Кристоф Хохмут
Вертикален старт (5) (Курс към бога)

Глава 3
Боже, кой си Ти и как да те позная?

Търсенето на Бога отдавна занимава много хора. Дискусиите относно неговото съществуване обикновено са силно емоционално заредени. Има ли Бог? Ако да, това засяга ли ме? Какъв е той? Откъде мога да разбера това? Това са само някои от въпросите, които си задаваме за Бога. Защо изобщо си ги задаваме? Вярно ли е, че всеки човек носи в себе си вакуум, който само Бог може да запълни? Не ни ли подтиква някакъв вътрешен копнеж да търсим своя Творец? Във всеки случай търсенето на Бога и занимаването на човека с Бога преминават като червена нишка през цялата история. Кой е Бог? И какво можем да знаем за него?

Не съществува общоприета представа за Бог. Както ние, хората, сме различни, така са различни и нашите представи за Бога. Няколко примера. Някои определят Бога като нещо абстрактно — вездесъщ световен дух, висш интелект, неясна сила или енергия. Други пък виждат Бога като далечно същество, което не се намесва в земните събития. Някои му приписват роля на полицай — Бог е пазителят на реда и наказва онези, които правят грешки. Други пък отхвърлят мисълта за един Бог и се молят на много божества. Критици виждат Бога като патерица за слабите, като измислица на човека, за да си обясни непонятното. В светлината на подобни аргументи вярата в Бог се представя като неразумна.

Какво е Бог: енергия, полицай, продукт на нашата невъзможност да си обясним света? Каква е истината? За да се опитаме да си отговорим, нека започнем от самия човек. Факт е, че ние, хората, по принцип се опираме на собствените си възприятия. „Нещата са такива, каквито ги виждаме!“ Създаваме си собствена истина и приемаме, че тя е такава, понеже подхожда на нашия мироглед. Това е съвсем човешко. Ние ограничаваме действителността, за да можем изобщо да я разберем. В случая с представата за Бога това би могло да изглежда например така: „Ако имаше Бог, нямаше да има войни.“ Тук Бог се разглежда като същество, което би трябвало да се намесва в историята на човечеството и да предотвратява войни и нещастия — нещо като висш контролен орган, който осигурява мира. С две думи, от Бога се очаква да изпълнява политическа роля. Фактът, че не я изпълнява, води до заключението, че той не съществува. Взето само за себе си, разсъждението изглежда логично. Но вярно ли е? На тази позиция се противопоставя друга: „Бог е любов. Войните се водят от хора, които не живеят по правилата на Бога (да обичаш ближния си, да не убиваш), от хора, които са безбожни.“ Две твърдения, противопоставени едно на друго. Къде е истината? Можем ли да наложим на Бога собствените си представи?

Каквито и очаквания и изисквания да имаме към Бога, към неговите задачи и същност, остава фактът, че Бог е такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто си го представяме. Това може да се илюстрира с един пример. Господин Шустер изглежда различно в очите на хората около него. Семейство Майер са негови съседи. Госпожа Шмит е чула някакъв слух за него. Господин Бауер работи при него. А госпожа Шустер е женена за него. Ако всички тези хора се съберат и обменят впечатленията си, ще се окаже че възприемат господин Шустер по съвсем различен начин. Наистина ли господин Шустер е такъв, за какъвто го смятат различните хора? В такъв случай той вероятно е твърде раздвоена личност. Но Господин Шустер си е такъв, какъвто е, независимо от възприятията на другите. Така е и с Бога. Бог е такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ние си го представяме, и какъвто го изисква нашият мироглед.

Независимо от всевъзможните индивидуални представи за Бога обаче трябва да се каже следното: Бог е съществото, което стои над всички нас, и което е създало всичко. Той е Богът-Творец. Следователно не нашият мозък създава Бога, а Бог е създал нас, хората, с нашия мозък. Един бог, който е продукт на човешкия мозък, не може да бъде Бог. Бог не може да бъде наша, човешка идея. Точно обратното, ние сме негова идея. От това може да се заключи, че разнообразните човешки представи за Бога не отговарят на неговото естество. Бог е такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ние си го създаваме. Но как мога да разбера какъв е Бог?

