Метаданни
Данни
- Серия
- Рискована любов (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- All I Want for Christmas is a Vampire, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитрия Петрова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 25 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и начална корекция
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Керелин Спаркс
Заглавие: Коледно желание
Преводач: Димитрия Петрова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК Тиара Букс
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Редактор: Яна Иванова
Коректор: Гергана Димитрова
ISBN: 978-954-2969-29-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5130
История
- — Добавяне
Глава 9
Иън поръча една Кървава бира и диетична кола на бармана.
— Тук ли е Ванда? — попита той и подаде на Кора Лий банкнота от десет долара.
— Ето там. Изглежда някой пак я е раздразнил.
Иън погледна към сцената. Музиката бе спряла и тълпа от вампирки се бяха събрали да наблюдават как Ванда крещи на танцьора.
— Това не е бардак! — викаше тя. — Уволнен си!
— Още един танцьор си замина. — Кора Лий размаха ръце във въздуха. — Ехо, Ванда! Иън е тук!
Тълпата се обърна едновременно.
— Това Иън МакФий ли е? — попита една от дамите.
— Със сигурност — извика Кора Лий. — Елате да го хванете!
Тълпата тръгна към него. Иън преглътна.
Кора Лий се изкиска, а след това прошепна:
— Изглежда, че желанието ти ще се изпълни. Тази вечер със сигурност ще ти излезе късметът.
— Иън! — извика Памела. — При мен има две дами, които искат да се запознаят с теб.
Тя посочи към жените, които я придружаваха.
— Ние го видяхме първи! — извика една жена от тълпата и всички се втурнаха към него.
— По дяволите — каза Иън и подпря гръб на бара.
— Назад! — Ванда отмота камшика от кръста си и изплющя леко с него към тълпата. — Чухте ме! Подредете се и изчакайте реда си!
Жените се засуетиха да направят опашка. Иън трепна от блъсканиците и ругатните, които последваха. Те се държаха повече като борци, отколкото като дами. И бяха повече от петдесет.
Ванда се ухили на Иън.
— Не е ли страхотно? Профилът, който ти създадох, е невероятен! Всяка иска да излезе с теб.
— Не мога да изляза на среща с петдесет жени за една вечер.
— Разбира се, че можеш. — Тя намота камшика обратно около кръста си. — Наричат се бързи срещи.
— Но аз вече казах на три жени, че ще се срещна с тях тук.
Ванда не обърна внимание на това.
— Ще ги оставим да минат първи. — Тя се обърна към Кора Лий. — Нямаш ли кухненски таймер?
— Да — отвърна тя и й подаде бял пластмасов таймер.
Ванда го постави на масата.
— Ще дадем на всяка по пет минути.
— Това ще отнеме часове.
Иън донесе питиетата на масата.
— Да не би да имаш нещо по-добро за вършене? — Ванда забеляза диетичната кола. — За какво ти е смъртното питие?
— Доведох Тони с мен. Тя е новият охранител от дневната смяна в къщата.
Ванда го погледна изненадано.
— Тя? Конър е наел жена?
Само преди нощи Иън се бе чувствал също толкова шокиран, но сега му се искаше да я защити.
— Тя е отличен боец.
Ванда го погледна със съмнение.
— Представям си някоя огромна жена с една вежда, която гълта стероиди като бонбони.
Иън се стегна.
— Не! Тя е…
— Хей, Иън! — една жена извика от другия край на клуба. — Какво стана със срещата ни? Говорихме по телефона миналата вечер. Не си ли спомняш?
— Да — той се опита да си спомни гласа й. — Ти си Сторми?
— Темпест — в очите й блестеше раздразнение. — А това са Мунбийм и Синди. — Тя посочи към жените до нея. — Говорихме с теб снощи. Имаме предимство!
— Може да дойдете най-отпред на опашката — разреши Ванда. — Иън ще започне скоро.
Той изстена. Какво щеше да каже на всички тези жени?
— Защо има толкова много?
