Том Шарп
Уилт (4)

4.

— Мразя купоните — обяви Уилт в четвъртък вечерта. — Още по-лоши от тях са университетските купони, а най-отвратителните са купоните, на които човек сам си носи пиенето. Носиш си бутилка прилично бургундско, а пиеш киселяк, дявол знае от кого домъкнат.

— Това не е купон — каза Ева, — а барбекю.

— Тук пише „Ела и пипни, ела при Сали и Гаскел в четвъртък, девет вечерта. Носи каквато щеш амброзия или си опитай късмета с пунша на Прингсхаймови.“ Ако амброзия не означава някакъв алжирски бълвоч, бих искал да знам какво изобщо означава.

— Мислех, че така се наричат нещата, които човек пие, когато иска да се надърви — каза Ева.

Уилт я изгледа възмутен.

— Хубави думички си научила, откак другаруваш с тая паплач. Да се надърви, а? Просто не разбирам какво те е прихванало.

— А ти не си научил нищо, това поне е сигурно — каза Ева и пое към банята.

Уилт седна на леглото и се вторачи в картичката. Проклетото нещо беше оформено като… Дявол да го вземе, що за форма бе това? Тъй или иначе цялото розово и с разни многозначителни думички. „Ела и пипни, и пак ела“. Само да се опита някой да пипне него, такъв шамар ще изяде! Ами „опитай си късмета“? Уилт вече предвиждаше какъв ще да е този късмет — една сюрия вманиачени преподаватели, които пушат марихуана и разговарят за теоретични системи за обработване на данни или за значението на хегелианството отпреди Попър на съвременната диалектична сцена, или за нещо също толкова неразбираемо, като от време на време вмятат думи като „путка“ и „майната му“, за да покажат, че все още принадлежат към човешкия род.

„А вие с какво се занимавате?“, навярно ще го попитат. „Ами преподавам в техническия колеж.“ „В техническия колеж? Ах, колко интересно“, ще кажат те, насочили поглед над рамото му към по-вълнуващи хоризонти, а той ще завърши вечерта в компанията на някое ужасно женище, искрено убедено, че техническите колежи изпълняват истинска социална функция, и че интелектуалните постижения силно се надценяват, и че хората трябва да се ориентират по начин, който да им вдъхне отговорност към обществото, а тези колежи правят именно това, нали? Уилт знаеше какво всъщност правят техническите колежи — плащат на хора като него 3500 лири годишно, за да държат газопроводчиците мирни и тихи поне за час.

Ами късметът с пунша на Прингсхаймови? Стигаше му толкова късмет напоследък.

— Какво да облека, дявол да го вземе? — попита той.

— Сложи си мексиканската риза, дето я купихме на Коста дел Сол миналата година — провикна се Ева от банята. — Оттогава изобщо не си я обличал.

— И сега не възнамерявам да го направя — промърмори Уилт, тършувайки в гардероба в търсене на нещо безлично и неопределено, което да покаже независимостта му.

В края на краищата навлече раирана риза и джинси.

— Нали не мислиш сериозно да тръгнеш в този вид? — попита го Ева, изниквайки от банята почти гола. Лицето й бе наплескано с бяла пудра, а устните й бяха карминени.

— Мили Боже — рече Уилт, — карнавално чучело с пернициозна анемия.

Ева мина покрай него.

— Аз ще бъда като Великия Гетсби — обяви тя, — а ако имаше въображение, щеше да измислиш нещо по-добро от всекидневна риза и джинси.

— Великия Гетсби по случайност е бил мъж — рече Уилт.

— Поне той — каза Ева и навлече лимонения плажен костюм.

Уилт замижа и си свали ризата. Когато излязоха от къщи, носеше червена риза с джинси, а Ева, въпреки горещата нощ, се бе заинатила да си сложи новия шлифер и шапката.

— Можем да отидем пеш — рече Уилт.

Отидоха с колата. Ева все още не бе готова да тръгне по „Парквю авеню“, издокарана с мека шапка, шлифер с колан и лимонено жълт костюм. По пътя спряха до един магазин за спиртни напитки, откъдето Уилт купи бутилка кипърско червено вино.

