Кристоф Хохмут
Вертикален старт (10) (Курс към бога)

Глава 8
Праведни пред Бога

В рая трябва да е прекрасно. Кой не би желал да отиде в рая? А всъщност, не сме ли си го заслужили? Рефренът на един шлагер много точно изразява това мислене:

Ние всички ще отидем на небето,

/: защото сме добрички! :/

Дори и свети Петър вижда

и казва: „Ще ви пусна,

защото още на земята бяхте

невинни ангелчета!“

Всички ще отидем на небето? Би трябвало, защото сме порядъчни граждани и добри хора. Това мислене е много разпространено. Ние не можем да се обвиним в нищо. Ако ние няма да отидем в рая, че кой тогава? Една американска анкета на тема „рай“ сочи, че 77% от анкетираните вярват, че има рай. А 76%, т. е. почти всички, които вярват в рая, смятат, че имат добри шансове един ден да попаднат там. Повечето хора не извършват углавни престъпления и се стараят да водят добър живот. Но дали това е входният билет за небето? Ние, хората, сме склонни да мислим така. По този въпрос обаче Иисус е на друго мнение. Той разказва една притча за хората, които се считат за праведни пред Бога, от която се вижда кой е праведен според Божиите критерии и кой може да разчита да бъде приет в небесното царство (виж Лука 18:9–14).

В притчата става дума за двама души, които отишли в еврейския храм в Ерусалим да се помолят. Храмът бил единственото светилище на евреите и единственият Божи дом на земята. Много евреи посещавали храма, за да се помолят в Божието присъствие, независимо от колко далеч трябвало да пътуват.

Сред тях били двама мъже — олицетворение на пълните противоположности. Единият бил фарисей — знатен човек, представител на най-строгата религиозна групировка на юдаизма. Според представите на юдеите той водел напълно порядъчен живот и спазвал всички религиозни предписания. Другият бил бирник — събирал данъци за римските окупатори и в съюз с тях ограбвал своите сънародници. Той бил отлъчен от синагогата — религиозната общност на евреите. Думата „бирник“ се смятала за обидна. Според тогавашните представи такъв човек нямал какво да търси в храма. И така, двамата мъже се помолили на Бога. Фарисеят пристъпил напред, в характерната за онова време поза с разтворени ръце и вдигнато към небето лице, и произнесъл следната молитва:

„Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора — грабители, неправедни, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.“

Лука 18:11–12

Формулирана по друг начин, молитвата била: „Боже, благодаря ти, че съм толкова добър човек.“ Можем да приемем, че в молитвата си човек е искрен и изказва това, което мисли наистина. Значи този човек заявявал пред Бога най-съкровените си мисли. За разлика от него, бирникът стоял назад и дори не смеел да отправи поглед нагоре. Напълно отчаян, той се удрял в гърдите в израз на ужас и скръб, и се молел:

„Боже, бъди милостив към мен, грешника.“

Лука 18:13

Бирникът молел Бога за милост. Многобройните му пропуски и грехове дотолкова тежали на съвестта му, че той молел Бога за прошка и милост. Той не се опитвал да разкраси постъпките си или да ги извини, не търсел оправдания. Изповядал пред Бога, че може да застане пред него единствено благодарение на неговото опрощение и неговата милост. Бирникът добре знаел, че е изгубен, ако Бог, в своята милост, не покрие греховете му.

Кой от двамата мъже бил оправдан пред Бога? Кой бил без грях пред Бога? Според Иисус грешният бирник си отишъл у дома оправдан, а фарисеят, който според обществените норми водел безупречен живот, не бил оправдан пред Бога. Тези думи на Иисус предизвикали възмущение сред слушателите му. На пръв поглед те противоречали на всякакво чувство за справедливост. Как било възможно един фарисей, един Божи служител, да не е оправдан пред Бога? В течение на живота си фарисеите преминавали през множество посвещения и помазвания, стараели се да спазват Божите заповеди, молели се по два часа всеки ден, давали милостиня, постели по два дни в седмицата и извършвали многобройни религиозни ритуали. Да си фарисей означавало да си много религиозен, формално много покорен на вярата и много добре образован. Въпреки всички тези постижения Иисус заявил, че фарисеят не бил оправдан пред Бога. Какво искал да каже с това?

Иисус разказва тази притча на хора, които били уверени в собствената си праведност и искали да се оправдаят пред Бога чрез начина си на живот. Иисус обаче отрича това. Той оспорва често застъпваното схващане, че човек може да устои пред Бога със собствените си дела, религиозност и усилия. Иисус казва, че нашето мнение за собствената ни праведност не важи пред Бога. В основата си то е гордост и високомерие. Когато фарисеят благодари за това, че не е като бирника, той не вижда истинското положение на нещата. Всички хора грешат, дори и най-порядъчните.

Една истинска случка, станала в Швейцария, илюстрира това. Някой си изпратил на шега на най-изтъкнатите си съграждани писмо със следното съдържание: „Всичко излезе наяве.“ В резултат на това един се самоубил, а други двама изчезнали безследно и никой повече не ги видял.

Макар че този пример е драстичен, от него се вижда, че всеки човек си има своите тъмни страни, били те мисли или дела, омраза или неспособност да прости. Сам по себе си никой не е праведен пред Бога. Какво би станало, ако всички наши мисли и постъпки бъдат изложени като картини в някоя галерия? Никой няма да е праведен, въпреки всички добри дела и усилия. Който се смята за праведен, пропуска факта, че всички ние сме грешни хора — повече или по-малко, няма значение. Никой не може да се яви пред Бога без грях, без вина и праведен във всяко отношение.