— Ти си с профил номер едно в „Свободни в града“ — гордо каза Ванда. — Всеки е чул за теб.
Иън трепна.
— Исках двамата да поговорим за това. Конър е ядосан, че си дала адреса и номера на градската къща на Роман.
— Конър е едно старо мрънкало. На жените им трябва начин да се свържат с теб.
— Разбирам това, но поради причини, свързани със сигурността е опасно местоположението ни да се знае от толкова много хора. Не ни трябва някои фанатични почитателки да се опитат да ме видят, особено през деня. Твърде рисковано е.
— Добре, добре. — Ванда разроши щръкналата си пурпурна коса. — Ще сваля адреса от сайта.
— Също така и телефонния номер. Могат да ми оставят съобщения в „Свободни в града“.
— Добре — намръщи се Ванда. — Но се правиш на трудно достъпен.
— Ей, какво става?
Един вампир, облечен в скъп костюм, се запъти към тях и намигна на опашката от чакащи жени.
— Здравейте, дами.
— Здрасти, Грегори — отвърнаха му в хор те.
Иън бе впечатлен. Грегори познаваше всички тези жени?
— Какво става тук? — Той целуна Ванда по бузата. — Да не се нареждаме за заешкия танц?
— Иън ще участва в бързи срещи тази вечер. — Ванда сниши гласа си до шепот. — Той търси истинската си любов.
— Ах. — Очите на Грегори блестяха, докато наблюдаваше Иън. — Трябва ли да ги подготвя за теб?
Иън се намръщи.
— Достатъчно трудно е да си чаровен веднъж, но петдесет пъти поред?
— Можеш да се справиш, братко. Просто бъди себе си.
Иън се намръщи още повече.
Грегори трепна.
— Може да се опиташ да се усмихнеш. Нали знаеш, дамите харесват мъже с чувство за хумор.
— Обречен съм.
— Успокой се, пич. Аз ще… — Грегори се вцепени. — Господи, само я виж. Тя е истински ангел.
Иън погледна по посока на изумения поглед на Грегори. Тони.
— Тя е моя — каза той, но се усети и допълни: — Имам предвид, че тя е моята охрана.
— Тя е пазачът, който е наел Конър? — попита Ванда.
Грегори изсумтя.
— Да, мога да видя защо я е назначил.
— Красотата й няма нищо общо — отсече Иън. — Тя е отличен боец, много е храбра и умна.
— О! — Грегори погледна любопитно Иън. — Разбирам.
Иън усети как лицето му пламва. Може би бе прекалил малко.
— Всъщност ще ти бъда благодарен, ако я наглеждаш, докато съм зает.
— Разбира се. Няма проблеми, брато.
Тони огледа дългата опашка от жени, докато доближаваше.
— Мислех, че имаш само три срещи.
— Сега имам няколко повече — оплака се Иън, когато застана до нея. — Искам да те запозная с някои от приятелите ми. Това е Ванда. Тя ръководи „Палави дяволи“.
— И създава очарователни профили — добави с усмивка Тони и протегна ръка.
— Радвам се да се запознаем. — Ванда стисна ръката й. — В момента работя върху друг проект, който ще направи Иън още по-известен.
Той преглътна трудно.
— Това не е необходимо.
— Разбира се, че е. Трябва да открием истинската ти любов. — Ванда го потупа по бузата. — Ще те видя по-късно — каза тя и се запъти към офиса си.
— А това е Грегори — Иън посочи към него. — Той е вицепрезидент на маркетинговия отдел на Роматех.
— За мен е удоволствие да се запознаем. — Грегори взе ръката й и я целуна. — Чух за теб. Майка ми, Радинка, каза, че двете с Шана ще дойдат да те видят утре.
— О, точно така — усмихна се Тони. — Ще дойдат с Хауърд, за да му помогнат да наглежда нещата, докато си вземам изпита.
Иън се намръщи при думите й.
— Е, братле, не е ли време да се захващаш за работа? — кимна Грегори към дългата опашка от жени.