— Хич не си мисли, че ще пия от техния боклук — каза той, — и най-добре вземи ключовете на колата още отсега. Ако положението се окаже толкова лошо, колкото очаквам, ще си тръгна пеш рано-рано.

* * *

Положението наистина се оказа доста лошо. Даже по-зле от очакванията му. С червената си риза и джинсите Уилт изглеждаше съвсем не на място.

— Скъпа Ева — рече Сали, когато най-сетне я намериха да разговаря с някакъв мъж с набедреник, направен от пешкир, рекламиращ ирландско сирене, — изглеждаш просто великолепно. Модата на двайсетте години толкова ти отива. Значи това е Хенри — в този миг Хенри изобщо не се чувстваше като Хенри. — О, и той е костюмиран. Хенри, запознай се с Рафаел.

Мъжът с набедреника разглеждаше джинсите на Уилт.

— Значи се връща модата на петдесетте — вяло рече той. — Е, все някога трябваше да стане.

Уилт вторачи поглед в рекламата на сирене „Чедар Копемара“ и се помъчи да се усмихне.

— Хенри, чувствай се като у сома си — рече Сали и отведе Ева, за да я запознае с най-свободната и освободена жена, която просто умирала да си поговори с цицорестото сладурче.

Уилт отиде в градината, сложи бутилката си на масата и се огледа за тирбушон. Никъде не се виждаше такъв. Накрая надникна в една голяма купа с черпак в нея. Вътре имаше някаква пурпурна течност, в която плуваха половин портокал и късчета натъртена праскова. Той си наля от питието в една картонена чашка и го опита. Точно както бе очаквал, имаше вкус на сайдер с метилов алкохол и портокалов сок. Уилт се огледа. В единия край на градината мъж с готварска шапка и набедреник печеше или по-точно прегаряше наденици върху скара с дървени въглища. В другия край десетина души бяха налягали в кръг и слушаха записи от аферата Уотъргейт. Тук-там бяха пръснати двойки, които говореха разпалено, и още неколцина души, който стояха сами с надменен и равнодушен вид. Сред последните Уилт разпозна и собствената си персона и избра най-непривлекателната жена, следвайки принципа, че е най-добре веднага да хване бика за рогата и по-бързо да приключи с тази работа. Тъй или инак накрая неминуемо щеше да се озове в нейната компания, нали все такъв му беше късметът.

— Здрасти — рече той, съзнавайки, че и той изпада до американския начин на изразяване, на който Ева вече се беше поддала.

Момичето го изгледа безучастно и се отдалечи.

— Очарователно — каза Уилт и си допи питието.

Десет минути и две питиета по-късно той вече обсъждаше различни методи за бързо четене с някакъв дребен закръглен човечец, който очевидно живо се интересуваше от темата.

* * *

И кухнята Ева режеше франзела, дока го Сали стоеше с питие в ръка и разговаряше за Леви Строс с един етиопец, току-що пристигнал от Нова Гвинея.

— Винаги съм имала чувството, че Л-С греши по отношение предницата на жените — рече тя, хвърляйки морни погледи към задницата на Ева. — Искам да кажа, пренебрегва основното сходство… — Тя изведнъж млъкна и надникна през прозореца. — Извинете ме за минутка — рече Сали и отиде да избави доктор Шаймахер от лапите на Хенри Уилт. — Ернст е такава душичка — рече тя, когато се върна, — никога няма да познаете, че има Нобелова награда за спермология.

Застанал сред градината, Уилт довърши третата си чаша. После си наля четвърта и отиде при групичката, която слушаше записите от Уотъргейт. Попадна там тъкмо навреме, за да чуе края.

— Човек получава много по-ясно впечатление за характера на Шмекера Дик, ако го слуша на стерео — рече някой, когато групата се разпръсна.

— С високо надарените деца човек трябва да развие специални взаимоотношения. Двамата с Роджър смятаме, че Тонио откликва най-добре на конструктивния подход.

