Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El Páramo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
hri100 (2020 г.)

Издание:

Автор: Франсиско Колоане

Заглавие: Нос Хорн

Преводач: Цветан Георгиев

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: испански

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: разкази

Националност: латиноамериканска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.VIII.1970 г.

Редактор: Стефан Савов

Редактор на издателството: Вера Филипова

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Любен Зидаров

Коректор: Елена Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7175

История

  1. — Добавяне

I

Писък на ранено чуленго изплющя всред самотата на Голата степ, раздра внушителната тишина, която цареше над пустинната равнина, накара да трепнат дори листенцата на сухите храсти и се изгуби подобно ехото на някаква жалба по песъчливата пустош.

— Ох, проклето чуленго! Няма да ни остави да спим тази нощ! — възкликна дон Педро Бария, най-възрастният от нас, надзирателите на стадото, и спря няколко овци, които, уплашени от писъка, бяха побягнали.

Това беше първата нощ, която прекарвахме в Голата степ. Карахме стадо от четири хиляди овци от чилийското стопанство „Сан Себастиан“ за аржентинското стопанство „Рио Кулиен“, собственост на дружество „Патагонски овцеферми“. Между тези две стопанства се простират сто и петдесет километра безплодни и тъжни земи, заградени от малката планинска верига Кармен Силва и Голата степ, тази странна геологическа формация, разположена по източното крайбрежие на остров Огнена земя.

На тази географска ширина през януари нощта трае само три часа. Затова, щом мрачината, подобна на някакъв черен прилив, започна да нахлува от Атлантика в пампата, ние, четиримата пастири, които придружавахме стадото, слязохме от конете, свалихме от товарните коне походните кошари, подобни на рибарски мрежи, опънахме ги във форма на триъгълници и ги закрепихме на дървени колове. След това вкарахме в тях стадото и поставихме по едно куче при всяка от кошарите. Всеки от нас водеше по три кучета и след вечеря щяхме да пуснем най-добрите от тях да пазят добитъка.

Дон Педро, най-старият надзирател, прегледа кошарите. Лара, който някога бе работил като укротител и обяздвач на диви коне, свирна по начин, познат само на хората от тази професия, и поведе малкото хергеле на водопой. След това щеше да остави конете да пасат, ако, разбира се, можеше да намери паша в тази суха равнина. Шотландецът Макбийнз, който приличаше на мършаво куче и имаше коса, прилична на вълна, обезцветена от природните стихии, започна да вдига палатката, която трябваше да ни подслони срещу западния вятър, вечен спътник на степите в Огнена земя. Аз се залових за онези работи, които законът на полския живот ми налагаше да извърша — да приготвя агнешката плешка, за да я опечем на шиш, да наклада огъня и да потърся вода за матето[1].

Бележки

[1] Мате — питие, подобно на чай, широко разпространено в Южна Америка. Пие се от кратунки с помощта на тръбичка. — Б.ред.