Керелин Спаркс
Забранени нощи (11)

Глава 11

Това е просто секс. Ванда се наведе в стола си, облягайки глава на ръцете си. Сълзите заплашваха да се пролеят от очите й. Каква глупачка беше.

Не беше просто секс. Бе божествен секс. Най-хубавият, който беше преживявала. Цялата й тяло звънеше от остатъчна енергия. Тя искаше още. Човек би си помислил, че преживявайки три разтърсващи оргазма един след друг, би било достатъчно, но не. Имаше чувството, че Фил беше разбудил някакъв страстен звяр в нея. Той бе лежал спокоен в продължение на петдесет години и сега настояваше да бъде задоволен. Настояваше за Фил.

Тя притисна бедра едно в друго, наслаждавайки се на напрежението и на все още неотшумялата възбуда. О, господи, Фил, беше в нея. Беше я докосвал и вкусвал. Беше я накарал да крещи.

Трябваше да е просто секс. Мислеше си, че физическият акт ще бъде добре дошло освобождаване на чувството за безсилие и гнева, които я бяха преследвали през изминалата седмица. По онова време изглеждаше като добра идея: да разсее Фил от задълженията му в борбата й с гнева и миналото й и да се позабавлява малко. Все пак това беше просто секс.

Седна в изправено положение и се вгледа в масата, където се бе гърчила и крещяла. Беше се случило. Не можеше да го върне обратно.

Проклет да е! Фил знаеше точно какво прави с нея. Тя искаше всичко да бъде само физическо и безлично, но той бе настоял да го погледне. И всеки път, когато го правеше, сърцето й се свиваше от прекалено много чувства. Можеше да се преструва, че е страст, възхищение или привързаност, но кого залъгваше?

По бузите й се стекоха сълзи. Всичките й усилия да държи света на безопасно разстояние, бяха напразни. Фил се беше върнал в живота й и само за няколко дни, я бе съкрушил напълно.

В него имаше нещо различно. Вярно, беше изпълнил силното си тяло с повече мускули и бе по-красив от всякога, но имаше нещо друго, нещо дълбоко и едва доловимо. Сега излъчваше толкова много самочувствие и сила. Изобилие от енергия и мъжествена сексуалност се таяха под повърхността и я зовяха. Привличаха я и тя бе безпомощна да устои.

Ванда избърса лицето си. Добре, значи физическото привличане беше огромно. И сърцето й се поддаваше бързо. Но тя все още притежаваше упорит ум и силата на волята си. Ковчегът с ужасите, скрит в дълбините на съзнанието й, все още бе здраво затворен. През последните няколко дни имаше няколко пропуквания, но тя щеше да сложи край на това. Просто щеше да откаже да споделя каквато и да било повече информация. Миналото й щеше да е забранена територия. Сърцето й също. А за да играе на сигурно, и да запази сърцето си непокътнато, тялото й също щеше да е забранена територия.

Нито един мъж няма да я завладее. Дори и Фил.

 

 

Той трябваше да спечели сърцето на Ванда, без значение колко щеше да се съпротивлява тя. Фил знаеше, че тя го желае. Бе отвърнала на ласките му толкова бързо и сладко. Макар да го дразнеше, че тя се прави на резервирана сега, за него беше очевидно, че държанието й е просто преструвка. Тя се опитваше да се предпази. Страхуваше се да обича отново, страхуваше се да бъде уязвима за още болка. Но любовта не беше нещо, което може да се спре като кранче за вода. Това се случваше без значение дали тя искаше да го признае, или не.

Офисът на охраната бе в другия край на Роматех, затова на път за там, Фил се отби до тоалетната, за да измие миризмата й от себе си. Вампирите имаха много силно обоняние, почти толкова добро, колкото на върколаците, а той искаше да запази връзката си с Ванда лична.

Влезе в банкетната зала. Групата си бе тръгнала заедно с Корки Кърант и повечето от гостите.

— Фил — Маги се приближи към него, носейки нейната чанта и тази на Ванда. — Къде е Ванда? Мислех си, че е с теб.

— Беше. Заведох я при отец Андрю за срещата й за справянето с гнева, а след това… говорихме. Тя искаше да остане сама за малко, за да премисли нещата.

