Керелин Спаркс
Коледно желание (19)

Глава 19

Във вторник вечер, Тони влезе в една бална зала пълна с мъже в костюми на Дядо Коледа. Танците вече бяха започнали и няколко от мъжете се въртяха в ритъма на валса с партньорките си. Костюмите на жените бяха малко по-разнообразни. Няколко бяха облечени като госпожа Коледа в рокли с дълги, обемни поли, бели престилки и бели бонета с къдрички върху сребристите им перуки. Други жени носеха костюми, напомнящи тези на Рокетс^[1] в коледното им шоу.

Тони се вгледа по-внимателно. Двете фигури, облечени в същите костюми, които стояха до ледената скулптура, изобразяваща елен, й изглеждаха като мъже.

Тя се запъти към масата с истинската храна. Доколкото бе наясно, само смъртни, които знаеха за вампирите, бяха поканени на бала. Партито на останалите смъртни, които работеха за Роматех се бе провело по-рано през деня.

Тони се огледа из стаята, търсейки Иън, но всички мъже, маскирани като Дядо Коледа, изглеждаха еднакво. Дори носеха подплънки под червените велурени палта, за да имат изкуствено коремче. Под червените им шапки имаха рошави бели перуки и бради. Единствената разлика между тях бе, че няколко от мъжете носеха мечове — в случай че Бунтовниците се появят неканени. Дори Тони бе скрила няколко дървени кола в колана си.

Тя забеляза един Дядо Коледа, които се различаваше от другите. Бе с тридесетина сантиметра по-нисък от останалите и си играеше с копчетата на палтото си. Това трябва да бе Ласло, ученият, който бе помагал в операционната и бе доставил някакъв чувал за мистериозната стая.

До масата за смъртните, стоеше една госпожа Коледа с малко момиче, които похапваха сирене и плодове.

Жената се усмихна на Тони и протегна ръка.

— Здравей. Аз съм Хедър Ешарп, а това е дъщеря ми, Бетани.

— Аз съм Тони. — Тя се здрависа, след това се усмихна на малкото момиче. — Каква красива рокля.

— Новият ми татко я направи за мен. — Лицето на Бетани блесна и тя посочи през стаята. — Виж, мамо. Това е Константин. Мога ли да ида при него?

— Разбира се, съкровище.

Хедър погледна нежно към Тино, който бе облечен като миниатюрен Дядо Коледа, но без брада.

Бетани завлече Константин на дансинга, а танцуващите възрастни успяха да избегнат това да ги прегазят. Децата стигнаха до средата на дансинга, където започнаха да подскачат и да се смеят.

Тони хапна едно зърно грозде.

— Значи ти трябва да си тази, която се е омъжила за известния моден дизайнер.

— Да — Хедър се усмихна. — Жан-Люк е някъде тук. Изгубен в морето от дядоколедовци.

— Да, нямам представа кой, кой е.

Хедър отхапа една ягода.

— Така е най-добре, предполагам. Това напълно ще обърка всеки Бунтовник, решил да нахлуе на партито. — Тя се приближи до Тони. — Надявам се, че нямаш нищо против, но Шана ми разказа за теб.

— О?

Хедър се усмихна.

— Не се тревожи, бяха само хубави неща. Искам да кажа само, че Иън е добър човек и че се надявам между вас да се получи.

— Ние… ние не излизаме или нещо такова. Аз съм от охраната, така че е против правилата да се обвързваме.

— Откога любовта се придържа към правилата? — Хедър сниши глас. — Иън бе в Тексас, когато взе лекарството, за да порасне. Той преживя такава болка, почти ме уби да го гледам. Умолявах го да спре, но знаеш ли какво ми каза?

— Какво?

Очите на Хедър се изпълниха със сълзи.

— Той каза, че цялата болка ще си заслужава, ако това му помогне да открие истинската си любов.

Сърцето на Тони се сви в гърдите й.