— Това са чисти глупости. Да вземем например какво казва той за квазарите…

— Наистина не виждам какво лошо има в содомията…

— Хич не ме интересува какво мисли Маркузе за толерантността. Това, което искам да кажа…

— При такава температура азотът…

— Да, при Бах има много силни моменти, но все пак и той не може да излезе от рамките си…

— Купихме онова място в Сен Тропе…

— Все пак смятам, че Калдор знае истинския отговор…

Уилт пресуши четвъртата си чаша и отиде да потърси Ева. Беше се наслушал достатъчно. В този момент обаче мъжът с готварската шапка нададе вик, който го накара да спре.

— Хайде на наденичките! Идвайте да си вземете.

Уилт се заклатушка нататък и получи две наденички, прегорено кюфте и купчинка зелева салата в картофена чинийка. Никъде не се виждаха вилици или ножове.

— Клетият Хенри изглежда тъй унил — рече Сали, — ще отида да му влея малко бодрост.

Тя излезе навън и хвана Уилт подръка.

— Какъв късметлия си, че имаш Ева. Тя е такова сладичко бебче.

— Тя е на трийсет и пет — пиянски изломоти Уилт, — цели трийсет и пет лазарника.

— Прекрасно е да срещнеш мъж, който казва точно каквото си мисли — рече Сали и отгризна от кюфтето му. — Гаскел никога не говори направо. Обичам земните откровени хора. — Тя се тръшна на тревата и дръпна Уилт да седне до нея. — Според мен е страшно важно двама души да си казват истината — продължи тя и пъхна остатъка от кюфтето в устата на Хенри.

После бавно облиза пръстите си и го изгледа с широко отворени очи. Уилт смутено сдъвка парчето и го глътна. Имаше вкус на прегоряла кайма, подправена с мъничко „Ланком“. Или може би с някакъв друг парфюм.

— Защо двама? — попита той, като хапна малко зелева салата, за да си оправи вкуса.

— Защо двама какво?

— Защо двама души — рече Уилт. — Защо е толкова важно за двама души да си казват истината?

— Е, аз имах предвид…

— Защо да не са трима? Или четирима? Или сто?

— Сто души не могат да имат връзка помежду си. Интимна връзка — каза Сали, — значителна.

— Не познавам и много двойки, на който това им се удава — отвърна Уилт.

Сали бръкна с пръст в салатата му.

— О, как да не познаваш. Та вие с Ева имате такива прекрасни отношения.

— Не твърде често — каза Уилт.

Сали се разсмя.

— Ох, сладурчето ми, какво си ми откровено сладурче — каза тя, после стана и донесе още две питиета.

Уилт колебливо хвърли поглед към картонената си чашка. Вече беше пил доста.

— Ако аз съм откровено сладурче, какъв тип сладурче си ти, сладурче? — попита той, като се постара да вложи в последното „сладурче“ доста презрителна нотка.

Сали се сгуши до него и зашепна на ухото му.

— Аз съм телесно сладурче — каза тя.

— Да, забелязах — рече Уилт. — Имаш много хубаво тяло.

— Това е най-милото нещо, което някога са ми казвали — отвърна Сали.

— Е, ако това е най-милото — каза Уилт, вземайки една почерняла наденичка, — навярно си имала много тъжно детство.

— Вярно е — рече тя и измъкна наденичката от ръката му. — Тъкмо затова сега имам нужда от толкова любов — тя пъхна по-голямата част от наденицата в устата си, после бавно я измъкна и гризна малко от края.

Уилт довърши зелевата салата и я прокара с пунша на Прингсхаймови.

— Не са ли ужасни? — каза Сали, когато до тях долетяха викове и смях от ъгъла на градината, където беше скарата.

Уилт погледна натам.

— Дума да няма — отвърна той. — Кой е оня смешник с набедреника?

— Това е Гаскел. Още не е излязъл от детската възраст. Обича да играе на разни неща В Щатите обожава да се вози на платформата на локомотив и да ходи на родео, а миналата зима настояваше да се облече като Дядо Коледа и да раздава подаръци на негърчетата в едно сиропиталище. Естествено ме му позволиха.

