Керелин Спаркс
Забранени нощи (18)

Глава 18

Ванда се препъна. Концентрацията й бе разклатена и това попречи на гладкото приземяване.

Фил бързо възстанови равновесието си и я подкрепи.

— Добре ли си?

Той затвори телефона и го прибра в джоба си.

— Аз…

Тя примигна. За секунда реши, че са в хижата на Хауърд в планината Адирондак. Но това не можеше да е истина. В Ню Йорк беше сутрин.

— Фил! — извика една млада жена и хукна към него, усмихната.

Той се обърна и се ухили.

— Бринли!

Тя спря, ахвайки.

— Ти кървиш. Ранили са те!

Той погледна към скъсаната си и кървава риза.

— Само няколко порязвания. Не е голяма работа.

— Голяма работа е. — Жената погледна подозрително към Ванда, след това хвана Фил за ръката и го повлече след себе си. — Нека те привържа. Мили боже, само се виж. — Тя докосна бузата му. — Станал си толкова хубав.

Ръката на Ванда се стегна около дръжката на камшика й. Коя, по дяволите, беше тази жена? С дългата си блестяща коса и тесните си дънки и потник, трябваше да е някоя кучка. Как можеше Фил да я оставя да го докосва така?

Фил хвана ръката й и я стисна.

— Липсваше ми.

Ванда прочисти гърлото си.

Той погледна към нея.

— Бринли, това е Ванда.

Тя забеляза, че този път той не я нарече годеница.

— Как си?

Кучка. Погледна към красивата Бринли. Що за скапано име бе това?

Жената я погледна намръщено в отговор.

— Значи, това е вампирът, който спомена? Мислех си, че то ще е мъж.

Нравът на Ванда се събуди.

— Кого наричаш то?

— Бринли — тихо каза Фил — Ванда и приятелите й са мои много добри приятели.

— Приятели? — Тя посочи към кървавата му риза. — В каква ужасна каша са те забъркали тези твои „приятели“?

— Фил е повече от приятел. — Ванда се приближи до кучката. — Той е наставникът ми за справянето с гнева. Може да ти каже колко опасна мога да бъда, когато съм истински разгневена!

— Така ли?

Бринли пристъпи напред.

— Достатъчно. — Фил вдигна ръка, за да я спре. — Ванда, това е сестра ми, така че спри с глупостите.

Устата на Ванда остана отворена. Сестра му? Тя погледна отвъд прекрасната коса и идеалната кожа и забеляза светлите сини очи, същите като на Фил.

— Не знаех, че имаш сестра.

— Какво? — Бринли се вгледа във Фил. — Никога не се казал на приятелите си за мен? Аз съм твоята близначка, по дяволите!

— Близначка? — Ванда се вгледа в нея, а след това във Фил. — Ах ти, лицемер! Винаги ме тормозиш да ти разказвам за миналото си, а дори не си ми казал, че имаш близначка?

Фил запристъпва от крак на крак, поглеждайки от едната жена към другата.

— Аз… аз кървя, нали знаете. Мислех, че искаш да ме превържеш?

Бринли скръсти ръце.

— Сам се превържи.

— Добре. — Фил тръгна към кухнята.

Ванда потисна смеха си.

— Браво на теб.

Устата на Бринли трепна.

— Благодаря.

Усмивката на Ванда бързо изчезна, щом Фил свали ризата си. По гърдите и торса му имаше множество рани и порязвания.

— О, не — проплака тя и притича до него.

— По дяволите, Фил. — Бринли се забърза към мивката и напомпа старомодната помпа. — В онзи шкаф има чисти кърпи — посочи тя с глава.

Ванда остави камшика си на шкафа, извади една кърпа от него и подаде друга на Бринли. От помпата потече вода и тя намокри кърпата.

Фил трепна, докато тя чистеше кръвта от гърдите му.

— Как се случи това?

Бринли се занимаваше с една дълбока рана отстрани на торса му.