— Ще ида да го потърся. Извини ме — каза тя и тръгна през залата.

Групата започна да свири някаква модерна песен и тя забеляза един диско Дядо Коледа на дансинга. Грегори, помисли си тя с усмивка. Той отново бе на себе си.

Тони закъсня малко за бала, защото прекара прекалено много време в сребърната стая, суетейки се с косата и грима си. Искаше да изглежда добре заради Иън.

Бе стояла до късно вечерта, за да се убеди, че Сабрина е достатъчно добре преди Иън да я телепортира в Роматех. Тъй като бе ужасно уморена, се бе запътила направо към леглото. Днес се бе обадила два пъти в хотела. Карлос й бе казал, че Бри спи през повечето време, а Теди гледа телевизия. Надяваше се утре да се види с Бри, но засега нямаше търпение да срещне Иън.

През целия ден сърцето й бе изпълнено с радост. Нямаше търпение да го види. Срамота бе, че не бе могла да се облече малко по-секси. Шана бе настояла тя да носи точно този костюм.

Приближи се към група дядоколедовци, които си говореха. Те я забелязаха и й се усмихнаха.

Тони бързо огледа очите им. Иън го нямаше.

— Извинете ме — каза тя и се отдалечи.

— Bellissima^[2], не бягай. — Един вампир в костюм на Дядо Коледа с блестящи кафяви очи я хвана за ръката. — Позволи ми да се представя. Аз съм Джакомо ди Венеция. Моля, наричай ме Джак, както останалите ми говорещи английски приятели.

— Аз съм Тони Дейвис.

Той целуна ръката й.

— Bellissima, ти си пазачът, който Конър е наел? Той не ми каза, че си истинска богиня. — Джак се обърна към останалите мъже. — Тя е красиво видение, нали?

— Засрамваш я, Джак — каза друг Дядо Коледа с шотландски акцент. Той протегна ръка. — Добре дошла в МакКей Секюрити енд Инвестигейшънс. Аз съм Роби МакКей.

Тони се здрависа с него.

— Ангъс роднина ли ти е?

— Да, но той е много, много по-стар от мен — каза Роби с усмивка.

— Как сте? — Третият вампир в групата протегна ръка. Очите му бяха с форма на бадем, а акцентът му бе много по-силен. — Аз съм Золтан Заквар от Будапеща.

— О! — Тя погледна към ръката му. — Аз съм Атила Завоевателя.

Мъжете се разсмяха.

— Ще танцуваш ли с мен, Атила? — попита Золтан.

— Може би по-късно. Аз… в момента търся някого.

— Ах — кимна Джак. — Amore. Опасявам се, че сърцето й вече е заето, Золтан.

Унгарецът се поклони.

— Тогава ще се надяваме, той да те заслужава.

— Добре.

Тони се усмихна, докато се отдалечаваше от тримата мъже. Във вампирите мъже със сигурност имаше нещо привлекателно.

Тя се приближи към друга група мъже, но никой от тях не й изглеждаше познат. Тогава забеляза някой, който лесно се разпознаваше. Той бе единственият черен Дядо Коледа в стаята. Пиеше кръв от чаша за вино, заедно с друг Дядо Коледа.

— Финиъс.

Тя махна с ръка.

— Здрасти, сладка. — Той вдигна ръка за „дай пет“, после удари юмрук в нейния. — К’во става?

Разпозна Дугъл във втория Дядо Коледа.

— Здрасти, Дугъл. Виждал ли си Иън наоколо? Не мога да го открия.

— Последният път, когато го видях — отвърна Дугъл, — беше до масата с напитки и пиеше Кървава бира.

Финиъс огледа костюмът на Тони.

— Момиче, какво се предполага, че си? Изглеждаш като малката кучка на веселия зелен великан.

Тони се озъби.

— Аз съм елф.

Дугъл се разсмя.

— От теб ще излезе добър елф.

