Керелин Спаркс
Забранени нощи (4)

Глава 4

Ванда влезе в клуба с камшик в ръка и остави очите си да привикнат към светлината. Бяха останали само няколко клиенти. Другите сигурно се бяха телепортирали при първата поява на опасност. Останалите клиенти се бяха събрали в кръг, бъбрейки тихо.

— Той е толкова невероятно силен — прошепна една вампирка на приятелката си.

— И толкова красив — отвърна приятелката й.

Ванда изсумтя. Всеки си имаше свой вкус. Охранителят й Хюго беше толкова широк, колкото и висок. Масивната му глава седеше направо върху огромните му рамене. Тя често се бе чудила как изобщо са го превърнали във вампир, като няма видим врат, където да бъде захапан.

— Извинете ме. — Тя избута двете момичета, за да мине.

— Ванда. — Зад нея се чу дълбок дрезгав глас.

Тя се обърна изненадано и видя Хюго.

— Какво? Тогава, кой…

Той постави огромната си ръка на рамото й.

— Трябва да говоря с теб.

— Не сега!

Тя се изплъзна от него и си проправи път през тълпата. Изведнъж спря, ахвайки.

Макс лежеше по гръб, а Фил седеше върху него. Юмруците на Фил бяха на пода от двете страни на бившия танцьор, а в тях той стискаше сребърна верига, която минаваше през гърдите на Макс. Веригата не само бе приковала Макс на пода, но му пречеше и да се телепортира.

Ванда остана загледана в тях за няколко секунди. Нищо чудно, че тълпата шушукаше изумено. На практика бе нечувано някой смъртен да е достатъчно бърз да хване вампир и достатъчно силен, че да го задържи.

На пода, в краката й, на приглушената светлина, проблесна една дълга кама. Мили боже! По гръбнака й премина студена вълна. Ако Макс я бе пронизал в сърцето, вече щеше да е купчина пепел. По някакъв начин Фил бе успял да го обезоръжи и беше спасил живота й, а дори не изглеждаше задъхан.

Коленете й почти поддадоха.

Момичетата зад нея въздъхнаха.

— Какви красиви очи — прошепна една от тях.

Хватката на Ванда върху камшика се затегна и тя се пребори с нуждата да се скара на момичетата. Но какво можеше да каже? Долу ръцете, той е мой? Не можеше да предявява претенции към него.

Погледна настрани смутена от това, че се бе поддала на ревността и се вълнуваше толкова лесно от усмивката и сините очи на един мъж. Чувството на безсилие премина в гняв, когато забеляза тримата танцьори, наблюдаващи сцената от бара. Тези безгръбначни страхливци.

Хюго я хвана за ръката и я издърпа настрани от тълпата.

— Ванда, трябва да говоря с теб. Отнася се за онзи смъртен.

— Знам — каза тя със стиснати зъби. — Той е невероятно силен и красив. Искаш ли да се присъединиш към фенклуба му?

Хюго изглеждаше объркан.

— Не. Има нещо странно в него. Движи се прекалено бързо.

— Говори ми. Той залови един психопат и ме защити от сигурна смърт, което, вярвам, е твоята работа. — Тя се вгледа в охранителя. — Ако си по-бавен от един смъртен, може да съм наела грешния мъж.

— Не, не! Ще се погрижа за Макс. Просто реших, че е по-добре да те предупредя за…

— Какво мислиш да правиш? — Ванда внезапно усети в нея да се надига тревога.

Тя не искаше повече смърт да й тежи на съвестта.

— Мислех да го телепортирам надалеч оттук и да го предупредя да те остави на мира — измърмори Хюго. — И си мислех да го ударя в корема, ако нямаш нищо против.

— Оу. Предполагам, че мога да живея с това. — Тя отново си проправи път през тълпата.

Всички се отдръпнаха, за да мине Хюго.

Фил все още държеше борещия се вампир, сякаш бе наказано малко дете. Макс не изглеждаше да изпитва болка, тъй като сребърната верига бе върху дрехите му. Ако имаше контакт с кожата му, щеше да има ужасни миришещи и цвъртящи рани.

Фил погледна нагоре към нея.

— Какво искаш да направя с него?

— Хюго ще се погрижи за него.

Сякаш по даден знак, охранителят изръмжа. Тълпата отскочи назад.

Макс се задъха, щом видя Хюго да приближава като голяма мечка.

— Не! Пусни ме. Ще оставя Ванда на мира, обещавам.