Той вдигна ръка, за да погледна раната.

— Между вампирите и Бунтовниците започна война, или може да кажем, между добрите и лошите вампири.

Бринли изсумтя.

— Откога има добри вампири? — Тя погледна към Ванда. — Без да се обиждаш.

Ванда не й обърна внимание. Беше прекалено разстроена да види красивата кожа на Фил цялата порязана. Прекалено разстроена, че собствената й сестра можеше да е отговорна за някоя от тези рани.

— Фил, не можеш да направиш това отново. Вампирите са прекалено бързи и силни за смъртни като теб. Цяло чудо е, че не те убиха.

— Смъртни?

Бринли присви очи.

— Тук има ли някакви превръзки? — попита Фил. — Трябва да се върна отново на работа.

— Каква работа?

Бринли отвори един шкаф и извади кутия с лепенки в различен размер. Подаде няколко на Ванда.

— Спешна работа. — Фил извади телефона от джоба си. — Както казах, ние сме във война.

— Вампирите са във война — поправи го Бринли. — Ти нямаш нищо общо.

Ванда настръхна.

— Фил е много важен член от обществото ни. Не бихме се справили без него — каза тя и постави лепенка върху една от раните му.

— Достатъчно.

Той отстъпи назад и набра един номер.

— Но ти все още имаш порязвания — възрази Ванда. — А онази дългата рана отстрани може да се нуждае от шевове.

— Нищо не е. — Очите му блеснаха от влага. — Това е нищо. Видях много по-лошо.

Кожата на Ванда настръхна. Да не би някой от приятелите им да бе загинал?

— Какво? Кой?

— Дугъл — Фил се намръщи. — Ръката му бе отсечена.

Ванда ахна.

— Но… но те все още могат да му я зашият обратно, нали? Ще заздравее по време на мъртвешкия сън.

Фил поклати глава.

— Беше напълно отрязана и се превърна в прах.

Ванда се приведе от гаденето, надигнало се в стомаха й.

Бринли докосна рамото й.

— Съжалявам. Той добър приятел ли ти е?

Ванда пое дълбоко въздух.

— Познавам го от много дълго.

Мъжът беше охранител в къщата на Роман повече от тридесет години, винаги срамежлив и тих, освен когато свиреше на гайдата си. Сега никога нямаше да може да свири отново.

— Хауърд? — изрече Фил в телефона си. — Чу ли какво се случи?

Фил се впусна в описание на събитията в Ню Орлиънс. Ванда можеше да каже, че сестра му слушаше внимателно, защото ахваше на точните моменти.

За първи път Ванда имаше възможност да огледа хижата. Имаше дървени стени и каменна камина като тази на Хауърд, но бе по-малка и по-примитивна.

Водата над кухненската мивка трябваше да се помпа. Нямаше хладилник, а само голям сандък с лед. Доколкото можеше да каже, тук нямаше електричество. Стаята бе осветена само от огъня и няколко маслени лампи. Към печката бе прикачена бутилка с газ. По прозорците нямаше пердета. По дървения под нямаше килим. Нямаше стълбище. До горния етаж се стигаше с дървена стълба.

— Къде сме? — тихо попита тя.

— Уайоминг — отговори й Бринли. — Това е хижата на Фил.

— Не знаех, че има хижа.

— Да. Е, има доста неща, които не знаеш за него. — Тя се намръщи срещу Фил. — Но предполагам, че същото се отнася и за мен. Нямах идея, че се е замесил с вампири.

— Той е дневна охрана — обясни Ванда. — Ние сме уязвими през деня, когато спим.

Бринли се поддаде на любопитството си.

— И коя точно си ти?

Ванда сви рамене.

— Никой специален.

— И е очевидно, че Фил е рискувал живота си, за да те спаси. Да не си някаква вампирска… принцеса?

Ванда се разсмя.

— Нищо подобно.

Бринли вдигна камшика, който Ванда бе оставила на шкафа.