— Говорили сте? — Маги го погледна със съмнение, след това се наведе напред и прошепна. — Панталоните ти са разкопчани.

Мамка му. Фил се обърна към стената и бързо вдигна ципа си.

Маги погледна настрани, за да му даде лично пространство.

— Тя добре ли е?

— Да.

— Знам, че се преструва на жилава, но всъщност е много деликатна. Ще бъда страшно бясна, ако я нараниш по някакъв начин.

— Няма да я нараня. Аз съм влюбен в нея.

Маги се обърна, за да го погледне.

— Каза ли й това?

— Не. Не мисля, че може да се справи с това точно сега.

Маги кимна бавно.

— Вероятно си прав — отвърна тя и се огледа в почти празната стая, след това се приближи до него. — Трябва да ти кажа нещо. По-рано, докато говорех с Шана, се изпуснах, че някои от новите ми роднини са шейпшифтъри.

Той пое шумно въздух.

— Как го прие тя?

— Стана призрачно бледа и реших, че е от шок, но после Ванда призна, че вече знае за тях. Мислех си, че трябва да си наясно с това.

Предишният му оптимизъм се стопи. Може би щеше да му отнеме повече време да спечели сърцето на Ванда, отколкото бе предполагал.

— Къде е тя? — попита Маги.

— В стаята до параклиса, в края на коридора. — Фил посочи към двойната врата зад подиума за музикантите. — Каза, че скоро ще дойде тук, но може би ще искаш да я провериш.

— Ще го направя.

Маги забърза към вратата.

Фил се запъти към фоайето, чудейки се колко знае Ванда за шейпшифтър.

Финиъс влезе през входната врата и се присъедини към него.

— Тъкмо приключвах с обиколката си, когато Конър се обади — каза той с дрезгав глас.

— Как се чувстваш? — попита Фил.

— По-добре. Роман ми даде малко Криски с лед и това помогна с изгореното ми гърло. — Финиъс постави ръка върху сърцето си. — Но болката от предателството… как може моята сладка ангелска ЛаТоя да бъде така жестока?

— Дай й време. — Фил тръгна по коридора. — Просто трябва да те опознае.

Финиъс се намръщи.

— Точно от това се опасявам. Какво ще стане, ако открие полицейското ми досие? Ще съм късметлия, ако не се опита да ме арестува. Как може любовта да е толкова жестока?

— Знам какво имаш предвид. Дамата, която обичам, се плаши до смърт от вълци. Как мога да й кажа какъв съм?

Финиъс въздъхна.

— Съдбата може да бъде толкова жестока. — Той погледна любопитно Фил. — В кого си влюбен?

— То е нещо… сложно.

Финиъс се изкикоти.

— Ти си влюбен в нещо?

— Тя е вампирка. Вярвам, че вие твърдите, че сте нещо като хора.

Финиъс се подсмихна.

— Тогава какъв е проблемът, брато? Нали вие, големите лоши вълци, живеете доста дълго време?

— Тя е… забранена.

— Мамка му, брато, това е най-хубавото.

Фил се усмихна.

— Поне тя вече знае за шейпшифтърите. Няма да е пълен шок, когато й съобщя новината.

— За кого говориш? — Финиъс сниши глас. — Не е Ванда, нали?

Фил спря.

— Толкова ли съм прозрачен?

— Само за Любовния доктор. Аз съм настроен да улавям сладките вибрации на любовта. — Финиъс поклати глава, намигайки. — Но трябва да ти призная нещо, човече. Бях в клуба на Ванда, когато онзи позьор, Йедрек го нападна и Карлос се превърна в черна пантера — имам предвид истинска черна пантера. Тя се разстрои и го изхвърли от клуба. Не мисля, че въобще харесва шейпшифтърите.

Фил преглътна трудно.

— Благодаря за предупреждението.

— По всяко време, брато — въздъхна Финиъс. — Значи сме прецакани. Ванда мрази шейпшифтъри. ЛаТоя мрази вампири. Как може животът да е толкова…

— Жесток? — Фил довърши въпроса вместо него, желаейки да знае отговора.