— На срещата на сборището ти се каза да я оставиш на мира. — Фил погледна надолу към него. — Очевидно не може да ти се вярва.

— Нарушаваш ограничителната си заповед — Ванда нави камшика около кръста си и го върза. — Вярвам, че дължиш на съда пет хиляди долара.

Макс се изплю по ботушите й.

— Кучка такава! Ти си тази, която ми дължиш пари!

— Достатъчно. — Хюго се протегна надолу и хвана Макс за врата. — Държа го — каза той на Фил. — Можеш да го пуснеш.

Щом Фил скочи на крака и вдигна сребърната верига, Хюго се телепортира заедно с Макс. Фил прибра веригата в джоба на панталоните си и вампирките се приближиха.

— Беше невероятен — доближи се едно от момичетата.

— Трябва да заявя — Кора Лий обви ръка около неговата, — никога не съм виждала подобна бурна и мъжествена демонстрация.

— Шоуто приключи — измърмори Ванда.

Очите на Фил заблестяха от веселие, когато се наведе да вземе камата на Макс.

— Може да искате да се отдръпнете, дами. Това е опасно оръжие.

Въздишайки, жените отстъпиха назад.

Фил се съсредоточи върху Ванда.

— Мога ли да поговоря с теб насаме?

— Аз… предполагам.

Тя се обърна сковано и го поведе към офиса си. Нервите й се изопнаха от мисълта отново да бъде сама с него. Но трябваше да го направи. Трябваше да се извини за това, че в миналото му бе причинила толкова много болка.

Когато той влезе в офиса й, тя го изгледа за кратко, после затвори вратата.

— Благодаря ти, че ни защити.

— Пак заповядай. — Той остави камата на бюрото й.

— Поне Макс не донесе проклетата змия.

Фил се обърна да я погледне.

— Змия?

— Почти петметров питон. Макс танцува с нея. Или поне се опитва. Змията имаше други планове.

Тя пое дълбоко въздух. Слава на бога, че Фил не бе вампир и не можеше да чуе как сърцето й бие. В него имаше нещо и очевидно тя не бе единствената, която го усещаше. Всички жени реагираха на присъствието му и това я караше да развие странно чувство за собственост.

Той й влияеше още от самото начало. На деветнадесет беше слаб и висок, но въпреки това излъчваше земен сексапил, който й въздействаше. Сега, когато бе на двадесет и седем, бе изпълнил високата си фигура с мускули и излъчване на мъжка сила. Всяко нервно окончание в тялото й усещаше присъствието му и бе привлечено от него или гореше за него.

Сигурно полудяваше. Не бе ли изпитала достатъчно болка през живота си? Щеше да се извини и да го остави. Тя пое дълбоко въздух и срещна неподвижния му поглед.

Той пристъпи към нея.

— Трябва да се извиня.

Тя примигна. Той бе откраднал думите от устата й.

— Но…

Фил вдигна ръка, за да я спре.

— Трябва да кажа това. Бях на тротоара и чаках таксито ми да дойде, когато осъзнах, че съм лицемер. Пожелах да ти помогна да се справиш с гнева си, но не се справих с моя собствен. Бях груб…

— Но ти имаш цялото право да ми бъдеш ядосан. Аз те тормозех, направих те нещастен. Не трябваше да се отнасям така с теб.

Очите му станаха по-меки.

— Можех да страдам от много по-лоши неща от това една красива жена да флиртува с мен.

Синевата в погледа му накара гърдите й да се стегнат, сякаш й бе трудно да диша.

— Много си мил, но аз не го заслужавам. Беше прав. Аз бях отегчена, а ти изглеждаше като безопасно развлечение. Наистина съжалявам.

— Аз също съжалявам. Връщах се в клуба, да се извиня, когато се появи Макс.

Тя си припомни странното предупреждение на охранителя си.

— Чух, че си реагирал много бързо.

— Работя за МакКей дълго време, затова съм научил няколко трика. — Той докосна джоба си. — Като това да нося сребърна верига с мен. Това е единственият начин да спреш един вампир да не ти избяга. — Фил наклони глава. — Имаш ли някаква охрана?

— Разбира се. Имам Хюго.

— Имам предвид извън клуба. Кой те пази, докато спиш?

Тя сви рамене.

— Заедно с Памела и Кора Лий си делим един апартамент, а сградата има наистина добра охрана. Никога не пускат някой в близост до апартамента ни през деня. Официално сме вписани като почиващи си през деня.