— Ти се биеш във войната.

— Само защото се налага. Бунтовниците искат да ни изтрият от лицето на земята.

Бринли й подаде камшика.

— Защо? Какво сте направили?

— Създадохме синтетичната кръв, за да не се налага да хапем смъртни. Работим, за да не се налага да крадем пари от смъртните. — Ванда уви камшика около кръста си и го върза. — Ние просто искаме да се слеем с тълпата и да се преструваме на нормални. Предполагам, че това звучи странно.

Бринли се намръщи.

— Не, наистина не е. — Тя тръгна към сандъка с лед. — Донесох малко бутилирана кръв. Искаш ли една?

— Да. — Ванда въздъхна облекчено. — Благодаря ти.

Прие бутилката и отви капачката. Щеше да е студена, но щеше да е много по-добре, отколкото да захапе домакинята си.

— Добре, Хауърд. — Фил приключи с рапорта си. — Обади ми се, ако чуеш нещо. — Той затвори телефона си и огледа хижата. — Мястото изглежда добре. Ти ли го поддържаш, Брин?

— Да. — Сестра му седна на износеното старо кресло и подпря ботушите си върху масичката за кафе. — Идвам тук от време на време.

— Благодаря. Задължен съм ти — той започна да обикаля из стаята.

Ванда седна на стария диван и отпиваше от бутилката си. Сестрата на Фил все пак не беше толкова лоша. Очевидно не харесваше вампирите, но бе лоялна към брат си. Ванда не можеше да твърди същото за своята сестра Марта. По дяволите! Потърка челото си. Как можеше сестра й да прави това?

— Чудя се къде отидоха другите — прошепна Фил. — Как ли е Дугъл?

Ванда потрепери.

— Сигурно е в шок. И го боли. Не знаеш ли къде се телепортираха?

Фил поклати глава.

— Нямаше как да ми кажат, когато врагът бе навсякъде около нас.

— Да, вярно. — Ванда отпи още кръв от бутилката си. В Ню Орлиънс почти бе настъпила зората, но тук, в Уайоминг, тя имаше още време на тъмно. — Чух Колбеър да казва на членовете на сборището си да се телепортират в къщата им в провинцията.

— Той ли е мъжът от Ню Орлиънс? — попита Бринли.

Очевидно бе научила доста, слушайки разговора на Фил с Хауърд.

— Той е господарят на сборището в Ню Орлиънс — обясни Ванда.

— А, кой е господарят на твоето сборище? — попита Бринли.

— Роман Драганести. Той е начело на цялото Източно крайбрежие. Гениален учен, който създаде синтетичната кръв. — Ванда вдигна бутилката си.

Бринли изглеждаше впечатлена.

— Тази синтетична кръв спасява хиляди животи всяка година.

— Сигурно са отишли при Жан-Люк.

Фил натисна едно копче на телефона си.

— Кой е Жан-Люк? — попита Бринли Ванда.

— Жан-Люк Ешарп — известен моден дизайнер.

— О, виждала съм нещата му — кимна Бринли. — Много хубави, но доста скъпи. Той не е ли в Париж?

— Тексас. — Ванда отпи още от кръвта си. — Крие се, за да не могат медиите да разберат, че е вампир.

Бринли я погледна изненадано.

— Божке.

— Били? — Фил се обади по телефона. — Момчетата дойдоха ли при вас? — Той слушаше, докато обикаляше. — Прекрасно. А, Дугъл, ще се оправи ли? — Той погледна към Ванда. — Добре са. Там слънцето току-що е изгряло.

Ванда кимна. Ако Дугъл бе заспал, повече няма да изпитва болка. И раната му ще заздравее.

Фил се закова на място. Лицето му пребледня.

Ванда се надигна. Никога не го беше виждала да изглежда толкова изумен. Вълна от страх накара кожата й да настръхне.

— Сигурен ли си? — прошепна Фил.