Животът определено бе поднесъл на Ванда някои жестоки удари. Но тя бе оцеляла, и той нямаше да се откаже от надеждата.

Фил прокара картата си през устройството и активира сензора за пръстови отпечатъци, за да отвори вратата на офиса на охраната.

Вътре беше пълно с хора. Фил бе изненадан от броя на присъстващите, които не бяха част от охраната, например Роман и Жан-Люк, заедно със съпругите си, но очевидно всеки искаше да научи последните новини.

Конър кимна на Фил и Финиъс.

— Информирах всички. Преди тридесет минути Касимир и двама от поддръжниците му са се телепортирали в главния храм в собствеността на Аполон в Мейн. Ангъс и екипът му са ги изненадали и е имало битка. Касимир е заповядал на хората му да го защитят, след това се е телепортирал, оставяйки ги да се бият за живота си.

— Типично за копелето — измърмори Жан-Люк.

— Да — кимна Конър. — Единият от последователите му е успял да се измъкне, но вторият е заловен. Всичко, което знаем за него, е, че използва името Хермес. Той отказва да разкрие друга информация.

Джак изсумтя.

— Сигурен съм, че Ангъс може да промени решението му.

Конър се усмихна зловещо.

— Вързали са Хермес със сребърни вериги, за да му попречат да се телепортира. Ангъс иска да го докара тук, в сребърната стая, в Роматех, където разполагаме със засилена охрана, но разбира се, не могат да го телепортират тук с цялото сребро по него. Затова го карат насам с кола.

Фил сметна, че пътуването от Мейн трябва да е повече от осемстотин километра.

— Не мисля, че ще се справят преди изгрев.

— Няма да могат, затова Остин и Дарси ще шофират микробуса — обясни Конър. — Те ще оковат и заключат Хермес в ковчег, за да му попречат да избяга или да изгори от слънцето. Междувременно Ангъс и останалите от екипа ще останат в къщата, в случай че Касимир се върне с още мъже и се опита да спаси Хермес.

— Колко вампири има с Ангъс? — попита Джак.

— Трима — отвърна Конър. — Ема, Дугъл и Золтан.

— Нуждае ли се от още? — попита Жан-Люк. — Аз мога да отида.

— Аз също — добави Джак.

Конър се усмихна.

— Ако искате да отидете, Ангъс няма да ви откаже. Но вероятно ще е безполезно. Касимир никога не е бил известен като някой, който спасява последователите си.

— Вярно е — съгласи се Джак. — Той ги смята за заменими. Въпреки това бих искал да отида за всеки случай.

Лара се приближи до него с разтревожено изражение.

— Да дойда ли с теб?

— Изморена си. Почини си малко — отвърна Джак и я целуна по челото. — Изчакай ме в градската къща. Ще се върна преди изгрев.

Жан-Люк целуна жена си, след което двамата с Джак отидоха до оръжейната, за да вземат някакво оръжие.

— Йо. — Финиъс вдигна ръка. — Аз също искам да отида.

Конър премести погледа си към младия чернокож вампир.

— Оценявам това, но имаме специална задача за теб.

Финиъс се ухили.

— Яко! Много екшън, а?

— Аз поисках помощта ти. — Роман се приближи до него. — Вярвам, че преди си доставял на Бунтовниците съставките за направата на Беладона?

Усмивката на Финиъс се стопи.

— Да, затова ме превърнаха. Искаха наркопласьор. — Той скръсти ръце и се намръщи. — Вече не се занимавам с този боклук. Сега съм от добрите момчета.

— Знам, че е така — отвърна Роман. — Но ако имахме Беладона, щяхме да можем да телепортираме затворници като Хермес. Когато Бунтовниците отвлякоха Ангъс преди две години, те го парализираха с Беладона и не се наложи да използват сребърни вериги. И са могли да го телепортират.

— Знам — Финиъс запристъпва от крак на крак. — Чувствам се наистина зле, че им помогнах, но те заплашиха, че ще убият семейството ми…

— Не се обвинявай, момко — каза Конър.

— Наистина ще ни е от голяма полза, ако разполагаме с малко Беладона — призна Роман. — За нещастие, не знам как се приготвя.