— Ако е отишъл там с набедреник, нищо чудно, че не са му позволили — рече Уилт.

Сали прихна да се смее.

— О, сигурно си зодия Овен — каза тя, — говориш каквото ти дойде на езика — после се изправи и дръпна и Уилт да стане. — Ела да ти покажа детската му стая. Много е забавна.

Уилт остави чинията си и двамата влязоха в къщата.

В кухнята Ева белеше портокали за плодова салата и обсъждаше ритуалите на обрязването с етиопеца, който й помагаше, като режеше банани. В салона няколко двойки танцуваха много енергично гръб до гръб под звуците на Петата симфония от Бетовен, пусната на 78 оборота.

— Иисусе! — възкликна Уилт, а Сали взе бутилка водка от бюфета.

Качиха се на горния етаж и влязоха в една малка спалня, пълна с играчки. Имаше електрическо влакче, боксова круша, огромно плюшено мече, конче люлка, пожарникарски шлем и надуваема кукла с човешки ръст, която изглеждаше като истинска жена, макар че беше от някаква пластмаса.

— Това е Джуди — каза Сали, — има си истинска путка. Гаскел е пластмасов маниак — Уилт потръпна. — А ето ги и играчките на Гаскел. Пуберче си е той, сладурчето.

Уилт огледа неразборията и поклати глава.

— Май си наваксва за неизживяно детство — каза той.

— О, Хенри, колко си проницателен — каза Сали, като отвори водката.

— Не, не съм. Просто е дяволски очевидно.

— О, напротив. Само че ти си ужасно скромен, това е всичко. Скромен, стеснителен и мъжествен. — Тя сръбна от шишето и го подаде на Уилт.

Той непредпазливо отпи голяма глътка и едва я преглътна. Сали заключи вратата и седна на леглото. После протегна ръка и дръпна Уилт към себе си.

— Чукай ме, сладурче — каза тя, като си вдигна полата, — чукай ме, миличък. Хайде, скъсай ми гащите!

— Това — рече Уилт, — ще бъде малко трудно.

— О, и защо?

— Първо, не виждам да имаш гащи, и второ, защо изобщо да го правя?

— Искаш причина? Трябва ти причина, за да се чукаш?

— Да, разбира се — отвърна Уилт.

— Причини — бабини деветини! Чувствай се свободен. — Тя го събори на леглото и го целуна. Тъкмо в този момент Уилт никак не се чувстваше свободен. — Хайде, не се стеснявай, сладурче.

— Да се стеснявам ли? — възкликна Уилт, политнал на една страна. — Аз да съм стеснителен?

— Разбира се, че си. Е добре, знам, че си малък. Ева ми каза.

— Малък ли? Какво искаш да кажеш с това, че съм малък? — извика Уилт вбесен.

Сали го погледна с усмивка.

— Няма значение. Няма никакво значение. Сега нищо не е важно. Само ти и аз и…

— Има адски голямо значение — изръмжа Уилт. — Жена ми разправя, че съм малък. Ще й кажа аз на тъпата кучка кой е малък. Ще й дам да…

— Покажи на мен, сладурче, покажи на мен. Аз обичам малките. Хайде, скъсай ме от чукане.

— Това изобщо не е вярно — измънка Уилт.

— Докажи го, скъпи — рече Сали, като се увиваше около него.

— Няма — каза Уилт и стана от леглото.

Сали престана да се извива и го погледна.

— Ти просто се страхуваш — рече тя. — Страх те е да си свободен.

— Свободен ли? Свободен, значи! — извика Уилт, като се мъчеше да отвори вратата. Да съм заключен в някаква стая с чужда жена това ли е свобода? Сигурно се майтапиш.

Сали дръпна полата си надолу и седна на леглото.

— Значи няма да го направиш?

— Не — отвърна Уилт.

— Да не си от ония сладурчета, дето си падат по връзването? На мен можеш да ми кажеш. Свикнала съм такива. Гаскел е същинско…

— Определено не съм — каза Уилт. — И пет пари не давам какъв е Гаскел.