Ръката на Ванда потрепери, докато оставяше бутилката на масата за кафе. Бринли свали краката си на пода и се изправи.

— Може би е отишъл някъде другаде — каза Фил. — Провери ли?

Ванда стана.

— Какво има?

Фил преглътна звучно.

— Разбирам. Аз… аз ще му се обадя отново.

Той затвори телефона си бавно. Погледна към Ванда, а очите му блестяха от болка.

— Какво има? — тя се спусна към него.

— Роби… изчезнал е.

Ванда се спря, сякаш някой я бе ритнал в гърдите.

— Той… той се е телепортирал някъде другаде.

— Не, проверили са. Золтан и Финиъс са се обадили на всички големи сборища на запад. Никой не го е виждал. Освен това той е личната охрана на Жан-Люк. Живее в Тексас, щеше да отиде там.

Горчилка се надигна в гърлото на Ванда.

— Мислиш, че е мъртъв?

Фил поклати глава.

— Всички си спомнят, че са го видели жив. Мислим… мислим, че са го заловили.

Ванда притисна ръка към устата си. Студената кръв, която току-що бе изпила, разбърка стомаха й. О, господи, не. Бунтовниците щяха да го измъчват.

— Сигурен съм, че Касимир ще го счете за голям улов — продължи Фил. — Той е единственият жив роднина на Ангъс МакКей, генералът на армията на добрите вампири.

Очите на Ванда се изпълниха със сълзи. Искаше да удари нещо.

— Мразя войната! Мразя това! Никога не искам да минавам пак през всичко това.

Фил я придърпа в обятията си и я притисна.

— Всичко ще се оправи.

— Не, няма.

Тя обви ръце около врата му.

— Там вече е почти утро. Те няма да могат… да наранят Роби, ако са изпаднали в мъртвешкия си сън. — Той целуна Ванда по челото. — Трябва да имаме вяра.

Тя кимна.

— Какво може да направим?

Фил отстъпи, за да се обади на друг номер.

— Ще измислим нещо.

Той заобиколи, говорейки по телефона.

— Хауърд, изглежда, че Роби МакКей е бил пленен.

Ванда трепна. Можеше да чуе как гласът на Хауърд се повишаваше от гняв.

— Хауърд, слушай — настоя Фил. — Колко е напреднал Ласло с онова проследяващо устройство?… Това не е достатъчно добре. Обади се на Шон Уилън. Да намери някакви военни експерти, за да му помогнат да приключи. Тогава го сложете на затворника, докато спи.

Последва пауза, докато Фил слушаше.

— Добре, осъзнавам, че от военните няма да могат да разберат дали устройството ще се чува от вампирите. Ти сам го провери. Ако не си сигурен, използвай проклетото лекарство за оставане буден на някой вампир, за да го провери. Трябва да е готово днес. Тогава веднага щом слънцето залезе, ще оставиш затворника да избяга. Да се надяваме, че ще се телепортира право при Касимир и това ще ни заведе до Роби. Дръж ме в течение.

Той затвори телефона си и погледна към Ванда.

— Това е изстрел в мрака, но мисля, че е най-добрата ни възможност да го открием.

Тя кимна. Досега не бе осъзнавала, че Фил бе роден лидер. Беше невероятен. Силен и решителен, лоялен и смел. И толкова красив, дори и с торс, покрит с рани.

— Толкова много те обичам.

Сините му очи станаха по-нежни.

— Аз също те обичам.

— О, боже мой — прошепна Бринли.

 

 

Час по-късно Ванда се мръщеше на старото одеяло от росер^[1] на пода на избата. Нещата бяха достатъчно лоши с пленяването на Роби, раняването на Дугъл и сестра й, биеща се на страната на врага. Но сега сестрата на Фил се държеше с нея сякаш изведнъж й бяха пораснали две глави.

Бринли се беше нахвърлила на Фил, но той просто й бе наредил да замълчи. Щял да го обсъди по-късно с нея.

