Дийн Кунц
Мрак под слънцето (5)

5

Родителите на Рон Блийкър не го потърсиха до следващата сутрин, защото бяха прекарали вечерта в пиянстване в една кръчма, наречена „Дроп Ин“. Когато се прибраха след полунощ, те бяха уверени, че синът им си спи спокойно в леглото. Блакуд не беше оставил никакви други следи от престоя си в старата сграда на „Бозуел“ — нито торбата с боклук от обяда им, нито остатъците от недоизядените картофки и курабийки, нито скъсаните снимки на къщата и гаража на семейство Дъгли, обаче беше оставил вратата на магазина към уличката открехната, явно нарочно. Само часове след като се вдигна тревога за изчезнало дете, патрулен полицай забеляза вратата и секунди след това откри трупа, не забит в стената, а строполен на пода. Оръжието, причинило смъртта, не беше оставено. Ушите на жертвата бяха намерени в стиснатите й юмруци, които убиецът беше завързал с връвчица. Към всяко ухо беше добавено черно перо, макар че не беше ясно защо.

Блийкър беше погребан не в гробището на „Свети Антоний“, а в обществено гробище. В надгробната му плоча, освен името и датите, бяха издълбани още три реда: любимият ни син/прекалено добър за този свят/вече ангел в рая. Снимка на починалия беше прехвърлена върху овална керамична плочка и вградена в тъмносивия гранит. Хубавото му лице и приятна усмивка силно напомняха на лицата и усмивките на ангели от филмите.

Два месеца след погребението, когато Хауи отиде до гробището с колелото си малко след зазоряване, във вдлъбнатата урна в дъното на надгробната плоча стоеше голям букет от пластмасови цветя, избелели от слънцето, вятъра и дъжда. По гранита имаше дълги следи от птичи тор и тревата близо до основата на камъка имаше нужда от ръчно подстригване. Хауи беше дошъл да се извини — нямаше да остави Блийкър да срещне съдбата си, ако беше знаел, че намеренията на Блакуд не са просто да му обясни новите правила. Би трябвало да започне с обяснението си веднага щом падна на колене върху тревата, но срамът и чувството за вина му вързаха езика. Той остана мълчаливо коленичил достатъчно дълго, за да могат издълбаните в камъка думи и керамичната снимка, и избелелите пластмасови цветя, и птичият тор да му подействат, и те го сториха, подействаха му като бензинова утайка върху изгаряне трета степен, дълго след като пламъците са угаснали. Когато отново бе в състояние да говори, той не желаеше да го направи, защото не можеше да понесе фалша, просто не можеше да издържа на всичкия този фалш наоколо, бил той измама или самозалъгване. Никога не беше виждал Блийкър да се усмихва по този начин, не с такава невинност. Че е станал ангел, също не беше истина. Птичият тор, избелелите пластмасови цветя и неподстриганата трева не се връзваха с „любимия“. Хауи знаеше, че ако отвори уста да проговори, ще се разкрещи от яд и омраза, затова той стана и изчака, докато престана да трепери и сърцето му се успокои. После избута колелото си през тревата към алеята на гробището и го подкара към къщи.

През следващото лято, в деня на годишнината от прекарването му с Блакуд върху покрива на стария универсален магазин, когато на Хауи му оставаше седмица до навършването на дванайсетата му годишнина, той получи писмо с пощенско клеймо от град на половин континент разстояние. Беше сам вкъщи, когато пощаджията дойде, и понеже очакваше, че баба му Алис, майката на майка му, може да му изпрати картичка с пари в нея за рождения му ден, прегледа пликовете, докато ги носеше от кутията до тротоара към къщи. Учуди се, когато видя името си върху плик със служебен размер, на който нямаше адрес на подателя и явно не беше от баба му. Вътре имаше лист хартия, в който бе пъхнато гарваново перо — то затрепка из въздуха и кацна в краката на Хауи. Върху листа бяха написани само шест думи с такъв равномерен почерк, че изглеждаха едва ли не като от машина: Още си спомням вкусните ти сандвичи.

Той накъса писмото на малки парченца и ги зарови на дъното на кофата за боклук в кухнята. Занесе лъскавото перо в задния двор, хвърли го по посока на вятъра и го изпроводи тържествено с поглед по пътя му към „Свети Антоний“ и гробището.

От деня, когато беше отишъл на гроба на Рон Блийкър преди десет месеца, Хауи беше разбрал какво трябва да представлява неговото покаяние: до края на живота си той не биваше повече да каже нито една лъжа, нито дори най-малката неистина. Не биваше повече да си позволи дори и най-невинната измама от какъвто и да било характер, по каквато и да била причина, независимо какво оправдание би могло да се намери за нея. Да се посвети на истината, беше единствената му възможна защита срещу ужасните последствия, които щяха да произтекат от сделката му с Блакуд. Ако майка му или сестра му намереха перото и тайнственото съобщение за сандвичите, щеше да бъде негов дълг да им даде обяснение, да им разкаже всичко за Блакуд, с което да им отнеме спокойствието завинаги.