— Значи искаш да лапна дръвцето, това ли било?

— Искаш да ти лапна дървото? — тя стана от леглото и тръгна към него.

Уилт я изгледа като обезумял.

— Не ме пипай! — извика той. Изразът извика в съзнанието му мрачни картини на бой с тояги. — Не искам нищо от теб.

Сали спря и се взря в него. Вече не се усмихваше.

— Защо не? Защото ти е малък? Затова ли?

Уилт се притисна към вратата.

— Не, не е затова.

— Защото нямаш смелост да се отдадеш на инстинктите си? Защото си душевно девствен? Защото не си мъж? Защото не можеш да приемеш една мислеща жена?

— Мислеща ли? — изрева Уилт, тласнат към действие от обвинението, че не е мъж. — Ти ли си мислеща? Знаеш ли какво? По-скоро бих легнал с тая пластмасовата кукла, отколкото с теб. В малкото й пръстче има повече сексапил, отколкото в цялото ти скапано тяло. Когато ми се прииска курва, ще си купя.

— Ах ти, лайно такова — извика Сали и се хвърли върху него.

 

 

Уилт се дръпна настрани и се блъсна в боксовата круша. В следващия миг настъпи електрическото влакче и се понесе през цялата стая. Когато се удари в стената и рухна на пода, Сали взе куклата и се надвеси над него.

В кухнята Ева бе довършила плодовата салата и тъкмо правеше кафе. Купонът бе прекрасен. Господин Осева й разказа всичко за работата си като служител в културния отдел към ЮНЕСКО, отговарящ за изостаналите страни, и какво удовлетворение носела тази служба. Освен това доктор Шаймахер мимоходом я бе целунал два пъти по тила, а мъжът с набедреника, осеян с реклами на ирландско сирене, се бе притиснал към нея доста по-плътно, отколкото бе необходимо, за да достигне кетчупа. И изобщо бе заобиколена от ужасно умни хора, които говореха тъй открито. Всичко беше толкова изтънчено. Тя си наля още една чаша и се огледа за Хенри. Никакъв не се виждаше.

— Да си виждала Хенри? — попита тя, когато Сали влезе в кухнята с доста зачервено лице, стиснала бутилка водка.

— Когато го видях за последен път, седеше с някаква кукличка — отвърна Сали, гребвайки си плодова салата. — О, Ева, сладурчето ми, та това е специалитет от класа!

Ева поруменя.

— Надявам се, че се забавлява. Хенри не го бива много за купони.

— Сладурчето ми, бъди откровена. Хенри по начало не го бива много и точка по въпроса.

— Той просто… — поде Ева, но Сали я прекъсна с целувка.

— Ти си прекалено добра за него — рече тя, — ще трябва да ти намерим някой истински красавец.

Докато Ева посръбваше от чашата си, Сали намери един млад мъж с буен перчем. Той лежеше на една кушетка с някакво момиче, пушеше и зяпаше тавана.

— Кристофър, съкровище — рече тя, — ей сега ще те открадна за минутка. Искам да направиш нещо за мен. Иди в кухнята и поосвежи малко жената с големите цици и ужасната жълта пижама.

— О, Боже. Защо точно аз?

— Злато мое, знаеш, че си абсолютно неотразим. Постарай се да бъдеш възможно най-секси. Заради мен, сладурче, заради мен.

Кристофър стана от кушетката и отиде в кухнята, а Сали се просна до момичето.

— Кристофър е момче мечта — каза тя.

— Той е жиголо — рече момичето. — Мъжка проститутка.

— Скъпа — измърка Сали, — крайно време е и ние, жените, да разполагаме с такива.

* * *

В кухнята Ева престана да налива кафе. Беше пийнала и се чувстваше прекрасно.

— Недей — бързо каза тя.

— Защо не?

— Ами аз съм омъжена.

— О, това ми харесва. Харесва ми.

— Да, но…

— Никакво „но“, скъпа.

— О!