— Благодаря ти — измърмори Тони.

Финиъс изсумтя.

— Значи живееш в някое дърво и печеш курабии? Какво криеш за мен във фурната си? — Той й намигна. Тя го перна по ръката. — Аз ще се преборя с веселия зелен великан заради теб.

Тони се отдалечи от тях, чувствайки се още по-нелепо в костюма си. Имаше червено перо в глупавата й зелена шапка, малки звънчета на зелените й пантофи, които издаваха звук всеки път, когато направи крачка. Ако още някой изречеше глупав коментар за костюма й, щеше да го намушка.

Заобиколи дансинга. Музиката бе сменена с нещо бавно и модерно. Тони забеляза Хедър да танцува с един Дядо Коледа, вероятно съпругът й, Жан-Люк. Шана също танцуваше с друг Дядо Коледа, навярно Роман. Щом доближи до масата, предвидена за вампирите, видя двете съмнителни фигури в костюми на Рокетс, които бе забелязала при ледената скулптура по-рано, да говорят с друг Дядо Коледа.

Едната допря ръка към гърдите на Дядо Коледа. Ноктите й бяха лакирани в яркочервено.

— О, боже мой, виж се само! Толкова си пораснал!

Тони трепна. Гласът определено бе мъжки.

— Сладкото ни малко момченце — каза и другата с мъжки глас. — Толкова пораснал и красив. — Той размаха ръка пред лицето си. — Мисля, че ще се разплача.

— Да не си посмяла, Тутси — скара се първият. — Ако започнеш да плачеш, ще се разплача и аз и ще разваля грима си. Нали, Иън?

— Няма откъде да знам — изръмжа той. Щом видя Тони, на лицето му се изписа облекчение. — Тони, търсех те.

— О, боже! — Онзи на име Тутси погледна към Тони. — Да не би нашият малък Иън да е открил половинката си?

Иън я придърпа към себе си.

— Тони, нека те запозная с Тутси и Скарлет. Те се телепортираха от Ню Орлиънс.

Тя се усмихна любезно.

— Как сте?

Скарлет притисна ръка към гърдите си.

— О, боже, тя не е ли най-красивото създание?

Оцветените в червено устни на Тутси трепнаха.

— Толкова са сладки заедно. Аз… аз не мога да се сдържа. Ще се разплача!

Скарлет се намуси.

— Е, само не ме оставяй аз да почна.

Иън отстъпи назад, влачейки Тони със себе си.

— Извинявайте, но обещах на Тони да танцувам с нея.

Скарлет въздъхна.

— Това е толкова мило.

— И романтично.

Тутси попи очите си с една дантелена кърпичка.

Иън поведе Тони още по-далеч.

Тя погледна назад и видя, че двамата мъже, облечени в костюми на Рокетс, все още ги гледаха с очи пълни със сълзи.

— Изглежда те обичат много.

— Те са много приятелски настроени. — Иън постави ръце около кръста й. — Благодаря ти, че ме спаси.

Тя постави ръце на раменете му и следваше стъпките му, докато той се въртеше и се движеше напред-назад.

— Къде ги срещна?

— В Ню Орлиънс преди няколко години. Правих разследване за един вампир с амнезия.

— Наистина? Откри ли кой е той?

Иън кимна.

— Беше каубой с тайно бебе.

Тони се разсмя.

— Говоря сериозно — ухили се Иън и това накара бялата му брада да се изкриви. — Какво се очаква да си ти?

— Елф, и да не си посмял да ми се подиграваш.

— Шегуваш ли си с мен? Червеният ти клин ме побърква.

Тя се блъсна във фалшивото му коремче, което стърчеше над колана му.

— Това подплънки ли са, или се радваш да ме видиш?

Брадата му трепна отново.

— А това какво са? — пръстите му напипаха дървените колове в колана й. — Възнамеряваш ли да ги използваш срещу мен?