— Лошо — измърмори Финиъс.

— Точно — продължи Роман. — Но мисля, че ще мога да разгадая формулата, ако имам правилните съставки. Помниш ли ги? Ще можеш ли да ги доставиш за мен?

— Да, спомням си ги. — Финиъс се намръщи. — Говорим за наистина нелегални боклуци.

Конър го погледна остро.

— Имаме ти пълна вяра.

— Да. Благодаря. — Финиъс се наклони към Фил и прошепна: — Ако ЛаТоя разбере за това, ще е много ядосана.

— Не е нужно никой да разбира — заяви Конър, когато го чу. — Щом се сдобиеш с наркотиците, можеш да изтриеш спомените на смъртните.

— Погледни го така — каза Фил на Финиъс. — Махаш от улицата опасни наркотици.

Очите на младия вампир блеснаха.

— Прав си. Ще направя услуга на света.

Роман се усмихна.

— Благодаря ти. Това може да е много ценно оръжие във войната ни срещу Бунтовниците.

— Доктор Фанг на вашите услуги — изпъчи се Финиъс.

— Тръгвай — нареди Конър и го погледна остро.

— Добре — кимна Финиъс. — Първо трябва да мина през градската къща, за да се преоблека. Не мога да се появя в квартала така — обясни той и се телепортира.

Конър помаха на Фил.

— Можеш ли да заведеш Хедър и Лара до къщата?

— Разбира се — Фил се намръщи. — Но бих предпочел да отида с Джак и да съм в центъра на нещата.

— Не мисля, че ще има още нещо в Мейн тази вечер — прошепна Конър. — И щом Остин и Дарси доведат затворника, екшънът ще бъде тук. Разчитам на помощта ти със затворника, така че си почини сега, докато можеш.

 

 

Беше почти като едно време, с пълна къща за охрана. Фил докара до градската къща Лара Баучър, Хедър Ешарп и дъщеря й Бетани. След това се извини и отиде в мазето, за да поспи няколко часа. Трябваше да остане буден през деня, когато охраняваше вампирите.

Събуди се малко преди зазоряване. Ванда, Кора Лий и Памела се телепортираха от нощния клуб. Джак и Жан-Люк се върнаха от имението на Аполон в Мейн и съобщиха, че там не е имало движение. Ангъс и останалата част от екипа бяха решили да останат там. Финиъс се върна с добри новини. Бе успял да намери всички наркотици, които щяха да са необходими на Роман, за да разгадае формулата за Беладоната.

Къщата утихна, щом всички вампири се оттеглиха по стаите си, за да изпаднат в мъртвешкия си сън. Около 11:00 часа пристигнаха Остин и Дарси.

Дарси, бивш член на харема на Роман, бе срещнала Остин Ериксън, когато той работеше за оперативната група на ЦРУ, с кодово име Колове. Сега бяха женена двойка и ценни смъртни служители в МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс. Преди да пристигнат в къщата, бяха доставили затворника до сребърната стая в Роматех. Изтощени, те се насочиха право към една спалня.

Хауърд Бар се обади към 18:00 часа следобед, за да повика Фил и Остин в Роматех и да подготвят затворника за разпит. Тъй като вампирите все още спяха, Дарси и Лара поеха охраната. Фил съжаляваше, че няма да види Ванда. Не бе имал възможност да говори с нея, откакто правиха любов. Тя можеше да го нарича „просто секс“, ако искаше, но за него това си беше правене на любов.

Щом пристигнаха в Роматех, двамата с Остин се запътиха направо към стаята в мазето. Ангъс бе проектирал стаята, изцяло изградена от сребро, за да попречи на вампирите да се телепортират в и извън нея. На пода имаше голям дървен сандък, а в него се намираше Хермес.

Фил забеляза, че капакът беше закован. По него имаше няколко дупки, за да влиза въздух. Част от пътуването през Мейн е било през нощта и през това време Бунтовника е бил жив и е дишал.

Остин беше оставил железен лост по-рано в стаята и сега повдигна капака с няколко сантиметра. Фил го улови и го дръпна силно.