* * *

На горния етаж в стаята за играчки Уилт бавно се съвземаше от комбинираната атака, която бяха упражнили върху неговия организъм пуншът на Прингсхаймови, водката, домакинята нимфоманка и ъгълът на шкафа, в който се бе блъснал. Имаше усещането, че нещо никак не е наред. Да оставим настрана това, че стаята се въртеше пред очите му, че имаше цицина на главата и че беше гол. По-скоро го мъчеше усещането, че нещо, отличаващо се с всички най-непривлекателни качества на капан за мишки, менгеме или прегладняла стрида се бе вкопчило неумолимо в онова, което той до този момент винаги бе смятал за най-интимната част от тялото си. Уилт отвори очи и установи, че гледа съвсем отблизо едно усмихнато, макар и леко подуто лице. Той веднага замижа с надежда видението да изчезне, но когато пак отвори очи, лицето си стоеше. Направи усилие да се поизправи.

Ходът се оказа неразумен. Пластмасовата кукла Джуди, напомпана повече от нормалното, оказа съпротива. Уилт с крясък падна пак на пода. Джуди го последва. Носът й се удари в лицето му, а гърдите й — в ребрата му. Ругаейки, Уилт се претърколи на една страна и се зае да обмисли проблема. Да се изправи в седнало положение бе немислимо. Това би довело до кастрация. Трябваше да опита нещо друго. Той претърколи куклата възнак, но веднага установи, че отпускайки се с цялата си тежест върху нея, увеличава натиска върху онова, което бе останало от пениса му, и че ако искаше да получи гангрена, трябваше да се придържа именно към този метод. Уилт побърза да се претърколи пак и пипнешком потърси клапата, откъдето се надуваше куклата. Несъмнено трябваше да има някъде клапа, въпросът беше да я намери. Но и да я имаше, явно бе добре скрита, а той не разполагаше с излишно време да я търси. Уилт опипа пода за някакъв предмет, който да използва като кама, нещо остро, и най-сетне успя да отчупи част от релсите на електрическото влакче и да намушка с нея гърба на нападателката. Пластмасата изскърца, но засмяното подпухнало лице на Джуди не се промени, а хватката на нежеланите й любовни обятия бе все така неумолима. Той продължи да мушка, но без никаква полза. Уилт пусна импровизираната кама, като трескаво обмисляше към какви други средства да прибегне. Постепенно взе да се паникьосва, тъй като усещаше нова заплаха. Вече бе подложен не само на натиска на нейното силно напомпано тяло. Собствените му вътрешности започваха да се бунтуват. Пуншът на Прингсхаймови и водката си казваха думата. С отчаяната мисъл, че ако не се отърве скоро от нея, просто ще експлодира, Уилт сграбчи главата на Джуди, изви я настрани и впи зъби в шията й. Или по-скоро щеше да ги впие, ако нейното напомпано до краен предел тяло му бе позволило. Вместо това той отметна глава и прекара следващите две минути в опити да намери изкуствения си зъб, изпаднал при схватката.

Когато успя да постави зъба обратно на мястото му, вече изцяло го завладя паника. На всяка цена трябваше и се отърве от куклата. Просто трябваше. В банята навярно имаше бръснач или ножици. Но къде по дяволите, беше банята? Някак трябваше да я намери. Внимателно, много внимателно той претърколи куклата по гръб и падна върху нея. После бавно измести коленете си така, че да я яхне. Сега му трябваше само нещо, на което да се подпре, за да се изправи. Уилт се протегна и сграбчи ръба на някакъв стол с едната си ръка, а с другата вдигна главата на Джуди от пода. Миг по-късно вече беше на крака. Придържайки куклата към себе си, той се затътрузи до вратата и я отвори. После надникна в коридора. Ами ако го видеше някой? Майната му. На Уилт вече не му пукаше какво си мислят хората за него. Но къде ли беше банята? Той свърна вдясно и като се взираше над рамото на Джуди с безумен поглед, затътри крака по коридора.

