Том Шарп
Уилт (12)

12.

Ситуацията в протока Ийл, тъй като Гаскел се бе заблудил и съвсем не бяха в Жабешкия залив или протока Фен — също започваше да изнервя всички. Опитите на Гаскел да поправи мотора постигнаха обратния ефект. Палубата бе оплескана с гориво и речеше ли да тръгне по нея, човек се хлъзгаше на всяка крачка.

— За Бога, Джи, като те гледа човек, все едно си пускал петролна сонда — каза Сали.

— За всичко е виновен шибаният горивопровод — отвърна Гаскел, — оттам е всичко.

— А защо ти трябваше да го отваряш?

— За да видя дали не е запушен.

— Е, вече знаеш. И какво ще направиш сега? Ще седиш със скръстени ръце, докато свършим храната? Трябва да измислиш нещо.

— Защо аз? Защо ти не предложиш някакво решение?

— Да беше мъж на място…

— Мамка му — рече Гаскел — Чуйте гласа на освободената жена. Опре ли до дебелия, изведнъж трябва да бъда мъж. Какво ти става, мъжка жено? Ти ни докара тук, тъй че сега ти се оправяй. Не ме карай да бъда мъж с главно М, когато работата се оплеска. Вече съм забравил как става.

— Трябва да има начин да потърсим помощ — рече Сали.

— Как не! Просто се качи най-горе и огледай плажа от птичи поглед. Ще видиш папур, колкото ти душа иска.

Сали се качи на покрива на кабината и внимателно огледа хоризонта. Той отстоеше на десетина метра и представляваше море от тръстики.

— Ей там се вижда нещо като църковна камбанария — каза тя.

Гаскел се качи при нея.

— Наистина е църковна камбанария. Е, и какво?

— Ако изпратим светлинни сигнали, някой може да ги забележи.

— Блестяща идея. На едно тъй гъсто населено място като върха на камбанария непременно има хора, които чакат нашите сигнали.

— Не можем ли да изгорим нещо? Някой ще види пушека и…

— Да не си луда? Само запали нещо при цялото това гориво, разплискано наоколо, и тогава ще видят нещо, не ще и дума. Например експлодиращ катер с хвърчащи на всички страни трупове.

— Може да напълним един съд с гориво, да го пуснем през борда и да го отблъснем по водата, преди да го запалим.

— И да подпалим тръстиките? Какво, по дяволите, искаш да направиш? Холокост ли?

— Джи, сладурче, но ти изобщо не ми помагаш.

— Просто мисля с главата си, това е всичко — отвърна Гаскел. — Ако продължиш да излизаш с такива блестящи хрумвания, ще ни забъркаш в още по-голяма каша от тая, в която вече сме забъркани.

— Не виждам защо — каза Сали.

— Аз ще ти кажа защо — рече Гаскел, — защото ти взе, че открадна тая шибана „Вечерница“. Затова.

— Не съм откраднала катера, просто…

— О, кажи го на ченгетата. Само им го кажи. Почни да палиш тръстиките и те веднага ще довтасат и ще почнат да задават въпроси. Например чий е този катер и как така ти плаваш с него, когато е чужд… Трябва да се измъкнем оттук без много шум.

В този миг заваля.

— Сега пък дъжд. Само това ни липсваше — каза Гаскел.

Сали слезе в кабината, където Ева разчистваше след обеда.

— Божичко, Джи е безнадежден. Най-напред ни насади в тази плитчина на майната си, после прецака мотора, а сега казва, че не знае какво да нрави.

— Защо не отиде да потърси помощ? — попита Ева.

— Как? С плуване ли? Джи не може да доплува толкова далеч, ако ще животът му да зависи от това.

— Може да вземе гумения сал и да гребе, докато стигне до открито място — каза Ева. — Няма да му се наложи да плува.

— Гумения сал ли? Добре ли чух, че каза гумен сал? Какъв сал?

