Керелин Спаркс
Коледно желание (21)

Глава 21

Иън отиде до дървената решетка, за да провери какво става долу. Забеляза Йедрек Янов с пистолет в ръка, а на колана му висеше меч. Йедрек стреля два пъти във въздуха и се разсмя, щом жените се разпръснаха крещейки. За щастие, повечето от тях имаха достатъчно разум, за да се телепортират.

— Тони, обади се на Дугъл и Финиъс, за да могат да използват гласа ти, за да се телепортират направо в стаята. И им кажи да донесат допълнително оръжие. — Когато Иън бе изпратил телепатичното съобщение, той просто им бе казал да дойдат в Палави дяволи. Но сега не искаше да се телепортират случайно в средата на бъркотията долу. И не искаше да изпраща друго телепатично съобщение, което Йедрек можеше да дочуе.

Тони извади телефона си от джоба на панталоните си.

Сабрина започна да плаче и Теди се опита да я успокои. Ванда и Карлос надничаха през дървената решетка.

— Взели са ги за заложници — тихо каза Карлос.

Иън погледна надолу. Поне десет вампирки се бяха вцепенили от страх и не бяха успели да се телепортират, за да избягат от опасността. Станислав и Юри използваха сребърни въжета, за да ги уловят като подплашени добичета, докато Йедрек стоеше на сцената и се усмихваше, когато среброто изгаряше кожата им и ги караше да пищят. Жените бяха събрани на едно място и друга жена от Бунтовниците преметна още сребърни въжета около тях, за да ограничи движенията им и да им попречи да се телепортират.

Финиъс и Дугъл се материализираха до Тони, със себе си носеха пет меча и няколко дървени кола.

Иън подаде един меч на Карлос.

— Знаеш ли как да го ползваш?

— Мога да се науча — Карлос хвана дръжката. — Защо не използваме пистолети?

— Можем да се възстановим от повечето рани от куршуми, но ако забиеш меч в сърцето на някой няма връщане назад.

Иън подаде последния меч на Ванда.

— Не, благодаря ти — тя разви камшика от кръста си. — С това ще ми е по-удобно.

— Може ли и аз да получа меч? — приближи се към него Теди.

— Теди, не! — Сабрина го дръпна назад. — Не трябва да се замесваме в това.

— И аз искам да съм герой — настоя Теди.

Иън му подаде меча.

— Ти ще пазиш жените.

— Може да пази Бри — Тони грабна няколко дървени кола. — Аз няма да остана тук.

— Ти си… — Иън бе прекъснат от гласа на Йедрек.

— Иън МакФий! Знам, че си тук. Донеси ми лекарството „Остани буден“ или ще започна да убивам.

Гласът на Йедрек бе заглушен от писъците на заложниците му.

Иън кимна на Финиъс и Дугъл да се присъединят към него.

— Ще се телепортираме едновременно. Оставете Йедрек на мен.

Финиъс надникна през решетката.

— Аз ще взема Стан.

— Тогава на мен се пада Юри — каза Дугъл.

— А аз ще поема жената — добави Тони.

Иън настръхна.

— Не. Ти ще останеш тук.

— Аз ще поема жената — Ванда погледна към Тони. — Аз мога да се телепортирам. Ти не можеш.

Тони отвърна на погледа й.

— Аз мога да се оправя със сребърните въжета. Ти не.

— Ти няма да… — Иън бе прекъснат от Йедрек.

— Не си мисли, че може да ме нападнеш, МакФий! — извика той от сцената. — Тук си имаме един заложник и тя ще умре, ако някой се доближи до мен. Надя, ще убиеш блондинката, за да ми доставиш удоволствие, нали?

— Да, господарю.

Ръцете на Надя бяха облечени с ръкавици и тя завърза блондинката за пилона на сцената.

— О, не — прошепна Ванда. — Това е Кора Лий.

Барманката се бореше със сребърните въжета, които я притискаха и цвърчаха до кожата й.