Бринли не беше обърнала внимание на това и бе извикала:

— Как може да я обичаш?

— Така е — бе отвърнал Фил с остър поглед. — И няма да го обсъждаме сега.

Бринли бе седнала в креслото си, цупейки се, докато Фил заведе Ванда в избата, за да се убеди, че ще бъде в безопасност по време на мъртвешкия си сън. Той закова малкия прозорец. След това намери одеялото от росер и го постели на пода.

— Тя не ме харесва — прошепна Ванда.

— Не тя ще се жени за теб. Аз ще съм.

Ванда го зяпна в захлас.

— О, съжалявам — устата му трепна. — Май забравих да попитам. Това добре ли ще е? — посочи той към одеялото.

Тя кимна. Фил наистина ли искаше да се ожени за нея? Защо един смъртен ще иска да се ожени за вампир? Разбира се, някои от момчетата се жениха за смъртни жени, но те вероятно щяха да се превърнат във вампири някога, а сега можеха да дадат на момчетата деца. Тя не можеше да даде на Фил нищо. Не бе богата и чаровна както вампирите. Беше нервна, безплодна вампирка с пурпурна коса и ужасен нрав.

Усети първото придърпване на съня, щом слънцето доближи хоризонта.

— Изморена съм.

— Лека нощ, тогава. — Той целуна бузата й. — Ще те проверявам от време на време.

Тя го прегърна силно.

— Никъде няма да ходя.

— Обичам те, Ванда.

Как може да я обичаш? Думите на сестра му проехтяха в нея.

— Лека нощ.

Тя го наблюдаваше как се изкачва по стълбата и мина през люка в пода на хижата. Той издърпа стълбата и затвори капака. Избата потъна в пълен мрак.

За миг очите на Ванда привикнаха и тя се намръщи на драскащото я одеяло. Ако Фил се оженеше за нея, те можеше никога да не споделят легло като истинска двойка. Освен ако той нямаше нищо против да спи до един труп.

Как може да я обичаш?

Ванда закрачи из малката изба. Не се съмняваше, че Фил я обича. Засега. Но какво щеше да стане, ако открие най-мрачната й тайна? Ако научи за ужасните й грехове? Той мразеше Бунтовниците, които се хранеха от смъртните, убивайки ги в процеса на хранене. Мразеше Бунтовниците достатъчно, че да рискува живота си, борейки се с тях.

Тя беше правила същите неща като Бунтовниците. Мили боже, той щеше да намрази и нея.

Още един пристъп на слабост премина през нея. Тя пристъпи бавно към одеялото.

Тогава чу гласа на Бринли над главата си, висок и гневен. Фил отговори доста по-тихо. Това беше частен разговор, не бе нейна работа. Но те говореха за нея. По дяволите! Тя се придвижи под люка, след това се издигна до тавана.

— Не можеш да се ожениш за нея — каза Бринли настоятелно. — Татко никога няма да я приеме.

— Пукната пара не давам какво мисли той — отговори Фил. — Той е тесногръд и има тесногръдо виждане за света.

— Той има много власт.

— И за какво я използва? — настоя Фил. — Отглежда крави и овце. Купува още земя. Отглежда още крави. Още овце. И върховната точка на съществуването му е да излиза веднъж в месеца да убива беззащитни животни.

— Това е, което правим. Ти също се наслаждаваше на лова.

— Това не е достатъчно! — извика Фил. — Навън има цял свят.

— Свят на вампири? — подигра му се Бринли. — Не, благодаря.

Вълна на сънливост я заля и тя се сниши с няколко сантиметра. Ванда я отблъсна и се издигна отново до люка.

Фил обясняваше колко важно бе добрите вампири да победят Бунтовниците.

— Това е много важно, Брин. Ако Бунтовниците победят, те могат да завземат целия свят.

— Добре — рязко каза Бринли. — Помогни на твоите добри вампири да победят. Но не се жени за една от тях! Това е лудост, Фил. За бога, ти си шибан принц.