— Ами онзи в сандъка при спасителните жилетки. Трябва само да го надуем и…

— Милинка, колко си практична! — възкликна Сали и се втурна навън. — Джи, Ева се сети как да отидеш да потърсиш помощ. В сандъка при спасителните жилетки има надуваем сал.

Тя прерови сандъка и измъкна сала.

— Ако мислиш, че ще тръгна където и да е с тази измишльотина, по-добре помисли пак — рече Гаскел.

— Че какво му е на сала?

— В това време ли? Опитвала ли си се някога да управляваш такова нещо? Достатъчно зле е в слънчев ден, когато няма никакъв ветрец. А в тая буря веднага ще се озова в тръстиките, а и без друго дъждът ми замъглява очилата.

— Добре де, ще изчакаме вятърът да спре. Поне вече знаем как да се измъкнем оттук.

Тя се върна в кабината и затвори вратата. Отвън Гаскел приклекна до мотора и забърника в него с гаечния ключ. Само ако можеше да го накара да проработи!

— Мъжете — поде Сали презрително — все се пъчат, че са по-силният пол, но когато нещата се сплескат, ние, жените, трябва да ги измъкваме от кашата.

— Хенри също е непрактичен — каза Ева. — Бива го най-много да смени някой бушон. Дано да не се тревожи за мен.

— Ами, сигурно го е ударил на секс — рече Сали.

— Не, Хенри не е такъв.

— Е, значи оправя Джуди.

Ева поклати глава.

— Тогава просто беше пиян. Преди никога не е правил такова нещо.

— А ти откъде знаеш?

— Нали ми е съпруг.

— Съпруг, дрън-дрън. Просто те използва да миеш чиниите, да готвиш и да чистиш вместо него. Я кажи, какво ти дава той? Кажи де!

Ева се помъчи да сложи ред в неясните си мисли. Хенри наистина не й даваше кой знае какво. Поне не можеше да се изрази с думи.

— Той се нуждае от мен — рече тя накрая.

— А, нуждаел се значи. А ти се нуждаеш от нуждата му, нали? Това е реториката на женския феодализъм. Щом спасиш живота някому, после трябва да си му благодарна, че ти е позволил да го спасиш, тъй ли? Зарежи го тоя Хенри, той е мухльо.

Ева настръхна. Хенри може и да не беше нещо особено, но не й беше приятно да го обиждат.

— И Гаскел не е мъж за чудо и приказ — каза тя и отиде в кухнята.

Зад нея Сали легна на койката и разгърна един брой на „Плейбой“.

— Гаскел има гущери — обади се тя.

— Гущери ли?

— Пари, милинка. Мангизи. Онова, което кара света да се върти, както се пее в „Кабаре“. Да не мислиш, че се омъжих за него заради черните му очи. Ха, ха! Отдалеч мога да подуша едно милионче, само да се мерне.

— Никога не бих се омъжила за някого заради парите му — строго рече Ева. — Трябва да съм влюбена в един мъж. Наистина трябва.

— Прекалено много филми си гледала. Ти мислиш ли, че Гаскел беше влюбен в мен?

— Не знам, сигурно е бил.

Сали се изсмя.

— Ева, сладурчето ми, колко си наивна. Чакай да ти кажа нещо за Джи. Той си е пластмасов маниак. И шимпанзе ще чука, ако е облечено в пластмаса.

— О, не може да бъде! — рече Ева. — Това не го вярвам.

— Да не мислиш, че те карам да вземаш хапчета ей така, за нищо? Както се мотаеш в тоя найлонов бански, на Гаскел просто лигите му текат. Ако не бях тук, досега да те е изнасилил.

— Трудничко ще му бъде — каза Ева, — вземала съм уроци по джудо.

— Добре де, щеше поне да се опита. Всичко пластмасово го подлудява. Според теб за какво му беше оная кукла, а?

— Ами и аз се чудех.

— Можеш да престанеш да се чудиш — рече Сали.

— Все още не разбирам какво общо има това с факта, че си се омъжила за него — каза Ева.

— Ще ти поверя една малка тайна. Гаскел беше изпратен при мен…

— Изпратен ли?