— Пусни ме!

Йедрек насочи оръжието си към нея.

— Сребърни куршуми, скъпа моя. Наистина болят. — Когато Кора Лий изхленчи, той се усмихна. — Страхът ти те прави още по-красива.

— Ванда — прошепна Тони. — Имаш ли клещи някъде тук?

— Може би. Имам комплект инструменти в офиса ми.

— Тони — Иън я погледна неотстъпчиво. — Няма да слизаш там долу. — Щом тя отвори уста, за да спори с него, той продължи: — Това не е приятелска молба. Аз съм ти шеф. Ще правиш каквото ти кажа.

Очите й пламнаха гневно.

Иън се обърна към Карлос.

— И двамата оставате тук.

— Не можеш да ми заповядваш — изръмжа Карлос.

Иън не му обърна внимание и кимна към другите вампири.

— Ще се телепортираме на три — той преброи и всички изчезнаха.

Иън се материализира до Йедрек и с първия удар на меча си изби пистолета от ръката му.

Полякът отскочи назад, видя кръвта, течаща от ръката му и извика:

— Убий блондинката, Надя!

Иън погледна към Кора Лий, която все още бе вързана за пилона и продължаваше да се гърчи и да плаче. Надя бе прекалено заета да избягва плющящия камшик на Ванда, за да изпълни заповедта на господаря си.

Иън се спусна към Йедрек, но той изчезна.

— По дяволите!

Шотландецът се завъртя да види къде се е телепортирало копелето.

Дугъл и Финиъс се биеха с опонентите си, сблъсъкът на мечовете се смесваше с ужасените викове на заложниците. Йедрек се появи, стоящ на бара. Извади меча си и от ръката му покапа кръв.

Господи, дано дръжката стане хлъзгава. Иън скочи от сцената и тръгна към него. Нека отслабне от загубата на кръв.

Йедрек не откъсваше очи от Иън, докато се протегна надолу, за да вземе няколко салфетки от бара. След това ги притисна към кървящата си ръка.

— Невероятно е колко силно могат да кървят тези малки порязвания — отбеляза Иън.

С подигравателна усмивка, Йедрек метна напоената с кръв салфетка на пода.

С периферното си зрение, Иън забеляза как Тони се измъкна от офиса на Ванда. По дяволите, не! На кръста си имаше дървени колове, а в ръцете си носеше клещи. Придържайки се ниско, тя се придвижваше към заложниците.

Иън не можеше да позволи на Йедрек да я види. Той й бе пратил колието със сърце. Явно знаеше, че го е грижа за нея и това я правеше главната му цел. Вси светии, тя трябваше да е наясно с това. Трябваше да го послуша и да остане скрита.

Иън хукна бързо към бара и скочи отгоре му, карайки Йедрек да се обърне към него и да остане с гръб към Тони. Шотландецът нападна, замахвайки със сабята си с все сили. Йедрек залитна на ръба на бара, губейки баланса си и изчезна.

— По дяволите!

Иън се завъртя. Как можеше да се бие със страхливото копеле, ако не спре да се телепортира?

От бара можеше да види почти цялата зала. Групата заложници вече бе намаляла от десет на шест. Още една изчезна и станаха пет. Очевидно Тони ги освобождаваше, колкото може по-бързо. Но успехът й щеше да я доведе до разкриване, защото, когато не останат заложници, нямаше да има зад кого да се скрие.

Йедрек се появи на сцената.

— Тази тук ще умре, МакФий!

Той се спусна към Кора Лий.

— Не!

Ванда изплющя с камшика си към него. Той се уви около ръката му, с която държеше меча.

— Кучка! — полякът хвана камшика и дръпна Ванда към себе си. Тя го пусна, за да не бъде прободена от острието му. — Трябваше да те убия още в Полша. Щеше да се криеш завинаги в пещерите като някой плъх.

Ванда се дръпна назад.