Спящият вампир беше увит в сребърни вериги. Изглеждаше на около тридесет и пет години с високо, мършаво тяло. Бледото му белязано лице имаше хлътнали очи и бузи, а косата му бе оредяла. Бил е болен, когато е бил превърнат във вампир и сега беше хванат в капана да изглежда блед в продължение на векове. Но бледата му кожа и слабото тяло бяха подвеждащи. Като вампир той притежаваше свръхестествена сила и скорост.

Фил се огледа из стаята.

— Къде искаш да го сложим?

— Леглото и креслата изглеждат прекалено удобни. — Остин взе едни от кухненските столове и го постави в средата на стаята. — Това ще свърши работа.

Фил му помогна да вдигне вампира от сандъка.

— Малко се е вкочанил.

Те сложиха тялото на стола, поставяйки краката на Хермес на пода, а раменете му до облегалката. Тялото не се сви, за да пасне на стола, а остана право като дъска.

Остин изсумтя.

— Пресвето вкочанясване.

Фил се подсмихна.

— Може би трябва да го сложим да легне на кухненската маса. Може да го завържем върху нея.

Скоро след това бяха приковали Хермес върху дървената маса, която бяха подпрели на стената.

— Може да се упражняваме да мятаме ножове — предложи Остин. — Сякаш сме от някоя циркова група.

— Добра идея — ухили се Фил. — Но мисля, че ще е по-ефективно, когато той се събуди. — Той погледна часовника си. — Което трябва да се случи след около десет минути.

— Нека намерим нещо за хапване.

Остин отиде до частта, отделена за кухнята, и се разрови из шкафовете. Откри самун хляб и някакъв чипс.

Фил провери хладилника. Беше пълен със синтетична кръв, но имаше и бутилки с вода и нарязано месо.

Те седнаха на креслата и вечеряха, докато чакаха Хермес да се събуди.

Остин разказа на Фил за някои от приключенията, които бе имал като бивш агент от екип Колове на ЦРУ.

— Веднъж застрелях един Бунтовник с множество сребърни патрони и въпреки това той успя да избяга, телепортирайки се.

— Наистина ли? — Фил отхапа от сандвича си. — Това е интересно.

Остин отхапа от своя сандвич.

— Попитах Ангъс за това и той ми каза, че среброто трябва да е извън вампира, за да му попречи да се телепортира. Действа като граница, през която не могат да преминат. Но пък среброто вътре във вампира ще боли адски много и евентуално ще го убие. Предполагам, че сребърните куршуми биха убили и твоя вид?

— Да. Вътре в мен среброто е като отрова. Но външно, не е проблем. Мога да го докосвам, без да ме изгори.

— Роман може да докосва сребро, но той е единственият вампир, за когото знам, който може да го прави.

Остин отхапа нова хапка от сандвича си.

— Забелязах, че старите вампири могат да правят неща, които младите не могат — каза Фил. — Виждал съм Ангъс да телепортира по двама смъртни наведнъж. Джак и Иън са успявали да ме телепортират, докато съм бил въоръжен със сребърни куршуми.

Той си спомни как Ванда не можа да го телепортира, когато имаше сребърна верига в джоба си.

— Да, колкото по-стари стават, толкова по-голяма става силата им. Чудя се колко ли е стар този. — Остин посочи към затворника им. — О, виж, събужда се.

Тялото на затворника им подскочи. Гърдите му се повдигнаха, изпъвайки се срещу сребърната верига, когато пое първия си дъх. Очите му се отвориха, след това се съсредоточиха върху Фил и Остин. Ноздрите му се присвиха. Той започна да се бори с веригите, разклащайки масата.

— Знаеш ли — Остин извади шепа чипс от пакетчето, — мисля, че иска да ни ухапе.

Фил отпи от водата.

— Забелязах, че са ужасно гладни точно когато се събудят.

— Да — съгласи се Остин. — Чувал съм, че може да стане ужасно болезнено.

Хермес ги изгледа свирепо.

— Вие сте низши създания — измърмори той със силен акцент. — Мислите си, че може да ме задържите? Къде сте ме довели?

Остин погледна объркано към Фил.