— От доктор Фрийборн. Гаскел се консултирал с него за своя малък проблем и доктор Фрийборн ми го прати.

Ева я гледаше озадачена.

— И какво трябваше да направиш ти за него?

— Аз бях сурогат — каза Сали.

— Сурогат ли?

— Нещо като консултант по сексуалните проблеми — отвърна Сали. — Доктор Фрийборн ми изпращаше клиенти и аз им помагах.

— На мен такава работа едва ли ще ми допадне — каза Ева. — Не бих могла да разговарям с мъже за секс. Не се ли чувстваше неудобно?

— Е, свиква се, пък и има къде по-лоши начини да си изкарваш прехраната. И тъй, Джи дойде при мен с проблемчето си и аз го оправих, ама буквално го оправих, след което се оженихме. Делово споразумение. Паричките в брой.

— Искаш да кажеш, че…

— Искам да кажа, че аз си имам Гаскел, а Гаскел си има пластмасата. Това е еластична връзка. Брак по взаимна изгода.

Ева преглътна тази информация с известни затруднения. Някак си не изглеждаше редно.

— Ами неговите родители какво казаха? — попита тя. — Той разказа ли им как си му помогнала и тъй нататък?

— Какво казаха ли? Какво да кажат? Джи им обясни, че сме се запознали на един летен семинар и на дъртия Прингси за малко да му паднат алчните очички. Ех, сладурче, какъв женкар беше тоя тлъст късак! Можеше да продаде абсолютно всичко. Да пробута хладилници на ескимосите. И тъй, той ме прие. Виж, с мама Прингсхайм беше по-друго. Цупеше се и пуфтеше, и охкаше, но този малък свинчок държеше на своето. Двамата с Джи се върнахме в Калифорния, Джи се зае да изучава и пластмасата и оттогава двамката сме си все биоразтворими.

— Радвам се, че Хенри не е такъв — рече Ева. — Не бих могла да живея с обратен мъж.

— Миличка, Джи не е обратен. Нали ти казах, той просто си пада по пластмасата.

— Е, ами то е все едно да е обратен! — възрази Ева.

Сали си запали пура.

— Всички мъже се възбуждат от нещо рече тя. — Толкова са манипулируеми. Трябва само да им намериш цаката. Много са ми ясни тия работи.

— Хенри не е такъв. Щях да знам, ако беше.

— Ами куклата? Ето колко знаеш за твоя Хенри. Сега да не ми кажеш, че е голям любовник?

— Женени сме от дванайсет години. Съвсем естествено е да не го правим тъй често, както отначало. Толкова сме заети.

— Заети — клозети. Докато ти робуваш у дома, какво прави Хенри?

— Преподава в колежа. Има много часове и вечер се връща изморен.

— Часове — гъзове. Сега сигурно ще ми кажеш, че не и кръшкач, а?

— Не разбирам за какво говориш — рече Ева.

— Вероятно си има нещо настрана. Опъва секретарката си на бюрото.

— Той няма секретарка.

— Ами тогава някоя курсистка кокетка. Взимат си дипломите с чукане, нали ги знам. Виждала съм как става. Мен не можеш ме заблуди, достатъчно дълго съм била из разни колежи.

— Сигурна съм, че Хенри никога не би…

— Всички така говорят, а после хоп! Развод и младо гадже, а на теб ти остава да чакаш критическата и да зяпаш съседа през щорите.

— В твоята уста звучи така ужасно — каза Ева.

— Ами то си е ужасно, цицорестото ми сладурче. Направо си е ужасно. Трябва да предприемеш нещо, преди да е станало късно. Трябва да се освободиш от Хенри. Скъсай с него и си гледай кефа. Иначе сме обречени да робуваме на мъжете.

Ева седна на койката и се замисли за бъдещето. Май не й обещаваше кой знае какво. Оттук нататък сигурно нямаше да имат деца, а и надали щяха да забогатеят. Ще продължат да живеят на „Парквю авеню“ и да изплащат ипотеката, а Хенри може би щеше да я остави заради някоя друга и какво тогава? Дори да не я напуснеше, животът все пак се изнизваше неусетно край нея.

