По дяволите, имам чувството, че съм облякла някоя нощница.

— Изглеждаш прекрасно. Този сребърен сатен кара кожата ти да сияе, а очите ти да блестят. Фил изглежда напълно зашеметен.

— Какво? — Ванда се огледа бързо наоколо. — Къде е той?

— Тъкмо влезе от вътрешния двор. — Маги посочи към стъклената стена в дъното на залата, гледаща към градината. — Оу, сега тръгна към нас.

Ванда преглътна. Той изглеждаше невероятно красив в черния си смокинг, който прилепваше по широките му рамене и тесните му бедра. Русите и червените кичури в косата му блестяха, а прекрасните му сини очи бяха фокусирани върху нея.

— О, боже мой.

Маги се подсмихна.

— Ето я и стрелата на Купидон. Право в десетката.

Ванда сграбчи ръката на Маги.

— Задръж го. Трябва да вървя.

— Пъзла — изсъска Маги, докато Ванда бързаше да избяга.

Тя заобиколи залата, прикривайки се зад различни групи вампири, за да не я забележи. Не бе страх. Беше паника. Нервите й бяха опънати дори преди Фил да се върне в живота й.

В далечния тъмен край тя откри редица столове, които на практика бяха скрити от няколко големи растения в саксии и огромна ледена скулптура на близката маса. Тя завъртя очи. Беше огромен Купидон, изваян от лед. Тогава забеляза, че на масата имаше храна за смъртни. Нищо чудно, че този ъгъл беше пуст. Повечето от гостите бяха вампири, затова нямаха интерес към смъртната храна, освен ако не вървеше на два крака.

Ванда допи Газираната кръв и остави чашата си до поднос със скариди. Бутилка с червен цвят привлече погледа й. Прочете етикета й: Луизиански лютив сос. Може би бе тук за годеницата на Джак.

Тя отиде до редицата столове, закачи дръжката на чантичката си на гърба на един и седна. Нямаше и следа от Фил. Всъщност нямаше следа от никой. Пое дълбок дъх. Щеше да се опита да остане спокойна дори когато бе объркана каша от противоречия. Болеше я от самота, но ето я в разгара на партито, опитвайки се да остане сама. Копнееше да усети ръцете на Фил около себе си и ето я тук, криеща се от него.

Той просто бе толкова изкушаващ. Тя обичаше начина, по който се чувстваше в ръцете му. Чувстваше се красива, желана, обичана. Беше минало толкова много време, откакто се бе чувствала специална за някой.

Довери ми се, бе казал той. Тя желаеше да му се довери, но как можеше да се довери на любовта? Винаги беше казвала на останалите, че няма нищо по-свещено от любовта. Вярваше на това с цялото си сърце, но дълбоко в себе си знаеше, че любовта бе за другите, не за нея. Любовта винаги я беше проваляла, винаги й бе носила болка и страдание. Искаш да прекараш живота си в продължение на векове, страхуваща се да обичаш друг човек? Думите на Фил все още й причиняваха болка.

— Здравей, Ванда. Как си?

Тя отблъсна мрачните мисли, за да види как към нея се приближава Шана.

— Здрасти.

Красивата жена на Роман Драганести носеше новороденото им бебе, увито в розово одеяло. Тя свали торбата с памперсите от рамото си и я пусна до стола, след това се върна до масата с храна. Носейки бебето в една ръка, Шана използва другата, за да напълни една чиния с храна.

— Кълна се, трябва да я кърмя на всеки час. От това съм гладна постоянно.

— Да…

Вълна на съжаление удари Ванда. След смъртта на майка й, тя бе обичала да се грижи за по-малките си братя и сестри. Но никога нямаше да може да има свои деца, тъй като беше вампир и яйцеклетките й бяха мъртви.

— Добре ли си?

Шана я погледна притеснено и добави още грозде към чинията си.

Ванда стисна зъби.

— Страхотно съм.

— Добре. Тогава, ако нямаш нищо против… — Шана се върна бързо и постави бебето в ръцете на Ванда. — Много ти благодаря.

Ванда се скова.

— Но…

— Толкова е трудно с две малки деца. — Шана отново отиде до масата и си наля малко пунш. — Дадох свободна вечер на Радинка, защото беше изтощена. А Роман е зает с някакви официални неща на сборището. — Тя посочи към дансинга. — Оставих Тино да поскача с музиката. Надявам се да се изтощи.

Шана изпи чаша с пунш и си наля нова.

— Нуждая се от много течности. Е, наслаждаваш ли се на партито?

— Разбира се — измърмори Ванда.

Тя сведе поглед, не желаейки дори да погледне бебето. То имаше изненадващо силно телце, облечено в розова рокля с розови пъпки, избродирани на якичката. Закръглени розови бузи. Розова уста, която се отваряше и затваряше като на малка рибка. Големи сини очи.