Той поклати глава.

— Това не е достатъчно. Може би трябва да се преместиш обратно в къщата на Роман, докато…

— Не! — Ванда вдигна и двете си ръце, сякаш да се предпази от зло. — Няма да се откажа от независимостта си. Направих го веднъж и ми отне повече от петдесет години да си я върна обратно.

Очите му се присвиха.

— Защо си се присъединила към харема?

По дяволите, сега каза прекалено много.

— Това е древна история. Забрави го.

Изражението на лицето му й даде да разбере, че той няма да забрави нищо.

— Не мисля, че това бе последният път, когато ще видиш Макс.

— Не може да ме притеснява, докато спя. Той е точно толкова мъртъв през деня, колкото съм и аз.

Фил й се намръщи.

— Не ми харесва мисълта да бъдеш сама.

— Аз не съм сама! — каза тя по-високо от необходимото и трепна. — Имам приятели. Притежавам този клуб. Животът ми е един голям купон.

Фил се приближи до нея, изучавайки лицето й.

— Плакала си.

— Добре съм. Сега, ако нямаш нищо против… — потрепери тя, щом той докосна бузата й.

— Вампирски сълзи. — Пръстът му проследи една линия по бузата й. — Те оставят лека розова следа.

Ванда се отдръпна.

— Лека нощ, Фил. Още веднъж ти благодаря, че ни предпази.

Той се вгледа в нея. Тя погледна настрани, а сърцето й се препъна под търсещия поглед на тези светлосини очи.

— Какво ще кажеш да ме закараш до вкъщи?

Ванда преглътна тежко. Тази вечер не беше ли минала през достатъчно? Но как можеше да му откаже? Той върна колата й. Спаси я от Макс. Но мисълта да прекара още време насаме с него, беше прекалено смущаваща. Нервите й нямаше да издържат. Чувствата й бяха объркана каша. Искаше да го докосне. Желаеше да усети силните му ръце около себе си. В същото време копнееше да замине някъде надалеч и никога повече да не се върне.

Тя притисна ръка към челото си.

— Аз… аз съм много заета.

— Ще ти отнеме само няколко секунди да ме телепортираш. Но тогава ще се наложи да ме оставиш да обвия ръце около теб и да те държа. Ако това те плаши прекалено много…

— Не ме е страх! — Тя стисна зъби, когато той бавно се усмихна. Проклет да е. Манипулираше я. — Все още си го връщаш, нали?

— Всъщност имам напредък с тези негативни чувства. Вече нямам видения как те карам да страдаш.

— Ох, това е голямо и благородно от твоя страна.

Устата му трепна.

— Колко мило да забележиш.

Погледът й се спусна надолу, после бързо се отмести. Мили боже, той наистина бе голям. Как можеше да е толкова възбуден? Беше докоснал единствено бузата й. Кожата й настръхна и изведнъж искаше да я докосне навсякъде.

Той хвана раменете й.

— Вместо да те карам да страдаш, мисля за всички начини, по които мога да ти доставя удоволствие.

О, господи, да не си посмяла да се размекнеш. Тя притисна разтрепераните си колене и постави ръце до гърдите му, повече за да се подпре, отколкото да го отблъсне. Той уви ръце около нея и я придърпа по-близо.

Ванда ахна, когато твърдата му възбуда се притисна към корема й.

— Не толкова близо. Трябва да се съсредоточа, за да се телепортирам. Не искаш да пристигнеш вкъщи без някой крайник, и нямам предвид някой крак.

Ухилен, той се отдръпна назад.

— Сега добре ли е?

Тя изстена.

— Неандерталец! — Ванда затвори очи и се фокусира върху градската къща на Роман. Тялото й започна да трепти, но когато усети, че това на Фил остава непокътнато, спря. — Нещо не е наред. Ти не идваш с мен.

— Любовната игра не беше достатъчна, съкровище^[1].

Тя го удари по ръката.

— Имам предвид, че тялото ти отказва да се телепортира.

— Аха — Фил я пусна и извади сребърната верига от джоба на панталона си. — Това трябва да е проблемът — той остави веригата на бюрото й. — И така, докъде бяхме стигнали?

Сърцето й изпълни малък подскок, когато той я придърпа отново в ръцете си. Тя постави дланите си върху гърдите му и усети силното биене на сърцето му. Ванда затвори очи, опитвайки се да се съсредоточи и да блокира всички усещания, които бушуваха в тялото й.