— Уф, само да знаех какво да направя — рече тя след малко.

Сали се надигна и обви раменете и е ръка.

— Защо не дойдеш с нас в Щатите през ноември? — каза тя. — Ако знаеш как ще го ударим на живот!

— О, няма да мога — отвърна Ева. — Няма да е честно спрямо Хенри.

* * *

Инспектор Флинт не страдаше от подобни угризения. Упорството на Уилт при усърдните разпити му показа, че той просто е по-корав, отколкото изглежда.

— Разпитваме го вече трийсет и шест часа — каза той на съвещанието на отдел „Убийства“ в полицейския участък — и не сме изкопчили още нищо от него. Ще бъде дълга и трудна работа и искрено се съмнявам дали ще успеем да го пречупим.

— Казах ви, че е костелив орех — обади се сержант Пенте.

— Абе, истински пън — каза Флинт. — И тъй, трябват ни конкретни доказателства.

В стаята се разнесе кикот, който бързо заглъхна. На инспектор Флинт не му беше до шеги.

— Доказателства, непоклатими доказателства, само това ще го пречупи. Това е единственото, което може да го изправи пред съда.

— Ама нали имаме доказателство — рече Йейтс. — То е на дън…

— Благодаря, сержант, много добре знам къде е. Аз обаче говоря за друго — доказателства за тройно убийство. За госпожа Уилт вече знаем. Ами семейство Прингсхайм? Смятам, че е убил и тримата и че другите два трупа са… — Той изведнъж млъкна, отвори досието, което лежеше на масата пред него, и измъкна оттам „Бележки върху насилието и разпадането на семейството“. Погледна ги за миг, после поклати глава. Не — промълви той, — не е възможно.

— Кое, сър? — попита сержант Йейтс. — С това копеле всичко е възможно.

Инспектор Флинт обаче не се издаде. Идеята, която изведнъж го бе осенила, бе прекалено ужасна.

— Както вече казах — продължи той, сега ни трябват веществени доказателства. Тези, с които разполагаме, са изцяло косвени. Искам повече данни за Прингсхаймови. Искам да знам какво е станало на оня купон, защо е станало и кой е бил там, а както сме я подкарали с Уилт, няма да измъкнем нищо от него. Снел, ти иди в Биохимическия факултет в университета и виж какво можеш да научиш за доктор Прингсхайм. Разбери дали някои от колегите му са били на купона. Разпитай ги. Донеси ми списък на приятелите му, на хобитата му, на гаджетата му, ако е имал. Проучи дали е имало някаква връзка между него и госпожа Уилт, която би могла да ни подскаже евентуален мотив. Джаксън, ти иди на „Роситър гроув“ и виж какво можеш да научиш за госпожа Прингсхайм…

Когато съвещанието приключи, из града плъпнаха детективи със задача да изготвят досие на семейство Прингсхайм. Свързаха се даже с американското посолство, за да разберат дали за тази двойка се знае нещо в Щатите. Разследването на убийството им започваше не на шега.

Инспектор Флинт се върна в кабинета си със сержант Йейтс и затвори вратата.

— Йейтс — каза той, — това е поверително. Не исках да го спомена пред другите, но имам гадното чувство, че знам защо тоя тип е толкова наперен. Да си виждал някога убиец, който да издържи трийсет и шест часов разпит, без да му мигне окото, след като знае, че сме установили къде е тялото на жертвата му с точност до последния инч?

Сержант Йейтс поклати глава.

— Все съм виждал нагли типове, особено откак премахнаха бесенето, ама тоя обира всички точки. Буйстващ психопат е, ако питате мен.

Флинт отхвърли тази мисъл.

— Психопатите се огъват лесно — възрази той. — Те признават убийства, които не са извършили, или убийства, които са извършили, но все нещо признават, а тоя Уилт се е запънал като магаре. Седи срещу мен и ми дава акъл как да водя следствието! Я погледни това той отвори досието и извади записките на Уилт. Да забелязваш нещо по-особено?