* * *

На долния етаж Ева се забавляваше чудесно. Най-напред Кристофър, после мъжът с набедреника с ирландско сирене и накрая доктор Шаймахер се увъртаха около нея, но тя отблъскваше попълзновенията им. В сравнение с безразличието на Хенри това бе такова приятно разнообразие. Значи все още бе привлекателна. Доктор Шаймахер заяви, че тя е интересен пример на латентна стеатопигия^[1], Кристофър се опита да целуне гърдите й, а мъжът с набедреника й отправи причудливо предложение. Но през цялото време Ева остана съвършено целомъдрена. Нейното игриво кокетство, упорството й да танцува и най-вече навикът й да възкликва с висок и не особено култивиран глас „Ох, ужасен сте!“ в миговете на най-пламенните им домогвания, имаха подчертано охлаждащ ефект. Сега тя седеше на пода във всекидневната, докато Сали, Гаскел и брадатият мъж от Института за екологични изследвания спореха за сексуално равностойните роли в обществото, целящо ограничаване прираста на населението. Чувстваше се странно въодушевена. „Парквю авеню“, Мейвис Мотръм и нейната собствена дейност в общинския център „Хармония“ сякаш принадлежаха на друг свят. Тук бе сред хора, които летяха до Калифорния или Токио, за да изнасят лекции и да участват в симпозиуми, с такава лекота, с каквато тя взимаше автобуса до центъра на града. Доктор Шаймахер споменал, че на следващата сутрин ще лети до Ню Делхи, а Кристофър пристигаше от Тринидад, където бил на снимки. Но най-важното бе, че всичките им действия изглеждаха някак значителни и бяха обвити с бляскав ореол, от който работата на Хенри в колежа бе напълно лишена. Ех, да можеше да го накара да направи нещо смело и оригинално! Но Хенри е тъй инертен. Голяма грешка направи, като се ожени за него. Наистина голяма. Той се интересуваше само от книги, но истинският живот не е в книгите. Както казваше Сали, животът трябва да се живее. Животът, това са хората, приключенията, забавленията. Ето това Хенри изобщо не можеше да види.

* * *

Застанал в банята, Хенри наистина виждаше твърде малко. Поне не виждаше начин да се избави от куклата. Опитите му да пререже гърлото на тази гадина излязоха неуспешни, защото намери само безопасна самобръсначка. След като се провали с бръснача, се опита да използва шампоан за смазка, но постигна единствено образуването на обилна пяна, която дори в неговото предубедено око сякаш говореше за неистовата сексуална възбуда у куклата. Накрая отново се зае да търси клапата. Не можеше да няма клапа, въпросът беше да се намери. Уилт се опита да разгледа тила на куклата в огледалото на вратата на аптечното шкафче, но то бе съвсем тясно. Над мивката имаше голямо огледало. Уилт пусна капака на тоалетната чиния и стъпи на него. Така вече щеше да види целия гръб на куклата. Тъкмо се извърташе полека настрани, когато в коридора се зачуха стъпки. Уилт замръзна неподвижно върху тоалетната чиния. Някой натисна дръжката на бравата и установи, че е заключено. Стъпките се отдалечиха и Уилт въздъхна облекчено. Сега оставаше само да намери клапата.

В този миг се случи катастрофа. Левият крак на Уилт попадна в локвичката шампоан, прокапал върху капака чинията, хлъзна се встрани и Уилт, куклата и вратата на аптечния шкаф, за която направи опит да се задържи, полетяха надолу. Когато се сгромолясаха във ваната, последвани от корниза и завесата на душа, а съдържанието на аптечката се изсипа като лавина в мивката, Уилт нададе отчаян вик. Чу се пукот като от тапа на шампанско и Джуди, най-сетне откликнала на натиска на Уилтовите седемдесет килограма, сгромолясали се от над метър височина във ваната, изведнъж го освободи от хватката си. Но на Уилт вече му беше безразлично. Беше излязъл не само от нея, но и от себе си. Дочу някакви викове в коридора, смътно осъзна, че някой разбива вратата и зърна нечии лица, разкривени от истеричен смях. Свести се на леглото в стаята с играчките. Стана, облече си дрехите, слезе крадешком и стълбите и се измъкна навън. Беше три часът.