— Въпроси ли ни задава?

— Така ми изглежда. — Фил довърши сандвича си. — Може да не е осъзнал още, че той е затворникът и ние задаваме въпросите.

Остин кимна.

— Понякога могат да бъдат изключително тъпи. Човек би си помислил, че са натрупали някаква мъдрост през вековете, но не…

— Замълчи, смъртен! — изръмжа Хермес.

Вълна от студен въздух притисна челото на Фил. Затворникът се опита да използва контрол върху съзнанието им.

Веднага ще ме освободите.

Фил бързо се обърна към силите на вълка в себе си, за да защити съзнанието си. Той погледна към Остин, за да се убеди, че другият мъж не е засегнат. Беше чул, че Остин притежава способности на медиум, но не бе сигурен колко силен е.

— Добре ли си?

— О, да.

Остин вдигна ръка и една от бутилките с вода прелетя от кухненския шкаф и се приземи в ръката му.

Фил пое рязко въздух.

— Владееш телекинеза? Трябва да имаш повече физическа сила от вампирите.

— Да — Остин отвъртя капачката на бутилката си. — Наистина ги вбесява, когато разберат, че не могат да ме контролират.

— Няма да бъда игнориран! — извика Хермес. — Подчинете ми се! — изсъска срещу тях той и кучешките му зъби се показаха.

— Е, това вече е гадно.

Остин отпи от водата си.

— Наистина. — Фил си взе от чипса. — Някой трябва да му каже за избелващите шини.

Нова вълна студен въздух премина през стаята.

Ела при мен, смъртен. Трябва да се нахраня.

Остин погледна накриво Фил.

— На теб да ти приличам на закуска?

Фил изучаваше затворника.

— Мисля, че гладът го завладя. Поти се.

— А краката му треперят — добави Остин. — Мисля, че щеше да падне, ако не го бяхме оковали.

Хермес им изсъска. Ръцете му се извиваха срещу веригите, дланите му бяха свити в юмруци.

— Ако не бе толкова груб, можеше и да му предложа глътка синтетична кръв — Фил подаде чипса обратно на Остин. — Има предостатъчно в хладилника. Но той не ни е казал дори истинското си име.

— Няма да измъкнете никаква информация от мен — отряза ги Хермес. — Предпочитам да умра, отколкото да пия от онази синтетична пикня.

— Явно иска да умре.

Остин занесе чипса обратно в кухнята.

— Е, технически, той вече е умрял веднъж — каза Фил. — Досега трябва да е станал доста добър в това.

Вратата на сребърната стая се отвори и Финиъс влезе бавно.

— Какво става?

Затворникът му изръмжа.

— Знам, кой си. Предателят. Твоето време ще дойде.

Финиъс го изгледа остро.

— О, да, разтреперих се от страх.

— Искаш ли закуска? — Фил отиде до хладилника. — Имаме тип О, А, АВ, каквато предпочиташ.

— Ще си взема АВ отрицателна, благодаря. — Финиъс седна на едно от креслата. — Може ли да я стоплиш, брато?

— Разбира се.

Фил постави бутилката в микровълновата.

Миризмата на кръв изпълни стаята. Тялото на Хермес се разтрепери. Лицето му блестеше от пот.

— Ето.

Фил подаде на Финиъс една чаша, пълна до ръба с топла кръв.

Финиъс изпи половината чаша, след което облиза устни.

— Мамка му, това е много хубаво.

— Е, къде е Конър? — попита Остин и седна до Финиъс в другото кресло.

— Той е в офиса заедно с Джак. Наблюдават ни — Финиъс посочи към камерата за наблюдение над леглото. — Конър прегледа базата с данни за Бунтовниците, за да разбере кой е този Хермес.

— Готов съм — обяви Конър, щом влезе в стаята.

Той погледна затворника предизвикателно и се върна към клипборда в ръката си.

— Хермес е поляк, на около четиристотин години, който се е бил на грешната страна във Великата Вампирска Война през 1710.

— Майната ти — изръмжа затворникът.

Конър повдигна вежда.

— Както виждате, английският му е малко ограничен.

— Как се казва? — попита Фил.

— Зигизмунд.