Сержант Йейтс прочете бележките два пъти от край до край.

— Е, явно няма високо мнение за нашите методи — рече той най-сетне. — Не ми се нрави това за ниското интелектуално равнище на средностатистическия полицай.

— А какво ще кажеш за втора точка, подточка „г“? — попита инспекторът. — „Нарастваща употреба на сложни методи от страна на престъпниците — например различни тактики за отвличане на вниманието.“ Тактики за отвличане на вниманието! Това нищо ли не ти подсказва?

— Да не искате да кажете, че се опитва да отвлече вниманието ни от истинското престъпление към нещо друго?

Инспектор Флинт кимна.

— Искам да кажа, че съм готов бас да хвана, че когато най-сетне стигнем до дъното на оная шибана дупка, ще намерим надуваема кукла с вагина, издокарана с дрехите на госпожа Уилт. Така мисля.

— Но това е безумие!

— Безумие ли? Напротив, дяволски хитро го е измислил — рече инспекторът. — Затова си седи най-спокойно и се прави на глупак, понеже знае, че ни е пратил за зелен хайвер.

Замаяният сержант Йейтс се отпусна на един стол.

— Но защо? Защо изобщо му е трябвало да привлича внимание към убийството? Защо просто не си е кротувал и не се е държал нормално?

— Какво, и да съобщи, че госпожа Уилт е изчезнала? Забравяш за Прингсхаймови. Една съпруга изчезва — голяма работа! Да, ама двама от нейните приятели също изчезват и оставят къщата си обърната с краката нагоре и оплескана с кръв. Тая работа вече се нуждае от обяснение, няма как. И тъй, той ни подмамва по лъжлива следа…

— Но това изобщо няма да му помогне — възрази сержантът. — Добре де, дори да изкопаем надуваема кукла, каква полза за него? Това не значи, че ще прекратим разследването.

— Може би не, но така ще спечели една седмица, а през това време другите трупове ще се разтворят.

— Мислите, че е използвал вана с киселина, като в случая с Хей? — попита сержантът. — Колко ужасно!

— Разбира се, че е ужасно. Ти да не би да мислиш, че убийството е красиво нещо? Както и да е, него го пипнаха само защото тъпият педал сам им казал къде да търсят. Ако си беше държал езика зад зъбите още една седмица, нямаше да намерят абсолютно нищо. Всичко щеше да се е разтворило напълно. Освен това не зная какво е използвал Уилт. Знам само, че е интелектуалец, тарикат и си въобразява, че ни води за носа. Най-напред го прибираме за разпит, може би дори го арестуваме и след всичко това — хоп, изкопаваме надуваема кукла! Ще изглеждаме като последните идиоти, ако се изтъпанчим в съда с надуваема кукла като доказателство за убийство. Ще станем за смях пред целия свят! И тъй, съдът ще отхвърли случая и какво ще стане, когато го приберем втори път, за да го разпитаме за истинските убийства? Ония от движението за граждански свободи ще впият зъби в гърлата ни като прилепи вампири.

— Това май обяснява защо досега не е пропищял за адвокат — рече Йейтс.

— Ами разбира се. За какво му е адвокат сега? Но я да го приберем втори път всички адвокати ще се хвърлят един през друг да му помагат. Ще вдигнат страшна врява за полицейското насилие и мъченията на невинни жертви. Просто няма да можем да си чуем гласа. За проклетите адвокати това ще е манна небесна. Първо надуваеми кукли, после никаква следа от трупове. И тъй, той ще се измъкне.

— Всеки ще рече, че това човече е психар — каза сержантът.

— Или гений, мамка му — рече Флинт с горчивина. — Господи, какъв случай! — Той яростно загаси цигарата си.

— Какво искате да направя? Да опитам ли да го притисна пак?

— Не, аз ще се заема с него. Ти иди в колежа и извади душата на шефа му, докато ти каже какво мисли за Уилт. Гледай да изкопчиш някоя мръсотийка за тоя негодник. В миналото му все трябва да има нещо, което можем да използваме.