— Може би. Ако Дядо Коледа не ми донесе онова, което искам за празника.

— А какво искаш?

Тя почти отвърна „теб“, но се поколеба.

— Това е тайна.

— Още една тайна? — Сините му очи блеснаха. — Някога ще ми кажеш ли цялото си име?

Тя вдигна рамене.

— Може би никога.

— Но трябва да го знам. Направих списък. И го проверих два пъти^[3].

Тя се разсмя.

— Кажи ми, Тони — той я придърпа по-близо. — Непослушна ли беше, или добра?

В нея се разля топло чувство. Желаеше този мъж толкова силно. Събра ръцете си зад врата му. Той затегна прегръдката си.

Тони погледна към очите му и усети как топлината се покачи с няколко градуса.

— Може да е забавно да бъдеш малко непослушен.

В погледа му блесна лек червен пламък.

— Може да идем на някое уединено място. Никой няма да забележи, ако има един Дядо Коледа по-малко в стаята.

Тони облиза устните си. Идеята да издърпа брадата му и да го целуне бе много възбуждаща.

— Очите ти стават червени.

— Сърцето ти започва да бие по-бързо. — Той се наведе по-близо, бялата му брада погъделичка бузата й. — Бих желал да сваля този червен клин от краката ти.

— Може и да ти позволя — подразни го тя. — Ако ми дадеш това, от което се нуждая.

Очите му станаха още по-тъмночервени.

— Скъпа, имам това, от което се нуждаеш.

Тя се ухили.

— Това, от което се нуждая са няколко отговора. Имам няколко въпроса за теб.

— Любимият ми цвят е зеленият. Като очите ти.

— Не такива въпроси. — Тя прокара ръце надолу по гърдите му. — Мога да направя така, че да си струва чакането. Щом отговориш на някой въпрос, ще… свалям по нещо.

Веждите му се повдигнаха.

— Това вече е палаво.

— Разбира се, ти трябва да се съгласиш на същите условия. Ако отговоря на някой от твоите въпроси, ти ще трябва да свалиш нещо.

— Съгласен съм. — Той се огледа из стаята. — Ще си тръгнем поотделно. Ще се срещнем в коридора след половин час.

Той си тръгна, оставяйки я сама на дансинга.

Тони се върна до масата с храната за смъртните, със сърце биещо в ушите й. Господи, на какво се бе съгласила току-що? Искаше да получи някои отговори, но да се съблича за тях, бе нещо, което вероятно щеше да излезе извън контрол.

Добре. Усмихна се на себе си. Желаеше го. Той я желаеше. Нямаше как да отрече червения блясък в очите му.

Пое дълбоко въздух няколко пъти, за да се успокои, след това пийна малко пунш. С периферното си зрение забеляза един Дядо Коледа да напуска балната зала. Тя пресуши чашата си, след това се запъти към изхода. Тръгна надолу по коридора в посока към параклиса. Къде беше той?

Една врата се отвори отдясно и ръка облечена в червено кадифе се протегна и я сграбчи. Тя ахна, след това се разсмя, когато Дядо Коледа я придърпа в тъмната стая. Той затвори вратата и я притисна към нея.

— По-добре да си Иън.

— Аз съм.

Той я захапа по врата.

— Махни тази брада. Искам да те целуна.

Той се изкиска.

— Ти си много настоятелна девойка.

Иън заключи вратата, след това я поведе навътре в стаята.

Това бе една от конферентните зали, забеляза Тони, с дълга маса, заобиколена от дузина столове. Иън бе оставил лампите изключени, така че единствената светлина идваше от червения знак за изход над вратата и осветлението на паркинга, навлизащо през високия прозорец.

— Навън вали. — Тя се разходи около масата. — Ще трябва ли да спуснем щорите?

— Вижда се само от едната страна. — Той седна на стола по средата на масата. — И така, как е цялото ти име, Тони?

— Пак ли това? Наистина ли има значение?

