Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El australiano, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
hri100 (2020 г.)

Издание:

Автор: Франсиско Колоане

Заглавие: Нос Хорн

Преводач: Цветан Георгиев

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: испански

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: разкази

Националност: латиноамериканска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Излязла от печат: 25.VIII.1970 г.

Редактор: Стефан Савов

Редактор на издателството: Вера Филипова

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Любен Зидаров

Коректор: Елена Иванова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7175

История

  1. — Добавяне

II

Като криволичехме между черните храсти, ние се приближавахме към височините, на които бе разположен лагер „24“. Пред нас се открояваха очертанията на заснежените хълмове, по които се виждаха тук-таме малки заледени езерца, които блестяха подобно на огледала, окачени сред планината. От време на време пред нас се вдигаше по някое изплашено фламинго.

— Моята ферма се намира сред планината Кармен Силва — казах на Ларкън, който яздеше до мен. — Не е удобна, за да работиш в нея на кон, но много приятна и спокойна за живеене. Равнините на стопанството, долините и дюните край Атлантическия океан са твърде монотонни в сравнение с множеството изненади, които крие планината, където ще срещнете дълбоки пропасти, водни очи, странни корита на някогашни ледници и дори скални фигури, които напомнят за природни катаклизми.

Моят английски беше твърде беден. Това принуждаваше спътникът ми да се усмихва понякога, но, от своя страна, той ми отговаряше на някакъв също така оскъден полуиспански.

— Вие ще останете сигурно във фермата, докато дойде време да се стрижат овцете — продължих аз. — По това време са необходими опитни хора долу в стопанството.

— Дано не слизам повече в стопанството — отговори ми той.

Учуди ме доверчивият тон, с който ми каза това. Продължихме да яздим доста дълго, без да приказваме.

— Да погалопираме ли малко? — предложих аз и ударих с камшика товарния кон, който носеше куфарите. Започнахме един продължителен галоп. Моят другар бе много добре екипиран. Седлото му беше австралийски тип, с големи наколенки и широки поли. Вместо ласо отзад на седлото бе закачен красив камшик, изплетен от кожа на кенгуру.

Когато галопираш с човек, когото познаваш отскоро, изпитваш известно неудобство, особено при разговор.

И двамата имахме желание да се опознаем, но непрестанното движение нагоре-надолу не ни позволяваше да разменим и дума. Когато от време на време се опитвахме да си кажем нещо, резултатът беше отчайващ. Галопът превръщаше думите ни в някакъв лай. Но странно, въпреки това ние се разбирахме.

И така в пълно разбирателство ние устроихме живота си във фермата „Лас Курурерас“.