Ръцете му бяха толкова силни. Дъхът му разбъркваше косата й. А ароматът му — чист, но земен и изпълнен с мъжествена сила — замая главата й и я накара да мечтае за невъзможното.

Но то бе невъзможно. Без значение колко изкушаващ беше той, тя не можеше да си позволи да изпитва истински чувства към него. Бе преживяла цялата болка, която човек може да изтърпи в един живот. Просто щеше да го телепортира и да се върне обратно. Сама.

Усети съзнанието си да се разпада в черна дупка. Тя се понесе, вземайки Фил със себе си и всичко стана черно.

Фил никога не беше харесвал придвижването с един вампир. Това го поставяше в по-нисша роля, приемащ помощ, което се противопоставяше на инстинктите му да бъде доминиращ. Примиряваше се с това, защото войната с Бунтовниците беше по-важна от егото на някой. Що се отнасяше до телепортирането с Ванда обаче, той просто търсеше оправдание да я държи в ръцете си.

Приеха форма във фоайето на градската къща на Роман и Ванда мигновено се измъкна от прегръдката му.

Тя се намръщи и покри ушите си.

— Какъв е този ужасен звук?

— Сигурно сме задействали алармата — Фил отиде до контролния панел до входната врата и активира кода, за да спре високочестотното пищене. Предполагаше се, че само вампирите и кучетата могат да го чуват, следователно той приличаше повече на куче, отколкото му се искаше да признае.

— Момчетата обикновено се телепортират на задната веранда, за да могат да изключват алармата, преди да влязат.

— О, не знаех за това. — Ванда се огледа наоколо. — Мястото още си изглежда същото.

— Така е, макар че е почти празно — Фил натисна още няколко бутона, за да активира алармата. — Трябваше да засилим охраната. Не можем да си позволим Бунтовниците да се телепортират и да ни нападнат.

Ванда кимна.

— Има ли проблем да се телепортирам навън?

— Само секунда. — Фил извади телефона от джоба си и се обади в Роматех. Те щяха да получат съобщение за активираната аларма в къщата. — Здрасти, Конър! Фалшива тревога, всичко е наред — обясни той и затвори.

Ванда запристъпва от крак на крак, изглеждайки нетърпелива.

— Няма да стане, Фил.

— Какво няма да стане?

Тя кръстоса ръце.

— Каквото и да си намислил.

Той спря пред нея.

— Имам много неща наум. Може ли да си по-конкретна?

Тя се вгледа в него.

— Като се има предвид неандерталските ти наклонности, предполагам, че мислите ти водят до един и същи резултат.

— Нека видим. Мислех си да целуна тази твоя сочна уста. И доста обмислях идеята да смъкна този твой гащеризон. И тогава, естествено, ще мога да целуна всеки сантиметър от тялото ти. — Той се ухили. — Мисля, че си права, Ванда.

Тя изсумтя, но той забеляза изчервяването да пълзи по шията й.

Хвана я леко за раменете.

— Ела и седни за малко с мен.

Ванда поклати глава.

— Аз не мога. Аз… искам да забравиш за мен.

Той я освободи все едно го бе ударила.

— Да те забравя? Ванда, желая те от осем години. Никога не бих могъл да те забравя. И по дяволите, не искам да чакам още една нощ!

Очите й блеснаха от сълзи.

— Съжалявам, Фил. Не мога… — Тялото й потрепери и изчезна.

— От какво се страхуваш? — извика той към изчезващото й тяло.

Защо бягаше?

Защото знаеше, че той иска да прави секс с нея? Фил беше натрупал прекалено много страст, за да бъде задоволен от няколко малки целувки. И без съмнение Ванда също беше наясно с това.

Фил беше напълно сигурен, че тя е привлечена от него. Той бе този, с който искаше да флиртува преди години, и ако можеше да се вярва на Кора Лий, Ванда беше прекарала доста време, говорейки за него. Слухът му не бе толкова добър, колкото на вампирите, но все пак можеше да чуе как бие сърцето й, когато той е наблизо.

Тогава защо се страхуваше да се забърка с него?

Фил влезе в кухнята, за да хапне нещо и продължи надолу към стаята на пазачите в мазето. Спалното помещение изглеждаше странно без ковчезите. По-старите шотландски вампири предпочитаха да спят в ковчези, застлани с тартана на клана им, но всички бяха получили ново назначение, а Иън се беше оженил.