— Надя, ще ми достави удоволствие да убиеш блондинката — нареди Йедрек.

— Да, господарю.

Рускинята се приближи към Кора Лий.

— А, аз ще убия теб, Ванда — Йедрек вдигна меча си.

Иън се телепортира на сцената и препречи пътя на Йедрек.

— Помогни ми! — извика Кора Лий, когато Надя приближи до нея.

С яростен вик Ванда се метна на гърба на рускинята. Двете жени паднаха на сцената и се сборичкаха за изпуснатия меч. Иън искаше да помогне, но беше зает да отблъсква атаката на Йедрек.

Зад него забеляза Тони да се промъква към сцената. О, не, по дяволите. Той се биеше яростно, за да задържи вниманието на Йедрек изцяло върху себе си. Тони пробяга покрай тях и сряза сребърните въжета, които придържаха Кора Лий към пилона. Тя слезе от сцената, плачейки. Междувременно, Надя се добра до меча и се насочваше към невъоръжената Ванда.

Тони хвана сребърното въже, с което допреди малко бе вързана Кора Лий и го хвърли към гърба на Надя. Тя извика от болка. Въздухът замириса на изгоряла коса.

Иън отскочи назад, когато мечът на Йедрек едва не преряза стомаха му. Трябваше да се съсредоточи. Хвърли се към него, но копелето изчезна отново.

— Мамка му! — Иън се завъртя наоколо, търсейки противника си.

Йедрек се появи до Тони.

— Не! — Иън се спусна към тях, но Бунтовника изчезна заедно с нея. — Не!

Страх скова гърлото му.

Заля го облекчение, когато видя полякът да се появява на бара заедно с Тони. Поне копелето не я бе завело в някое тайно скривалище да я измъчва и убие. Иън скочи от сцената и хукна към тях.

Облекчението му не изтрая дълго. Йедрек придърпа Тони към гърдите си и притисна меча си към врата й. Иън замръзна.

— Другари, при мен! — извика Йедрек и тримата руснаци се телепортираха на бара. — Виждаш ли, МакФий, трябва ни само един заложник, когато е правилният.

Зъбите му изскочиха със съскащ звук.

Той потърка уста в бузата на Тони. Зъбите му одраскаха кожата й, оставяйки розови следи. Тя затвори очи.

— Мога да подуша страха й, МакФий. Нищо чудно, че я харесваш толкова много. Има невероятен вкус.

Иън преглътна трудно, заради яростта, надигаща се в гърлото му. Трябваше да спаси Тони, но Господ да му е на помощ, защото не знаеше как. В мига, в който нападне, Йедрек щеше да пререже гърлото й.

— Знаеш какво искам, МакФий. Донеси ми лекарството.

Дали трябваше да се съгласи, за да си спечели малко време? Налегна го отчаяние, заплашващо да попречи на способността му да мисли. Не можеше да понесе да я изгуби. Не можеше да понесе да я предаде. Пусна меча си и той издрънча на циментовия под.

Йедрек се усмихна.

— Имаш пет минути.

Отгоре се чу силен трясък. Всички погледнаха нагоре и върху тях се посипаха разтрошени парчета дърво. През дупката в дървената решетка, изскочи огромна черна пантера. Тя изръмжа и звукът проехтя в обхваналата клуба тишина.

Докато Йедрек бе разсеян, Иън взе меча си и тръгна към него. За жалост, Йедрек осъзна, че пантерата се бе насочила право към него. Той се завъртя, държейки Тони, така че тя да поеме пълната сила на атаката на животното. Изпъна меча си, явно надявайки се да намушка пантерата, когато тя се приземява.