Иън преглътна. Работа бе точната дума. Да флиртува с Тони бе забавно, но мисълта да очарова всичките тези жени му се струваше като проклета задача.
— Първо ми трябва едно питие.
Той седна и отпи от Кървавата си бира.
Грегори издърпа един стол от масата, за да може Тони да седне.
— В кой колеж ходиш?
— НЙУ — каза тя и седна.
Грегори седна до нея.
— И аз получих там магистратурата си по търговия.
— Аз взех бакалавърска степен оттам.
Чувствайки се забравен и не достатъчно образован, Иън изпи още от Кървавата си бира. По дяволите, той трябваше да й издърпа стола.
Грегори се наведе към нея.
— Ей, старият професор Хъдгинс все още ли е там? Нисък, плешив, носи папийонки. Изглежда и говори като Елмър Фуд. Днес учим за високите лихвени плоценти пли кледитните калти.
Тони се разсмя и смехът й прозвуча като музика от рая. Но Иън бе наясно със засилващите се мънкания и проклятия. Петдесетте вампирки бяха бесни. Без съмнение не им допадаше да чакат, докато той разговаряше с една смъртна.
Тони най-накрая спря да се смее и погледна към Иън.
— Грегори се превъплъщава страхотно в образ. Наистина е забавен.
— Взех ти питие.
Е, това беше екстра, скастри си се той.
— Благодаря ти.
Тони отпи от колата.
— Какво чакаме, по дяволите? — извика Темпест от началото на опашката.
Иън изстена вътрешно.
— Местните станаха нервни — каза Тони.
Тя погледна към бара и внезапно подскочи на крака, щом две жени се телепортираха.
— Добре ли си? — попита Иън.
Тя седна отново.
— Май съм малко… нервна да съм тук.
— Ела да танцуваме — предложи Грегори. — Ще кажа на диджея да се върне на работа.
Той се запъти към дансинга. Тони го наблюдава как се отдалечава.
— Грегори вампир ли е?
— Да, много млад. Бе трансформиран след изобретяването на синтетичната кръв, така че е пил кръв само от бутилка.
Тони се намръщи, щом силна, вибрираща музика изпълни пространството.
— О, боже, не. Диско?
— Грегори го обожава. Ще останеш ли с него, докато си готова да си тръгнеш?
— Мога да се грижа сама за себе си.
— Тони. — Иън се наведе напред. — Зад теб има петдесет вампирки, всяка от които те гледа кръвнишки. Моля те, остани с Грегори.
Тя погледна през рамо.
— Добре, разбирам какво имаш предвид. Ще ида да… танцувам буги. — Тя се изправи и приглади миниатюрната си пола. — Късмет със срещите ти. Макар че мога да кажа, че си губиш времето.
С високо вдигната глава тя мина покрай зяпащите я жени, като ангел, който не се бои от тъмните сили около нея. Но защо си мислеше, че срещите му са загуба на време? Да не би да смяташе, че е невъзможно да намери любовта?
— Ей! — извика Темпест. — Може ли вече да започваме?
— Да, нека да започваме.
Иън включи таймера.
Темпест забърза напред, прегърна го през врата и го целуна по бузата.
Иън махна ръцете й.
— Ще седнеш ли, ако обичаш?
— Разбира се.
Тя се настани в скута му.
— Какво правиш, девойче?
— Сядам — тя спусна лакираните си в черно нокти по гърдите му. — Знаеш ли защо ме наричат Темпест[1]? Дива съм като ураган.
— Мислех, че можем първо да поговорим. Нали се сещаш, затишието преди бурята?
Тя издърпа кожената връзка от косата му и прокара пръсти по скалпа му.
— Защо не изпратиш другите момичета да си ходят? Искам да бъда влажна и дива с теб — каза тя и сграбчи косата му.
— Все още не те познавам — отвърна Иън и освободи пръстите й.
— Какво има да се знае? — захапа го тя за врата.
— Ами, ъмм… с какво се занимаваш, за да преживяваш?
Тя се изкикоти ниско и гърлено.