Принц? Ванда поклати глава. Вероятно не бе чула добре.

— А какво ще стане с Даяна? — продължи Бринли. — Ти си сгоден за нея от години.

Ванда ахна. Концентрацията й се наруши и тя падна на пода.

— Ох. — Тя трепна, докато се изправяше. Глезенът й се бе изкълчил.

Докуцука до одеялото. Поне глупавият глезен щеше да се оправи, докато спи. Изпъна се на одеялото. Принц? Принц Филип? Сгоден за Даяна? Това бе Уайоминг, не проклетата Англия. Това не можеше да е вярно.

Сънят я налегна отново, по-силно и пълно. Тя се прозя и затвори очи. Образи прелетяха през съзнанието й. Фил, притискащ Макс Мега Члена към пода; Фил, скачащ от балкона и приземяващ се пъргаво; Фил, борещ се с Бунтовниците и оцеляващ. Движещ се прекалено бързо.

Прекалено бързо. Ванда се предаде и потъна в мъртвешкия сън.

 

 

Ванда се събуди изведнъж. Тя се вгледа в тъмнината за секунди несигурна къде се намира. О, да. Хижата на Фил в Уайоминг. Опипа наоколо и намери камшика си.

Силно чувство на страх я налегна, толкова силно, че седна с усилие. Войната беше започнала. Роби бе пленен. Марта я предаде отново. Дугъл беше осакатен за цял живот. А сестрата на Фил я мразеше.

Тя се изправи на крака. Глезенът й бе излекуван. Върза камшика около кръста си. Горе бе тихо. Издигна се до люка и го бутна. Той се отвори с няколко сантиметра.

— О, станала си. — Фил отвори вратата докрай и й се усмихна. — Предполагам, че не ти е необходима стълбата?

— Не. — Тя се издигна и премина през отвора на пода.

Той улови ръката й и я издърпа към себе си. Краката й се приземиха на пода, а ръцете й се обвиха около гърдите му.

— Изглеждаш като каубой. — Ванда плъзна ръка по карираната му каубойска риза.

— Бринли отиде до града днес и ни купи някакви дрехи. — Той я целуна. — Искаш ли да изглеждаш като каубойка?

Тя изсумтя.

— Как си? Раните още ли те болят?

— Добре съм. Поспах малко през деня, докато Бринли беше тук.

Ванда се огледа наоколо, но хижата бе празна.

— Къде е сега?

— Тя е… разхожда се наоколо.

— В тъмното?

— Има пълнолуние. Искаш ли закуска? — Той я поведе към сандъка с лед. — Бринли ни донесе още лед.

— Това е добре. — Ванда взе една бутилка от сандъка. Помисли си да попита Фил дали наистина е сгоден за някоя дама на име Даяна, но не искаше да му признае, че е подслушвала.

Отпи голяма глътка.

— Е, какви са последните новини?

Той се облегна на кухненския шкаф и се намръщи.

— Не са успели да довършат проследяващото устройство преди залез, така че нямаме идея къде държат Роби.

— О, боже. Горкият Роби. — Тя остави бутилката на шкафа. Не й се пиеше, когато точно сега вероятно измъчваха Роби. — Какво ще му направят?

— Като за начало ще го държат гладен. Чул съм, че е ужасно болезнено.

— Така е.

Фил наклони глава, изучавайки я.

— Маги ми каза, че ти си стояла гладна. Карала си се да страдаш. Защо?

— Аз… аз не искам да говоря за това. — Ванда отиде в другия край на стаята. — Тук някъде има ли баня?

— Отвън зад конюшнята има външна тоалетна.

Тя му се надсмя.

— Имаш конюшня, но не и баня?

Той сви рамене.

— Конюшнята е празна. И не ми е трябвала баня. Не съм бил тук повече от четири години.

— Защо не?

Той я погледна остро.

— Не искам да говоря за това.