Тъй като Йедрек бе обърнат с гръб към Иън, той се втурна към него и го прободе в дясното рамо. Бунтовника извика и изпусна меча си. Хватката му върху Тони отслабна достатъчно и тя успя да се наведе, когато пантерата скочи върху им. Огромните й лапи уловиха раменете на Йедрек и го събориха от бара заедно с Тони. Иън отскочи надясно, когато пантерата прелетя покрай него, падна на земята и се претърколи. Тони бе паднала върху Йедрек. Тя се претърколи наляво точно когато пантерата се спусна отново. Бунтовника изпищя, когато острите нокти на животното разкъсаха ризата и гърдите му, оставяйки кървави следи.

Тони извика и запълзя назад. Пантерата погледна към нея, след това се обърна към бара, кехлибарените й очи се присвиха към тримата Бунтовници. Те се телепортираха. Йедрек също. Котката осъзна, че плячката й се е измъкнала и изръмжа гневно.

Дугъл и Финиъс се приближиха бавно с мечове, насочени към звяра.

— Да го убием ли? — попита Дугъл.

— Не! — извика Иън. — Оставете го.

Пантерата тръгна към него, ръмжейки, след това съсредоточи кехлибарените си очи върху Тони. Когато завъртя глава, Иън забеляза блясъка на две златни топчета в острите му уши. Разбира се. Трябваше да се досети. Но никога нямаше да познае, че е пантера.

Огромната котка се насочи към Тони.

— Не!

Тя отстъпи назад и се опита да се изправи, но краката й трепереха.

Иън се хвърли пред нея.

— Карлос, не.

Пантерата изръмжа тихо.

— Карлос? — прошепна Тони.

Иън чу глухо тупване и погледна назад. Тони се бе отпуснала на пода в несвяст.

— Ох, девойче.

Той приклекна до нея и отметна косата от лицето й.

— Това е Карлос? — Финиъс свали меча си и подсвирна. — Здрасти, котенце.

Пантерата тръгна към Тони с големите си лапи. Иън отбеляза с облекчение, че ноктите са прибрани, но зъбите й бяха ужасно остри. Едно ухапване и Тони щеше да е шейпшифтър пантера за цял живот. Това ли искаше Карлос?

Котката наведе глава и я подуши.

— За бога, не я хапи — прошепна Иън.

Пантерата завъртя опашка толкова силно и бързо, че събори Иън на колене. След това се запъти към офиса на Ванда. Тони бе оставила вратата леко открехната и котката се промуши пред нея.

— Мислех си, че мирише като шейпшифтър — каза Дугъл. — Но реших, че е черен вълк.

— Аз също.

Иън предположи, че Карлос се бе върнал в стаята обзаведена като харем, за да се преобрази и облече. Когато Сабрина извика, разбра, че е пристигнал.

— Господи, мразя шейпшифтърите.

Ванда бе открила камшика си и го увиваше около кръста си.

— Знаеш за тях? — попита я Иън.

Ванда сви рамене.

— Дълга история. Просто разкарай котката оттук, става ли?

— Той спаси живота на Тони — напомни й Финиъс.

— Нямаше да се нуждае от спасяване, ако беше следвала заповедите — сопна се Ванда. — Трябва да я уволниш, Иън.

— Не! — Кора Лий тръгна към Ванда. — Тони ме освободи. Тя освободи всички заложници. И попречи на онази ужасна Надя да те убие, Ванда. За бога, никога не съм виждала толкова смел смъртен.

— Добре, добре, тя е смела. — Ванда затегна камшика си. — Но все пак не може да следва заповеди.

Да, Тони бе пренебрегнала пряка заповед. Иън потуши гнева, който бушуваше в него. Не му се подчини и почти загина. А той бе неспособен да я спаси. Ако не бе Карлос… прободе го ярост. По дяволите. Това бе истинската причина за раздразнението му. Карлос я спаси. Той не бе успял.

Иън чу тихия й стон. Потупа бузата й и клепачите й трепнаха.

— Тони, събуди се.

Тя премигна срещу него със замъглен поглед.

— Какво се случи?

— Припадна.

Тя се опита да седне.

— Това е откачено. Аз никога не припадам. — Огледа се наоколо. — Бунтовниците?