По принцип мога да позная Бога единствено ако се занимая с това, което сам той казва за себе си. Бог ни се е разкрил в личността на Иисус. Думите и делата на Иисус са точно отражение на Бога. Йоан пише за Иисус: „Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който съвършено познава Отца, Той Го изяви.“ (Йоан 1:18). Исус е единственият, който наистина познава Бога, и той ни го е разкрил. Чрез Иисус Бог ни съобщава волята си конкретно за нашия живот. За да открием Бога, е необходима искреност. И трябва да имаме предвид, че Бог не може да бъде вкаран в някаква схема. Но не е нужно да вярваме сляпо, без разум. Иисус е казал още: „Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.“ (Йоан 7:17). Това обещание означава, че ние можем сами да проверим дали словото на Бога е истина и дали той е реален. Бог допуска проверка. Той няма какво да губи.

Какво означава да вършим Божията воля? За да върша Божията воля, първо трябва да знам каква е тя. А това се разбира, като чета Евангелията и другите писания на Новия Завет. След това трябва да започна да прилагам неговите думи в живота си. Това предизвиква ли вътрешна съпротива? Някои хора си представят християнския живот като крайно скучен и консервативен. Те мислят, че удоволствието от живота им е изложено на опасност. Считат, че да си християнин, се свежда до спазване на правила, а правилата само развалят удоволствието от живота.

Тези представи не отговарят на това, какво наистина означава да си християнин. Да сме християни значи да отредим на живия Бог място в живота си. Да дадем на Бога шанс да ни говори съвсем конкретно в нашия живот, да ни изпълва със спокойствие, любов и радост и да ни бъде източник на сила.

Не е нужно човек да изключва разума си, когато става дума за религиозни въпроси. За конкретната вяра има и конкретни основания. Иисус Христос е историческа личност. Освен много библейски сведения съществуват и източници извън Библията, които информират за неговия живот, за неговата смърт и за неговото възкресение. Като пример можем да споменем Тацит, Светоний и Йосиф Флавий. Еврейският историк Йосиф Флавий (37 г. пр. Хр.), който не е бил християнин, а юдеин, пише:

„И по това време имаше един човек, ако можем да го наречем човек, защото той бе чудотворец и учител на онези, които приемат истината с радост. Той спечели много юдеи и езичници за последователи. Той беше Христос; и когато Пилат, по искане на нашите водачи, го осъди да бъде разпънат на кръст, тези, които го обичаха отначало, не отстъпиха от неговата страна, защото той им се яви на третия ден, събуден отново за живот, както Божите пророци бяха предрекли за него заедно с безброй други чудни неща. Групата на християните, наречени по неговото име, съществува до ден-днешен.“

Йосиф Флавий, Юдейски древности, ХVІІІ 3,3 §63 и сл.

Освен историческите източници, които потвърждават съществуването на Христос, има и редица пророчества, които предсказват Иисус и детайли от неговия живот (като напр. мястото му на раждане, чудотворните изцеления, смъртта му на кръста, възкресението му). Тези пророчества също са конкретни основания за вярата. Кой друг освен Бог може да даде точна и подробна информация за бъдещи събития? Стотици години преди раждането на Иисус Бог е оповестил неговото идване чрез множество пророчества. Старият Завет съдържа над 300 месиански пророчества, които са се изпълнили в живота на Исус. Тук ще посочим само един пример.

Пророк Исая е предсказал следното за чудотворните дела на Месията:

„Тогава очите на слепите ще се отворят и ушите на глухите ще се отпушат, тогава куцият ще скача като елен и езикът на немия ще пее радостно, защото в пустинята ще избликнат води и в степта — потоци.“

Исая 35:5–6

В Евангелията четем как това предсказание се е изпълнило съвсем буквално чрез чудесата, които Иисус е вършил (виж Матей 9:32–33; Матей 11:5; Марк 7:32–35; Йоан 5:3–9; Йоан 9:1–7).

Като имаме предвид, че Старият Завет, който съдържа всички тези пророчества, е бил завършен ок. 450–400 г. пр. Хр., става ясно, че хората, които са станали свидетели на знаменията на Исус, са били поразени не само от чудесата, а преди всичко от това, че са видели в тях изпълнението на древните пророчества. По време на управлението на Птолемей ІІ (285–246 г. пр. Хр.) е бил завършен гръцкият превод на Стария Завет, наречен Септуагинта. Поради това тези пророчества са били известни в цялото източно Средиземноморие. И когато са започнали да се изпълняват едно след друго в живота и дейността на Иисус, това силно е разбунило духовете. Вярата на първите християни, че Иисус наистина е Божи Син, до голяма степен се е основавала и на изпълнението на тези пророчества.