— Аз не живея, глупаче, аз съм нежива.
— Да, но все пак всички имаме сметки за плащане.
— Ако имам нужда от нещо, просто си го вземам. — Тя захапа ухото му. — Точно сега се нуждая от теб.
— Какво имаш предвид с това, че просто си го вземаш?
— Вземам неща от смъртните. Пари, дрехи, каквото и да е.
— Ти крадеш от тях?
Тя седна назад и въздъхна нетърпеливо.
— Не е кражба, ако те не осъзнават какво се е случило. Толкова е лесно да си поиграеш с умовете им. Например имам страхотен апартамент, защото домакинът си мисли, че плащам наем за него.
Защо бе решил, че всички вампири са като него?
— Опасявам се, че не си пасваме.
— Какво означава това?
Той я вдигна и я остави на крака.
— Беше ми приятно да се запознаем.
— Зарязваш ли ме? — извика тя. — Никой не ме зарязва!
Плисна остатъка от колата на Тони в лицето му, след това се отдалечи, проклинайки под нос.
Иън избърса лицето си със салфетка. Една мина — остават още четиридесет и девет. Може би Тони бе права и той си губеше времето. Погледна към дансинга. Грегори въртеше ханш и размахваше пръст нагоре и надолу. Смеейки се, Тони имитираше движенията му.
Иън въздъхна и покани втората си дама.
Красива блондинка пристъпи към него.
— Здрасти, помниш ли ме? Аз съм Мунбийм.
— Как си? — той седна и нагласи таймера.
Жената седна срещу него.
— Предполагам, че трябва да ти разкажа за себе си. Аз съм Водолей.
— Това е хубаво.
— Родена съм през 1950 година. Името ми беше Мери. Скучно, знам. Родителите ми бяха толкова закостенели. Избягах от вкъщи, когато бях на шестнадесет, за да протестирам срещу войната. Наистина мразя войната.
Сега май не беше много добър момент да спомене, че е воин. Иън забеляза, че Грегори върти Тони.
— Естествено отидох в Сан Франциско. — Мунбийм се заигра с мънистата около врата си. — Там се случваше всичко, сещаш се.
— Какво се е случило? — попита Иън.
— Всичко, човече. Силата на цветята. Правете любов, а не война. Аз съм истински противник на насилието от всякакъв вид.
— Тогава ти никога не би манипулирала или измамила някой смъртен, за да спечелиш за негова сметка?
— Не. За бога. Това е толкова вредно за кармата.
Иън кимна. Тази можеше и да има потенциал. Поне, изглежда, притежаваше морал.
— И така, ето ме мен там, вземах си наркотиците и се наслаждавах на страхотна оргия, когато този мъж се появи от нищото и ме захапа по врата! Наистина бях напълно скапана, когато се събудих.
Иън премигна.
— Ясно.
Погледът му се върна обратно на Тони. Всеки път, когато някой се телепортираше, тя подскачаше и се обръщаше към него. Вероятно телепортирането я плашеше? Ако беше така, трябваше да я закара до тях. Мисълта, да се измъкне от клуба, изглеждаше страхотна.
Таймерът иззвъня и той осъзна, че Мунбийм все още говореше. Иън се изправи.
— Опасявам се, че времето ни изтече.
— Добре. Мир.
Тя го прегърна и се отдалечи.
Иън посочи на Синди да мине напред. Младата жена се впусна в изброяване на дългия си списък от две хиляди и тринадесет гаджета, докато вниманието на Иън се върна към дансинга. Музиката стана по-бавна и Грегори прегърна Тони. По дяволите, той каза на Грегори да я наблюдава, не да я опипва.
След още два разговора, Ванда бавно се доближи до него.
— Направих го! Всичко е готово.
Стомахът му се сви в очакване, докато се изправяше на крака.
— Какво си направила?
— Не бъди толкова притеснен. Ще бъде страхотно. Утре вечер, в полунощ, Корки Кърант ще дойде тук!