— Телепортираха се — обясни Иън. — Съмнявам се, че ще ги видим отново тази вечер. Йедрек бе в лоша форма.

Тони се огледа наоколо.

— Карлос? Той е…?

— Шейпшифтър пантера. — Иън й помогна да се изправи. — Това е доста необичайно.

— Сериозно. — Тя погледна нагоре към разбитата дървена решетка. — Не мислех, че подобни създания съществуват.

— Не познавам никой, който да се превръща в котка.

Иън забеляза Хюго да влиза, залитайки в клуба. Ръцете му бяха вързани зад гърба със сребърно въже, а на бедрото си имаше рана от куршум, от която течеше кръв.

— О, боже мой!

Ванда се спусна към него.

— Ще го вземем с нас в Роматех — предложи Иън. — Ласло може да извади куршума.

— Аз ще го заведа.

Дугъл хвана Хюго и двамата изчезнаха.

Въздишайки, Ванда прокара ръка през късата си коса.

— Всички си тръгнаха, така че затварям за тази нощ. Само се надявам, че клиентите ще се върнат отново и че не сме съсипани.

— Господи, не се притеснявай за това — каза Кора Лий. — Това място ще стане легендарно. Няма да можем да се отървем от клиенти.

— Надявам се — Ванда изправи един стол. — Нека да почистим.

Кора Лий огледа помещението и се намръщи.

— Лейди Памела със сигурност избра подходящата нощ да си вземе почивка.

Иън хвана Тони и се телепортира във ВИП стаята. Финиъс се появи малко след тях. Сабрина ахна при внезапната им поява и се отдръпна назад.

Карлос отново бе в човешка форма и ги погледна нервно, докато закопчаваше ризата си.

Тони го приближи бавно.

— Ти спаси живота ми.

— Исках да ти кажа за моето… състояние, но… — той погледна към Сабрина, която го наблюдаваше ужасена. — Не исках да изгубя приятелството ти.

— Карлос — Тони обви ръце около него. — Ти винаги ще бъдеш мой приятел.

Той също я прегърна.

— Благодаря ти, menina. Знаеш, че бих направил всичко за теб.

Тя го погледна накриво.

— Мисля, че видях котенце.

Той се ухили.

— Така е, така е^[1].

И двамата се разсмяха. Иън изпита смесени чувства — парна го ревност и го заля гордост. Тони бе толкова щедра и приемаща хората такива, каквито са. Бе рискувала живота си, за да спаси вампири, които дори не познаваше и бе останала лоялна към приятелите си, независимо от всичко.

— Това не е смешно — измърмори Сабрина от другия край на стаята. — Видях го да се преобразява. Беше ужасно.

— Беше страхотно, човече — Теди се изчерви. — Помислих си, че е малко откачено, когато започна да се съблича.

— Това не беше нищо — възпротиви се Сабрина. — Какво ще кажеш за момента, в който започна да му расте черна козина и нокти и за звука от чупещи се кости при преобразяването? — потрепери тя.

— Да, това беше яко. — Лицето на Теди се освети от ентусиазъм. — Имаш ли си име, пич? Като мъжа пантера?

— Не.

Карлос седна на ниската маса, за да обуе чорапите и обувките си.

— Е, стига де. — Теди седна до него. — Вие супергероите сте напълно невежи в това как трябва да се държите. Как очаквате да станете известни без готини имена?

— Ние не искаме слава. — Иън застана пред Теди. — Слушай ме. Не може да говориш за нас. Никога. Ако външният свят научи за съществуването ни, те ще ни избият.

— Това е вярно. — Карлос обу обувките си. — Моят вид бе открит от строителен предприемач в Амазонка. Той изпрати стотици, за да ни унищожи. Те преследват хората ми и ги избиват.

Тони притисна ръка към гърдите си.

— Карлос, толкова съжалявам. Това е ужасно.

— Успях да спася някои от децата. Родителите им бяха избити.