Ванда преглътна трудно. Очите на Фрида бяха със същия оттенък на синьото. Обагрени с малко зелено, те изглеждаха почти тюркоазени.

— Как… — Гласът й прекъсна и тя прочисти гърлото си. — Как е името й?

— София. — Шана хапна едно зърно от гроздето. — Кръстена е на майката на Роман, която е загинала, когато е бил много малък.

Очите на Ванда запариха. Тя никога нямаше да може да почете паметта на майка си, като кръсти дете на нейно име. С треперещи пръсти, дръпна одеялото от главата на София. Черна коса. Точно като на Жозеф. Старата рана в сърцето й се разтвори наново и тя премигна, за да прогони сълзите. Не можеше да направи това. Трябваше да върне бебето.

Погледна към Шана.

— Аз…

— Харесва те — усмихна се младата майка. — Обикновено започва да пищи, ако не разпознава кой я държи.

— Но… — Ванда погледна надолу към бебето. Как може да ме харесваш? Вътрешно умирам.

София размаха малко юмруче във въздуха и размърда уста, сякаш се опитваше да говори.

— Ето те, Ванда. — Маги надникна зад огромната ледена скулптура. — Търсих те навсякъде.

Сърцето на Ванда подскочи, после се успокои, виждайки, че Маги е сама. Не бе довела Фил със себе си.

— Къде е той?

— Божке, чудя се за кого ли говориш. — Маги заобиколи масата. — Здрасти, Шана.

— Как си, Маги?

Шана я посрещна с прегръдка.

— Страхотно. А това трябва да е новото ти бебе. — Маги се забърза към Ванда, за да погледне детето. — Дево Мария и Йосиф, какво красиво малко момиченце.

— Благодаря ти. — Шана се приближи с чинията си с храна.

— Къде е Фил? — Ванда прошепна на Маги.

— В момента е зает с охраната. Каза, че по-късно ще те намери. — Устните на Маги се извиха. — Не знаех, че си толкова добра с бебетата.

Ванда стисна зъби.

— Не съм.

Шана отхапа от един крекер.

— София наистина хареса много Ванда.

— Прекалено малка е, за да знае по-добре — измърмори Ванда.

Шана се подсмихна.

— Всъщност тя има много добри инстинкти, що се отнася до хората. Винаги плюе Грегори и Радинка твърди, че го прави, защото той е женкар.

— Толкова се радвам, че се натъкнах на теб, Шана. — Маги извади една снимка от чантата си. — Исках да говоря с теб за дъщеря си Луси. Сега е на седем години. Смъртна е, тъй като Пиърс й е станал баща, преди да се превърне.

— Разбирам — Шана разгледа снимката. — Много е сладка.

— Проблемът е, че Луси вече ходи на училище — продължи Маги. — И е трудно да се обясни защо родителите й никога не са на разположение през деня. И се тревожим, че може да се изпусне и да спомене, че родителите й са вампири, а прачичо й и леля й са шейпшифтъри.

Ванда трепна, а бебето изхленчи.

Шана се наведе да прошепне няколко успокоителни думи на дъщеря си.

— Оу, съжалявам, Ванда — каза Маги. — Сигурно те шокирах. Много от вампирите не знаят за шейпшифтърите.

Ванда сви рамене.

— Знам за тях.

Мускулите й се напрегнаха и всепоглъщащата паника заплаши да я превземе. Тя остана без дъх.

— Добре ли си? — Шана остави чинията си на близкия стол. — Искаш ли да взема бебето?

— Аз… — погледът на Ванда срещна този на бебето и тя замръзна. Времето се забави и лекото усещане за спокойствие премина през нея, разнасяйки се бавно. Пристъпът на паника премина. — Добре съм.

— Добре. — С усмивка Шана върна на Маги снимката на Луси. — Дъщеря ти е идеален кандидат за училището, което отваряме тази есен. Имаме няколко смъртни деца там — деца, които знаят прекалено много, като дъщерята на Хедър и Жан-Люк, Бетани.

— Звучи чудесно.

Маги прибра снимката в чантата си.

— Часовете ще бъдат през нощта, за да може родителите да телепортират децата си до училище — Шана взе обратно чинията си и се спря с парче сирене на половината път до устата си. — О, боже, току-що ми хрумна страхотна идея. Ти беше актриса в ДВК. Може да преподаваш актьорско майсторство на учениците!

Маги остана с отворена уста.

— Аз? Да преподавам?

— Да! — Шана се ухили. — Може да телепортираш Луси в училището и да оставаш за часа си. Какво мислиш?