— Онази баракуда? — всеки знаеше, че репортерката от „На живо с неживи“ бе безпощадна. — Защо ще идва тук?
— За да те интервюира! — обяви Ванда.
Иън отстъпи назад.
— Ванда, не. По дяволите, не.
— Ще бъде забавно! Повярвай ми.
Той поклати глава.
— Нищо добро няма да излезе от това. Тази жена е чудовище.
— Не бъди такова мрънкало! — Ванда го бодна в гърдите. — Шоуто на Корки се излъчва в цял свят. Всеки вампир на земята може да го види. И да види моя клуб. Това е брилянтно!
— Кое е брилянтно? — Грегори се доближи към тях заедно с Тони.
— Иън ще гостува в „На живо с неживи“ — похвали се Ванда. — Ще дойдат утре да го интервюират.
— Ще те дават по телевизията? — попита Тони.
— По ДВК — каза Ванда.
— Дигиталният вампирски канал — обясни Иън. — Има го в къщата. Но аз няма да се появя в шоуто.
— Разбира се, че ще го направиш — изсъска Ванда. — Работя върху това в продължение на часове. Всичко е уредено.
— Бъди внимателен с Корки Кърант — предупреди го Грегори.
— Коя е тя? — попита Тони.
— Звездата на шоуто — Грегори изви ръце пред гърдите си. — Тя има най-големите… — Иън го блъсна с лакът, — реклами — завърши Грегори.
— Готова ли си да се прибираш? — Иън попита Тони. — Мога да те закарам.
Ванда го хвана за ръката.
— Никъде няма да ходиш. Всички тези жени чакат за възможност да се срещнат с теб.
— Аз мога да телепортирам Тони — предложи Грегори.
— Но тя може да не желае да се телепортира — запротестира Иън.
— Всичко е наред. — Тони му се усмихна успокоително. — Нямам търпение да те видя по телевизията.
Иън въздъхна. Може би трябваше да се съгласи. Не искаше да разочарова Ванда или Тони. И колко лошо можеше да е в действителност?
— Грегори, мога ли да разговарям насаме с теб?
— Разбира се — Грегори тръгна с него. — Какво има?
— Аз… ъмм… помислих си, че може да ми дадеш някакъв съвет.
— Срещите ти не вървят ли добре? — прошепна Грегори.
— Имам чувството, че провеждам интервю за работа. Не усещам връзка с тях. — Не и както, когато го правеше с Тони.
Грегори постави ръка върху рамото на Иън.
— Пич, можеш да се справиш. Трябвало е да очароваш дамите, за да можеш да се храниш всяка вечер в продължение на векове.
Иън въздъхна.
— Никога не съм бил много изискан в това. Никой не очакваше да бъда. Изглеждах толкова млад, въпреки че вътрешно се чувствах стар. А сега изглеждам по-възрастен, но вътрешно се чувствам като младок. Не знам какво да кажа.
— Трябва просто да потренираш върху уменията си за общуване. Първо, упражнявай се да бъдеш добър слушател. Жените обичат да говорят за чувствата си. Дори да мислиш, че е абсолютно скучно, кимай с глава и продължавай да слушаш.
— Добре.
— Трябва да отвръщаш с реплики като: „Колко интересно. Разкажи ми още.“
— Колко интересно — повтори Иън. — Разкажи ми още.
— Точно това е. Ето още една много добра. „Ти си напълно права. Колко умно от твоя страна.“ Жените обичат да хвалиш интелигентността им.
— Добре. — Иън повтори репликите. — Благодаря ти.
Той се върна до масата с Грегори. Ванда бързаше към офиса си.
— Лека нощ, Иън — срамежливо се усмихна Тони.
— Лека нощ, Тони.
Господи, той искаше да я докосне. Искаше да я целуне отново.
Грегори го удари по гърба.
— До скоро, пич. Да вървим, Тони.
Той я поведе към дансинга. Въздишайки, Иън посочи на следващата жена да мине напред.
— Здрасти, аз съм Ейми.
