Джефри Арчър
Пръв между равни (4)

3.

От камарата Чарлс отиде с даймлера направо в банката на баща си в Сити. Той все още гледаше на банката като на собственост на фамилията Сеймор, независимо че от две поколения насам не притежаваха контролния пакет акции. Чарлс притежаваше едва два процента от акциите, но брат му Рупърт не бе показал интерес да защитава интересите на фамилията и двата процента гарантираха на Чарлс право на място в борда на директорите, както и приход, достатъчен да осигури прилично допълнение към мизерните 1 750 паунда годишно като парламентарист.

Още в деня, когато за първи път зае място в борда, Чарлс ни най-малко не се съмняваше, че новият президент на банката Дерек Спенсър гледа на него като на опасен съперник. Спенсър беше проагитирал Рупърт да заеме мястото на баща им, когато се оттегли, и само благодарение на настойчивостта на Чарлс Спенсър не успя да убеди стария граф в своя начин на мислене.

Когато Чарлс стана депутат, Спенсър отведнъж повдигна въпрос за предстоящата му заетост в парламента и невъзможността в бъдеще да се справя с всекидневно възникващите проблеми. Чарлс обаче успя да убеди борда в предимствата да имат някой в Уестминстър, независимо че това щеше да продължи само докато го изберат за министър.

Когато слезе от даймлера в двора на банката, Сеймор изпита голямо удоволствие, като си припомни, че мястото му за паркиране струва двадесет пъти повече от колата. Площта пред банката беше реликва, останала от дните на прадядо му. Дванайсетият граф на Бриджуотър настоял за пространство пред банката, достатъчно да осигури свободно маневриране на карета, впрегната в четири коня. Това удобство отдавна се бе превърнало в дванадесет места за паркиране на колите на директорите. Новият президент с неговото виртуозно чувство за мениджмънт и всички принципи и добродетели, насадени му в училището, никога не предложи това място да се използва за друга цел.

Момичето на рецепцията моментално спря да си лакира ноктите, като го видя да влиза, и побърза да го поздрави.

— Добро утро, господин Чарлс — каза тя, когато той мина през въртящата се врата и се отправи към асансьора.

След няколко минути Чарлс вече седеше на бюрото в малкия си кабинет, облицован с дъбова ламперия. Разтвори пред себе си бял бележник, натисна бутон от комуникационното табло и каза на секретарката си, че не иска да го безпокоят през следващия час.

След шейсет минути белият лист пред него бе изписан с дванадесет имена, но десет от тях вече бяха зачертани, останали бяха само имената на Реджиналд Модлинг и Едуард Хийт.

Чарлс откъсна написания лист по перфорацията и листовете под него, върху които личаха следите от написаното, и ги пусна през резачката до бюрото си. Опита се да съсредоточи мислите си върху дневния ред на седмичното заседание на борда и реши, че само седма точка има някакво значение. Малко преди единайсет той събра книжата и тръгна към заседателната зала. Повечето от колегите му бяха заели местата си. Когато Дерек Спенсър обяви точка първа, часовникът удари единайсет.

По време на очакваната дискусия върху лихвените проценти, движението на цените на златото, евробоновете и инвестиционната политика умът на Чарлс още беше зает с предстоящия избор на ръководител на партията. Занимаваше го въпросът колко важно е да подкрепи победителя, ако иска бързо да мине на първите банки.

Когато стигнаха точка седма, Чарлс вече бе решил кого да подкрепи. Дерек Спенсър откри разискванията по предложените заеми за Мексико и Полша. Мнозинството членове на борда се съгласиха с него, че банката трябва да участва в единия, а не да рискува и с двата заема.

Мислите на Чарлс обаче не бяха нито в Мексико, нито във Варшава. Те бяха по-скоро у дома и когато председателят предложи да гласуват, Чарлс не реагира.

— Мексико или Варшава, Чарлс. Кой предпочиташ?

— Хийт — отговори той.

— Моля? — попита Дерек Спенсър.

