Кристоф Хохмут
Вертикален старт (7) (Курс към бога)

Глава 5
Фаталният недостатък на човека

Всеки ден слушаме за нея. Тя бушува на стотици места, всява ужас сред хора и народи, носи неизказани страдания и разрушения. Войната. Тя преминава като червена нишка през цялата човешката история и оставя след себе си скръб, гняв, отчаяние, загуба, смърт. Последствията от войните са страшни — както за отделния човек, така и за обществото. По демографски данни само през Втората световна война са загинали между 16 и 18 милиона войници, няколко стотин милиона военни и цивилни са били ранени и частично осакатени, между 50 и 55 милиона цивилни са били убити, а поради войната не са се състояли между 12 и 13 милиона раждания. Но и след края на Втората световна война кръвопролитието продължава. Само в Африка през последните тридесет години са избухнали повече от 40 войни. Тази реалност е зашеметяваща и желанието за мир е голямо. Мечтата за мир обаче си остава малка точка на хоризонта, докато кланетата не престават. В своята „Опера за три гроша“ Бертолт Брехт пише:

Та кой не би желал да е добър?

 

На бедните да раздаде имота…

Добри да бяха всички — би дошъл

и рая на земята със доброто.

Та кой не би желал да е добър?

Ала уви! — оскъдни са благата,

а хората са пакостни и зли.

Желаем мир и сговор на земята,

ала кажете: бихме ли могли?

Бертолт Брехт, Опера за три гроша; превод Владимир Мусаков, София, 1957

Конференции за мир, награди за мир, изследвания за мир, апели за мир. Но това са слабички гласчета сред бойния рев и често се чуват само там, където и без това в момента има политически мир. Парадоксално е, че и живеещи в мир народи стоят въоръжени до зъби един срещу друг — защото се казва, че една нация трябва да бъде подготвена за случай на нужда. Ние подсигуряваме мира с оръжия.

След 1945 година у нас (в Германия — бел.прев.) има политически мир. Ние се поучихме от миналото. Но дали наистина? Как изглежда нашият мир под лъскавата повърхност? За какво използвахме мирното време? През мирния период след 1945 г. ние в още по-големи мащаби експлоатираме безогледно ресурсите на планетата — с ужасяващи последици. Използваме мира за безмерна консумация за сметка на околната среда. Злоупотребяваме с мира, за да се обогатяваме, като експлоатираме не само природата, но и хората от бедните страни. Много от продуктите, които се предлагат в нашите супермаркети, се произвеждат от работници в „обособени производствени зони“ при нечовешки условия. Един работен ден на седемдневната работна седмица продължава от 14 до 16 часа, заплащането е между 30 и 70 цента на час. При тези условия хората се унищожават.

За какво още използвахме мира? След 1945 г. драстично нарасна броят на разводите. В нашата страна има политически мир, но в семействата цари война. Освен това всяка година хиляди деца биват убивани в майчината утроба. Така изглежда нашият мир. Опустошението и разрушението си потърсиха нови жертви. Какво трябва да се промени, за да може да има истински мир? Или може би повредените хора неизбежно създават и повреден свят? Откъде идва цялата тази разруха?

Тясно, алчно сърце

По този повод Иисус казва, че цялото зло произхожда от човешкото сърце.

„Това, което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства, прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство. Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.“

Марк 7:20–23

Злото, което е и първопричината за страданието на този свят, идва от човешкото сърце, което е тясно, алчно и ламти само за личната си изгода. Това алчно сърце е причината, поради която семейства се изпокарват, близки приятели изведнъж са оказват врагове, роднини се влачат по съдилища, омраза и жажда за мъст унищожават хора. Когато такива тесни, алчни сърца достигнат лостовете на властта в правителства и международни концерни, резултатът е един свят като нашия. След завършването на първата атомна бомба Алберт Айнщайн казал: „Сега имаме проблем. Проблемът не е тази бомба. Проблемът е човешкото сърце.“ Ото фон Хабсбург отбелязва в една своя реч: „Войната и неправдата са като треската и болестта. Треската не е самата болест.“

Тясното, алчно сърце тупти във всички гърди и е причината за много от нашите проблеми. Възможно ли е да променим сърцето си? Това е нужно, за да можем да постигнем истински мир. Точно това предлага Бог! Той иска да промени сърцето ни, за да можем да постигнем мира, който той иска да ни подари. Иисус казва:

„Мир ви оставям, Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава.“

Йоан 14:27

Иисус говори за един особен мир — неговия мир. Този мир е по-различен от политическия. Той е вътрешен, душевен мир, който само той може да даде. Как изглежда Божият мир? Той минава през кръста на Иисус. Дълбоката вина, която се трупа в човешкото сърце, се отнема от нас. Христос е поел нашата вина върху себе си и я е заковал кръста. Самият Христос, който за разлика от хората има широко и любящо сърце, е поел нашата вина и е умрял за нас. Който приеме това с искрено сърце, намира мир — за живота, за смъртта и за вечността.