— Моля, заповядай.
Иън погледна към Грегори. Той държеше Тони близо до себе си. Беше необходимост, когато се телепортираш с някой смъртен, но знанието за това не го направи по-лесно за гледане.
— Боже, когато видях снимката ти в интернет, реших, че изглеждаш секси — започна Ейми. — Но се заклевам, че на живо изглеждаш още по-добре!
— Колко интересно — измърмори Иън. — Разкажи ми повече.
По дяволите, Тони постави ръце около врата на Грегори.
— Искаш да говоря за това колко си красив? — попита Ейми. — Това не е ли малко суетно.
— Напълно си права. Колко умно от твоя страна.
— Нещастник! Аз се махам — каза тя и си тръгна.
Той изстена. Тази дяволска нощ нямаше да свърши никога.
Тони и Грегори пристигнаха на задната веранда на градската къща и тя използва специалния си ключ, за да деактивира алармата и да отвори вратата. Той й пожела лека нощ и се телепортира обратно в Палави дяволи за още танци. Беше странно, но тя всъщност се бе забавлявала във вампирския клуб.
За разлика от Иън. Той бе изглеждал нещастен. Не й се искаше да си признае, но част от нея се радваше на страданието му. Теорията му, че само един вампир би го разбрал, бе толкова грешна. Онези, пиещи кръв фръцли, не бяха достатъчно добри за него.
Тя забърза нагоре към стаята си, за да се измъкне от камерите за наблюдение. Пусна чантата си на леглото и набра номера на Карлос.
— Къде си сега?
— Върнах се в апартамента си преди пет минути — отговори той. — Гледах записа на камерата. Екранът стана черен за няколко секунди.
— Това беше телепортиране. Дава ли ни доказателството, от което се нуждаем?
— Не, изглежда като неизправност на камерата. Това, което виждам луксозната ти стая ли е?
— Да — Тони откачи камерата от елечето си и я изключи.
— Хей! — протестира Карлос по телефона. — Исках разходка из къщата.
— А аз искам да си легна. — Тя пусна камерата в шкафчето си. — Не съм сигурна дали хванах някой вампир да се телепортира, защото те просто изкачаха без никакво предупреждение. Беше доста обезсърчаващо.
Но не чак толкова, колкото да гледа как всички онези ужасни вампирки се хвърлят на Иън.
— Не знам — отвърна Карлос. — Ще трябва да прегледам записа.
— Ако това не е свършило работа, имам друга идея. — Тони отвори гардероба срещу леглото си. Вътре имаше телевизор, който тя не си бе правила труда да включи досега. — Вампирите имат своя собствена телевизия, наречена ДВК.
— Наистина ли? На коя честота е?
— Не знам — тя включи телевизора. — Това прилича на реклама. Нещо, наречено Вампос. Драже за след вечеря, за да се отървеш от кървавия си дъх.
Карлос се разсмя.
— Говоря ти сериозно. Сега има един прилеп, който пърха с криле. Под него пише — ДВК, денонощно, защото винаги е нощ някъде по света.
— Звучи интересно. Ще се опитам да го хвана.
— Сега започва някакъв сапунен сериал. „Когато вампир се превърне“. Ако запишем това, няма ли да имаме доказателство за съществуването на вампирите?
— Не съвсем — каза Карлос. — Не е необичайно да има вампирски предавания по телевизията на смъртните.
— Ами рекламите?
— Постоянно виждаме говорещи гущери и пещерни човеци в рекламите. Това не ги прави реални.
— Мисля да не се съглася с последното. Излизала съм с няколко пещерняци.
Тони изключи телевизора и се зачуди как ли се справя Иън. Дали е открил блестящата си, звездна принцеса? Дали тя е толкова прекрасна, че той вече е забравил за целувката, която двамата споделиха?
— Merda — прошепна Карлос. — Не мисля, че записът от клуба ще ни помогне. Всеки път, когато се обръщаш, за да видиш телепортиращия се вампир, картината се размазва.
— По дяволите.