Чарлс се опомни, върна се моментално от Уестминстър в Чийпсайд и видя погледите на всички около заседателната маса, вторачени в него. С израз на човек, който дълго е обмислял спорния въпрос, Чарлс отговори твърдо:

— Мексико — и добави, — за голямата разлика между двете страни може да се съди по отношението им към връщането на заема. Мексико може да не иска да го върне, а Полша няма да е в състояние. Защо да не ограничим риска и да помогнем на Мексико? Ако дългът бъде оспорен, по-скоро бих предпочел да се изправя срещу някой, който не иска да плаща, отколкото срещу някой, който не може.

Останалите членове кимнаха в знак на съгласие.

Когато заседанието свърши, Чарлс отиде да обядва с колегите си в столовата за членове на борда. На стената висяха две картини на Хогарт и по една от Брьогел, Гоя и Рембранд, които можеха да разсеят и най-големия лакомник. Те бяха още едно потвърждение за способността на прадядо му да подбира победители. Чарлс не изчака сирената, защото не искаше да закъснее за питанията в камарата.

Като пристигна в парламента, той се отправи към пушалнята, от дълго време смятана от торите за тяхна запазена територия. Разговорите между депутатите, потънали в дълбоките кожени кресла, обгърнати от тютюнев дим, сега се въртяха изключително около това, кой ще бъде наследникът на сър Алек.

Пискливият глас на Пимкин не можеше да не привлече вниманието на Чарлс.

— Щом като Едуард Хийт е министър на финансите в сянка, като разискваме финансовия законопроект, значи той ще е в центъра на вниманието.

По-късно същия следобед Чарлс се върна в заседателната зала. Той искаше да види как Хийт и неговият кабинет в сянка се справят с внесените от правителството поправки.

Тъкмо щеше да си тръгне, когато Реймънд Гулд се изправи и предложи една поправка. Чарлс слушаше със завистливо възхищение и виждаше колко лесно умът и силата на аргументите компенсират ораторските му недостатъци. Наистина Гулд превъзхождаше колегите си от задните лейбъристки банки, но той не плашеше Чарлс. Дванайсет поколения делови членове на фамилията Бриджуотър са държали в ръцете си по-голямата част от Лийдс с проницателната си находчивост, без такива като Реймънд Гулд дори да са го подозирали.

Този път Чарлс вечеря в депутатската столова. Беше седнал на централната маса, най-често заемана от торите от последните банки. Темите на разговорите бяха две и тъй като споменаваха само две имена, явно беше, че едното от тях ще излезе начело.

Когато Чарлс се прибра у дома си на „Итън“ след гласуването в десет часа, Фиона беше вече в леглото с книга в ръка.

— Рано са те пуснали тази вечер?

— Не е лошо — каза той и преди да влезе в банята, й разказа как е протекъл денят му.

Ако си мислеше, че може да заблуди жена си, лейди Фиона, единствена дъщеря на херцог Фолкърк, значи беше много наивен. Тя и Чарлс бяха избрани един за друг още в ранните им години и нито един от тях не постави под съмнение, нито оспори правилността на избора. Независимо че бе имал връзки с няколко момичета, преди да се ожени, Чарлс знаеше, че накрая ще се върне при Фиона. Дядото на Чарлс непрекъснато повтаряше, че сега аристокрацията е твърде отпусната и сантиментална по въпроса за брака: „Жените са — казваше той, — за да раждат деца и да осигуряват мъжкото продължение на рода“. Старият граф стана още по-настойчив, когато разбра, че Рупърт проявява слаб интерес към женския пол и рядко е в женска компания. Фиона дори не би помислила да оспори задължението си да осигури наследник на графството. Но въпреки вдъхновените опити на Чарлс в началото и усилията му по задължение след това, не можа да стане баща на наследник на титлата. По-късно лекар специалист увери Фиона, че не тя е безплодната. Специалистът я посъветва съпругът й също да посети клиниката. Тя направи отрицателен знак с глава, защото беше сигурна, че Чарлс категорично ще отхвърли такава идея, и пред никого не спомена за прегледа.