— Е, звучи по-забавно от това да рина гуано от прилепи цяла нощ — измърмори Маги.

— Видя ли? — Шана я погледна окуражително. — Съпругът ти също е добре дошъл да преподава.

Маги кимна бавно.

— Може да използваме допълнителните пари.

— Страхотно! Ела да ти намерим две молби за работа и документите за регистрация за Луси. В офиса ми са. — Шана остави чинията си на масата и погледна към Ванда. — Може ли да наглеждаш София за още няколко минути? Благодаря ти!

— Но… — Ванда гледаше невярващо как Шана и Маги изчезват. — По дяволите — тя погледна към бебето. — Преструвай се, че не си чула това.

София погледна към нея с широко отворени, любопитни очи.

Ванда въздъхна.

— Предполагам, че временно оставаш с мен.

Бебето издаде мляскащ звук.

Ванда я нагласи в ръцете си и зачака. И чака. Докосна бузата на бебето. Кожата й бе толкова мека и нежна. Последният път, когато държа бебе, бе през 1927 година, когато се роди брат й Жозеф. Винаги беше мислила за него като за свое бебе. Той бе само на дванадесет, когато отиде да се бие с баща си и братята си срещу нацистите.

Очите й се изпълниха с влага. Беше го умолявала да не отива. Умоляваше го да избяга с нея и сестрите им. Но той искаше да докаже, че не е бебе, че е пораснал.

Беше прекалено млад, за да умре.

— Здрасти — поздрави я детски глас.

Ванда примигна, за да спре сълзите. Малко момче с руси къдрици и сини очи стоеше до масата с храна. Бе облечен в син костюм, но ризата му беше раздърпана, а вратовръзката накривена.

— Аз съм Тино.

Той си взе една курабийка от масата и я захапа.

Тя и преди беше виждала Константин Драганести, но никога не бе говорила с него.

— Аз съм Ванда.

Той изяде курабийката и си взе друга.

— Знаеш ли, че косата ти е лилава?

— Да. — Очевидно малките деца не знаеха, че трябва да стоят настрана от хора с лилава коса.

— Виждала ли си моята мама? — Тино приключи и с втората курабийка. — Тя ми каза да дойда тук, щом се уморя да танцувам.

— Шана отиде до офиса си за малко. Веднага ще се върне.

Тино се приближи до Ванда, изучавайки я с любопитство.

— Какво правиш с малката ми сестричка?

— Нямам никаква идея.

Той се наведе напред, за да изучи лицето на София.

— Мисля, че те харесва. Когато не харесва някой, пищи. — Момченцето изду гордо гърди. — Никой не може да пищи по-силно от сестра ми.

Не си чул мен, помисли си Ванда.

— Искаш ли да видиш какво мога да правя? — попита Тино, после изчезна. — Та–да! — каза той, щом се появи седнал на стола до нея.

— Леле. — Ванда се вгледа в него. Беше чувала слухове, че синът на Роман е специален, но не бе осъзнала, че малкото момче може да се телепортира. — Това е невероятно.

— Знам. — Той се усмихна самодоволно. — Сестра ми не може да го прави.

— Предполагам, че ти вече си пораснал — отбеляза сухо Ванда, спомняйки си колко бързо искаше да порасне Жозеф.

— Така е. — Тино седна на стола до нея. — Имам повече сила от София.

— Сила?

Той кимна.

— Тя иска да ти помогне, но не е достатъчно силна. Искаш ли аз да се опитам?

Ванда го погледна внимателно.

— Какво да опиташ?

Тино сложи малката си ръка върху нейната. Носът му се намръщи и той направи физиономия.

— Боли те много силно.

— Аз съм вампир. Не се разболявам.

— Това е… стара болка — прошепна детето. — В сърцето ти.

Ванда усети изтръпване на ръката си — там, където я държеше Тино.

— Какво правиш?

И как, по дяволите, знаеше за болката й?

Малкото момче трепна.

— Опитвам се да излекувам болката ти, но е прекалено дълбока.

— Не! — Ванда се отдръпна, отскубвайки се от момчето. — Нуждая се от болката си. Тя е това, което съм. — По дяволите, бе живяла с нея толкова време, че не можеше да си представи да бъде без нея. — Тя… тя ме предпазва.

— От какво?

— От… от още болка.

Тино изглеждаше объркан.

— Не разбирам.

— Това е като… да си счупиш крака. Болката ти напомня да внимаваш да не счупиш и другия си крак. Ако имаш един счупен крак, не би искал да счупиш и другия, нали?

Тино подръпна изкривената си вратовръзка.

— Не искам нито един счупен крак.

Ванда му се усмихна тъжно.

— Много си мил, че искаш да ми помогнеш, но аз… се счупих много отдавна. И не знам как да се оправя.