Той тръгна по коридора и влезе в стаята за разпити. Уилт седеше на масата и нахвърляше бележки на гърба на една бланка. Не може да се каже, че се чувстваше като у дома си в участъка, но вече бе започнал да свикна с обстановката и мислите му се обърнаха към проблема с изчезването на Ева. Трябваше да признае, че петната от кръв в банята на Прингсхаймови го бяха разтревожили. За да убие времето, бе решил да формулира мислите си писмено и тъкмо с това се занимаваше, когато инспектор Флинт влезе в стаята и хлопна вратата.

— Е, умник си ти, Уилт — рече той, като седна и дръпна бележките към себе си. — Можеш да четеш и да пишеш и имаш логичен, изобретателен ум, тъй че я да видим какво си написал тук. Коя е тази Етел?

— Сестрата на Ева — отвърна Уилт. Омъжена е за зеленчукопроизводител в Лутън. — Ева понякога й гостува за седмица.

— Ами „кръв в банята“?

— Просто се чудех откъде се е взела там.

— А „свидетелства за бързо заминаване“?

— Опитвах се да обобщя мислите си за състоянието, в което е оставен домът на Прингсхаймови — каза Уилт.

— Опитваш се да ни бъдеш от помощ, а?

— Аз съм тук, за да ви помагам в разследването. Това е официалният термин, нали?

— Може и да е официалният термин, Уилт, но в този случай не отговаря на фактите.

— Едва ли отговаря много често — рече Уилт. — Това е един от изразите, които прикриват множество грехове.

— И престъпления.

— А по една случайност съсипват и репутацията на човека — продължи Уилт. — Надявам се, че си давате сметка какво правите с моята репутация, като ме държите тук. Достатъчно тежко е да знам, че ще прекарам остатъка от живота си, сочен от всички като човека, който е издокарал надуваема кукла с путка в дрехите на жена си и я е пуснал в дупка. Не е нужно в добавка да ме мислят за убиец.

— Там, където ще прекараш остатъка от живота си, на никого няма да му пука какво си направил с оная кукла — рече инспекторът.

Уилт веднага се възползва от това признание.

— А, намерили сте я най-сетне — нетърпеливо рече той. — Чудесно, значи вече съм свободен да си вървя.

— Сядай и си затваряй устата! — изръмжа инспекторът. — Никъде няма да ходиш, а оттук ще излезеш само в голяма черна кола. Още не съм свършил с теб. Всъщност едва сега започвам.

— Боже, пак старата песен — каза Уилт. — Знаех си, че ще искате да започнем от самото начало. На вас от полицията само първичните причини са ви в главата. Причина и следствие, причина и следствие. Кое се е явило най-напред, яйцето или кокошката, протоплазмата или демиургът? Предполагам, че този път ще ме питате какво е казала Ева, когато сме се обличали, за да отидем на купона.

— Този път — рече инспекторът — искам да ми кажеш защо натика проклетата кукла в онази дупка.

— Това вече е интересен въпрос — поде Уилт, но веднага замълча.

При настоящите обстоятелства едва ли щеше да е разумно да се старае да обясни на инспектор Флинт какво точно бе имал наум, когато пусна куклата в дупката. Инспекторът изобщо нямаше вид на човек, който лесно ще разбере, че един съпруг може да си представя, че убива жена си, без някога да осъществи фантазиите си. Преди да се втурне в тази неизследвана територия на ирационалното, щеше да е по-добре да изчака Ева да се появи лично на сцената. В нейно присъствие Флинт може би щеше да прояви съчувствие към него. Без Ева обаче това със сигурност нямаше да стане.

— Хайде да кажем, че просто съм искал да се отърва от тая гадост — продължи той.

— Хайде да не казваме нищо подобно — рече Флинт. — Да кажем, че си имал скрит мотив да я пъхнеш в дупката.

Уилт кимна.

— Ще стигна и дотам — рече той.

Инспектор Флинт кимна насърчително.