Фиона прекарваше голяма част от свободното си време сред избирателите от техния район в Съсекс Даунс, подкрепвайки по-нататъшната кариера на съпруга си. Тя се научи да живее с мисълта за неромантичен брачен живот и се задоволи с другите предимства, които той й предлагаше. Независимо че много мъже скрито или открито признаваха, че намират твърде съблазнителна високата елегантна лейди, тя или пренебрегваше намеците им, или се правеше, че не ги забелязва.

Когато Чарлс излезе от банята, облечен в синя копринена пижама, Фиона вече бе изготвила план, но се нуждаеше от отговори на още няколко въпроса.

— Ти на кого симпатизираш?

— Бих искал сър Алек да остане, нали фамилиите ни са приятели повече от 400 години.

— Но това не е подходящо за твоето начало — каза Фиона. — Всеки знае, че сър Алек се готви да се откаже от политиката.

— Съгласен съм и затова цял следобед обмислях кой от кандидатите заслужава да го подкрепя.

— И стигна ли до някакви сериозни заключения? — попита Фиона.

— Хийт и Модлинг са без явни поддръжници, честно казано, не съм разговарял с нито един от двамата повече от пет минути.

— Тогава трябва да превърнеш недостатъка на това обстоятелство в предимство.

— Какво искаш да кажеш, стара приятелко? — попита Чарлс като легна до жена си.

— Върни се малко назад и помисли. Когато беше председател в Итън, можеше ли да назовеш по име някой от първокурсниците?

— Не, разбира се — каза Чарлс.

— Точно така. И аз мога да се обзаложа сега, че нито Хийт, нито Модлинг могат да назоват двадесет от новоизбраните депутати от банките на консерваторите.

— Накъде биеш, лейди Макбет?

— Няма нужда да си цапаш ръцете с кръв за такова убийство. Просто избираш своя Дънкан и добронамерено предлагаш да организира и новоизбраните депутати в негова подкрепа. Ако той стане лидер, вероятно ще реши, че е подходящо да избере едно-две от новите лица в своя екип.

— Може да си права.

— Нека помислим и утре ще говорим пак — предложи Фиона и загаси нощната си лампа.

Чарлс остана буден почти през цялата нощ, обмисляйки думите й. Когато Фиона се събуди на следващата сутрин, продължи разговора, сякаш изобщо не го бяха прекъсвали.

— Дали ще те притиснат да вземеш решение?

— Не, но ако бездействам, може да ме обвинят, че съм се присламчил към победителя, и ще изгубя шанса да виждат в мое лице водач измежду новоизбраните депутати.

— Още по-добре ще стане — продължи тя, — ако поискаш от човека, зад когото ще застанеш, да се съгласи, преди да е обявил кандидатурата си, тя да бъде предложена от новите депутати.

— Умно — каза Чарлс.

— На кого си се спрял?

— На Хийт — отговори Чарлс, без да се колебае.

— Подкрепям политическата ти предвидливост — каза Фиона. — Само ми имай доверие по въпроса за тактиката. Първо ще съчиним писмо.

Седнали по елегантни халати на пода до ръба на леглото, двамата съчиниха писмо до Едуард Хийт. Към девет и половина писмото беше готово и предадено по човек в кабинета му в Олбъни.

На следващата сутрин Хийт покани Чарлс на кафе в ергенския си апартамент. Говориха повече от час и когато по-късно минаха в дневната, сключиха споразумение.

Чарлс предполагаше, че сър Алек ще си подаде оставката в края на лятото, което му даваше осем до десет седмици време за кампания. Фиона направи списък на всички нови депутати и през следващите осем седмици канеха всеки един от тях на гости в апартамента им на площад „Итън“. Фиона беше достатъчно хитра и поканените депутати от Камарата на общините винаги бяха по-малко на брой от останалите гости, най-често членове на Камарата на лордовете. Хийт успяваше да се измъкне от задълженията си поне веднъж седмично и прекарваше по един час в семейство Сеймор. Колкото повече приближаваше денят на оставката на сър Алек Дъглас-Хюм, толкова по-ясно Чарлс осъзнаваше, че резултатът от избора на лидер е може би толкова важен за него, колкото и за Хийт. Беше уверен, че изпълнява плана си много хитро и дискретно. Готов бе да се обзаложи, че никой освен Едуард Хийт не знае колко много се е ангажирал в предстоящия избор на лидер.