— Любопитен съм само защото не искаш да ми кажеш.

— Добре, добре. — Тя се настани на масата до него и подпря единия си крак на облегалката на стола му. — Но това ще ти струва две неща.

Той уви ръка около глезена й.

— Добре.

Тя се отпусна назад, подпирайки се върху ръцете си.

— Знам само това, което ми е разказвала баба ми, така че познанието ми по този въпрос е малко съмнително. Изглежда, че майка ми е искала да се омъжи за автомобилен състезател, когато е била на седемнадесет. Отишла на Дайтона 500, за да открие състезател и налетяла на някакъв мъж, облечен с гащеризон в един гараж. По-късно се ядосала, когато открила, че той е просто механик и станала още по-бясна, когато разбрала, че е бременна.

Иън поклати глава.

— Майка ти продължава да ме обърква.

— Явно й е било необходимо да си напомня никога да не прави същата грешка втори път, защото ме е нарекла на пистата, където съм зачената.

— Името ти е Дайтона Петстотин?

— Не. — Тя погледна към него. — Само Дайтона. Това не е ли достатъчно унизително? Моля те, не казвай на никого.

Бялата му брада трепна.

— Дайтона Дейвис. На мен ми харесва.

— Всъщност е Дайтона Лин. Това е южняшко нещо. Сега се събличай, Дядо Коледа. Две неща.

Той свали червената си шапка и перуката, която бе прикачена към нея.

— Това е едното. — Свали и брадата си. — Това е второто. — Иън ги хвърли на масата и каза: — Твой ред е.

— Каква е работата с тайния Дядо Коледа? И какво криете всички в онази стая срещу забавачницата?

Той отново я хвана за глезена.

— Това са два въпроса.

— Но те са свързани, нали така?

— Ох, вече станаха три.

Тя го бутна с крака си и звънчето на пантофката й позвъня.

— Просто отговори на въпроса.

Той се усмихна.

— Роман започна договорката с тайния Дядо Коледа през 1950 година, когато стана господар на сборището. Имаме няколко вампира из страната, които работят нощна смяна, сортирайки писмата в пощите. Всяка година те събират писмата адресирани до Дядо Коледа и ние купуваме играчките. На Бъдни вечер, няколко вампира се обличат като Дядо Коледа да доставят играчките, включваме и места като сиропиталища и приюти за жени.

Тони остана мълчалива за момент, обмисляйки казаното. Какви доказателства още й трябваха, за да приеме, че тези вампири са добри и благородни?

— Това е страхотно.

— Благодаря ти. — Иън издърпа и двата й крака в скута си и свали една от зелените й пантофки. — Забавляваме се доста.

Свали и втората пантофка. Те иззвъняха, щом ги хвърли на масата.

— Искаш да кажеш, че си един от дядоколедовците.

— Да. Правя това, откакто дойдох да работя тук през 1955 година. — Смъкна един от пухкавите й червени чорапи. — Стотици сме.

Иън дръпна другия й чорап.

— Какво правиш?

— Отговорих на въпросите ти. — Той метна чорапите на масата. — Два въпроса.

— Но свали четири неща.

— Не. Чорапите и обувките се броят по чифт.

Той обви ръка около крака й и започна да го масажира.

Как можеше да се възпротиви, когато се чувстваше толкова добре?

— Добре. Попитай ме нещо друго.

Той стоеше там тихо, масажирайки крака й, докато обмисляше въпроса си.

— Искаш ли деца?

Това я изненада.

— Да.

Иън свали колана и меча си и ги плъзна по масата върху купчината дрехи.

— Това ли е? — каза тя. — Само един колан?

— Това беше лесен въпрос за теб.

— А ти искаш ли деца?

Тя знаеше, че този отговор нямаше да е лесен за него. Никога нямаше да има деца, ако се оженеше за вампирка.

— Ако някога имам деца ще се чувствам истински благословен.