Как, за бога, щяха да докажат съществуването на вампирите?
— И се опасявам, че имаме и друг проблем — каза Карлос. — Открих къщата на семейство Проктър.
— Така ли? Какво стана?
— Разговарях с прислужницата, Мария. Тя е от Колумбия и за моя радост испанският й е доста добър. Жената ми каза, че обаждането ти е разтревожило много Проктърови.
— Боже — Тони метна ботушите си в гардероба. — Тя каза ли ти дали Сабрина е добре?
— Била е заключена в стаята си на горния етаж. Мария я е видяла два пъти, през които била заспала.
— Страхувам се, че чичо й я е дрогирал.
— Права си. Мария каза, че й давал Халдол. Това е силен антипсихотик. Служи да държи хората в безсъзнание.
— Това е ужасно.
Тони закрачи из стаята.
— Става все по-зле. Докато стигна там, Проктърови бяха събрали нещата на Сабрина и я бяха отвели някъде. Мария каза, че са говорили нещо за психиатрична болница.
— О, не! — Тони падна на леглото. — Защо правят това?
— Не съм напълно сигурен, но можеш да се обзаложиш, че има нещо общо с парите, които Бри ще наследи. Утре ще открия нещо повече. Имам среща с Мария.
— Среща? Но ти не си ли…?
— Работя под прикритие — обясни Карлос. — Проктърови винаги дават петък вечер на Мария, защото обичат да излизат. Затова ще я убедя да ме пусне в офиса на чичо Джо. Не мисля, че ще е много трудно. Тя го мрази, защото я щипе по задника, когото жена му не гледа.
— Какъв прекрасен човек.
— Ще ти се обадя утре вечер. Да се надяваме, че ще мога да разбера в коя болница са завели Сабрина.
— Надявам се. Благодаря ти, Карлос.
Тони затвори телефона. Горката Бри. Ако бе затворена в някоя психиатрия, щеше да се наложи да я освободят по някакъв начин. Карлос щеше да помогне.
Тони пое дълбоко дъх. Бе се провалила с баба си и вината не я напускаше оттогава. Нямаше да разочарова Сабрина.
Йедрек Янов се излежаваше в стола си с крака върху бюрото и гледаше ДВК. Той не можеше да повярва, колко информация бе събрал. Говорителят на Нощните новини в действителност бе обявил, че вампирите все още нямат идея къде се намира злият военачалник Касимир. Йедрек се надяваше Касимир да гледа. Той обичаше да го наричат зъл военачалник.
След това започна предаване, наречено „На живо с неживи“ и водещата с огромен бюст обяви, че Роман Драганести и смъртната му жена очакват второто си дете през месец май.
Йедрек изсумтя. Защо да плаща на шпиони, когато можеше да научи толкова много безплатно? За нещастие, сега започна тъпата сапунена опера. Той изключи телевизора и свали краката си от бюрото. Взе снимките, които Юри му бе донесъл миналата нощ и се разрови из тях.
От ъгъла на офиса се чу хленчещ звук. Надя все още плачеше.
— Млъкни. Не мога да се съсредоточа, когато хленчиш.
Тя се сви.
— Липсват ми приятелите.
Разбира се, че й липсваха. Но първата стъпка в пречупването на кучката бе изолацията. Той я караше да стои в ъгъла цяла вечер.
— Разреших ли ти да говориш?
По лицето й се спуснаха сълзи.
— Толкова съм гладна.
Разбира се, че беше. Той се бе нахранил по-рано тази вечер, пи до насита от една смъртна точно тук, докато Надя бе принудена да гледа. И да остане гладна.
— Казах на Юри да ми доведе нова закуска. Блондинка. Може и да те оставя да хапнеш този път.
— Да, моля те.
— А когато свършиш с храненето, ще убиеш блондинката, за да ми доставиш удоволствие.
Лицето на Надя пребледня.
— Ако искаш да се храниш, ще трябва да я убиеш.
Раменете й се разтресоха.
— Да, сър.
— Да, господарю.