Финиъс МакКинли — младият чернокож вампир от Бронкс, спеше в голямо легло, застлано с червени сатенени чаршафи. На масата до леглото имаше снимка на семейството му.

Второ двойно легло бе поставено за Фил. Той беше оставил куфара си до него по-рано. Бързо разопакова нещата си, оставяйки допълнителната си униформа в гардероба, който изглеждаше странно празен без никакви килтове в него.

Имаше време, в което къщата бе препълнена с хора — Роман, посещаващите го вампири, харема от десет жени и пълен контингент от охранители, вампири и смъртни. Сега Роман беше семеен мъж, който живееше в Уайт Плейнс заедно с Конър и Хауърд Бар като охранители.

Фил се изкъпа и нагласи алармата до леглото си. Трябваше да стане поне тридесет минути преди Финиъс и Джак да заспят. Негова работа бе да ги пази през деня и да помогне, ако се наложи за охраната в Роматех.

Както всеки войник, Фил се бе научил да заспива бързо, но въпреки това се премята и обръща. Отначало реши, че е заради натрупаната страст. С напредването на нощта осъзна, че е повече притеснение, отколкото страст. Тревожеше се, че Ванда е сама и незащитена.

Удари възглавницата си и се върна към съня. Тя не беше сама. Хюго щеше да я защити.

Когато алармата се включи, той се събуди и провери часа. Навън все още беше тъмно, но слънцето щеше да изгрее след половин час. Вампирите по цялото източно крайбрежие щяха да потърсят подслон. Финиъс и Джак щяха да пристигнат скоро. Ванда щеше да отиде в апартамента, който делеше с другите две бивши членки на харема. Апартамент с неподходяща охрана.

И Макс щеше да има възможност да я убие.

Фил облече униформата си, изтича в оръжейната и набра Роматех на мобилния си. Джак отговори.

Той бързо обясни положението, докато се въоръжаваше с няколко ножа и автоматичен пистолет, зареден със сребърни куршуми.

— Мисля, че си прав да се притесняваш — каза Джак. — Иди и я провери. Имам Лара, която ще заеме мястото ти в къщата.

Двадесет минути по-късно Фил спря на паркинга в близост до апартамента на Ванда и хукна към сградата й, докато слънцето изгряваше. Мамка му. Беше закъснял.

Притича до фоайето и спря при бюрото на охраната. Униформеният пазач се бе излегнал в стола си, тялото му бе отпуснато, а очите затворени.

Фил провери пулса на пазача. Все още беше жив. Нямаше признаци на нараняване. Изглеждаше дълбоко заспал, а това можеше да е резултат от контрол над съзнанието му от някой вампир. Макс го беше изпреварил.

Фил крачеше из асансьора, докато той бавно се изкачваше до десетия етаж. Как можеше да е толкова невнимателен? Не трябваше да спи в къщата. Трябваше да застане на пост пред вратата на Ванда. Изобщо не биваше да я оставя сама.

Остави страстта му да я подплаши. Какъв глупак беше само. Ако всичко, което изпитваше към нея, бе само страст, сега нямаше да е толкова обезумял. Ръцете му се свиха в юмруци. Ако Макс я бе наранил…

Вратата на асансьора се отвори и той се спусна към вратата на апартамента на Ванда. Тя бе заключена, но това не би спряло Макс да се телепортира вътре.

Фил ритна вратата. Вътрешността бе напълно тъмна — всички прозорци бяха покрити с дебели алуминиеви щори. Той включи една от лампите, почти очаквайки да види кървави петна и купчини пръст от мъртви вампири.

Стаята бе чиста. Нямаше пепел. Но беше прекалено рано да се чувства успокоен.

Той отвори една врата и светна лампата. Кора Лий и Памела Смайти-Уортинг лежаха в две големи легла, неподвижни в мъртвешкия си сън. Нямаше признаци на борба. Жените бяха добре завити, ръцете им бяха сключени, лицата спокойни. Трябва да са заспали, без да знаят, че Макс се бе прокраднал в апартамента.

Фил се върна във всекидневната. На килима имаше странна следа, сякаш някой бе минал, криволичейки с прахосмукачката. Пътеката водеше право към една врата, която бе леко открехната.

Макс не беше дошъл сам.

Фил извади един нож от калъфа на глезена си, после бавно отвори вратата широко. Светлината от всекидневната нахлу в спалнята, осветявайки леглото на Ванда. Кожата му изстина мигновено.

Петметровият питон на Макс бавно се увиваше около неподвижното тяло на Ванда.