— Това е малко уклончиво. Но все пак е добре.

Тони откопча кожения си колан и дървените колове паднаха шумно на масата.

Той се изправи, бутна коловете през масата и те тупнаха на пода.

— Малко сме чувствителни, щом става въпрос за колове, а?

— Да.

Иън свали шапката й и я хвърли върху купчината с дрехи.

— Какво правиш?

— Ти ми задаваш въпрос и аз отговарям. В действителност току-що отговорих на още един. — Той дръпна краищата на зелената й елфска туника.

— Престани с това. — Тя отблъсна ръката му. — Тези въпроси не се броят. Това беше обикновен разговор. Сега попитай официалния си въпрос, ако обичаш.

— Добре. — Иън седна обратно в стола си и се вгледа в нея. — Какво искаш най-силно в живота си?

— Това е голям въпрос. Ще трябва да свалиш пет неща за него.

— Четири.

— Добре, четири. Но аз ще избера кои.

Той се усмихна.

— Съгласен.

Какво искаше най-много?

— Всяка сутрин започвам деня си с четири убеждения. Предполагам може да се каже, че те описват най-точно това, което желая от живота. Или в какво искам да вярвам най-силно. Първото е, че заслужавам да съм щастлива.

— Да, така е.

Тя слезе от масата.

— Ще взема ботушите ти.

Тони ги свали и се усмихна на карираните му чорапи. Толкова шотландски.

— Второто ти убеждение? — попита я той.

— Ще постигна целите си.

Тя разкопча червеното му велурено палто.

— Свали това, Дядо Коледа.

Той го метна на масата, заедно с малката възглавничка, която бе служила за корем.

— Продължавай.

— Номер три е, че ще постигна нещо значимо в живота си.

— Това е важно. За това се бия с Бунтовниците.

Иън се изправи, когато тя дръпна тениската му. Той я издърпа през глава и я хвърли настрана.

Тя се вгледа в голите му гърди. Пътеката черни къдрави косъмчета, мускулите, плочките. Червените му кадифени панталони бяха завързани на бедрата му с бял шнур. Тони хвана бялата връзка и я дръпна леко.

— А четвъртото ти убеждение?

Тони вдигна поглед към лицето му.

— То винаги е било най-трудното за вярване. — И най-трудното за признание. Очите й плувнаха в сълзи. — Заслужавам да бъда обичана.

— Девойче — той приглади косата й назад. — Никога не съм срещал някой, който заслужава да бъде обичан повече от теб.

— Иън — тя докосна лицето му. — Така мисля и аз за теб.

Той я придърпа в обятията си и я целуна. Тони отвърна на целувката му с цялата страст, която нарастваше в нея през последните дни. Иън доближи устата си до нейната и я подкани с език. Коленете й омекнаха. В целувките му имаше такъв глад. Това я караше да се чувства отчаяна. Изгаряща.

Тя плъзна ръцете си надолу по гладкия му, гол гръб.

— Желая те.

— Имаш ме.

Той хвана зелената й елфска туника и я издърпа през главата й. Скоро я последва и червената й блуза. Преди да успее да свали ръце, той откопча сутиена й.

— Много си бърз.

— Да — хвърли сутиена й настрана. — Като теб, аз възнамерявам да постигна целите си — обясни той и обхвана едната й гърда.

Зърната й се втвърдиха под блесналия му червен поглед. Тя притисна бедрата си.

— Какви са целите ти?

— Да те накарам да стенеш. — Той прокара палеца си по зърното й и тя изстена. — Да те накарам да трепериш и викаш.

Той се наведе, за да поеме зърното й в уста. Засмука го, подразни го с езика си, после го дръпна нежно.

Тя потръпна и се отпусна в ръцете му.

— Искам да пирувам с теб.

Иън прехвърли вниманието си на другата й гърда. Дразнеше зърното й с езика си. Бяха ли зъбите му следващите?