— Това ли са сираците, на които помагаш? — попита Тони.

Карлос кимна.

— Пет от тях. Броят ни намалява бързо. Търсих из Малайзия, защото в джунглата има пантери и из селата там се разказват странни истории. Надявах се да открия още от моя вид.

— Ще разкажа на Ангъс — заяви Иън. — Той ще е щастлив да подпомогне търсенето ти. Компанията му винаги е била в помощ на шейпшифтърите.

Кехлибарените очи на Карлос засияха.

— Това ще е прекрасно, благодаря ти.

— Какви други видове шейпшифтъри има? — попита Теди.

— Повечето от тези, които срещаме са вълци. — Иън отиде до масата с напитки и си сипа една Кървава бира. — Разбира се, Хауърд не е.

— Какво? — Тони изглеждаше объркана. — Хауърд е шейпшифтър?

Карлос си взе един сандвич.

— Ти сама го каза, Тони. Той е истинско плюшено мече.

Иън изсумтя.

— Изобщо не е толкова любвеобилен, щом веднъж се преобрази, повярвай ми.

Тони остана с отворена уста.

— Началникът ми е мечка?

— Да, Хауърд Бар.

Иън пресуши чашата си.

— Това е толкова яко — прошепна Теди.

— Не, не е! — извика Сабрина. — Не мога да го понеса. Пантери и вампири и мечки…

— О, боже! — подметна саркастично Финиъс.

— Всички сте чудовища! — Сабрина заотстъпва към главното стълбище. — Измитам се оттук!

— Бри, чакай! — Тони хукна след нея. — Не можеш да си тръгнеш. Нямаш документи.

— А и полицията те търси — добави Карлос.

— Сякаш това е по моя вина? — Сабрина се вгледа в тях. — Вие ме отмъкнахте от стаята ми.

— Ние те спасихме — каза Тони, намръщена.

— Направихте ме безпаричен беглец. — Сабрина вдигна брадичка. — Сега отивам до апартамента си, за да взема ключа от кутията си в банката. Там имам паспорт и доста пари в брой и няма да ми се налага да се задържам около група чудовища!

Карлос тръгна към нея.

— Не можеш да се прибереш в апартамента си, Бри. Полицията ще те потърси там. А преди да отворят банките има още десет часа.

— Няма да прекарам нощта, обградена от вампири!

— Успокой се, menina — Карлос вдигна ръце. — Ще те заведа на някое безопасно място за през нощта. В друг хотел.

— Никъде не отивам с теб — по лицето й се спуснаха сълзи. — Ти си животно.

Карлос се спря и я погледна намръщено.

— Затова не ти разкрих тайната си. Уондъркити ми каза, че не би могла да понесеш истината.

Сабрина ахна.

— Ти… ти говориш с котката ми?

Иън бързо губеше търпение. Нямаше начин да пусне Сабрина да си тръгне със знанието, което имаше сега.

Тя гледаше Карлос.

— Ти каза, че имаш сираци за сиропиталището ни, но и те са животни като теб.

Лицето на Карлос бе залято от гняв.

— Те са деца, които се нуждаят от дом и образование. И състрадание.

Сабрина изтри сълзите от лицето си.

— Не мога да ги сложа при нормалните деца. Те може да ги ухапят или… да ги изядат.

— Достатъчно! — Иън тръгна към Тони и прати телепатично съобщение на Финиъс да хване Сабрина. — Госпожице Вандеруърт, страхът ви е резултат на невежеството ви.

Тя ахна.

— Как смееш!

Иън обви ръка около Тони.

— Двете с приятелката си идвате в Роматех. Без спорове. Без неподчинение. — Това му навлече един гневен поглед от нея. Иън погледна към Карлос. — Ти също може да дойдеш, ако желаеш.

— Ще дойда утре — отвърна Карлос. — И ще доведа Теди.

Сабрина изпищя, щом Финиъс я хвана. Иън изчезна, вземайки Тони със себе си.