Иисус подхожда към въпроса за вината по съвсем различен начин от нас. Ние сме склонни да се измъкваме от вината и да я прехвърляме на други. Рядко някой е готов да признае вината си. Тук отново се проявява тясното сърце. Нашето нежелание да поемаме вина води до порой от обвинения, който прераства в лавина и разрушава взаимоотношения. А за крайната разруха никой не се признава за виновен. Поемането на вина показва сила на характера, защото от такава стъпка има последствия. Последствието, което Иисус е поел върху себе си, е неговата екзекуция. Той не е бил убит заради някакъв каприз на своето време, а защото със своята смърт е заплатил за вината на всички хора пред Бога. Той самият добре е знаел това, както личи от някои негови изказвания.

„Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си като откуп за мнозина.“

Марк 10:45

„Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит и на третия ден да бъде възкресен.“

Лука 9:22

„Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.“

Йоан 10:11

Иисус променя сърцата на много хора. Той обещава ново сърце на онези, които го приемат. Това, което ние не успяваме да направим със собствени сили, ще го направи той, ако го поставим в центъра на живота си. Той може да ни освободи от завист, алчност и злоба и да ни даде широко сърце. Той самият е отговорът на въпроса как да променим сърцата си, за да постигнем мир. Истинският мир е обвързан с личността на Иисус. Който познава него, ще има мир.

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това: „Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, каза Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

Послание към евреите 10:15–17

Една истинска случка, разказана в Новия Завет, показва как сърцето на един човек станало широко и миролюбиво. Това се случило, когато Иисус дошъл в Ерихон. Голямо множество се тълпяло около него и искало да го види, защото вече всички били чули, че той дарява зрение на слепи, изцелява болни и възкресява мъртви. Закхей също искал непременно да види Иисус. Той бил богат човек, главен бирник по занятие. Като евреин, който събирал данъци за римските окупатори, Закхей бил считан за предател. Римската държава не събирала сама данъците си, а давала определени области под аренда на бирници-арендатори (publicani). Закхей бил един от тези бирници-арендатори, и то главен бирник, който събирал данъците чрез свои служители-бирници. Те печелели от разликата между определените от държавата данъци и това, което събирали в действителност. Това занятие донесло на Захей голямо богатство. Поради това той бил мразен и презиран от хората, сред които живеел, защото натрупал състоянието си за сметка на своите сънародници.

Тъй като бил дребен на ръст, а пред него се блъскала голяма тълпа, Закхей не можел да види Иисус. Тогава той изтичал малко напред и се покатерил на една черница, край която Иисус и множеството скоро щели да преминат. Така щял да види Иисус пътьом. Когато Иисус наистина минал покрай дървото, той погледнал нагоре, видял го и го заговорил по име: „Закхей, слез бързо от дървото, защото тази вечер ще дойда у теб!“ Закхей сигурно е бил крайно учуден и с голяма радост завел Иисус у дома. Едва ли е очаквал, че Иисус ще му обърне внимание и ще го заговори лично. Останалите хора обаче се възмутили, че Иисус влязъл в къщата на такъв грешник — алчния скъперник Захей. Можело да се очаква, че той ще отседне в дома на началника на синагогата, а не у един бирник. Негодуванието било голямо: „При грешен човек влезе да отседне!“. Тъкмо това обвинение, изречено от почтените граждани на Ерихон, съдържа радостното послание на тази случка, резюмето на цялата Библия — че Бог, както преди, така и сега, се привежда към хората с тесни, зли сърца.

Дори да се крием от Бога, той вижда и нас, и сърцето ни. Той иска да го спечели за себе си и да го обнови. При срещата с Иисус, Божия Син, Закхей се променил из основи. Той разбрал, че Бог го приема, и това обновило сърцето му. Той бил закоравял грешник и бил обрал много хора. Но въпреки това Иисус дошъл при него без предразсъдъци и упреци — макар да знаел всичко за него. Божият Син познава сърцата на всички хора. След като Закхей приел Иисус, Бог започнал да записва своите закони в сърцето му. В присъствието на Иисус Закхей започнал да съжалява за досегашния си живот.

Човекът, който досега ламтял за богатство, дал половината от имота си на бедните. На всички, които бил ощетил, върнал четирикратно. Това била огромна промяна. Исус му казал: „Днес стана спасение на този дом… понеже Аз дойдох да потърся и да спася изгубеното“ (виж Лука 19:1–10).

Който допусне Иисус в своя живот, получава от него силата да се промени. Лошите навици могат да се преодолеят. Хората могат да се освободят от зависимостта си от алкохол или наркотици. Исус ни помага да оставим зад гърба си скъперничество, алчност, суета, свадливост, лицемерие. Иисус спасява бракове и може да превърне врагове в приятели. Той обновява хората из основи. С неговото идване настъпва един процес на промяна, който продължава през целия живот на човека. Както дребният човек от Ерихон преди 2000 години бил освободен от алчност, себичност, властолюбие и отмъстителност, така и ние днес можем да придобием широко, свободно и леко сърце. Това е мирът, който само Бог може да ни подари.