За разлика от фарисея, който се считал за праведен, бирникът осъзнавал вината си. Той разбирал, че се нуждае от Божията милост. Според Иисус тази вътрешна нагласа е предпоставката Бог да обяви един човек за праведен. Бирникът сам се смирил пред Бога, докато фарисеят със самохвалството си се издигал пред Бога. По този повод Иисус казва:

„Този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвисен.“

Лука 18:14

Бирникът сам осъжда себе си и моли Бога за милост. Основата, на която Бог може да окаже милост на един грешен човек, е заместващата жертва на Христос. Бог е осигурил тази заместващата жертва, като е изпратил Иисус да заплати за нашата вина. Наказанието за греха е смърт — но някой друг е понесъл това наказание вместо нас! На всеки, който сам се осъди като грешник и се позове на Божията милост, ще бъде простено. И Бог дори го обявява за праведен. Той е праведен пред Бога! Това означава, че оттук нататък той живее в изяснени, непомрачени от вина отношения с Бога. Това не е праведност, която човек сам е постигнал, а праведността на Христос, която му се подарява.

Принципът, че грехът се отмива от невинна кръв, е бил добре известен на евреите. Веднъж в годината първосвещеникът изпълнявал ритуал, при който в предния двор на ерусалимския храм едно невинно животно било принасяно в жертва заради греховете на хората. Самият храм бил разделен на две помещения от една голяма завеса. Зад завесата се намирала т. нар. Светая Светих — Пресвятото място, където бил ковчегът на завета, символичният престол на Бога на земята. В този ковчег се намирали десетте Божи заповеди, които Мойсей получил от Бога. Капакът на ковчега се наричал „умилостивилище“, т. е. мястото, където се извършвало умилостивение на Бога за греховете на хората. Върху този капак първосвещеникът поръсвал кръвта на невинната жертва, за да изличи пред Бога греховете на народа. Това било символичен ритуал, който трябвало да демонстрира пред народа, че човек се оправдава пред Бога чрез принасянето на невинна жертва. Това било един вид символична подготовка за смъртта на Иисус на кръста, която заплаща за всички наши грехове. Апостол Петър пише за това:

„Той Сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата. Чрез Неговите рани вие оздравяхте.“

1 Петр. 2:24

В своето Послание до римляните апостол Павел пише:

„Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава, но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус. Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра.“

Послание към римляните 3:23–25

Това заместващо изкупление за човешките грехове е в центъра и на известната и филмирана книга „Лъвът, вещицата и дрешникът“ (вторият том на „Хрониките на Нарния“) от К. С. Луис. В нея се разказва за двама братя и две сестри, евакуирани през Втората световна война в селското имение на един стар професор. През един тайнствен дрешник те се озовават в друг свят, чийто владетел е цар Аслан. Едмънд, едно от четирите деца, предава останалите и по законите на Нарния трябва да бъде осъден на смърт. Той може да избегне осъждането на закона единствено ако Аслан, самият цар, умре вместо него. Повествованието на Луис е алегория за заместващата смърт на Иисус, чрез която той е платил цената, която по Божиите закони е трябвало да платим ние.

Така милостта, която Бог оказва на бирника, не е евтина милост. Той не си затваря очите за греховете му, а му прощава, защото бирникът признава, че е грешен, и че се нуждае от Божията милост. Бирникът изповядва собствената си греховност и се доверява на заместващата жертва, която Бог е осигурил за каещите се грешници. Оправдаването е юридическо понятие и милостта не може да нарушава справедливостта, т. е. тя може да бъде оказана само при спазване на правото. Бирникът имал много грехове и бил натоварен с голяма вина пред Бога. Неговите постъпки трябвало да бъдат наказани. Иисус понесъл наказанието вместо него. Жертвата на Иисус утолява и копнежа за справедливост на хората, които трябва да понасят страдания поради чужди грехове.

Човек, който е нанесъл вреда на друг, често няма възможност да върне обратно стореното зло. Вината е налице и не може да бъде поправена. И пред Бога човек не може да компенсира вината си с добри дела. Само Бог може да я премахне.

Фарисеят, обратно, вярвал по принцип в Бога, но не разбирал, че не може с религиозни упражнения и добри дела да компенсира греховете си пред Бога, а се нуждае от Божата милост, която единствена може да му опрости греховете.

С тази притча Иисус илюстрира как двама души се опитват да се доближат до Бога по коренно различен начин. Единият признава пред Бога вината си и собствената си неспособност да заличи тази вина, другият — не. Единият застава пред Бога такъв, какъвто е, другият се хвали и сам се преценява като добър. Бог добре познава и най-съкровените ни мисли. Той знае какво се крие под нашата защитна маска, която често сами не си даваме сметка, че носим пред околните. Той знае нашите мисли — и добрите, и лошите. Но Бог ни обича и е платил много висока цена, за да може да бъде с нас. Той е дал своя Син като жертва за нашите грехове. Затова не е трудно да бъдем праведни пред Бога. Бирникът от горната притча ни показва пътя. Ние трябва да сме искрени пред Бога и да признаем провала и греховете си. Бог иска да снемем маските си и да се хвърлим в Неговите обятия. Тогава той ни очиства и измива от греховете чрез жертвата на Иисус на кръста. По този начин той ни предлага нещо, което ние не можем да постигнем със собствени сили и добри дела. Той отнема от нас товара на греховете ни, за да можем да застанем пред Него без грях. Това е огромно освобождение за нас, защото снема от плещите ни товара да се опитваме със собствени сили и въз основа на собствените си морални постижения да бъдем приети Бога — което и без това е невъзможно.