— Е, не сме ли една потайна двойка?

— Да, такава сме. Мисля, че е време да си поговорим сериозно. — Той посочи към дивана точно когато телефонът му иззвъня. — Ало?… Да, Хауърд. Сигурен съм, че Ангъс е подивял. Някакъв напредък с проследяващото устройство?

Докато Фил говореше, Ванда обикаляше наоколо. Наистина трябваше да излезе. Смъртните обикновено не разбираха, че вампирите се нуждаеха от червените кръвни клетки, за да оцелеят. Останалата част от кръвта се изхвърляше заедно с добавените съставки като например уискито в Крискито.

И сама можеше да открие външната тоалетна. Излезе навън на широката предна веранда. Повя свеж бриз, карайки стария дървен люлеещ се стол да изскърца.

Пред хижата имаше малко пасище. Пълната луна грееше, осветявайки тревата в сребристо. В далечината гора от високи дървета достигаха ясното, изпълнено със звезди небе. Въздухът бе свеж и хладен.

Тя заобиколи хижата и видя конюшнята. Сградата бе почти толкова голяма, колкото самата хижа. Ванда мина покрай нея и откри външната тоалетна. Точно като старите дни в Полша. Пое дълбоко въздух и си свърши работата по възможно най-бързия начин. Ролка тоалетна хартия стоеше на нещо, което изглеждаше като края на стара дръжка на метла.

Ванда излезе от тоалетната и мина покрай конюшнята, намествайки камшика на кръста си. Около нея се разнесе зловещ вой. Тя преглътна. Добре. В гората можеше да има вълк или койот. Това бе нормално за Уайоминг, нали? Забърза към предната част на хижата.

Дали в гората нещо мърдаше? Тя се приближи към стъпалата на предната веранда.

Ново движение привлече вниманието й. И още едно. Животни. Вероятно дузина. Те се преместиха от тъмните сенки на дърветата към осветеното от луната пасище. Тя застина.

Вълци.

Лунната светлина блестеше по сребристосивите им козини. Те бавно се приближиха към нея. Очите им блестяха. Зъбите им се бяха показали. Тихо ръмжене се разнесе из пасището, вкочанявайки я от страх.

Изведнъж на верандата се разля светлина. Фил бе отворил вратата.

— Ванда, ела вътре — тихо каза той.

Тя накара краката си да се движат, но те останаха залепени за земята. Кошмарът се бе върнал. Отново я преследваха. И вълците бяха изпратени да я убият.

Те се приближиха. Сърцето й спря. Това беше. Щяха да я убият.

— Мамка му — Фил слезе по стълбите на верандата и тръгна към пасището. — Ванда, влез вътре.

Тя се отскубна от страха, който я бе парализирал. О, господи, не! Фил щеше да се опита да я защити точно както Карл. Вълците щяха да го убият.

Изтича до него и го хвана за ръка.

— Ела с мен. Бързо.

Той издърпа ръката си.

— Ще се оправя с това. Довери ми се. Сега влез вътре — каза той и я бутна нежно към стълбите.

Тя изтича по стъпалата. Вълците нададоха вой. Потръпвайки от ужас, тя се обърна да ги погледне.

Фил бе свалил ризата си. Всички рани по торса му бяха заздравели. Как бе възможно? Тялото му започна да трепери.

Тя ахна. Какво правеше той?

Вълците нападнаха.

Фил изпъна широко ръце, отметна глава назад и нададе вой.

Ванда се запрепъва назад, блъскайки се в стената на хижата. Светлината от отворената врата осветяваше Фил. По гърба и раменете му изби козина, после се разпростря и по ръцете му. Те се превърнаха в лапи с дълги остри нокти. Главата му изпука, челюстта му се удължи в дълга муцуна.

Вълците се заковаха на място и се снишиха на земята. Те се страхуваха, осъзна Ванда. Но не бяха толкова ужасѐни, колкото нея.

Фил беше върколак.