— Така си и мислех. Е, какъв беше мотивът?

Уилт внимателно подбра думите си. Навлизаше в дълбоки води.

— Да кажем, беше един вид репетиция.

— Репетиция ли? Каква репетиция?

Уилт се замисли за миг.

— Интересна дума е „репетиция“ — каза той. — Идва от латинското repetitio, което значи „повторение“…

— Пет пари не давам откъде идва пресече го инспекторът, — искам да знам къде отива.

— Ако се замисли човек, звучи малко като „погребение“ — каза Уилт, продължавайки семантичния разбор.

Инспектор Флинт налапа въдицата.

— Погребение ли? Чие погребение?

— Ами нечие — безгрижно отвърна Уилт. — Повторение, погребение… Да, може да се каже, че тъкмо това се случва, когато ексхумираш труп — изваждаш го повторно на бял свят.

— За Бога — извика инспекторът, — докога ще го усукваш? Каза, че си репетирал нещо и искам да знам точно какво!

— Една идея, съвсем обикновена идея — отвърна Уилт, — една от онези нетрайни рожби на фантазията, които пърхат като пеперуди из летния пейзаж на ума, носени от полъха на асоциациите, връхлитащи като внезапен порой… да, добре казано. Доста ми харесва.

— На мен пък хич не ми харесва — рече инспекторът и го изгледа свирепо. — Искам само да знам какво си репетирал. Това вече ще ми хареса.

— Нали ви казах. Една идея.

— Каква идея?

— Ами просто идея — рече Уилт. — Съвсем обикновена…

— Бога ми, Уилт — кресна инспекторът, — ако пак започнеш с шибаните пеперуди, ще престъпя навика, който не съм престъпил цял живот, и ще ти извия проклетия врат!

— Този път нямаше да спомена пеперудите — рече Уилт с укор, — щях да кажа, че имах идея да напиша книга…

— Книга ли? — изръмжа инспекторът. — И каква по-точно? Стихосбирка или криминален роман?

— Криминален роман — отвърна Уилт, благодарен за подсказването.

— Ясно — рече инспекторът. — Значи си се канел да напишеш трилър. Нека се опитам да отгатна сюжета. Един преподавател в технически колеж мрази жена си и решава да я убие…

— Продължавайте — каза Уилт, — дотук се справяте чудесно.

— Така си и мислех — рече Флинт с явна наслада. — Е, този преподавател си въобразява, че е голям умник и може да изиграе полицията. И без друго няма високо мнение за полицаите. И тъй умникът хвърля надуваема кукла в дупка, която ще бъде запълнена с бетон, надявайки се, че полицията ще загуби сума време, докато я и смъкне оттам, а междувременно заравя жена си другаде. Впрочем къде зарови госпожа Уилт, Хенри? Хайде да приключим с тая работа веднъж завинаги. Къде я навря? Само ми кажи. Ще ти олекне, като си признаеш.

— Никъде не съм я навирал. Хиляди пъти ви го казах. Колко пъти още трябва да ви повтарям, че нямам представа къде е!

— Едно ще ти кажа, Уилт — рече инспекторът след малко, когато си върна дар словото. — Все съм виждал нагли типове през живота си, ама на теб шапка ти свалям. Ти си най-хладнокръвното копеле, което съм имал нещастието да срещна.

Уилт поклати глава.

— Знаете ли, жал ми е за вас, инспекторе — рече той, просто ми е жал. — Истината просто ще ви извади очите, а вие не я виждате.

Инспектор Флинт стана и излезе от стаята.

— Ей, ти — каза той на първия детектив, който му попадна. — Иди в стаята за разпити и почни да задаваш въпроси на онова копеле. Няма да спираш, докато не ти кажа.

— Какви въпроси?

— Всякакви. Каквото ти дойде на ума. И най-вече го питай защо е пъхнал надуваема кукла в оная дупка. Това е всичко. Питай го отново и отново. Ще го пречупя аз тоя тип!

Той се прибра в своя кабинет, тръсна се на стола и се помъчи да си събере мислите.