 

 

Един от депутатите, който идваше за втори път у семейство Сеймор, се досети какво става всъщност. Докато повечето гости се възхищаваха от богатата им колекция от картини, Саймън Кързлейк не изпускаше от очи домакина и домакинята. Той не беше убеден, че Хийт трябва да спечели предстоящия избор. Смяташе, че Реджиналд Модлинг ще се окаже естественият избор на партията. Модлинг в края на краищата беше министър на външните работи на правителството в сянка, бивш министър на финансите и далеч по-старши от Хийт. Освен това той беше семеен. Саймън много се съмняваше, че торите ще изберат за свой водач един ерген.

След гостуването си у Сеймор, Кързлейк хвана такси и се върна в Камарата на общините. Той намери Реджиналд Модлинг в депутатската столова, седнал на масата, заемана предимно от членовете на кабинета в сянка. Изчака Модлинг да се нахрани и след това го помоли за неколкоминутен разговор насаме. Високият и тромав Модлинг не знаеше точно как се казва новият депутат. Кимна с глава и покани Саймън в кабинета си.

Модлинг изслуша внимателно вдъхновения, добре информиран млад депутат. Съгласи се с него, без да задава въпроси. Разбраха се Кързлейк да се опита да осуети кампанията на Сеймор и да докладва за резултатите от работата си два пъти седмично.

Докато Сеймор можеше да се опре на цялата власт и влияние на своя произход, Кързлейк разчиташе единствено на знанията и набрания опит от времето, когато беше председател на Оксфордския младежки съюз. Саймън прецени положителните и отрицателните положения, с които трябваше да се справя. Той не притежаваше дом като палат на площад „Итън“, в който можеха да се видят по стените, а не в каталози портретите на Търнър, Констабъл и Холбайн. Нямаше за съпруга обаятелна светска дама. Живееше в малка къща на улица „Бофорт“ в Челси и Елизабет беше гинеколог в болницата „Сейнт Мери“ в Падингтън. Независимо че Елизабет напълно подкрепяше политическите амбиции на Саймън, тя продължаваше да гледа на своята кариера като на също толкова важна. И това нейно отношение съвпадаше напълно с разбиранията му. Печатът в Ковънтри писа на няколко пъти как Елизабет оставила своето бебе на три дни и отишла в болницата, за да направи цезарово сечение на раждаща майка, как две години по-късно трябвало да я измъкнат от нощно дежурство, когато започнали родилните й болки при раждането на втория им син.

Тази независимост на характера беше една от причините Саймън да се възхити от нея, когато я срещна за първи път, но тя не можеше да се сравни с лейди Фиона като домакиня, а и той не го искаше. Саймън ненавиждаше напористи съпруги на политици.

Той прекара следващите няколко дни в изготвяне на списък на сигурните поддръжници на Модлинг и тези на Хийт, въпреки че повечето нови депутати заявяваха, че ще поддържат този, който пръв от двамата ги покани. Тях той постави в списъка на съмнителните. Когато Инок Пауел се включи в конкуренцията, Саймън не можа да намери никой измежду своите депутати освен Алек Пимкин, който открито да го подкрепя. Това означаваше, че трябва да обходи четирийсет парламентаристи. Той пресметна дванайсет сигурни поддръжници на Хийт, единайсет сигурни на Модлинг и един на Пауел. Оставаха шестнайсет колебаещи се. Когато денят на изборите съвсем наближи, на Саймън му стана ясно, че много малко от останалите шестнайсет депутати всъщност познаваха добре кандидатите и още се чудеха кого да изберат.