Друго основание за вярата са изявленията, които самият Иисус е правил за себе си. Иисус сам се е определил като Син Божи. Фактически това е било и основанието за смъртната му присъда. Според юдейското мислене твърдението, че си Божи Син, е било равносилно на твърдението, че си Бог. Това е било възприето като нечувано нахалство и заплаха за властта на тогавашната юдейска върхушка и е довело до смъртната присъда на Иисус.

„А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.“

Марк 14:61–64

Иисус е съзнавал какви последствия са щели да имат неговите изказвания. И въпреки това е твърдял, че е Божи Син. Такова твърдение е можело да извади от равновесие неговите съграждани. Това е била нечувана претенция. Някои хора и днес казват, че Иисус не е бил нищо повече от един добър човек, морален учител, който в края на краищата се е провалил. Въпрос на гледна точка?

Отново е важно да погледнем фактите. Много хора свидетелстват за възкресението на Иисус Христос. Първоначално уплашени хора като например Петър, който при ареста на Иисус от страх заявявал, че не го познава, впоследствие са били готови да умрат за това послание. Ще умре ли човек за една лъжа? Може би, но само ако не знае, че е лъжа. Това обаче са били хора, които не са имали полза от оповестяването на новината за възкресението. Те е трябвало да заплатят за това с живота си и въпреки това не са могли да мълчат, защото са видели Иисус. Гробът на Иисус е празен, но той не е оставил празнина, а изобилно богатство за нас, хората — едно радостно послание. Бог ни е посетил в лицето на Иисус и може да ни предложи много. В Иисус Бог е станал човек, за да може между него и нас да се създаде приятелство. В личността на Иисус Бог е достъпен, защото е човек като нас, и защото ние можем да го възприемем със сетивата си и да разберем думите му.

Следната история от Новия Завет говори символично за приятелството, което Бог ни предлага чрез Исус. В своето Евангелие Йоан ни разказва за първото чудо, което Иисус е извършил (Йоан 2:1–11).

Иисус бил поканен на една сватба. По онова време сватбите продължавали седем дни и гостите трябвало да бъдат гощавани през цялото това време. Възникнала обаче конфузна ситуация, защото виното свършило. Може би младоженците били сбъркали в изчисленията, а може би празненствата били особено бурни. Във всеки случай виното свършило и продължението на тържеството било изложено на сериозна опасност. Само можем да гадаем какъв скандал би било това по онова време и в онази култура. Майката на Иисус разбрала това. Тя била наясно кой е Иисус и го помолила да намери изход. Тогава Иисус извършил първото си чудо. Той поръчал на слугите да напълнят догоре с вода шест каменни делви, предвидени за ритуално умиване. Една такава делва за тогавашното юдейско ритуално умиване побирала 110–120 литра. Когато донесли от водата, тя се била превърнала във вино, и то, както свидетелства Йоан, такова превъзходно вино, че церемониалмайсторът упрекнал младоженеца, че досега не е предложил на гостите си най-доброто вино. Тогава той още не знаел откъде е дошло виното. Иисус извършил това чудо скришно.

Какво виждам от този разказ? Първата обществена изява на Исус е превръщането на вода във вино. Той не държи проповед, в която призовава към покаяние или към умерена употреба на алкохол, а дарява радост. И го прави тайно, а не като зрелищна част от забавленията. Той постъпва съвсем различно от това, което ние, хората, бихме очаквали, или от начина, по който ние самите бихме постъпили. Той не цели признание или аплодисменти. Не, той дарява радост — ненатрапчиво, на заден план, без да прави впечатление. Иисус сътворява превъзходно вино, той дарява нещо много специално.

Това знамение повдига някои въпроси. Кой е този човек, който превръща водата във вино? Кой е способен да направи това? Наистина ли той е този, който стои зад природните процеси — Творецът? Това би означавало, че Бог е станал човек, както е предсказано от пророците. Това би означавало, че Иисус е оповестеният Месия, Спасителят.

Със своето първо чудо Иисус ни се представя като този, който иска да внесе радост в живота ни. Животът с Бога е радостен. Бог е проектирал живота така, че радостта да бъде съществена част от него. Ако не преживяваме никаква радост, ние умираме — първо вътрешно, а после и физически. Ако нямаме радост в живота си, това е признак, че нещо не е наред.

Истинска радост може да даде само Бог. Всеки човек може сам да преживее и сам да установи дали думите на Евангелието са от Бога, и дали обещанието за истинско удовлетворение на копнежа за радост се изпълнява. За това е необходимо да дойдем с отворено сърце при Иисус, защото чрез Иисус Христос опознаваме и преживяваме лично Бога.

„Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна.“

Йоан 15:11

Бог дарява истинска радост и приятелството с него продължава вечно.