Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El Páramo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
hri100 (2020 г.)

Издание:

Автор: Франсиско Колоане

Заглавие: Нос Хорн

Преводач: Цветан Георгиев

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: испански

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: разкази

Националност: латиноамериканска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.VIII.1970 г.

Редактор: Стефан Савов

Редактор на издателството: Вера Филипова

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Любен Зидаров

Коректор: Елена Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7175

История

  1. — Добавяне

II

Бяхме четирима души, типични представители на жителите на Огнена земя. Дон Педро Бария, с червеникаво мургаво лице, изпечено от снежните бури и степния вятър, с кафяви очи, леко кървясали от непрестанните виелици, беше човек на около петдесет години. Носеше дебели четинести мустаци, засукани надолу, които смучеше и прибираше с особено въртене на езика, подобно на това на бик, който обира сочната трева по пасбището, неподозиращ, че в същия този миг съдбата се готви да му хвърли примка на шията. Благодарение на знанията и на издръжливостта си дон Педро беше най-добрият надзирател в стопанството ни. Агустин Лара се отличаваше с едрото си телосложение. По нрав спокоен и добродушен, той беше станал овчар, след като бе укротявал диви коне. Макбийнз принадлежеше към онзи тип шотландски емигранти, които често се срещат в Огнена земя — сурови, наивни, благородни и скъперници. Свиреше добре на акордеон и когато си пийнехме, той като истински шотландец започваше да пее меланхолично, с гъгнив глас песни от своята далечна родина. Аз бях от онези осемнайсетгодишни хлапаци, които още отрано огорчават родителите си. Записах се да служа войник. Попаднах в частта на един жесток старшина, който здравата ме измъчи. Караше ме да тичам по цял ден с картечницата на гръб. Избягах от войската и се спуснах в южната част на страната, където постъпих на работа като чирак в скотовъдните стопанства. По това време да бъдеш чирак, или както ги наричаха презрително на англо-патагонско наречие „хакерусе“, значеше да бъдеш момче за всичко — и ратай, и овчар, и работник по опъване и поддържане на телените огради. Но с времето чиракът, след като изучеше всички тези занаяти, можеше да стане надзирател на ратаите, надзирател на овчарите, главен надзирател на ферма, на стопанство и дори, ако щастието му се усмихнеше, и управител.

Малцина са тези, които издържат на изпитанията. Повечето побягват още преди да се е изтърколила година, и се връщат в селото си с някое ребро по-малко, с изкълчено рамо или със счупен крак.