Той знаеше, че не може да ги покани в дома си между две дежурства на Елизабет, и реши да ги обходи. През последните осем седмици придружаваше Модлинг при обиколката на двайсет и трите района на новоизбраните депутати. Саймън пътува от Бодмин до Глазгоу, от Пенрит до Грейт Ярмът и прилежно информираше Модлинг преди всяка среща.

Постепенно на всички стана ясно, че Чарлс Сеймор и Саймън Кързлейк са избраните между новото попълнение. Някои депутати се възмущаваха, че се шушука на коктейлите в дома на Сеймор или от откритието, че Саймън Кързлейк посещава избирателните райони под измислен предлог, докато други просто завиждаха на предимствата, които щеше да има победителят.

— Защо подкрепяш точно Модлинг? — попита веднъж на вечеря Елизабет.

— Реджи има много по-голям опит от Хийт да ръководи правителство и освен това той се грижи много по-добре за хората около него.

— Но Хийт изглежда по-добър професионалист — настоя Елизабет, наливайки чаша вино на съпруга си.

— Това може би е така, но британците винаги са предпочитали добри любители да се грижат за делата им.

— Ако вярваш в това за любителите, защо се обвързваш толкова много?

Саймън се замисли над въпроса известно време, сетне отговори.

— Защото нямам произход, който автоматично да ме постави в центъра на сцената на торите — призна той.

— Нито пък Хийт — сухо додаде Елизабет.

 

 

Въпреки че в парламента и извън него вече се знаеше, че скоро сър Алек официално ще си подаде оставката, това не стана до 22 юли 1965 година, когато той се обърна към Комитет 1922 на торите бекбенчери.

Денят, определен за избор на нов лидер, беше след пет дни. През тези последни дни Чарлс Сеймор и Саймън Кързлейк работеха почти денонощно. Независимо от направените многобройни изследвания на общественото мнение и купища вестникарска хартия със статистически проучвания и данни, никой не беше сигурен в крайния резултат, освен че Пауел ще бъде трети.

Чарлс и Саймън започнаха да се избягват, а Фиона казваше, когато ставаше въпрос за Кързлейк: „Напористият самоиздигнал се депутат“, отначало само когато бяха сами с Чарлс, а след това и публично. Тя престана да използва този израз, когато Алек Пимкин съвсем искрено попита дали има предвид Едуард Хийт.

Сутринта в деня на тайното гласуване Саймън и Чарлс гласуваха рано и прекараха деня по коридорите на камарата в опити да отгатнат резултата. Към обяд двамата изглеждаха привидно самоуверени, но всъщност бяха паднали духом.

В два и петнайсет седяха в голямата зала, за да чуят какво историческо съобщение ще направи председателят на Комитет 1922.

— Резултатът от гласуването за лидер на консервативната партия — каза сър Уилям Анстръдър Грей — е следният:

Едуард Хийт	150 гласа
Реджиналд Модлинг	133 гласа
Инок Пауел	15 гласа

 

 

Един час по-късно Реджинал Модлинг, който беше отишъл да обядва в Сити, телефонира на Хийт и каза, че ще бъде щастлив да служи на партията под негово ръководство. Чарлс и Фиона отвориха бутилка „Круг“, а Саймън заведе Елизабет на театър. Той проспа цялото представление и Елизабет го закара вкъщи.

— Как успя да не заспиш? Ти беше не по-малко заета тези седмици — учуди се Саймън.

Елизабет му се усмихна:

— Беше мой ред да се включа в действието на сцената.

Две седмици по-късно, на 4 август, Едуард Хийт съобщи състава на правителството в сянка. Реджи Модлинг беше заместник министър-председател. Сър Алек прие поста външен министър, а Пауел беше взел Министерството на отбраната. Чарлс Сеймор прие покана да се включи в екипа по жилищните проблеми и органите на местното управление. Така той стана първият от новите депутати, на когото възлагаха отговорности, обикновено изпълнявани от депутати от предните банки.

Саймън Кързлейк получи написано на ръка писмо от Реджи Модлинг, в което му благодареше за положените усилия.