— Трябва да искаш да се оправиш — чу се дълбок глас иззад цветето.

Ванда ахна, щом Фил се показа.

— Ти… не трябва да шпионираш хората.

Сърцето й биеше като лудо. Колко беше чул? Дали наистина мислеше, че тя не иска да се оправи? Тя не беше мазохист, по дяволите. Просто се опитваше да се предпази.

— Проверявах периметъра.

Погледът му се плъзна бавно по тялото й, след това обратно по краката й, покрай бебето в скута й и се спря на татуировката на прилеп върху гърдата й. Устните му се извиха в усмивка.

Ванда не обърна внимание на трепета, който се спусна по ръцете й, и го погледна строго.

— И всичко ли е наред?

— О, да. — Очите му блестяха. — Изглежда добре — Той се усмихна на момчето. — Здрасти, Тино.

— Здрасти, Фил. — Константин се размърда на стола си. — Искаш ли курабийка? С шоколадови парченца са.

Фил сложи малко сирене и крекери в една чиния и я подаде на малкото момче.

— Повярвай ми. Това е, което искаш.

Тино прие чинията, намръщен.

— Но аз искам…

— Тино! — повика го Шана, която тъкмо идваше заедно с Маги. — Надявам се, че ядеш и нещо друго, а не само курабийки.

— Така е! Виждаш ли? — Тино й показа чинията си и лапна един крекер.

— Браво, съкровище. — Шана целуна главата му и отиде до Ванда. — Благодаря ти, че гледа София — каза тя и взе бебето, което вече спеше дълбоко. — Никога не съм осъзнавала колко си добра с децата. Трябва да направиш като Маги и да си осиновиш едно.

Ванда остана с отворена уста.

— Каква прекрасна идея!

Маги плесна с ръце и се ухили.

— Няма начин — възпротиви се Ванда. Тя трепна при развеселеното изражение на лицето на Фил. — Ръководя стриптийз клуб, забравихте ли?

— Какво е това? — попита Тино с пълна уста.

— И имам проблем с гнева — продължи Ванда. — Да не споменаваме факта, че съм мъртва през половината време.

Тя погледна към момчето. Надяваше се, че неживият статус на баща му не дойде като шок на Тино. Трябваше да знае, че баща му бе мъртъв през деня.

Зачуди се дали малкото момче прави бели, когато баща му не беше там, за да го спре. Можеше да си представи как Шана му казва: Само изчакай баща ти да се събуди от мъртвешкия си сън. Тогава ще си имаш големи неприятности.

Ванда бавно осъзна, че всички са млъкнали и я зяпат.

— Какво?

Тя погледна надолу към роклята си, за да се убеди, че не е покрита с бебешка плюнка.

— Току-що призна, че имаш проблем с гнева — каза Фил, а светлосините му очи блестяха. — Това е първата стъпка към подобрението.

— Точно така — кимна Шана. — Не можеш да поправиш един проблем, преди да признаеш, че съществува.

— Е, не е ли това прекрасно — отвърна Ванда и се изправи, премятайки чантата си на рамо. — Забавлявах се достатъчно за една вечер. Ще вървим ли, Маги?

— Още не сме се запознали с Лара — напомни приятелката й.

— И не си говорила с мен — каза Фил.

— Аз не… — започна Ванда.

— Прекрасно! — прекъсна я Шана. — Ще кажа на Роман, че спазваш решението на съда и имаш среща с наставника си. Той ще е впечатлен.

По дяволите. Ванда не виждаше начин да се измъкне от това положение. Но последното нещо, от което се нуждаеше, беше още един сблъсък с Фил. Самоконтролът й се изпаряваше, когато бе около него.

— Ела, Тино. Нека намерим баща ти. — Шана взе торбата с памперсите и погледна към Маги. — Ще ти се обадя — каза тя и се отдалечи с бебето.

Константин им помаха за довиждане и изтича след майка си.

— Трябва да довърша обиколката си — съобщи Фил. — Ще се срещнем тук след петнадесет минути — той прегърна Маги, усмихна се на Ванда и потегли.

Ванда не можа да се въздържи да не се възхити на прекрасния му задник, докато той се отдалечаваше. И все пак се питаше защо бе прегърнал Маги, но не и нея.

Разбира се! Той я пазеше в къщата и бе неин наставник. Беше му забранено да има връзка с нея и повечето от присъстващите вампири го знаеха. Значи, докато останеше в балната зала, обградена от останалите вампири, трябваше да държи ръцете си далеч от нея.

Щеше да е в безопасност от прелъстителните му маневри. И от собствената си слабост. Ванда се усмихна на себе си. Изведнъж партито не й изглеждаше толкова неприятно.