— Искаш да ме ухапеш ли?

Той вдигна глава и я погледна предупредително.

— Не правя това, за да се нахраня.

— Но ти каза, че искаш да пируваш.

Устата му се изви.

— Имах предвид орален секс. Имаш ли някакви възражения да ме оставиш да те целувам и да те вкуся?

Тя преглътна с усилие.

— Не, няма проблем.

Той пъхна пръсти под колана на червения й клин и бавно го смъкна надолу.

— И няма да се срамуваш, когато цялата си влажна и свършиш върху лицето ми?

— Не — изписука Тони.

Иън се усмихна, когато ръцете му обхванаха голото й дупе, придърпвайки клина й по-надолу.

— Палаво девойче, не носиш бельо.

— Следвам твоя пример — тя прокара ръце по бицепсите му, след това по раменете и гърдите му. — Ти си най-красивият мъж.

Той изсумтя. Така, както бе с клин, смъкнат до половината на бедрата й той я хвана за кръста и я постави на масата. После сграбчи клина й и го свали напълно.

— Чакам да докосна краката ти от дни. — Той ги повдигна и ги постави на раменете си. — Толкова дълги и златни, целунати от слънцето.

Плъзна ръка надолу по бедрата й и обърна глава, за да целуне прасеца й.

Тони се размърда неспокойно, усещайки все по-силно как бавната, мъчителна нужда се надига в тялото й. Иън се наведе напред, приближавайки се все повече до сърцевината й, целувайки вътрешната страна на коляното й, после бедрото й. В тъмнината, червеният блясък на очите му я накара да потръпне. Господи, желаеше го.

— Моля те.

Тя се отпусна назад върху масата. Сключи крака зад врата му и го придърпа по-близо.

Той я погали по корема и тя потръпна.

— Всички светии, мога да усетя аромата ти. Толкова е сладък. Не мога да устоя да не те вкуся.

Думите му докоснаха някаква примитивна нужда в нея, карайки я да стане още по-мокра. И готова. Тя разтвори краката си за него.

Очите му станаха още по-червени. Той прокара пръсти през къдриците й и се наведе напред.

— Искам да видя лицето ти, когато те докосна за първи път.

Тони се съсредоточи върху червените му очи и ахна, когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Тя се разтрепери, докато той я галеше нежно, улеснявайки достъпа си до чувствителната й плът. Тя забеляза блясъка на бели зъби, когато й се усмихна.

— Толкова си влажна. — Той пъхна един пръст в нея. — И толкова топла.

— Да!

Тя се притисна към него.

— О, бедното девойче. — Иън размърда пръста си в нея. — Имаш крайна нужда от внимание.

С другата си ръка той подръпна клитора й.

Тони извика. Той се притисна към нея, а тя се отпусна назад и заби пръсти в масата.

— Моля те, побързай.

Иън издърпа пръста си.

— Следващият път ще го направим бавно. — Той седна в един стол и се приближи до масата. Обхвана дупето й и я придърпа към лицето си. — Това имах предвид под пируване, съкровище.

Нахвърли се върху нея, прокарвайки език по женствеността й, изследвайки, вкусвайки я.

Тони се сгърчи и той я стисна по-силно. Тя се задъха и затвори очи, докато всички усещания се съсредоточиха върху горещата й кожа и невероятната му уста. Той погъделичка клитора й, а след това го засмука нежно. Тя извика. Краката й се стегнаха. Езикът му се движеше бързо.

Тони извика отново. През нея премина, спираща сърцето, невероятна тръпка, след това се издигна отново и отново.

— Ох, Тони. — Иън се изправи и задърпа връзките на червените си велурени панталони. — Умирам за теб.

Внезапно спря, наклони глава и се намръщи.

— Какво има?

Тя се опита да се изправи. Тялото й бе разтопена купчина от изтощени сетива.

— По дяволите — измърмори той. — Включи се алармата.