П. Г. Удхаус
Неволите на Сали (10)

1.

В шест вечерта на следващия ден обаче Сали стигна до заключението, че клетият Джинджър ще трябва да се справи с житейските си неволи без драгоценните й напътствия; не го беше видяла през целия ден, а след час заминаваше с експреса през Париж за Шербург, откъдето щеше да се качи на презокеанския параход.

В шест и половина занесе багажа си на гарата, остави го под наблюдението на един любезен носач и отиде в градското казино, надявайки се да намери там блудния син. Не можеше да се примири с мисълта, че ще замине, без да го е просветила. Като всички енергични и будни момичета, тя проявяваше изключителен интерес към чуждите дела, или както Филмор би се изразил, обичаше да си пъха носа навсякъде. Беше решила, че Джинджър е човек, който заслужава някой приятел да го вкара в правия път; ето защо изпита задоволство, когато опри влизането си в казиното съзря сред тълпата, обкръжила една от масите за рулетка, огненочервената грива на новия си приятел.

В Ровил сюр Мер има две казина. Едното е построено близо до крайбрежния булевард и го посещават хора, които предпочитат да вдишват морските пари и да залагат малки суми на играта, наречена boule. Истинските комарджии предпочитат градското казино до гарата, където могат да се развихряш. Още при влизането си Сали забеляза, че развихрянето на Джинджър Кемп е съпроводено от отлични финансови резултати. Пред него беше натрупана внушителна купчинка от квадратни чипове, а в този момент намръщеното крупие побутна към него с лопатката си поредната му печалба.

— Epatant! — завистливо промърмори някакъв човек, сръга я в ребрата, сетне оживено зажестикулира. Макар да не разбираше нито думичка френски, тя разбра, че непознатият е удивен и доволен. Европейците, които наблюдават играта на рулетка, са истински алтруисти. Получават душевно удовлетворение, когато някой печели.

Крупието засука мустаците си с лявата ръка, а с другата завъртя колелото, при което отново настъпи тишина. Сали се беше преместила малко по-встрани, където нямаше опасност да бъде притисната от тълпата. Едва сега видя лицето на Джинджър и неволно избухна в смях. Младежът приличаше на куче, дебнещо пред дупка на плъх. Косата му беше настръхнала от възбуда, а ушите му като че бяха наострени.

Смехът на Сали раздра напрегнатата тишина, настъпила след завъртането на рулетката, а онези, които го чуха, реагираха като поразени от гръм. Поведението на зрителите около масата за рулетка, когато на някого от играчите върви, граничи с религиозен екстаз — дори ако беше богохулствала в катедрала, Сали нямаше да предизвика подобен шок.

Запалените богомолци смаяно я изгледаха, Джинджър рязко се обърна, видя я и подскочи. В този момент топчето се изтърколи в червеното отделение, а когато рулетката престана да се върти и стана ясно, че този път младежът е загубил, от гърдите на енориашите се изтръгна стенание като онова, което се разнася от каещите се грешници по време на кампания на евангелисти. Мнозина гневно изгледаха младата жена. Сред присъстващите преобладаваше убеждението, че неразумното й поведение е повлияло върху късмета на Джинджър.

Единствено той ни най-малко не беше обезпокоен. Събра жетоните, натъпка ги в джобовете си и си проби път до Сали, която окончателно беше паднала в очите на зрителите. Всички до един съжаляваха, че младежът е решил да прекъсне играта. Човек би казал, че са разочаровани, задето някой голям актьор ненадейно е напуснал сцената по средата на прочутия си монолог; дори скандалът между двама възбудени играчи за чип от пет франка, не успя напълно да ги изтръгне от покрусата им.

— Бога ми! — възкликна Джинджър, който безпогрешно беше открил Сали сред тълпата. — Не мога да повярвам на късмета си. Търсих те навсякъде.

— Чудно, че не сме се засекли, тъй като и аз те търсих къде ли не.

— Нима? — възкликна той, но си личеше, че е поласкан. Заведе я във фоайето и се настаниха в ъгъла. Тук цареше тишина и не се виждаше жива душа, освен портиера с натруфена униформа. — Много мило от твоя страна.

— Исках да си поговорим преди заминаването на влака ми.

Младежът стреснато подскочи.

— Какъв влак? Какво искаш да кажеш?

— Пуф-паф — обясни Сали, сякаш разговаряше с глуповато дете. — След малко заминавам.

— Заминаваш ли? — Джинджър беше не по-малко ужасен от членовете на паството, които преди малко бяха отлъчили младата жена. — Нали не напускаш Ровил?

— Точно това възнамерявам да направя.

— Но защо? Къде отиваш?

— Връщам се в Америка. Утре параходът ми ще отплава от Шербург.

— Не може да бъде!

— Съжалявам — промълви Сали, която беше трогната от вълнението и от объркването му. Имаше златно сърце, освен това като всяка жена обичаше да бъде обект на внимание. — Но…

— Слушай… — Той се изчерви до уши и хвърли поглед към портиера, който ги наблюдаваше с добродушното изражение на човек, минал по техния път. — Слушай, ще се омъжиш ли за мен?